Решение по дело №18000/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 858
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110218000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110218000 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. А. Д. с ЕГН **********, с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 2249 от 11.11.2021 г., издадено от
Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ и чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в акта и наказателното
постановление е цитирана Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра
на здравеопазването, но не е посочено правното основание за издаването й.
Ако се приеме, че посочената заповед е общ административен акт, съгласно
1
чл.63, ал.11 от ЗЗ, който се издава по реда на чл.73 от АПК, то нормите й не
могат да попълват бланкетната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. От друга
страна, ако заповедта се счита за нормативен административен акт, отново не
би могла да намери приложение, доколкото не е обнародвана в ДВ. От
горното следва, че описаното в акта и наказателното постановление
поведение на жалбоподателя не нарушава чл.63, ал.1 от ЗЗ. В този смисъл при
съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт, доколкото липсва пълно, ясно и
изчерпателно описание на вмененото нарушение, на което да е дадена точна
правна квалификация.

Въззиваемата страна – Директор на СДВР, редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от упълномощен представител юрк.Х.Х., в които същият моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.№
637069 от 20.10.2021г., съставен от П. Л. В. на длъжност полицай при сектор
„Метрополитен” ООП – СДВР е установено, че на 20.10.2021 г. около 12.45 ч.
в гр. София, жалбоподателят К. А. Д. се е намирал на закрито обществено
място на вестибюл 2 на метростанция „Западен парк” и не е поставил защитна
маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа
и устата, в условията на обявена в Република България извънредна
епидемична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет (МС)
и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, със Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г., I, т.7, съгласно която всички лица, когато се намират в
2
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3.
В акта е посочено, че с деянието си жалб.Д. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 2249 от 11.11.2021 г. на Директора на Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.53, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Административно–
наказващият орган приел, че нарушението на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е безспорно установено, както и че същото не притежава качество
„маловажност“ по смисъла на чл. 28 и чл.29 от Закона за административните
нарушения и наказания, предвид усложнената епидемична обстановка и
нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане
на разпространяването на COVID- 19 в страната, както и с оглед на
обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнение на
противоепидемичните мерки може да причини значителни и трудно
поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на
гражданите.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля П. Л. В., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в съдържанието им.
Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е описано пълно и точно, като е посочено изпълнителното
деяние на същото, а именно, че жалбоподателят К. А. Д. се е намирал на
закрито обществено място - на вестибюл 2 на метростанция „Западен парк“ и
не е поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата. Посочена е също така и конкретната
заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведена съответната
противоепидемична мярка. /В този смисъл са Решение № 3427 от 20.05.2022
г. по адм. дело № 1956/2022 г. по описа на АССГ, XX-ти касационен състав;
Решение № 3844 от 10.06.2022 г. по адм. дело № 2791/2022 г. по описа на
АССГ, IV-ти касационен състав; Решение № 4253 от 24.06.2022 г. по адм.
дело № 2556/2022 г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав; Решение №
4304 от 27.06.2022 г. по адм. дело № 2504/2022 г. по описа на АССГ, III-ти
касационен състав и други/. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗдр.
В настоящия случай в т. I. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., на
министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗ в
4
условията на обявена в Р. България извънредна епидемична обстановка с
Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет (МС) и удължена с Решение №
395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, е била въведена следната
противоепидемична мярка на територията на Република България, съгласно
която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Заповедта е издадена на основание Решение № 395/28.04.2021 г. на
Министерски съвет, с което е продължен срокът на обявената с Решение №
325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България. С оглед горното, към момента на
извършване на деянието, предвид продължения срок на въведената в страната
извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на
здравеопазването, жалбоподателят, намирайки се на обществено място – на
вестибюл 2 на метростанция „Западен парк“ е имал задължение да постави на
лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която
маска да покрива носа и устата му. Доколкото по несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят не е имал поставена защитна маска за лице, то
последният е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу
посочената заповед на министъра на здравеопазването. Процесната заповед на
министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по
смисъла на чл. 65 АПК, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се
създават права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение
№ 8865 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 3873/2020 г. по описа на ВАС;
Определение от 01.06.2020 г. по адм. дело № 4088/2020 г. на ВАС и др.). В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63а, ал. 5 ЗЗ, в която е посочено,
5
че заповедта на министъра на здравеопазването по чл. 63а, ал. 1 ЗЗ е общ
административен акт. Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е целял
настъпването им.
За така извършеното нарушение, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ налагане на глоба в размер от 300 до 1000
лева. В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в предвидения от закона минимален размер от 300 лева, поради което
не е необходимо да се обсъждат наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка обжалваното НП се явява
правилно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, респ. § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Следва да се отбележи, че процесното административно нарушение
касае неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки на територията на страната, вследствие
разпространение на заболяването "Covid-19", свързано със смъртни случаи на
множество хора в световен мащаб, вкл. и на територията на Република
България, която е на едно от първите места в света по процент смъртни
случаи от "Covid-19" на глава от населението. В този смисъл неизпълнението
на процеснта противоепидемична мярка е застрашило в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.209а, ал.1
от ЗЗ. От изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление се явява неоснователна, поради което последното
следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
6
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.


Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 2249 от
11.11.2021 г., издадено от Директора на Столичната дирекция на вътрешните
работи /СДВР/, с което на жалбоподателя К. А. Д. с ЕГН ********** на
основание чл. 209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.53,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.


