Р Е
Ш Е Н
И Е № 433
18.11.2019г., гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №438 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2
от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С
Решение №459/06.08.2019г., постановено по АНД №1600/2019г., Районен съд – Стара
Загора отменил Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция /ЕФ/, сер. Г №0001190, издаден от ОДМВР Стара
Загора, с който на „ИЗИ ТРАНС—АХ“ ЕООД, седалище гр.Асеновград, ЕИК ********* за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Касаторът –ОДМВР
Стара Загора, чрез пълномощник обжалва в срок решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения.
Според
касатора, неправилен бил изводът на РС, че електронният фиш не съдържал
описание на извършеното административно нарушение и не отговарял на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Твърди, че образецът, по който се издавал въпросният електронен фиш се утвърждавал
от Министъра на вътрешните работи, като при издаването на електронния фиш
административно-наказващият орган изцяло се придържал към утвърдената форма и в
него изрично била посочена нормата от КЗ, която жалбоподателят нарушил. От
формална страна фишът съдържал всички изискуеми се по ЗАНН реквизити.
Ответникът
по касационната жалба в подаден „отговор“ изразява становище за нейната неоснователност.
Излага съображения, че изискването към съдържанието на електронния фиш - да
съдържа описание на нарушението, не било изпълнено с посочването на нарушената
правна норма. Отделно твърди, че налагането на имуществена санкция на
дружеството било в нарушение на чл.647, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДвП с довод, че за извършеното нарушение, заснето с АТСС било предвидено
наказание глоба, не и имуществена санкция. Въз основа на така изложените
съображения твърди, че обжалваният съдебен акт бил правилен и законосъобразен и
трябвало да бъде оставен в сила.
ОП-Стара
Загора в с.з. дава заключение за правилност на решението, тъй като ЕФ страдал
от пороци, които не можело да бъдат санирани.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е напълно неоснователна.
За да
постанови решението си, районният съд приел, че с обжалвания ЕФ жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл.638, ал.4 от КЗ за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ. В ЕФ било посочено, че на 03.12.2018г в 11:35 часа на км.170 по АМ
„Тракия“ било установено управляване на МПС „Кьогел СНЦ 024 П“, полуремарке, с
рег.№ РВ 2264 ЕВ, собственост на „Изи транс-АХ“ ЕООД, с ЕИК *********,
констатирано с АТСС – Twin CAM SD2D0025, като така било установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС.
За да отмени
изцяло процесния пред него ЕФ съставът на РС-Стара Загора приел, че в акта не било посочено в какво се изразявало
самото нарушение, т.е. липсвало описание на съставомерно деяние (съставляващо
административно нарушение, в частност – по чл.638, ал.4, във връзка с чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ). ЕФ не съдържал описание на нарушението от обективна страна и
така не отговарял на изискванията на чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, към
който препращал чл.647, ал.3 от КЗ. Поради изложеното въззивният съд приел, че
ЕФ бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен.
Така
постановеното решение е правилно и съотв. на закона, при постановяването му няма
допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда.
Правилен е
доводът на РС, че по силата на чл.647, ал.3 от КЗ, издаването на ЕФ за установено
и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е при условията и по реда, предвидени в Закона
за движение по пътищата и в частност на
чл.189 от този закон. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011
г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр.
54 от 2017г.): „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.
В този смисъл и като се съобрази обективираното в
процесния ЕФ негово съдържание напълно правилен се явява доводът на РС, че
органът и в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на КЗ /в
частност на това по чл.638, ал.4, вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/ е длъжен да
сочи конкретните обективни признаци на въпросното нарушение, а не само цифрово
да изписва нарушената материално-правна норма, както правилен е и изводът на
РС, че в проверявания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна
не се съдържа. Административно-наказващият орган по този начин допуска нарушение
на особените процесуални правила, които се съдържат в ЗДвП, което нарушение е съществено,
доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги
води до нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Що се отнася до довода на ответника по
касацията, изразен в неговия отговор на касационната жалба, че в чл.189, ал.4
от ЗДвП се предвижда издаване на ЕФ, само когато за нарушението установено с
АТТС се предвижда единствено налагане на санкция „глоба“, не и на „имуществена
санкция“, то същото е изцяло неоснователно и превратно. В този случай
нарушението е на текст от КЗ, не на ЗДвП, като с оглед вида на санкционния акт
– ЕФ, който е издаден, когато нарушението е установено и заснето с АТТС, се
препраща към текста от ЗДвП, който регламентира, че това може да стане и чрез
използване на такава система. Санкционният текст от КЗ / чл.638, ал.4, вр. с
ал.1/ обаче недвусмислено установява и двата вида санкции – глоба, когато
нарушителят е ФЛ, както и „имуществена санкция“, когато нарушението се осъществява
от ЮЛ, задължено по силата на КЗ да има сключен договор за застраховка „ГО“ за
притежавано от този субект МПС. Ето защо неоснователно се възразява, че
неправилно на наказаното лице е била наложена санкция, която не се предвиждала
в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Касационната инстанция, доколкото споделя доводите и
изводите на РС, намира неговото решение за валидно, законосъобразно и правилно,
поради което същото следва да се остави в законна сила.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №459/06.08.2019г., постановено по АНД №1600/2019г., Районен
съд – Стара Загора.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.