О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 17.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.
с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 103 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против разпореждане, имащо характер на определение за
прекратяване на производство и връщане на искова молба като недопустима и се
движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че
определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че необосновано
първостепенният съд е приел установителния й иск за недопустим. Развива
съображения в тази насока, позовава се на съдебна практика по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Моли въззивния съд да
отмени атакуваното разпореждане и върне делото на друг състеав на СлРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото производството,
образувано по недопустима искова молба, е прекратено преди връчване на препис
от нея на посочения ответник, не му е връчен и препис от частната жалба.
Въззивният съд намира, че частната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.
В исковата молба ищцата
излага твърдения, разкриващи правоотношения, възникнали и развиващи се по повод
образувано изпълнително производство, в което тя е конституирана като
присъединен взискател. Конкретнотко правоотношение, дало й повод да предяви
иска си, е провеждане на принудително изпълнение спрямо ипотекиран в полза на
взискателя недвижим имот чрез публична продан, в която ищцата участвала като
купувач с 5 наддавателни предложения. Излага хронология на тръжната процедура,
като сочи, че тя е била обявена за купувач, но с разпореждане от 11.09.19г.
ответницата – ЧСИ Гергана Грозева, констатирайки невнасянето на сумата, е
обявила за недействителни всички наддавателни предложения, направени от ищцата
и е обявила за купувач следващия участник в проданта. Тази фактология се анализира
от ищцата в исковата молба, като тя излага поредица съображения за
незаконосъобразността на действията на ЧСИ и неправилността на разпореждането
му. в резултат иска от съда да постанови решение, с което да уважи иска й по
чл. 124 ал. 1 от ГПК и приеме за установено между нея и ответницата – ЧСИ рег.№
915 КЧСИ, че направените от ищцата наддавателни предложения с цени от 60 000
лв., 40 000 лв. и 31 333 лв. по изпълнителното дело са действителни и са
обвързващи при извършване на изпълнителните действия, в частта, с която са
обявени за невалидни.
В мотивите на атакуваното
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че не са налице абсолютните
предпоставки, обуславящи правото на иск на ищцата, третите лица в
изпълнителното производство могат да се защитят по реда на чл. 435 ал. 3 от ГПК
и предявеният иск не е процесуално допустим, поради което следва да бъде
оставен без разглеждане.
Настоящият въззивен състав
също счита, че искът е недопустим.
Не се твърди съществуване
на отречено конкретно субективно право или правоотношение по смисъла на ал. 1
на чл. 124 от ГПК, поради което искът не може да бъде разгледан в светлината на
тази хипотеза. От своя страна разпоредбата
на чл. 124 ал. 4 пр. 2 от ГПК осигурява възможност с
установителен по своята правна природа иск да се признае
съществуването или несъществуването на факти с правно значение само ако това е изрично предвидено от закон.
Заявеното искане по делото –
да се признае, че наддавателните предложения на ищцата са действителни - на
първо място не касае установяване на факт, а преценка на такъв. На второ място,
дори да се счете, че в широк смисъл се касае за установяване на факти, то
тяхното правно значение е релевантно само в изпълнителното производство и
доколкото това е в правомощията на СИ, който извъшва действията си въз основа
на тях, проверката им е предмет на инстанционен контрол върху тези действия,
изрично уреден в чл. 435 и сл. от ГПК. Правоотношенията по повод изпълнителните
действия във връзка с провеждане на публична продан не са предмет на
самостоятелно право, защитимо по общия исков ред, освен в предвидените в р-л ІІ
на гл. 39 от ГПК изключителни случаи.
Както вече бе посочено, нормата на чл. 124 допуска установителен иск /положителен
или отрицателен/ за факти не общо, а само по изключение в изрично посочените в
закона случаи, като такива примерни факти са изброени в чл. 124 ал. 4 и ал. 5
от ГПК и настоящият не попада в кръга им, нито пък в обсега на специалните
законови разпоредби, допускащи установяване на специфични факти – произход,
трудов страж и др. Установителен иск за други факти, които законът не е
въздигнал изрично в
предмет на съдебно установяване е недоустим. Правният интерес на ищцата е бил
защитим посредством инструментариума на гл. ХХХІХ от ГПК.
Ето защо частната жалба се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана, а атакуваното разпореждане,
с характер на определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх.№ 3047/10.02.2020г. от Н.Г.П., ЕГН ********** *** против разпореждане,
с характер на определение, № 859 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 111/20г. на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,
имащо характер на определение, № 859 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 111/20г. на
СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението подлежи на
касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: