Решение по дело №222/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 31.08.2020 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 20.05. 2020 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 222 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищцата посочва в исковата молба, че на 27.12.2018г. около 11:00. в гр. С.З. на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ, собственост на и управлявано от Д.Д. Д., и нея, като пресичащата пътното платно пешеходка. Сочи, че механизмът на ПТП е следният: водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ Д.Д. Д. не пропуснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека пешеходка, в следствие на което настъпва удар между предна лява челна част на автомобила /зоната на левия фар/ и дясната част на пешеходната. В резултат на настъпилото ПТП М.М.Д. получава множество травми: многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, травми по главата, контузия на гръден кош и корем.

Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на ППС марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ, собственост и управлявано от Д.Д. Д., който не пропуснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека М.М.Д..

Заявено е, че за увреждащия лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ, управляван от водача Д.Д. Д., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/3Q/118000294216 със срок на валидност от 12:56ч. на 16.01.2018г. до 23:59ч. на 16.01.2019г., тоест към момента на настъпване на ПТП на 27.12.2018г. същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ищцата посочва, че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е образувано ДП № ЗМ 245/2018г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“ С.З., като към настоящия момент делото е внесено в PC С.З. по реда на глава 29 от НПК.

Сочи се, че е безспорно установено, че настъпилите телесни увреждания на М.М.Д. са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Д.Д. Д..

След настъпване на пътно-транспортното произшествие и получените травми М.Д. е хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология гр. С.З. към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД с множество оплаквания - оточно и деформирано дясно коляно, силна спонтанна и палпаторна болезненост. Движенията й са силно ограничени и болезнени. Налице са костни крепитации. Претърпяла е една оперативна интервенция, с която е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Фрактурата е фиксирана с преконтурирана плака. Състоянието й налага болничен престой. В следствие претърпените травматични увреждания и интервенции М.Д. се придвижва с помощни средства. Посочва се, че не може да търпи никакви физически натоварвания. Предписан й е курс по рехабилитация. Към настоящия момент, ищцата твърди, че е налице влошаване на здравословното й състояние, което било видно от извършената на 17.06.2019г. рентгенография. Ищцата сочи, че изпитва изключително силни болки и страдания в областите на получените травми, като имала непрекъсната необходимост от грижи и чужда помощ дори за най-елементарните неща от ежедневието й. Извън получените травми на десния крайник, ищцата получила и травми по главата, контузия на гръдния кош и корема, които допълнително усилват болките и страданията й.

В резултат на нанесените телесни увреждания, ищцата твърди, че е извършила редица разходи за лечение, медикаменти и интервенции, като тепърва предстояло извършването на още допълнителни такива, тъй като възстановяването й не е завършило. До настоящият момент, ищцата заплатила сумата в размер на 1631.20лв., от които 1480лв. за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция и 151.20лв. за болничен престой,

В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. № 172/17.01.2019г., М.М.Д. предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.

С писмо с изх. №1375/17.04.2019г., ответното дружество уведомило ищцата, че дружеството не може да определи справедлив размер на обезщетение и отказва изплащането на такова поради липса на вина на водача Д. Д. и недоказаност на причинените вреди.

Ищцата моли съда, да осъди ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД да й заплати следните суми:

-55000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми в следствие настъпило на 27.12,2018г. в гр. С.З. ПТП,

-1631,20лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми, а именно:

1 480 лв. - извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата съгласно вносна бележка от 28.12.2018г.

151, 20 лв. - за болничен престой съгласно Фактура М3000036541/03.01.2019г,; Фактура №**********/11.01.2019г. и Фактура №**********/11.01.2019г.

Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 18.04.2019г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД по заведената на 17.01.2019г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение с 20% ДДС. Посочени са и банкови сметки.

В съдебно заседание от 05.02.2020 г. съдът е допуснал увеличение на иска за имуществени вреди, като същият да се счита предявен за сумата 1660,20 лв., като увеличението представлява 29 лв., извършени разходи за заплатена потребителска такса по клинична пътека за болничен престой за периода 22.01.2020г. – 27.01.2020г., съгласно фактура № **********/27.01.2020г., както и законна лихва върху сумата, считано от 18.04.2019г.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита, че искът е допустим.

Оспорва изцяло претенциите по основание и размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли да се отхвърлят същите изцяло, като на основание чл.78 ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число за възнаграждение на един юрисконсулт. Моли също да се отхвърлят и акцесорните искове по чл.86 ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. При условията на евентуалност и в случай, че исковете бъдат намерени за основателни, ответникът прави искане да се намали размера на евентуално присъдените обезщетения, тъй като, според него, същите са прекомерно завишени и не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

Заявява, че предявените искове са неоснователни, недоказани и прекомерно завишени по размер, като излага следните съображения:

Уважаването на иск с правно основание чл.432 КЗ, а именно пряк иск, предявен от увреденото лице директно срещу застрахователя по задължителна застраховка „ГОА“ на прекия причинител на противоправното деяние, е обусловено от кумулативното наличие на следните обективни елементи от фактическия състав на деликтната отговорност: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вредоносен резултат, причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното поведение, както и един субективен елемент, а именно: вина. Тъй като отговорността на застрахователя за репариране на причинени вреди от обективиран в действителността деликт е функционално обусловена от отговорността на деликвента, то при всеки един случай е необходимо поведението на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при застрахователното дружество - ответник, да осъществява от обективна и от субективна страна елементите на фактическия състав по чл.45 ЗЗД. В конкретния случай намира, че не са налице всички горепосочени елементи, изграждащи фактическия състав на деликтната отговорност, поради което предявеният пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „ГОА“, според ответника, не следва да бъде уважен.

Ответникът счита, че липсва основният обективен елемент от фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно - противоправно поведение.

Намира също така, че не е налице причинно - следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и твърдените за настъпили по отношение на ищцата М.Д. травматични увреждания описани в исковата молба. Счита, че механизмът на процесното ПТП не обуславя такова по характер и интензитет съприкосновение между корпуса на лекия автомобил и тялото на пострадалото лице, при което последното да претърпи подобни на заявените травматични увреди. Същите не отговаряли да са получени вследствие на удар от лек автомобил. Дори да се приемело, че някои от травматични увреждания се намират в пряка причинно - следствена връзка с поведението на водача на лекия автомобил, то категорично ответника намира, че е невъзможно получаването на травми по главата и контузия на гръден кош и корем.

Счита, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на лекия автомобил. Твърди, че същият е бил поставен в невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата го обективна фактическа обстановка и последната не се е отразила в неговото съзнание, както и че не са протекли съответните оценъчни процеси, така щото обективните елементи от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД да бъдат оценени, осъзнати и осмислени от лицето и последното да може да формира укоримо от правно гледище субективно отношение към заобикалящата го обективна действителност. Нещо повече, видно било от описаната фактическа обстановка, че М.Д. е пресякла пътното платно на бул. „***“ на необозначено и съответно забранено за това място от платното за движение. Твърди се, че с тези свои действия пострадалото лице само се е поставило в непосредствена опасност да бъде блъснато от всяко преминаващо през процесното местопроизшествие в конкретния момент пътно превозно средство, поради което и настоящият инцидент може да бъде поставян единствено и само в нейна изключителна вина. В конкретната ситуация, според ответника, е налице противоправно поведение от страна ищцата М.Д., изразяващо се в нарушение на императивната правна норма, визирана в разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП, която цитира. Това поведение на пострадалото лице практическите е обусловило невъзможност от страна на водача Д. да предвиди настъпването на самото ПТП и оттам е лишило водача Д. от възможност да предотврати настъпване на общественоопасните последици от произшествието.

Намира, че с поведението си М.Д. е нарушила и разпоредбата на чл.114, т.1 ЗДвП, т.к. навлизането й на пътното платно за пресичане е било внезапно. Същата не е следвало да пресича на необозначено за това място от пътното платно и то по начин, по който го е сторила - внезапно, изненадващо и светкавично. Заявява се, че това поведение на ищцата е попречило на водача Д. да забележи пешеходеца отдалеч и да има достатъчно време за своевременна и адекватна реакция, изразяваща се в задействане на спирачния механизъм на ППС и спиране преди съприкосновение или осъществяване на спасителна маневра и евакуиране на ППС встрани от застрашения обект.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“, peг. № СТ *** АВ, по силата на застрахователна полица № BG/30/118000294216, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД.

Оспорва следните обстоятелства:

Вината на водача на лекия автомобил -Д.Д.Д..

Механизма на ПТП, като счита, че същият не отговаря на така описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи, че протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната. Аргументира се с чл.179, ал.1 ГПК - посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.

Твърди, че на местопроизшествието не е имало част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци и предназначена за преминаване не пешеходци /пешеходна пътека по см. на т.54, §6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП/.

Твърди, че пешеходката М.Д., преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващото пътно превозно средство, като същата вместо да пресече по възможно най - експедитивния начин, е удължила ненужно пътя и времето си за пресичане, спирайки без необходимост на платното за движение. Това нейно поведение е нямало как да бъде предвидено и съответно предотвратено от водача на процесното МПС. Сочи, че водачът Д. е съумял да възприеме намиращата се на платното за движение пешеходка, едва когато последната се е намирала в неговата опасна зона за спиране. Това от своя страна навежда на обосновано заключение за липса на възможност от страна на водача за задействане на спирачния механизъм на МПС и предотвратяване на удара. Пешеходката е навлязла рязко и внезапно на платното за движение и е изминала много бързо по - голямата част от разстоянието от единия тротоар до другия, като в един момент същата просто е спряла на платното за движение и не е продължила към западния тротоар. Нямало данни на какво се дължи това поведение на пострадалата, но от приложените писмени доказателства ставало ясно, че разстоянието от източния край на пътното платно до мястото на процесното произшествие е било изминато за отрицателно време, което от своя страна навеждало на заключение за бърз темп на ходене, клонящ към тичане. Това обстоятелство се потвърждавало и от протоколите за разпит на свидетелите по досъдебното производство. Посочено е, че видно от протокола за разпит на пътничката в процесното МПС от 02.01.2019 г., последната е видяла „една жена, която бягаше по пътното платно в посока изток - запад“. Това се потвърждавало и от разпита на самото пострадало лице, която на 25.01.2019 г. при разпит в качеството си на свидетел заявяла: „Тръгнах да пресичам по пешеходната пътека...от изток на запад...Движех се сравнително бързичко“. Непонятно за ответника оставало защо при положение, че ищцата е изминала по - голямата част от разстоянието между двата тротоара с такова темпо, изведнъж е спряла на едно място и не е продължила. Завява се, че именно това поведение на М.Д. е попречило на водача Д. да предотврати настъпилото ПТП чрез спиране. Дори да се приемело, че водачът е успял да забележи пресичащата пешеходка, преди същата да попадне в опасната му зона за спиране, невъзможно за него е останало да предвиди внезапното спиране на ищцата по средата на платното за движение и застиване на едно място. Същият не само, че не е очаквал такова поведение от страна на пострадалата в качеството й на пешеходец, но и не е имало как да реагира адекватно и да спре навреме преди удара или да евакуира МПС встрани от пешеходката. От изложеното по безспорен и категоричен начин ставало ясно, че ищцата М.Д. е спряла без необходимост на платното за движение и това нейно поведение е довело до настъпване на процесното ПТП.

Твърди се, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, видимостта на водача на процесното МПС е била силно намалена. Това от своя страна му е попречило да забележи пресичащата по ширината на пътното платно пешеходка и да отреагира своевременно. Ако видимостта в процесния пътен участък не е била намалена и ако пострадалата не е имала подобно на гореописаното поведение на пътното платно, водачът на процесното МПС би имал възможност да предотврати сблъсъка, респективно настъпването на травматичните увреждания по отношение на ищцата Д.. Посочено, е че съгласно изготвената в хода на ДП автотехническа експертиза, разстоянието, на което се е намирала челната част на автомобила от мястото на удара в момента, когато водачът е възприел опасността е равна на 9,53 м., а опасната зона за спиране на процесния лек автомобил при разглежданото ПТП е равна на 10,5 м. Тоест, в момента, в който пресичащата ищца е била възприета от водача Д., същата се е намирала на разстояние по - малко от разстоянието на опасната зона, т.е. намирала се е в опасната зона за спиране на водача Д.. С оглед на това, ответникът намира, че в процесната ситуация водачът на лекия автомобил не е притежавал необходимите субективни възможности да възприеме пресичащата пострадала като опасност на пътното платно, а оттам и не е могъл да предвиди и съответно да предотврати настъпване на вредоносните последици от ПТП.

Не бивало да бъде пренебрегвана и обективно съществуващата възможност ПТП да е причинено поради психофизиологическо състояние на ищцата с оглед нейната възраст, здравословно състояние и времето, през което ПТП се е осъществило, което е довело до невъзможност за избягване на вредоносния резултат.

По отношение на твърдените травматични увреждания, от цитираните експертизи ответникът сочи, че на ищцата е препоръчано продължаване на рехабилитация и спазване на указанията, дадени от лекуващия лекар. Назначени са дати за контролни прегледи на 14.01.2019 г. и 28.01.2019 г., но никъде измежду представените писмени доказателства не било представено такова, което да свидетелствало за изпълнение на препоръките, дадени на ищцата от страна лекуващите лекари за извършване на контролни прегледи. Намира, че с тези свои пропуски за провеждане на контролни консултации, ищцата е допринесла за удължаването на цялостния оздравителен процес и е попречила за възстановяване на настъпилите травматични увреди.

Сочи, че видно от епикриза, ИЗ № 431/2019, издадена от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, ищцата М.М.Д. е провеждала рехабилитационни процедури. От втората епикриза, представена по настоящото дело, ставало ясно, че ищцата е изписана с подобрение по отношение на болевия синдром и двигателната активност, като е отбелязано, че обемът на движение на засегнатия орган е увеличен и липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. Отново се виждало, че са назначени дати за контролни прегледи - 25.01.2019 г. и 8.02.2019 г., и отново никъде измежду представените писмени доказателства не било представено такова, което да свидетелства за изпълнение на препоръките, дадени на ищцата от страна лекуващите лекари за извършване на контролни прегледи. Поради това, ответникът намира, че с тези свои пропуски, ищцата сама е допринесла за удължаването на цялостния оздравителен процес и е попречила за своевременно възстановяване на настъпилите травматични увреди. В цитираната епикриза било посочено, че при необходимост ищцата има право на повторна хоспитализация след 1 месец по същата клинична пътека, но от представените писмени доказателства, М.Д. не е била хоспитализирана в месеца, следващ 11.01.2019 г. - датата на изписване от Отделението по физикална и рехабилитационна медицина, поради което и намира, че същата е била изцяло и напълно възстановена, въпреки липсата на доказателства за проведени контролни прегледи и въпреки липсата на сериозно и подобаващо субективно отношение към оздравителния процес.

Ответникът намира, че ищцовите твърдения, за това, че към настоящия момент е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалата, се явяват изцяло неоснователни и несъстоятелни. Напротив, видно било от всички представени медицински документи, ищцата е изписана с подобрение от болничното си лечение, а видно от представения амбулаторен лист за проведения на 17.06.2019 г. преглед, същата е с възстановен обем на движение. Тоест, нямало как да е налице влошаване на здравословното състояние, при положение, че не само, че е налице подобрение на същото, но ищцата е достигнала същото здравословно състояние, каквото е имала преди процесното ПТП.

Несъстоятелни се явявали, също така и твърденията на ищцовата страна, че пострадалата изпитва изключително силни болки и страдания в областта на получените травми. Това било обективно невъзможно, тъй като цялостният оздравителен процес е завършил и здравето на ищцата е възстановено.

По отношение на получените травми по главата, контузията на гръдния кош и корема, се отбелязва, че същите са само повърхностни и са оздравели в срок не по - дълъг от 14 дена след процесното ПТП. За това свидетелствала и липсата на проведено каквото и да било лечение от страна на лекуващите лекари по време на двата престоя на ищцата в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД. Нито по време на първия престой от 27.12.2018 г. до 03.01.2019 г., нито по време на втория престой от 04.01.2019 г. до 11.01.2019 г., не било споменато да е провеждано каквото и да било лечение на травми по главата, контузията на гръдния кош и корема на ищцата. Това било така, тъй като същите са били само повърхностни, леки по характер и интензитет и са причинили само минимален дискомфорт на пострадалото лице.