ОСЪЖДА жалбоподателя К. А. Д. с ЕГН ********** да заплати в
полза на СДВР сумата от 80 (осемдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
7
инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. А. Д. с ЕГН **********, с адрес /хххх/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 2249 от 11.11.2021 г., издадено от
Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ и чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в акта и наказателното
постановление е цитирана Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра
на здравеопазването, но не е посочено правното основание за издаването й.
Ако се приеме, че посочената заповед е общ административен акт, съгласно
чл.63, ал.11 от ЗЗ, който се издава по реда на чл.73 от АПК, то нормите й не
могат да попълват бланкетната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. От друга
страна, ако заповедта се счита за нормативен административен акт, отново не
би могла да намери приложение, доколкото не е обнародвана в ДВ. От
горното следва, че описаното в акта и наказателното постановление
поведение на жалбоподателя не нарушава чл.63, ал.1 от ЗЗ. В този смисъл при
съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт, доколкото липсва пълно, ясно и
изчерпателно описание на вмененото нарушение, на което да е дадена точна
правна квалификация.

Въззиваемата страна – Директор на СДВР, редовно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от упълномощен представител юрк.Х.Х., в които същият моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.№
637069 от 20.10.2021г., съставен от П. Л. В. на длъжност полицай при сектор
„Метрополитен” ООП – СДВР е установено, че на 20.10.2021 г. около 12.45 ч.
в гр. София, жалбоподателят К. А. Д. се е намирал на закрито обществено
място на вестибюл 2 на метростанция „Западен парк” и не е поставил защитна
1
маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа
и устата, в условията на обявена в Република България извънредна
епидемична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет (МС)
и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, със Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г., I, т.7, съгласно която всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3.
В акта е посочено, че с деянието си жалб.Д. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 2249 от 11.11.2021 г. на Директора на Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл.53, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Административно–
наказващият орган приел, че нарушението на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето е безспорно установено, както и че същото не притежава качество
„маловажност“ по смисъла на чл. 28 и чл.29 от Закона за административните
нарушения и наказания, предвид усложнената епидемична обстановка и
нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане
на разпространяването на COVID- 19 в страната, както и с оглед на
обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнение на
противоепидемичните мерки може да причини значителни и трудно
поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на
гражданите.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля П. Л. В., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в съдържанието им.
Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е описано пълно и точно, като е посочено изпълнителното
деяние на същото, а именно, че жалбоподателят К. А. Д. се е намирал на
закрито обществено място - на вестибюл 2 на метростанция „Западен парк“ и
не е поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата. Посочена е също така и конкретната
заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведена съответната
противоепидемична мярка. /В този смисъл са Решение № 3427 от 20.05.2022
г. по адм. дело № 1956/2022 г. по описа на АССГ, XX-ти касационен състав;
Решение № 3844 от 10.06.2022 г. по адм. дело № 2791/2022 г. по описа на
АССГ, IV-ти касационен състав; Решение № 4253 от 24.06.2022 г. по адм.
дело № 2556/2022 г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав; Решение №
4304 от 27.06.2022 г. по адм. дело № 2504/2022 г. по описа на АССГ, III-ти
касационен състав и други/. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗдр.
В настоящия случай в т. I. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., на
министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗ в
условията на обявена в Р. България извънредна епидемична обстановка с
Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет (МС) и удължена с Решение №
395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, е била въведена следната
противоепидемична мярка на територията на Република България, съгласно
която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Заповедта е издадена на основание Решение № 395/28.04.2021 г. на
3
Министерски съвет, с което е продължен срокът на обявената с Решение №
325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България. С оглед горното, към момента на
извършване на деянието, предвид продължения срок на въведената в страната
извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на
здравеопазването, жалбоподателят, намирайки се на обществено място – на
вестибюл 2 на метростанция „Западен парк“ е имал задължение да постави на
лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която
маска да покрива носа и устата му. Доколкото по несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят не е имал поставена защитна маска за лице, то
последният е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу
посочената заповед на министъра на здравеопазването. Процесната заповед на
министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по
смисъла на чл. 65 АПК, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се
създават права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение
№ 8865 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 3873/2020 г. по описа на ВАС;
Определение от 01.06.2020 г. по адм. дело № 4088/2020 г. на ВАС и др.). В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63а, ал. 5 ЗЗ, в която е посочено,
че заповедта на министъра на здравеопазването по чл. 63а, ал. 1 ЗЗ е общ
административен акт. Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е целял
настъпването им.
За така извършеното нарушение, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ налагане на глоба в размер от 300 до 1000
лева. В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в предвидения от закона минимален размер от 300 лева, поради което
не е необходимо да се обсъждат наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка обжалваното НП се явява
правилно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, респ. § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Следва да се отбележи, че процесното административно нарушение
касае неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки на територията на страната, вследствие
разпространение на заболяването "Covid-19", свързано със смъртни случаи на
множество хора в световен мащаб, вкл. и на територията на Република
4
България, която е на едно от първите места в света по процент смъртни
случаи от "Covid-19" на глава от населението. В този смисъл неизпълнението
на процеснта противоепидемична мярка е застрашило в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.209а, ал.1
от ЗЗ. От изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление се явява неоснователна, поради което последното
следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.



РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5