№ 17
гр. Габрово , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600061 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат И.Ж. от АК –
Габрово – служебен защитник на подсъдимата Н. Н. В. от гр. Габрово, срещу присъда
№ 260015 от 22.02.2021 г. по НОХД № 1012/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание, по реда на чл. 320, ал. 6
от НПК, подсъдимият Д. Д. Б. от гр. Габрово – лично и чрез служебния си защитник
адв. Е.А. от АК – Габрово, заявява, че се присъединява към жалбата на подсъдимата В.
с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово признал подсъдимия
Д. Д. Б. от гр. Габрово за ВИНОВЕН в това, че през периода 10.-12.04.2016 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с
Н. Н. В., с цел да набави за себе и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у С.
П. С. от с. С., общ. Дряново заблуждение, че следва да изтегли потребителски кредити
от „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, сумите от които
впоследствие ще бъдат внесени на негово име като депозит в „Алфабанк“, от който ще
получава висока лихва, и с това му причинил имотна вреда в размер на 9 500 лева,
поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26,
1
ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на
подсъдимия Д. Д. Б. едно общо наказание по постановената присъда и по присъди по
НОХД 368/2017 г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 18.01,2018 г., по НОХД №
1373/2018 г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019 г. и по НОХД №
1104/2019 г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 12.06.2020г., в размер на най-
тежкото от тях, а именно - ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което, на основание чл. 24 от НК, е увеличил с една година и шест месеца,
или е наложил наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
С присъдата, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато изтърпяното
наказание по която и да е от присъдите, включени в групирането до влизане в сила на
настоящата присъда.
Със същата присъда подсъдимата Н. Н. В. от гр. Габрово е призната за
ВИНОВНА в това, че през периода 10.-12.04.2016 г., в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д. Д. Б., с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага, възбудила и поддържала у С. П. С. от с. С., общ.
Дряново заблуждение, че следва да изтегли потребителски кредити от „Обединена
българска банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, сумите от които впоследствие ще бъдат
внесени на негово име като депозит в „Алфабанк“, от който ще получава висока лихва,
и с това му причинила имотна вреда в размер на 9 500 лева, поради което и на
основание чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК я е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
определяне на изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда подсъдимите Д. Д. Б. и Н. Н. В. са осъдени солидарно да
заплатят на С. П. С. от с. С., общ. Дряново сума в размер на 9 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
противоправното деяние, ведно със законната лихва от 12.04.2016 г. до окончателното
й изплащане.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Д. Б. и Н. Н. В. да заплатят по сметка на РС –
Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер по 190 лева за всеки
от двамата, както и да заплатят по сметка на ОД на МВР – Габрово разноски по делото
2
в размер на 1.50 лева за всеки от двамата.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства - 1 бр. СD на л. 227 и 4
бр. СD на задната корица на делото, които след влизане в сила на присъдата да останат
към делото.
Във въззивната жалба, изготвена от адв. Ж., се развиват оплаквания срещу така
постановената присъда в частта за размера на наложеното на подсъдимата В. наказание
лишаване от свобода и уважения спрямо нея размер на гражданския иск. По отношение
на наказание се твърди, че размерът му е завишен и не кореспондира с конкретните
обстоятелства и наличието на редица смекчаващи такива – чистото съдебно минало и
липсата на утвърдени престъпни навици, направеното самопризнание още в
досъдебното производство, съдействието на разследването, второстепенната роля в
замисъла и организацията на измамната схема, направеното самопризнание по реда на
глава 27 от НПК. Във връзка с гражданския иск се твърди, че подсъдимата В. е
получила само 400 лева, а останалата сума до размер на 9500 лева е получена от
другия подсъдим. Искането в жалбата е съдът да измени присъдата, като приложи чл.
58а, ал. 4 от НК и намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода,
както и продължителността на изпитателния срок на три години, а по отношение на
гражданския иск – да го отхвърли срещу подсъдимата В. за горницата над 400 лева,
ведно със законните последици.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимата В. и нейния защитник адв. Ж.. По съществото на делото се придържат
към съображенията, изложени в жалбата. При упражняване на права на последна дума
подсъдимата В. моли за намаляване на наказанието, както и за редуциране на размера
на обезщетението за имуществени вреди на сумата от 400 лева.
