№ 680
гр. Шумен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102691 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. СТ. К., ЕГН
********** с адрес: гр.Шумен, ул. „Никола Парапунов“ №6, чрез адв. Димитър Димитров от
ШАК, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул. „Съединение“ №68 вх.Б ет.1 ап.19 против КР.
ЯНК. К., ЕГН********** с адрес: гр.Шумен, ул. „Никола Парапунов“ №6.
В исковата молба ищцата излага, че с ответника КР. ЯНК. К. сключили граждански
брак на 05.12.1992г., първи по ред и за двамата. От брака си имали родени две деца
Кристиян Красимиров К. и Никола Красимиров К., пълнолетни към настоящият момент.
Излага, че с ответника към настоящия момент живеят в дома на сина им Кристиян
Красимиров К. в кв. Мътница ул.“Никола Парапунов“ № 6.По време на брака нямали
придобити имоти в режим на семейна имуществена общност. Семейния им живот в
началото бил нормален.Ответникът работел на различни трудови позиции в различни фирми
и давал своя дял в поддръжката на общото домакинство. Ищцата също полагала труд на
смени в бензиностанция. Впоследствие възникнали проблеми в отношенията им. Според
ищцата в началото на 2017 г. отношенията с ответника рязко се влошили, тъй като според
нея той започнал да злоупотребява с алкохол редовно, в резултат на което ставал
раздразнителен и вдигал постоянно скандали, без да има причина за това.Упражнявал
вербална агресия спрямо ищцата, която се превръщала и във физическа и този факт правел
съвместния й живот с ответника невъзможен.Посочва също така, че в резултат на
употребата на алкохол, ответникът влизал в конфликти и с двамата ни синове, с които
живеели заедно, както и с техните семейства. Излага, че в следствие на редовната
злоупотреба с алкохол от страна на ответника, последният трудно си намирал работа или
ако си намери работодателите го освобождавали, поради употреба на алкохол на работното
място или поради факта че отивал на работа пиян, поради което не допринасял за
издръжката на общото домакинство. Сочи, че от 2017г. с ответника живеят отделно в
рамките на имота, който обитаваме, почти не си говорели и всеки един от тях водел свой
собствен живот, дори не се поздравявали. Намира, че бракът с ответника е изчерпан и
непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с
ответника като дълбоко и непоправило разстроен по вина на ответника. Заявява, че желае
след прекратяване на брака да запази фамилното си име К., тъй като с него била известна в
1
обществото. Моли да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.
Димитър Димитров от ШАК.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на спора.
От страна на процесуалният представител на ищеца е направено искане за
произнасяне на съда с неприсъствено решение. Действително ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, но в случая са налице пречките на чл.324 от ГПК,
съгласно който съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение по брачни
искове.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от
представеният по делото дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак, страните
са законни съпрузи, сключили граждански брак на 05.12.1992г. От брака си имат родени две
деца: Кристиян Красимиров К. и Никола Красимиров К., пълнолетни към датата на
депозиране на исковата молба. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че
към настоящия момент двамата макар и да обитават един имот, живеят разделени и всеки
един от тях води свой собствен живот. По делото се доказа липсата на разбирателство,
търпимост, взаимно уважение и привързаност между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. В подкрепа на
изложеното са показанията на св.Калинка Димитрова Димитрова – Маринова, която
заявява, че от около 5 години между съпрузите липсвало разбирателство. Възниквали
скандали между тях, за които вина според свидетелката имал ответника. Последният
злоупотребявал с алкохола, поради което не можел и да си намери и постоянна работа. Също
така под въздействие на алкохола той ставал и агресивен. От изложеното може да се
направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид,
че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството.
Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от
своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между
съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на
принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Факта, че макар и да
обитават един дом, двамата живеят отделно говори за разпадане на връзките между тях –
духовни, физически и имуществени. Поради изложеното съдът намира, че запазването на
този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и
непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за
вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В
настоящия случай съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответникът. От материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелката
настоящият състав намира, че вината за разстройството на брака принадлежи на ответника,
доколкото същият със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо
нарушаване на нормалните брачни отношения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищцата
и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен, като се приеме, че вина за
разстройството на брака има ответникът.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при
сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име К. и в настоящото
производство прави искане да запази брачното фамилното име К.. При преценка на този
въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за
възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга,
променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното
2
фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори
законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното,
доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да запази
брачното фамилното име К., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва
да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява претенции за изплащане на издръжка
от страна на ответника, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на
дължимата държавна такса съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна
такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от
материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла
държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като
ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а
именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК,
съгласно която съдебните разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, доколкото съдът е приел с решението, че именно той има вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г. СТ. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Шумен, ул. „Никола Парапунов“ №6 и КР. ЯНК. К., ЕГН********** с адрес: гр.Шумен,
ул. „Никола Парапунов“ №6, сключен на 05.12.1992г. в гр.Върбица с Акт №0029 , като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на мъжа.
След прекратяване на брака Г. СТ. К., ЕГН ********** запазва фамилното си име К..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА КР. ЯНК. К., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25
/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3