Оспорва дължимостта на сумата в размер на 1 631,20 лв., представляващи според ищцата извършени разходи за медицински стоки и услуги. Счита, че направените от М.М.Д. медицински разходи не се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, поради което не следват да бъдат уважавани и исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност и при положение, че бъде намерена за основателна, същата следвало да бъде значително редуцирана по размер.

В обобщение ответникът посочва, че ищцовото твърдение, че тепърва предстои извършването на още допълнителни разходи за лечение, медикаменти и интервенции, тъй като възстановяването на пострадалата не е завършило, се явява несъстоятелно и в ярко противоречие с обективираното в писмените доказателства и в частност с посоченото в двата броя епикризи и амбулаторния лист за проведения 17.06.2019 г. преглед. И трите медицински документи, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, навеждали към извод за окончателно оздравяване на настъпилите травматични изменения по тялото на ищцата, и по този начин имплицитно отричали възможност за извършване на допълнителни разходи за лечение, медикаменти и интервенции.

Счита се, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 55 000 лв. е необосновано завишено. Българският съд константно приемал, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Сочи се, че при овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на тези вреди, при съобразяване на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Ответникът твърди, че видно от приложените от ищеца, ведно с исковата молба писмени доказателства, същата не е претърпяла увреждания с такъв характер, тежест и интензитет, че последните да обуславят определяне на застрахователно обезщетение в размер на 55 000 лв. Обективираните в представените документи травматични увреждания по никакъв начин не водели до обоснован извод за наличие на претърпени от г - жа Д. болки и страдания, чийто справедлив паричен еквивалент да бъде в посочения в исковата молба размер, а именно 55 000 лв.

Намира ищцовата претенция за изцяло неоснователна. При условията на евентуалност и в случай, че съдебният състав я намери за такава, ответникът твърди, че уважаването й в пълния претендиран размер единствено би нарушило принципа за справедливост на обезщетението, обективиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

При условията на евентуалност:

Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице М.М.Д.. С поведението си същата е нарушила задължителните правила за поведение, инкорпорирани в текстовете на чл.113 и 114 от ЗДвП, като допуснатото нарушение на тези правила се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Цитира текстове от чл.107 ЗДвП и се твърди, че пешеходката Д. не е съобразила поведението си с тях и ги е нарушила. Последната не е пресякла платното за движение на обозначено за това място. Счита, че нарушенията на пострадалата се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата и посочва съдебна практика.

Възразява срещу твърдяната вина на водача на лекия автомобил.

Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди, т.к. същият се явявал прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца - приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Заявява, че преживените от увреденото лице болки и страдания предстои да бъдат доказани в хода на процеса. Въпреки това, визираните в исковата молба наранявания не обосновавали определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер 55 000 лв. Същите се явявали неоправдано завишени и дори прекомерни.

Възразява, на отделно основание, срещу акцесорните искове за лихва по аргумент за неоснователност на главните искове.

Оспорва следните обстоятелства:

Вината на водача Д.Д.Д.;

Механизма на настъпване на процесното ПТП;

Причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания на М.М.Д.;

Твърдените травматични увреждания на М.М.Д.;

Твърдените болки и страдания, които да подлежат на компенсиране;

Твърдените последици от инцидента, както и тяхната продължителност;

Механизмът на осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие.

Ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата молба.

Счита за неоснователно възражението на ответното дружество, че предявените искове са недоказани по основание. Посочва, че след депозиране на исковата молба е образувано НОХД №1836/2019г. по описа на Районен съд гр. С.З. по постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство между представителя на държавното обвинение и обвиняемия Д.Д. Д., като същото е одобрено от съда с Определение от 18.07.2019г. С посоченото определение, съдът признал Д.Д. Д. за виновен в това, че на 27.12.2018 год. в гр. С.З. при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. М.” с peг. № СТ *** АВ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на М.М.Д. *** средни телесни повреди, като му е наложено наказание.