Присъединилият се към жалбата подсъдим Д.Б. и служебният му защитник адв.
А. молят за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. При
упражняване на право на последна дума подсъдимият Б. заявява, че желае наказанието
му да се намали до размер на шест години и четири месеца лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, като
съдът е наложил справедливи наказания. Счита, че присъдата следва да се потвърди и в
гражданско-осъдителната част.
Гражданският ищец С.С. оспорва жалбата и счита, че присъдата следва да се
потвърди.
3
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Подсъдимите Д. Д. Б. и Н. Н. В., двамата от гр. Габрово, са предадени на съд по
обвинения за извършени престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимите Б. и В. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
приел, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянията в следния смисъл:
Свидетелят С.С. е пенсионер и през инкриминирания период живеел сам в с. С.,
общ. Дряново, където бил пастир.
На 10.04.2016 г., денят бил неделя, около обяд, свидетелят С. във видимо
нетрезво състояние стоял пред магазина в селото, в който на работа била свидетелката
П. Г.. Пред свидетеля С. спрял неустановен по делото автомобил, от който слезли
двамата подсъдими Д.Б. и Н.В. и го заговорили. Свидетелят С. не ги познавал, но след
кратък разговор се качил с тях в автомобила, управляван от неустановено по делото
лице. Спрели пред дома на свидетеля С., откъдето го накарали да вземе личната си
карта, след което го докарали в гр. Габрово. Целта на подсъдимите била С. да получи
пари от потребителски кредити на свое име, които подсъдимите да вземат и така да си
набавят парични средства. Подсъдимите Б. и В. се разбрали свидетеля С. да пренощува
в дома на В., в който живеел и свидетелят А.М.. На следващата сутрин с автомобил,
управляван от свидетеля М., подсъдимата В. и свидетелят С. отишли в дома на
подсъдимия Б.. Там двамата подсъдими, в изпълнение на замисъла си, се уговорили В.
да заведе свидетеля С. в две банки, за да подаде документи за отпускане на
потребителски кредити на негово име, като първо трябвало да отидат в ТП на НОИ, за
да вземат документ относно размера на пенсията на пострадалия. Тогава подсъдимият
Б. казал на свидетеля С., че ще го вземе на работа като пазач, за което щял да получава
4
добро заплащане. Подсъдимата В. и свидетеля С. тръгнали с автомобила, управляван
от свидетеля М.. По пътя В. обяснила на пострадалия, че парите от изтеглените от него
кредити от банките, тя ще внесе на депозит на негово име в „Алфа банк“, като от този
депозит той ще получава много висока лихва всеки месец. Това мотивирало свидетеля
С. да се съгласи да кандидатства за отпускане на потребителски кредити от банките.
Съгласно уговореното с подсъдимия Б., подсъдимата В. завела свидетеля С. първо в
ТП на НОИ, офис Габрово, откъдето взели извлечение за размера на пенсията му. След
това свидетелят М. ги закарал до финансов център на „Банка ДСК“ ЕАД, находящ се
на ул. „Николаевска“ № 17, където В. попълнила ръкописния текст в документите, с
които свидетелят С. кандидатствал за отпускане на кредит. След това отишли в „ОББ“
АД, клон - Габрово, находящ се на ул. „Райчо Каролев“ № 1, където В. отново била
заедно със свидетеля С. при попълване на необходимите документи за кандидатстване.
Тъй като от банката поискали освен мобилен телефон за връзка и стационарен такъв, а
свидетелят С. нямал на свое име телефонни номера, свидетелят М. ги закарал до офис
на „Мтел“, където пострадалият сключил договор за стационарен телефон на свое име.
Подсъдимата В. се обадила в банката и съобщила телефонния номер за контакт. След
това тримата се прибрали в дома на Н.В.. Вечерта от горепосочените две банки се
обадили, че свидетелят С. е одобрен съответно за кредит в размер на 6 300 лв. от
„Банка ДСК“ ЕАД, и в размер на 3 200 лв. от „ОББ“ АД.
На следващата сутрин свидетелят М. откарал подсъдимата В. и свидетеля С.
