РЕШЕНИЕ № 20
гр. Сливен, 16.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в
публичното заседание на двадесет и
втори февруари
през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Галя Георгиева и с
участието на прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от
председателя КАНД
№ 2 по описа
за 2023 година за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 468/28.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200759/2022 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-2200108 от 17.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „Лемприер Уул“ ЕООД гр. Сливен, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ, за нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ и е осъдено дружеството, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски в размер на 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Горното решение е обжалвано в законният срок от „Лемприер Уул“ ЕООД гр. Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Заявява, че Районният съд не е преценил всички доказателства и не е обсъдил всички доводи на страните, като не бил извършил цялостна проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Счита за неправилни констатациите на Районния съд относно посоченото нарушение. Твърди, че при издаването му била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсвало описание на нарушението. Счита и че са необосновани изводите на съда относно размера на наложеното наказание. Твърди, че липсвало основание да се приеме, че същото е повторно. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез п. си адв. П.А. ***, заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът ДИТ Сливен чрез п. си ст. юриск. А. Г. счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на СлРС.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалбата е подадена в срок от страна в производството, поради което е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен е извършена проверка на „Лемприер Уул“ ЕООД гр. Сливен, за спазването на трудовото законодателство. Във връзка с проверката е съставен протокол № ПР2215530 от 27.05.2022 г., в който било отразено, че на 14.05.2022 год. била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на място в Предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес О. С., о. С., г. С., п.код ****, И. з. Д., б. „Б. ш." № ***. Било посочено, че при преглед на Правилника за вътрешния трудов ред (намиращ се на разположение на работници и контролни органи, на информационното табло, монтирано в коридора на сградата) се установило, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за част от работещите в обекта, съгласно Приложение 2, т. 2 (Списък на длъжностите, за които е установено сумирано изчисляване на работното време и работа на смени към Правилника за вътрешния трудов ред от 20.06.2020 год.) с период на отчитане от един месец. В протокола било отразено, че във връзка с осъществявания контрол, на 20.05.2022 год. отново бил посетен обекта на контрол, като съгласно събраните в хода на административното производство данни било установено, че периода на отчитане на сумираното изчисляване е променен на два месеца (считано от 01.11.2021 год., или периодът е както следва: м. 11 - м. 12; м. 01 - м. 02 и т.н.), като на 25.05.2022 год. била предоставена по електронен път Заповед № 790-А/25.10.2021 год. и работното време било разпределено в две смени: дневна смяна (11 часа) от 07,00 до 19,00 часа и нощна смяна (12 часа) от 19,00 до 07,00 часа. В протокола било посочено, че при преглед на представените при посещението на същата дата присъствени форми за явяване/неявяване на работа за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. и ведомости за заплати на дружеството било установено, че част от работещите в рамките на периода на отчитане на установеното сумирано изчисляване на работно време са положили извънреден труд. В протокола било отразено, че съгласно Присъствени форми за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. *** броя лица са положили извънреден труд, в т.ч. при установена норма за м. януари 2022 год. 160 часа и за м. февруари 2022 год. 160 часа или общо за периода 320 часа, лицето В. А. Т. е о. както следва - през месец януари 2022 год. с. д. и о. н. с. (с включени 7 часа нощен труд); през месец февруари 2022 год. о. д. и д. н. с. (с включени 7 часа нощен труд), или л. е о. общо 352 часа (383 след превръщане на нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). В протокола било посочено, че В. А. Т. е п. и. т. през периода м. 01.2022 год. - м. 02.2022 год. Било посочено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал със свое знание и без противопоставяне полагането на извънреден труд през периода м. 01.2022 год. - м. 02.2022 год. (в т.ч. и от В. А. Т.), като последният не попада в хипотезата на чл. 144 от КТ.
