№ 8154
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110100289 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр.
с чл. 3, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България.
Ищецът О. Р. С. твърди, че е син на Н--------, която е родена на ----- г. в село П--, община И-,
област Р-, с родители от турска народност и българско гражданство. Поддържа, че поради
обстоятелството, че е низходящ от първа степен на лице, родено в България, както и поради
обстоятелството, че се самоопределя като българин по народност, има български произход.
Поддържа, че с приемането на ЗИД на ЗБГ, ДВ бр. 21/12.03.2021 г., в сила от 16.03.2021 г., е
премахнато изискването в производството по придобиване на българско гражданство по
натурализация към молбата да се представя удостоверение за български произход, издадено
от Държавна агенция за българите в чужбина, като е въведено изискването да се прилагат
официални документи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне
едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход.
Счита, че предвид извършените законодателни промени, съобразно които Държавната
агенция за българите в чужбина вече не издава удостоверения за български произход и
липсата на сформиран Консултативен съвет при ДАБЧ, който да извършва тази дейност, има
правен интерес от установяване на това обстоятелство по исков път с оглед представяне на
официален документ за български произход в производството по придобиване на българско
гражданство. Ето защо моли да бъде установено спрямо ответника, че ищецът има
1
български произход по права възходяща линия от своята майка.
Ответникът Министерство на правосъдието оспорва иска с твърденията, че от представения
от ищеца акт за раждане на Н----- било видно, че същата е родена на ----- г. в с. П--, но
нейните родители са с турска народност, респ. в представения изселнически паспорт на Н----
- било посочено, че по народност е туркиня, поради което не са налице законовите
предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗБГ лице, което не е български
гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице
условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако е от български произход, като в производството
по натурализация следва да бъдат представени официални документи, издадени от
български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена
връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от
български произход. От своя страна, § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ дефинира понятието „лице от
български произход“ като лице, на което поне единият възходящ е българин. В този смисъл,
за основателността на предявената претенция в тежест на ищеца е да установи, че лицето Н-
-------, родена на ----- г. в с. П--, община И-, област Р-, е негова майка, както и че същата е
българка.
По делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът
О. Р. С. е гражданин на Р---------, роден на ----- г. в квартал С---------- Р---------, от майка Н----
С. и баща Ф------ С.. Видно от писмото от Главна дирекция „Население и гражданство“ към
Министерство на вътрешните работи на Р---------, Н---- С. е била български гражданин и
според изселническия й паспорт от 16.03.1978 г. е носела имената Н------, като е родена на ---
-- г. в с. П--, област Р-, а през 1979 г. е получила турско гражданство и е придобила турските
имена Н---- В-----. Същата е родена от родители И--- и В----, които са били с българско
гражданство и турска народност, като същото е посочено и за самата Нурие в копие от
семейния регистър от 1969 г. – че е туркиня с българско гражданство. В писмото от
Министерство на правосъдието от 28.02.2023 г. също се потвърждава установеният факт, че
майката на ищеца е била български гражданин по рождение от турска народност, като
същата е била изселена в Турция на 18.08.1978 г. и е приета за турски гражданин с Решение
№ 7/18632/16.12.1979 г. на Министерския съвет. От посочената дата на изселването й Н---- е
загубила българското си гражданство, доколкото не е била с българска народност – арг. чл.
16, ал. 2 ЗБГ (отм.) в редакцията, действаща към датата на изселването – обн. ДВ, бр.
79/11.10.1968 г., отменена ДВ, бр. 64 от 1986 г., като към настоящия момент същата не е
възстановила българското си гражданство.
С оглед на изложеното, по делото несъмнено се установява, че Н------ (С.) се явява възходящ
2
роднина от първа степен на ищеца – негова майка, но по делото не се доказва същата да е от
български произход. Видно от разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от КРБ, законодателят не
поставя знак за равенство между лицата от български произход и българските граждани.
Напротив, в ал. 2 на посочената разпоредба изрично е уредена възможността лице от
български произход да придобие българско гражданство, т.е. към момента на
кандидатстване за такова той не е български гражданин и именно българският произход му
дава право да ползва облекчения в процедурата. Както е изложено и в становището на съдия
Тодор Тодоров към решение на Конституционния съд № 12/23.07.1996 г. по к.д. № 13/1996
г., понятието „българин“ е етническо, а не юридическо (за разлика от понятието „български
гражданин“). Българинът е лице, което по своя произход (от майката или бащата) е с
българска кръв. Българинът не е задължително български гражданин, като привилегията,
която Конституцията създава за българите, е възможността да придобиват българско
гражданство по облекчен ред, ако вече нямат такова. Предвид това, съдът намира, че лица от
български произход или българи са лицата, които имат съзнание за принадлежност към
исторически обособилата се на територията на страната група с общ език – български, обща
история, общи български обичаи, български именни и културни традиции, като тези лица
могат и да не бъдат български граждани - в този смисъл решение № 3195/10.03.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 10226/2020 г., III о., решение № 6484/31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11520/2020 г., III о., особено мнение на съдия Ж-------- към решение № 4157/20.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 12083/2018 г., III о. В подкрепа на изложеното е и приложеното от ищеца
писмо от Институт за български език „Проф. Л----“ към БАН, в което най-общо е изложено
становището, че българите са хора, които принадлежат към съответната етническа общност,
по произход са свързани с нея, без значение дали живеят на територията на Република
България или извън нея, респ. без значение дали са български граждани.
По делото се установява, че майката на ищеца е била български гражданин, но това не
определя задължително, че тя е била с българско самосъзнание и принадлежаща към
българската етническа общност, като по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа
на този извод. Напротив, установява се, че родителите на Нурие са били от турска народност
(изрично посочено в акта й за раждане), тя е напуснала Република България едва на 20-
годишна възраст, придобила е турско гражданство и е загубила българското си гражданство,
като оттогава и към настоящия момент живее в Р---------. Името й не принадлежи към
българската именна система, няма данни същата да е пътувала до Република България след
изселването, нито да е била част от българска общност в Р---------. По делото не е налице
каквато и да е друга индиция за съзнание на Н---- за принадлежност към българската
общност – към българския език, българските обичаи и традиции, като фактът, че същата е
била български гражданин и е живяла на територията на Република България през първите
20 години от живота си, не може сам по себе си да обоснове извод за българска народност,
още повече че през този период от живота й Н---- е била определяна като лице от турска
народност, т.е. тя се е самоопределяла като принадлежаща към турската етническа общност,
турските културни традиции и обичаи и липсват данни някога да се е чувствала и
самоопределяла като българка.
3
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията за българска народност и
българско самосъзнание по отношение на майката на ищеца, поради което същата не е
българка, респ. не се установява О. Р. С. да е лице, на което поне единият възходящ да е
българин, поради което искът за установяване на неговия български произход е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените от него разноски в производството в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Р. С., роден на ----- г. в Р---------, ЛИН -----, със съдебен адрес:
гр. С----------, срещу М--------, с адрес: гр. С------, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън
Република България, за признаване за установено, че О. Р. С. има български произход по
права възходяща линия от своята майка Н------ (С.).
ОСЪЖДА О. Р. С., роден на ----- г. в Р---------, ЛИН -----, със съдебен адрес: гр. С----------, да
заплати на М--------, с адрес: гр. С------, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4