Р Е Ш
Е Н И
Е
№260499
гр. Сс, 16 октомври
2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: НАДЯ
ГАДЖЕВА,
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 1215 по описа за 2019 г. на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “А. ЗА С. НА В.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.”П.Д.”№…, офис сграда „Л.“,ет..,офис
№ …. с ЕИК …………., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните
суми:
4 388.00 лева, представляваща главница
от неплатените погасителни вноски за периода 05.04.2018г.-05.04.2022г. по
договор за потребителски паричен заем
PLUS- 14631690/16.03.2017г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение- 07.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
405.16 лева - представляваща
обезщетение за забава дължимо за периода 06.05.2018г.- 06.05.2019г.
Претендира съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство, направени в настоящото
производство, както и тези направени в заповедното производство по ч.гр.д.№
607/2019г. по описа на СРС.
В условията на евентуалност моли да
бъде осъден ответника да му заплати следните суми:
4 388.00 лева, представляваща
главница от неплатените погасителни вноски за периода 05.04.2018г.-05.04.2022г.
по договор за потребителски паричен заем PLUS- 14631690/16.03.2017г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на подаване на
исковата молба пред съда- 23.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
517.89 лева - представляваща обезщетение
за забава дължимо за периода 06.05.2018г. до датата на подаване на исковата
молба до съда-23.08.2019г;
Твърди, че цитираният по-горе договор
за кредит е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.““ ЕАД и П.М.П..
Поради неизпълнение от негова страна на задължението за заплащане на дължимите
месечни погасителни вноски, кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем
от 05.05.2018г.
На 13.09.2018г., е подписано Приложение1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., с
което кредиторът е прехвърлил вземането си на Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№606/2019г. по описа на СРС и съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.
ОТВЕТНИКЪТ П.М.П., с ЕГН **********,***,
е подал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва подписите на кредитополучателя на договора за кредит и на договора за
застраховка, медицинския въпросник и на общите условия към застрахователния
договор.
Счита, че са налице несъответствия и
неясноти в твърденията на ищеца относно начина на формиране на размера на
задълженията. Предвид на това не възразява да бъде назначена исканата от ищеца
експертиза, но едва след като се установи автентичността на подписа му върху
договора.
С исковата молба не са представени
доказателства за отпускане на кредита, за реалното предаване на сумата, нито за
извършените плащания.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с
чл.79 от ЗЗД.
В условията на евентуалност са
предявени искове с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с
чл.79 от ЗЗД.
Между П.М.П. и „БНП“Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД на 16.03.2017г. е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14631690 /л.7 по
делото/. Размерът на кредита е 5000 лева. Заетата сума е следвало да бъде
върната от кредитополучателя чрез заплащането на 60 броя месечни погасителни
вноски в размер на 141.50 лева. Крайният срок на задължението е 05.02.2022г.
Възражението на процесуалния
представител на ответника, че договорът не е подписан от П.П. беше опровергано
от заключението по назначената графическа експертиза. Освен това, не може да се
пренебрегне и факта, че е налице частично изпълнение по договора, от което
следва, че между страните е възникнало валидно правоотношение.
Ответникът е изпълнявал задълженията си
по договора до 05.04.2018г.
Поради преустановяване на плащанията и
неплащане на повече от две месечни погасителни вноски, на основание чл.5 от
Договора, вземанията на кредитора са станали предсрочно изискуеми, считано от
05.05.2018г.
На 13.09.2018г. вземанията на кредитора
са продадени на ищеца с цитирания по-горе договор за цесия. След тази дата
кредитополучателя е извършил още три плащания в общ размер на 1341.50 лева.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че заемодателят е превел по сметка
на ответника сумата от 4825 лева, тъй като е уговорено, че дължимата сума от
172 лева- за такса ангажимент ще бъде удържана от отпуснатата в заем сума от
5000 лева.
Поради това и тези възражения на
ответника- че му е преведена сума, различна от договорената, са неоснователни.
Поради това не се налага преизчисляване във връзка с извършените плащания на
база 4825 лева.
Всичко изложено установява, че ищецът е
изправната страна по правоотношението, упражнил е законосъобразно правата си,
но от страна на ответника не е последвало изпълнение. Факт е, че заетата сума
не е върната, поради което ответникът дължи връщането ѝ, заедно с обезщетение
за забава.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че се дължат следните суми:
4 220 лева-главница;
430.20 лева обезщетение за забава,
дължимо за периода 06.05.2018г./денят следващ настъпването на предсрочната
изискуемост/ до 07.05.2019г. –датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
Съдът се ръководи от отговорите на
вещото лице по въпрос втори и шести, тъй като останалите въпроси не
съответстват на действителния период относим към случая и касаят евентуалните
искове.
Ищецът претендира сумата от 4 388
лева –главница, но искът му следва да бъде уважен до размера от 4 220
лева- установен в експертното заключение. Сумата се дължи заедно със законната
лихва, считано от 07.05.2019г. /датата на образуване на заповедното
производство/ до окончателното изплащане на задължението.
Искането
за заплащане на обезщетение за забава следва да се уважи в претендирания размер
-405.16 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които са в размер на 140.75 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца, направените от него разноски по настоящото
производство. Те са 745.86 лева. Лева / 95.86 лева –заплатена държавна такса,
150 лева – възнаграждение за процесуален представител на ответника, 200 лева-
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, 150 лева
–възнаграждение за вещо лице по графическата експертиза и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение/. Съразмерно с уважената част от исковете се
дължи сумата от 719.72 лева.
Мотивиран от тези съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.П., с ЕГН **********,дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД-
гр.София, с ЕИК…………, следните суми:
4 220.00(четири хиляди двеста и
двадесет) лева, представляваща главница от неплатените погасителни вноски за
периода 05.04.2018г.-05.04.2022г. по договор за потребителски паричен заем PLUS- 14631690/16.03.2017г.,
заедно със законната лихва, считано от 07.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
405.16(четиристотин и пет лв. и 16 ст.)
лева - представляваща обезщетение за забава дължимо за периода 06.05.2018г.-
06.05.2019г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.София, с ЕИК …………………..,срещу П.М.П.,
с ЕГН **********, за сумата от 168 (сто шестдесет и осем) лева- разликата между
претендираната главница 4 388 лева и присъдената 4220 лева.
ОСЪЖДА П.М.П., с ЕГН **********,да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”-ЕАД- гр.София, с ЕИК …………., следните суми:
140.75(сто и четиридесет лв. и 75 ст.)
лева- разноски по ч.гр.д.№ 607/2019г. по описа на СРС.
719.72(седемстотин и деветнадесет лв. и
72 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1215/2019г. по описа на Районен съд –Сс.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Сс в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/