РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. гр. Хасково, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640100896 по описа за 2021 година
Предявен е от “Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000, бул.“Александър
Стамболийски“ №5, ет.1, представляван от изпълнителните директори Момчил Йорданов Ройнев и
Любима Огнянова Джизова-Стефанова, против „Строителна компания 13“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Пещера“ №48, представляван от управителя
Николай Георгиев Колев, иск с правно основание чл.410 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В исковата молба се твърди, че БАЕЗ ЕАД е специализирано застрахователно дружество с
едноличен собственик на капитала Република България, което предлагало застраховки на
плащания при износ и при сделки на територията на страната, както и застраховки на различни
финансови инструменти. Между ищеца в качеството на застраховател и „Маяк М“ АД в
качеството на застрахован бил сключен застрахователен договор на 11.02.2020г. за застраховане на
плащанията по договори за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, с период на
валидност 02.02.2020г. – 01.02.2021г., по силата на който било осигурено застрахователно
покритие по отношение на вземанията на застрахования към дружеството длъжник – „Строителна
компания 13“ ООД, произтичащи от договори за продажба и възникнали в периода на валидност
на застрахователния договор. Съгласно приложимите общи условия за застраховане на плащания
по договори за продажба срещу търговски или политически риск, сила от 02.09.2019г., предмет на
покритите рискове по сключения договор за застраховане са „неплатежоспособност“ на длъжника
и „забавяне на плащането“ от длъжника за извършени от застрахования доставки за период по-
дълъг от „периода на изчакване“. С договора бил определен период на изчакване от 4 месеца,
считано от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по т.11.1
1
от приложимите общи условия и максимален размер на застрахователното обезщетение 90% от
претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Съгласно
приложение №1 към договора за застраховане, за длъжника „Строителна компания 13“ ООД били
определени кредитен лимит от 30000лв. и максимален кредитен период за отложено плащане на
доставките от 30 дни. В периода на застрахователното покритие длъжникът „Строителна
компания 13“ ООД закупил от застрахования „Маяк М“ АД на отсрочено плащане от 30 дни
стоки, за които застрахованият продавач издал данъчни фактури от 24.06.2020г. на стойност
16574,40лв. с ДДС и от 17.07.2020г. на стойност 2519,50лв. с ДДС. В съответствие с т.10.1 от
приложимите общи условия и договорените специални условия, доставките по фактурите били
декларирани пред БАЕЗ ЕАД и за тях била начислена и платена застрахователна премия съответно
на 15.07.2020г. и 17.08.2020г. чрез приспадане от минималната застрахователна премия, като по
този начин вземанията по фактурите били застраховани. Длъжникът не изплатил в срок
дължимите по фактурите суми и в съответствие с т.11.1 от общите условия на 17.08.2020г. и
14.09.2020г. застрахованият подал пред БАЕЗ ЕАД декларации за просрочени плащания, с които
информирал застрахователя за допуснатото от страна на длъжника забавяне на плащането.
Предвид това с изтичане на 4-месечния период на изчакване, считано от датата на подаване на
съответната декларация за просрочено плащане, на 17.12.2020г. настъпило застрахователно
събитие „забавяне на плащането“ по отношение на вземанията по фактура от 24.06.2020г. на
стойност 16574,40лв. с ДДС, а на 14.01.2021г. по отношение на фактура от 17.07.2020г. на стойност
2519,50лв. с ДДС, и в срока по т.15.1 от приложимите общи условия застрахованият подал пред
застрахователя претенция за застрахователно обезщетение. Доказано било получаването на
стоките по застрахованите доставки и непогасяването на дължимите за тях суми от страна на
длъжника до изтичане на периода на изчакване, съставляващи фактическия състав на
застрахователното събитие „забавяне на плащането“ – предпоставка претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение да бъде уважена. Предвид изложеното с ликвидационен акт от
18.02.2021г. било изплатено застрахователно обезщетение по претенцията в размер на 17184,51лв.,
съставляващо 90% от непогасеното вземане по двете горецитирани фактури. Обезщетението било
преведено по сметка на застрахования на 23.02.2021г. и постъпило по нея на 24.02.2021г., който
потвърдил получаването му с имейл от същата дата. По силата на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ с плащане
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. Длъжникът бил поканен да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума в срок от пет работни дни. Поканата била изпратена на длъжника като
куриерска пратка, но била върната поради неуспешна доставка. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
17184,51лв. – главница, съставляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен
договор от 11.02.2020г. във връзка с претенция рег.№121642/15.01.2021г. /изплатено с
ликвидационен акт №29/18.02.2021г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане. Посочва банкова
сметка, по която ответникът може да заплати дължимите суми на ищеца. Претендира присъждане
на разноските по делото.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
2
В депозирана преди съдебно заседание молба вх.рег.№7324/17.09.2021г.
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявените против
него искове и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция, предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважи
предявения иск с правно основание чл.410 от КЗ. Следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в общ размер на
1002,38лв., от които 300лв. – юрисконсултско възнаграждение, 687,38лв. – държавна такса и
15лв. – разноски във връзка с допуснатото обезпечение на иска.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Строителна компания 13“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Пещера“ №48, представляван от управителя Николай Георгиев Колев,
да заплати на “Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1000, бул.“Александър Стамболийски“ №5, ет.1,
представляван от изпълнителните директори Момчил Йорданов Ройнев и Любима Огнянова
Джизова-Стефанова, сумата от 17184,51лв. – главница, съставляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователен договор от 11.02.2020г. във връзка с претенция рег.
№121642/15.01.2021г. /изплатено с ликвидационен акт №29/18.02.2021г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 1002,38лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
3