отново първо в дома на подсъдимия Б., където двамата подсъдими уточнили
изпълнението на замисленото. След това М. закарал подсъдимата и пострадалия до
„Банка ДСК“ ЕАД, където С. подписал Договор за кредит за текущо потребление от
12.04.2016 г. в размер на 6 300 лв., със срок за издължаване 120 месеца. Посочената
сума свидетелят С. получил на гишето в банката, след което я дал на подсъдимата В..
След това отишли в „ОББ“ АД, където свидетелят С. подписал Договор за
предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.04.2016 г. в размер на
3 200 лв., със срок на издължаване 33 месеца. Получената сума пострадалият отново
предал на подсъдимата В., която през цялото време уведомявала подсъдимия Б. по
мобилния си телефон. След това отишли в дома на подсъдимия Б., където Н.В. му
предала получените от свидетеля С. пари от двата изтеглени кредита - общо в размер
на 9 500 лев. В изпълнение на уговореното подсъдимата В. получила сумата от 400
лева. След това тя излязла, като обяснила на свидетеля С., че отива да открие депозит
на негово име и да внесе парите в „Алфа банк“. Вечерта отново се прибрали в дома на
подсъдимата В.. На следващия ден около обяд свидетелят С. поискал да се прибере в с.
С., при което подсъдимият Б. казал на свидетеля М. да го откара в местността
Градище. Там свидетелят М. повикал неустановен по делото таксиметров автомобил и
дал на водача му сумата от 20 лв. Таксиметровият водач закарал свидетеля С. до с.
Велковци, откъдето той се прибрал пеш.
5
Междувременно дъщерята на свидетеля С. - свидетелката С. Г. от гр. Дряново,
разбрала от жители на с. С., че баща й тръгнал в неизвестна посока с непознати лица.
Когато се прибрал в селото, св. Г. разговарял с баща си, след което сигнализирала РУ -
Дряново за извършената по отношение на баща й измама, тъй като на името на
свидетеля С.С. в „Алфа банка - клон България“ нямало открита сметка и внесен
депозит.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 НПК първостепенният
съд е изразил становището си, че самопризнанията на подсъдимите съответстват на
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, което е обусловило приемането за установени на посочените в
обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимите са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от
подсъдимите, които са били подкрепени от защитниците си. Съдът е разяснил на
подсъдимите лица последиците от самопризнанията им и същите доброволно са
приели и са се съгласили с тези последици и изрично са заявили, че не желаят да се
събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се
сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимата В. не е направила свободно и
информирано волеизявление. Такива твърдения не се излагат и от подсъдимия Б. и
защитника му. Както всеки от двамата подсъдими, така и защитниците им изрично са
поискали подсъдимите да направят самопризнания, поради което не могат да изтъкват
съображения за необоснованост на съдебния акт, като се отказват от самопризнанията
си.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите, писмените доказателства и
доказателствени средства и веществените доказателства, които подробно са посочени в
присъдата. Тези доказателствени материали установяват по несъмнен начин
последователността на фактите на осъществяване на деянията, включени в единната
престъпна дейност, както и участието на подсъдимите лица. С оглед изложеното
въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от
НПК е законосъобразна.
6
От събраните доказателства са установени обективните и субективните
признаци на престъплението измама, при което пострадалият е бил въведен в
заблуждение, в резултат на което и поддържането му е извършил акт на имуществено
разпореждане с инкриминираните суми. Аналитично първоинстанционният съд е
обсъдил признаците от обективния състав, обективирани чрез действията на
подсъдимите Б. и В. – двамата, след като предварително са набелязали план за
действие, са установили контакт с пострадалия и съвместно, с последователни
действия при разпределение на ролите, са го мотивирали към разпореждане с
имущество, предхождано от действия по създаване у С. на неверни представи за
действителността по повод това разпореждане; пряко изграждане у пострадалия на
невярно възприемане на действителността и поддържане на тези вече създадени у него
неверни представи с обещанието, че с парите, получени от сключените договори за
кредит ще бъде открита депозитна сметка на негово име в друга банка при по-голям
лихвен процент. Правилен е изводът, че в действителност подсъдимите не са имали
никакво намерение да изпълнят поетия ангажимент за откриване на депозитна сметка
на името на пострадалия, като единствено им цел е била да набавят лично за себе си и
за другия подсъдим имотна облага, получавайки по измамлив начин парите по
изтеглените от С. кредити.