Посочено е, че споразумението е влязло в сила на 18.07.2019г. и са изложени аргументи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК същото има последиците на влязла в сила присъда, като се посочва и чл. 300 от ГПК.

Ищцата счита за неоснователно и възражението за неоснователност на предявените искове поради неизяснен механизъм на пътно-транспортното произшествие и липсата на вина на водача Д.Д. Д. за настъпването му. Твърди, че нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лекия автомобил Д. е безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Според ищцата са налице: валидно застрахователно правоотношение между водача Д. и ответника, застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача.

Посочва, че с исковата молба е представена Автотехническа експертиза, изготвена по ДП №245/2018г. по описа на ОДМВР С.З., чрез която е изяснен механизмът на настъпилото ПТП. Наличието на пешеходна пътека на мястото на удара се установявало от приложените към исковата молба Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. Отделно от това, сочи, че е налице влязла в сила присъда, като квалифициращия признак - извършено на пешеходна пътека е част от състава на престъплението,т.е. обстоятелството дали ПТП е настъпило на пешеходна пътека, не подлежи на преразглеждане и доказване в настоящото производство на основание чл.300 ГПК.

Сочи се, че безспорно е установено, че пресичането на траекториите на пешеходката Д. и лекия автомобил се дължи на закъснялото възприемане на пешеходката от страна на водача Д.. Съгласно заключението на експерта, именно несвоевременното възприемане на пешеходката и ненавременната реакция от страна на водача е техническата причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Заключението на автотехническата експертиза било категорично, че водачът Д. е имал възможност да избегне настъпването на ПТП като предприеме своевременно намаляване на скоростта и/или аварийно спиране, тъй като в момента, в който пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на обозначеното за това място, на пешеходна пътека, същата се е намирала извън опасната зона на спиране на лекия автомобил. Цитират се разпоредбите на чл. 107 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и се сочи, че предвид възрастта й, ищцата попада в една рискова група пешеходци, която изисква повишено внимание от страна на водачите.

Предвид одобреното от съда споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, счита за безспорно установени, както механизмът на настъпилото пътно-транспортно произшествие, така и вината на водача Д. и посочва съдебна практика.

Що се отнася до възражението на ответника досежно претърпените от ищцата травматични увреждания, счита същото за неоснователно. Съгласно приложената към исковата молба Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №59/2019г. по ДП№245/2018г. М.М.Д. получава множество травми: многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица. Същите са причинени от твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство. В тази връзка се твърди, че безспорно е налице причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и получените травми. Твърденията на ответника за наличие на завършил оздравителен процес и възстановен обем на движение се опровергавали от наличните по делото медицински писмени документи, в частност рентгенография на дясна колянна става 17.06.2019г. Направените констатации за пропуснати контролни прегледи и умишлено удължаване на оздравителния процес, ищцата счита, че са категорично неверни. Неоснователни и недоказани са и изложените съображения, че не е налице връзка между ПТП и травмите по главата, гръдния кош и корема. Именно с оглед установяването на конкретните травматични увреждания получени от пострадалата, връзката им с пътно-транспортното произшествие, както и прогнозите относно продължителността и степента на възстановяване на здравословното състояние на ищцата с исковата молба е направила доказателствено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза изпълнена от вещо лице - ортопед-хирург, което след като се запознае с доказателствата по делото и извърши личен преглед на пострадалата, да даде отговор на поставените въпроси.

Относно възражението на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същото за неоснователно. Преценката относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер следвало да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото, като посочва, че в тази връзка са направени доказателствени искания. Освен това се аргументира със съдебна практика и посочване на на чл. 52 от ЗЗД.

Твърди се, че от датата на настъпване на ПТП до настоящия момент М.М.Д. търпи силни болки и страдания в следствие на получените множество увреждания, както и че към исковата молба е приложена подробна медицинска документация, описваща здравословното състояние на ищцата.

Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и със съдебната практика при компенсиране на вреди при този вид телесни увреждания и счита, че не е завишен, като сочи съдебна практика.

Счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на размера на предявения иск за имуществени вреди. В следствие на настъпилото ПТП М.Д. извършила редица разходи за своето лечение и възстановяване, които са ясно разграничени по видове в петитума на исковата молба, като към същата били приложени разходооправдателни документи. Твърдението, че същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, се намирало в противоречие с наличната по делото доказателствена съвкупност. Заявено е, че закупената ортопедична плака е в пряка връзка с получената фрактура на дясната подбедрица и е необходима за нейното фиксиране. Останалата сума била заплатена за болничния престой, който също се е наложил във връзка с получените след произшествието фрактури. Предвид представените доказателства, както за относимостга на извършените разходи към получените травми, така и за реалното им извършване, за ищцата оставало неясно защо според ответника същите следва да бъдат редуцирани, както и до какъв размер следва да бъдат намалени.

Що се отнасяло до твърдението относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата М.Д., счита същото за изцяло неоснователно. Посочва, че не са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Смята, че изложените от пълномощника на ответното дружество аргументи в тази посока са неверни, което се опровергава от наличните по делото доказателства. Сочи се, че М.Д. е предприела пресичане на пътното платно на обозначено за това място, а именно на пешеходна пътека, за което са налице доказателства по делото. В тази връзка, не намирало опора твърдението, че същата е избрала да пресече платното на забранено място, като по този начин сама се е поставила в непосредствена опасност да бъде блъсната от всяко преминаващо в конкретния момент през процесното място превозно средство. Твърди, че заключенията на ответника са недоказани, тъй като не било ясно от къде правел извод за внезапно спиране на ищцата на пътното платно, а от друга - житейски нелогични и нетипични за жена на възрастта на ищцата. Ищцата заявява, че не е нарушила разпоредбите на чл. 113,ал. 1,т. 1 и чл. 114отЗДвП.

Водачът Д. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като съгласно автотехническата експертиза, твърдяната от него намалена видимост, в частност заслепяване, не ограничавало зоната му на видимост. Към момента, в който той твърди, че е бил заслепен, е съществувала техническа възможност за възприемане на пешеходката и съответно да предприеме аварийно спиране. Самият той твърдял, че заслепяването не му е попречило да възприеме преминаващия пред него автомобил, респективно е съществувала възможност за възприемане и на пресичащата на пешеходна пътека М.Д.. В подкрепа на този извод било и обстоятелството, че разстоянието, на което се е намирала челната част на автомобила от мястото на удара, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно е 31,8 м., значително по-голямо от опасната зона на спиране на лекия автомобил, която е 10,5м. Тоест, пострадалата М.Д. е била извън рамките на опасната зона на спиране на превозното средство.

Посочено е, че в отговора на исковата молба е изложено предположение, на което се базира твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно, че психофизиологическото състояние на ищцата с оглед нейната възраст е допринесло за настъпването му. Ищцата счита, че ответникът не сочи фактите, въз основа на които прави това свое заключение, както и по каква причина счита тази възможност за обективна. Счита, че е извън всякакво съмнение, че техническата причина за настъпване на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходката от страна на водача Д. и закъснялата му реакция по предприемане на аварийно спиране. Освен това сочи, че наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване, а такова доказване не е направено от страна на ответника. Съгласно задължителната практика на ВКС принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането /Решение № l42/15.10.2015г. по т. д. № 2766/2014г. на BKC/. Тоест, следвало да е налице причинна връзка между действията на пострадалия и причинения вредоносен резултат, каквато в случая категорично липсвало. Пресичането на пътното платно на обозначено за това място не би могло да бъде такава предпоставка.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно неизяснеността на механизма на настъпване на процесното произшествие и по - конкретно относно поведението на пострадалото лице, с оглед релевираните твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат. Заявява, че е вярно, че видно от представения ведно с допълнителната искова молба протокол от о.с.з. по НОХД 1836/2019 г. на PC - С.З., водачът Д. Д. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК. Вярно е същото така и, че на осн. чл.383, ал.1 НК споразумението има последиците на влязла в сила присъда и цитира чл.300 ГПК. Счита, че задължителността на присъдата обаче не тежи върху и не се отнася за поведението на пострадалото лице и участието му във въпросното ПТП. Извън изброените три съставни елемента на присъдата на наказателния съд, не е налице друг такъв, който да има задължителна сила за граждански съд, разглеждащ гражданските последици от престъплението. Това означавало, че изводите на наказателния съд относно поведението на пострадалото лице при конкретния инцидент, не следвало да ангажират по никакъв начин гражданския съд и да му пречат да извърши самостоятелна оценка на всички налични по делото доказателства. Ответникът сочи, че е направил своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и следва да получи всички правни способи и инструменти, за да проведе пълно и главно доказване на така релевираното възражение.