С писмо изх.№ 22047806 от 27.05.2022 г. жалбоподателят бил поканен да се яви на 30.05.2022 год. за съставяне на АУАН, както и бил уведомен, че при невъзможност за лично явяване и/или осигуряване присъствието на лице, упълномощено по надлежния ред, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. На 31.05.2022 год. бил съставен АУАН № 20-2200108 от същата дата в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В акта са описани констатациите по протокол № ПР2215530 от 27.05.2022 г., като било отразено, че нарушението е извършено на 28.02.2022 год. (до последния работен ден на отчетния период, а именно м. януари 2022 год. - м. февруари 2022 год.), а е установено на 20.05.2022 год. на място в обекта на контрол, а именно Предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес О. С., о. С., г. С., п. код ****, И. з. Д., б. „Б. ш." № ***. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Актът бил връчен по ел.поща на п. Ф. М. Ш. и подписан на същата дата (л. 10 - 11, 101 - 105 от делото на РС Сливен).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2200108 от 17.06.2022 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ, за нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. В НП административнонаказващият орган е посочил, че срещу АУАН е постъпило възражение, след разглеждане на което е преценил, че нарушението е правилно индивидуализирано и конкретизирано, санкционната норма е правилно определена и не са налице основания за прекратяване на административнонаказателната преписка. В НП било посочено, че нарушението се явява повторно за жалбоподателя, тъй като с НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на същото основание, т.е. нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. В НП е отразено, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че при определяне на имуществената санкция е взет предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, направена е преценка, че за постигане на специалната и генералната превенция и предвид, че нарушението се явява повторно, следва да наложи санкция в минимален размер от 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ. НП било връчено на упълномощено лице на 17.06.2022 год. (л. 8 - 9 от делото на РС Сливен).
От приложените по делото заверени копия от НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. се установява, че на жалбоподателя са били наложени административни наказания „Имуществена санкция" за извършени нарушения на чл. 143, ал. 2 от КТ (л. 95 - 98 от делото на РС Сливен).
Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че съставът на административното нарушение по чл.143 ал.2 от КТ е осъществен от касатора, тъй като е установено, че в качеството му на работодател е допуснал (при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане - два месеца) полагане на извънреден труд през месец януари - февруари 2022 год. (без да е налице някое от основанията на чл. 144 от КТ) за работещите в предприятието, като р. В. А. Т. е о. през месец януари и февруари 2022 год. общо 352 часа (383 след превръщане на нощните часове в дневни), при норма 320 часа.
При тази фактическа обстановка административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на закона. Правилно районният съд е възприел, че нарушението е доказано с всички допустими по закон писмени доказателства, като е направил обоснования извод за съставомерност на деянието. Обсъдени са всички наведени в жалбата доводи на административнонаказаното лице по отношение на съставеното му наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 143, ал. 2 от КТ. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложеният Протокол от извършена проверка от длъжностни лица в ДИТ – Сливен и присъствени форми за явяване/неявяване на работа за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. и ведомости за заплати на дружеството, във връзка с установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец, дружеството като работодател е допуснало сборът от работните часове по график за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голямо от нормата продължителност на работно време и работни часове, определена с чл. 9б от НРВПО и респективно з. л. В. А. Т. в края на отчетния период да п. 32 часа (63 след преобразуване на нощния труд) и. т., извън допустимите изключения по чл. 144, ал. 1 от КТ.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време, а съобразно ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Съгласно разписаното в чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на работното време, определен по чл. 9б от НРВПО. Установяването на работен график за периода на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. Това е предвидено и в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Работодателят е задължен да осигури организация на работния процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за работниците и служителите.
След като безспорно е било установено посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган на ДИТ – гр.Сливен, законосъобразно и с оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал. 5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 414, ал.4 във вр. с ал.1 от КТ, в случай на установено повторно нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ. Съгласно чл.416 ал.8 от КТ нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Касаторът е бил наказван за идентични нарушения, НП за които са влезли в сила на 12.07.2021 г., процесното нарушение е извършено към 28.02.2022 г., следователно в едногодишния срок предвиден закона. В този смисъл правилно АНО е приложил закона.
Настоящият състав намира, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в законноустановеният размер по чл. 414, ал.4 от КТ и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, сочени в жалбата като касационни основания.
От касационния състав не се споделят наведените в жалбата основания, а именно, че въззивният съд при постановяване на съдебното решение не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно наличието на недостатъци в обжалваното наказателно постановление. Въззивното решение е точно мотивирано, с оглед наложеното административно наказание с потвърденото с него наказателно постановление. В хода на административнонаказателното производство, както и от събраните писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция, става безспорно ясно за какво точно нарушение е санкциониран търговеца. Като същото е било напълно разбрано от него, което се доказва от съответните възражения и представените допълнителни доказателства пред наказващия орган. Районният съд е приел и обсъдил всички представени и относими към спора доказателства, с оглед на които е постановил своето решение.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, касационният съд направи извода, че административно наказващия орган правилно е приел, че е извършено административно нарушение. Като е потвърдил НП РС Сливен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касацията не е правил такова искане.
Ето защо и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 468/28.11.2022 г., постановено по АНД № 20222230200759/2022 год. на Сливенски Районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.