Налице са признаците и от субективния състав на престъплението - пряк
умисъл и користна цел. Всеки един от двамата подсъдими е предвиждал, че в резултат
на осъществените от тях действия по възбуждане и поддържане на заблуждение
пострадалият извършва актове на имуществени разпореждания с получените като
банкови кредити пари, водещи до увреждане на имуществото му, съответно до
набавяне на облаги за тях, като Б. и В. са целели именно това.
По изложените съображения въззивният съд приема, че правилно и
законосъобразно всеки от подсъдимите Д.Б. и Н.В. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, поради това, че през периода 10.-12.04.2016 г. в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, с цел да набави за
себе и за другиго имотна облага, всеки от двамата подсъдими е възбудил и поддържал
у С. П. С. от с. С., общ. Дряново заблуждение, че следва да изтегли потребителски
кредити от „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, сумите от които
впоследствие ще бъдат внесени на негово име като депозит в „Алфабанк“, от който ще
получава висока лихва, и с това му причинил имотна вреда в размер на 9 500 лева
По отношение на оплакванията от двамата подсъдими относно размерите на
наказанията, въззивният съд намира следното.
За престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК се
7
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от
НПК, какъвто е и процесният, съдът е длъжен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
За наказанието на подсъдимия Д.Б.
Съобразно извършения анализ на всички обстоятелства по делото, имащи
значение за определяне на наказанието, районният съд е счел, че наказанието на
подсъдимия Б. следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства, в
размер на седем години лишаване от свобода. При приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК
този размер е редуциран на четири години и осем месеца лишаване от свобода.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че отмереното от районния съд
наказание е в съответствие с нормата на чл. 54 от НК.
Правилни са изводите на първостепенния съд, че е изключително висока както
степента на обществена опасност както на деянията, така и на подсъдимия. С
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на разпореждане
с имущество. Съответни на данните по делото са изводите, че извънредната
обществена опасност на деянието се обуславя от характера на престъплението и негово
разпространение, от особеността на конкретния случай, свързан със засягане на човек,
който поради възрастта си и факта, че живее сам е изключително уязвим и е лесна
жертва на престъплението, лесно податлив на манипулации, по-лесно контролируем и
в много малка степен способен да защити своите права и интереси; обстоятелството, че
вредата лишава пострадалия от ежемесечни средства за преживяване, за да изплаща
изтегления кредит. Степента на обществена опасност на деянието произтича и от
изключително високата степен на обществена опасност и на дееца, предвид
предходните му осъждания, усложнената му престъпната дейност, комбинативността и
водещата роля при извършването на престъплението. Настоящият съд следва да
добави, че от приложената справка за съдимост на подсъдимия Б. прави впечатление,
че по-голямата част от деянията, за които е осъждан са за престъпления против
собствеността, като са му налагани последователно наказания пробация и лишаване от
свобода. Тези данни сочат, че подсъдимият трайно демонстрира склонност към
нарушаване на установените в обществото правила на поведение, като се наблюдава
подчертан афинитет към престъпленията против собствеността, каквото е и това,
предмет на настоящото производство. Наложените преди наказания очевидно не са
постигнали предвидените в закона цели и не са били достатъчен мотив към въздържане
от последващи прояви. Настоящият съд следва да посочи, че изразеното от подсъдимия
8
съжаление е следвало да се отнесе към смекчаващите обстоятелства. При така
сложените по делото обаче отегчаващи обстоятелства, обсъдени на фона на степента на
обществена опасност на деянията и извършителя, изразеното съжаление не е от
естество да доведе до корекция на размера на наказанието. В съответствие със закона и
тълкуването, разписано в ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, е
изводът, че самопризнанието на подсъдимия, направено в процедурата по съкратено
съдебно следствие, не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство, доколкото то е послужило за провеждането на
привилегированото съдебно производство.
По изложените съображения въззивният съд намира, че така отмереното
наказание в размер към максималния, а именно седем години лишаване от свобода,
редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК на четири години и осем месеца
лишаване от свобода, е правилно и законосъобразно определено и съответства на
целите на личната и на генералната превенция по чл. 36 от НК. Същото е изцяло
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, на
подбудите на последния за извършване на престъплението, като е отчетен значителния
превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Правилно и законосъобразно са приложени правилата на чл. 25, ал. 1, вр. с чл.
23, ал. 1 от НК, като на подсъдимия Д. Д. Б. е определено общо наказание по
настоящата присъда и по присъдите по НОХД 368/2017 г. на РС - Габрово, влязла в
законна сила на 18.01.2018 г., по НОХД № 1373/2018 г. на РС - Габрово, влязла в
законна сила на 15.03.2019 г. и по НОХД № 1104/2019 г. на РС - Габрово, влязла в
законна сила на 12.06.2020 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно - ПЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Изцяло правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК,
като така определеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК общо
наказание лишаване от свобода е увеличено с една година и шест месеца лишаване от
свобода, или подсъдимият Б. следва да изтърпи наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Първоинстанционният съд е изложил
убедителни аргументи за увеличаване размера на наказанието, които изцяло се
споделят от настоящия състав. Факт е, че престъпленията, за които е предаван на съд
Б., са основно такива против собствеността, което навежда на извод, че последният има
изграден траен престъпен модел на поведение, чрез който си набавя доходи. На
следващо място се наблюдава, че подсъдимият подбира внимателно лицата, които
въвежда в заблуждение - те основно са със социален или здравен статус, предполагащ
по-лесното въвеждане в заблуждение. Усложнената престъпна дейност, която
подсъдимият осъществява, говори за високо ниво на планиране и организация. Това,
9
като се зачетат и данните от справката за съдимост за поредица от осъждания за
престъпления по чл. 209-211 НК, навежда на извод, че се е превърнало в системен
начин за набавяне на средства. Видно е, че с присъдата по НОХД № 1104/2019 г. на РС
– Габрово е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като общо определеното
наказание от пет години лишаване от свобода е увеличено с една година лишаване от
свобода, или за изтърпяване е определено наказание от шест години и четири месеца
лишаване от свобода. Присъдата, която е предмет на контрол по настоящото
производство, е четвърта поред, с която подсъдимия Б. е признат за виновен в
извършване на престъпление измама. Именно заради наличието на множество деяния,
осъществяващи състава на едно и също престъпление – измама, както и като се вземат
под внимание наказанията, налагани по останалите присъди, включени в групата по чл.
25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, настоящият състав намира, че така увеличеното
наказание с една година и шест месеца лишаване от свобода е пълно съответствие с
целите по чл. 36 от НК.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е
определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Правилно е приложен чл. 25, ал. 2 от НК, като от наказанието от шест години и
десет месеца лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното наказание по която и да
е от присъдите, включени в групирането, до влизане в сила на настоящата присъда.
За наказанието на подсъдимата Н.В.
Съобразно извършения анализ на всички обстоятелства по делото, имащи
значение за определяне на наказанието, районният съд е счел, че наказанието на
подсъдимата В. следва да се определи в размер към средния, а именно четири години
лишаване от свобода. При приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК този размер е редуциран
на две години и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че отмереното от районния съд
наказание е в съответствие с нормата на чл. 54 от НК.
Правилни са изводите на първостепенния съд, че е изключително висока както
степента на обществена опасност на деянията, като е завишена обществената опасност
и на подсъдимата. Както се посочи и по-горе по отношение на подсъдимия Б.,
съответни на данните по делото са изводите, че извънредната обществена опасност на
деянието се обуславя от характера на престъплението и негово разпространение, от
10
особеността на конкретния случай, свързан със засягане на човек, който поради
възрастта си и факта, че живее сам е изключително уязвим и е лесна жертва на
престъплението, лесно податлив на манипулации, по-лесно контролируем и в много
малка степен способен да защити своите права и интереси; обстоятелството, че вредата
лишава пострадалия от ежемесечни средства за преживяване, за да изплаща изтегления
кредит. Подсъдимата В. е проявила упоритост за въвеждането и поддържането на
заблуждението на пострадалия, „обгрижвала“ го е няколко дни в дома си, за да
постигне съвместно намислената с другия подсъдим цел; проявила е
комбинативността. Тези обстоятелства, обсъдени и на фона на разпространението на
престъпления от този вид и тяхното обществено въздействие, както и данните за
подсъдимата, че в миналото е осъждана за престъпление против собствеността, за
което е реабилитирана, сочат на завишена степен на обществена опасност и на
извършителя. Правилно значителното неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на пострадалия, преценено на база възникналите за него задължения към
банкови институции въз основа на измамата, са оценени като отегчаващо
обстоятелство. Като такова обстоятелство следва да се зачете и размерът на вредата –
общо 9500 лева. Правилно чистото съдебно минало на подсъдимата (след настъпила
реабилитация) и изразеното съжаление са отчетени като смекчаващи обстоятелства.
По изложените съображения въззивният съд намира, че така отмереното
наказание в размер към средния, а именно четири години лишаване от свобода,
редуцирано по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК на две години и осем месеца лишаване
от свобода, е правилно и законосъобразно определено и съответства на целите на
личната и на генералната превенция по чл. 36 от НК. Същото е изцяло съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, на подбудите на
последната за извършване на престъплението, като е отчетен баланса между
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Правилно и законосъобразно е приложен института на условното осъждане,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимата В.
наказание лишаване от свобода е отложено и е определен изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията от жалбата относно
размера на наказанието лишаване от свобода и определената продължителност на
изпитателния срок. Чистото съдебно минало на подсъдимата В. е отчетено при
индивидуализация на наказанието, като настоящият състав не намира, че на това
смекчаващо обстоятелство следва да се отдава още по-голямата тежест, която да
доведе до допълнително облекчаване на отговорността. Що се отнася до направените
от подсъдимата самопризнания, първоинстанционният съд е изложил съображения,
11
които изцяло се споделят, за това, че според закона и тълкуването, разписано в ТР №
1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, самопризнанието на подсъдимия,
направено в процедурата по съкратено съдебно следствие, не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото то е послужило
за провеждането на привилегированото съдебно производство. Съдът в настоящия си
състав не споделя и виждането за ограничената роля на подсъдимата В. в замисъла и
организацията на измамната схема, защото от признатите от нея факти по
обвинителния акт става ясно, че тя е взела съществено участие както за въвеждането на
пострадалия в заблуждение, така и за поддържането му. На следващо място, въпрос на
вътрешни отношения между двамата подсъдими е кой с колко пари се е
облагодетелствал от престъплението. Същественото е, че двамата извършители със
съвместните си усилия са довели до ощетяване на имуществената сфера на
пострадалото лице със значителната като размер сума от 9500 лева. Що се отнася до
определения изпитателен срок от пет години, въззивният съд счита, че същият е
съответен на тежестта на наложеното наказание лишаване от свобода и преди всичко
на необходимостта през един по-продължителен период от време върху подсъдимата
В. да се оказва възпиращо въздействие под страх от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимата
В. с искане за отхвърлянето му срещу нея за горницата над 400 лева.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда двамата подсъдими са признати за виновни
в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, пряка и
непосредствена последица от което е причиняването на вреда на пострадалия в размер
на 9500 лева. Поради това изцяло правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е осъдил подсъдимите Д. Д. Б. и Н. Н. В. солидарно да заплатят на С. П. С. от с. С.,
общ. Дряново сума в размер на 9 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със законната лихва от
12.04.2016 г. до окончателното й изплащане. Искането за частично отхвърляне на
гражданския иск спрямо подсъдимата В. е изцяло незаконосъобразно и не държи
сметка за признатите от нея факти в процедурата по съкратено съдебно следствие,
обуславящи наказателната й отговорност за престъпление по чл. 210, ал. 1, вр. с чл.
209, ал. 1 от НК. Излаганите съображения за получена сума само в размер на 400 лева
се основава на отношенията между двамата подсъдими, като по никакъв начин не
следва да рефлектира върху правоотношението, основано на деликтната отговорност,
възникнало между гражданския ищец С.С. и подсъдимите Б. и В..
12
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за веществените
доказателства и за разноските по делото, както и за дължимите от всеки от двамата
подсъдими държавни такси върху уважения граждански иск.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260015 от 22.02.2021 г. по НОХД №
1012/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13