Намира, че механизмът на настоящото произшествие в частта относно поведението на пострадалото лице, изразяващо се в пресичане на пътното платно, не е напълно изяснен. Твърди, че са налице редица неясноти около поведението на пострадалата, които могат да бъдат отстранени само посредством експертните знания на технически компетентно вещо лице.

Вещото лице, изготвило САТЕ в ДП, е достигнато до извод, че скоростта на лекия автомобил, преди задействане на спирачния механизъм, е била от порядъка на 24 км/ч, а скоростта към момента на удара е била от порядъка на 18-19 км/ч. Това минимално редуциране на скоростта на лекия автомобил от момента, в който е задействан спирачния механизъм до момента на съприкосновение с тялото на ищцата, свидетелствал за много малкото отстояние едно от друго на тялото на пресичащата пешеходка и корпуса на процесния лек автомобил в момента на възприемане на последната от водача. Разстоянието, на което се е намирала челната част на автомобила от мястото на удара в момента, когато водачът е възприел опасността е от порядъка на 9,53 метра, а опасната зона за спиране с автомобила при скорост около 24 м/ч е от порядъка на 10,5 метра. Това от своя страна идвало да покаже, че в конкретната ситуация водачът на лекия автомобил не е имал техническата възможност да предотврати настъпване на процесното произшествие.

Намира, че при конкретното ПТП ищцата М.Д. е нарушила императивната правна норма, обективирана в разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП, тъй като преди навлизане на платното не се е съобразила с приближаващия лек автомобил, удължила е ненужно времето си за пресичане и в един момент е спряла без необходимост на платното за движение. Това ищцово поведение се подкрепяло по безспорен и категоричен начин от представените ведно с исковата молба писмени доказателства. От заключението на вещото лице по изготвената в ДП АТЕ ставало ясно, че пострадалата М.Д. е преминавала пътното платно на бул. „***“ тичайки, а не ходом. От направените схеми и скици на местопроизшествието ставало ясно, че ударът е настъпил в западния край на платното за движение на бул. „***“. Времето, за което ищцата е изминала разстоянието от източния край на платното на бул. „***“ до западния му край и времето, за което е лекият автомобил е изминал разстоянието от момента, в който пешеходката е започвала да пресича до мястото да удара, свидетелствали за изключително бързата скорост на придвижване на ищцата. Същата, при разпит в качеството й на свидетел по ДП, заявявила: „Тръгнах да пресичам по пешеходната пътека...от изток на запад...Движех се сравнително бързичко...“. Според ответника, пострадалата е имала техническата възможност преди навлизане на платното да се съобрази с приближаващия лек автомобил, но въпреки това не го е сторила и е предприела изненадващо пресичане на платното за движение. Намира изложеното от процесуалния представител на ищеца в допълнителната искова молба досежно скоростта и начина на пресичане на пострадалата за необосновано и неотговарящо на обективната действителност. Дори наличието на пешеходна пътека на мястото на удара да е основание водачът Д. да преминава през него с повишено внимание и с такава скорост на движение, която би му позволила да спре управлявания от него автомобил, правото на предимство на преминаващия пешеходец не е абсолютно.

Видно от цитирания в АТЕ протокол за разпит на пътничката в процесния лек автомобил, пострадалата е „бягала по платното в посока изток-запад“. Това обстоятелство се потвърждавало и от заявеното от самата пострадала при разпита й в качеството на свидетел по ДП.

Относно видимостта за водача на лекия автомобил и възможността му да предотврати процесния инцидент:

Посочва, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, видимостта на водача на процесното МПС е била силно намалена. Това от своя страна му е попречило да забележи пресичащата по ширината на пътното платно пешеходка и да отреагира своевременно. Ако видимостта в процесния пътен участък не е била намалена и ако пострадалата не е имала подобно на гореописаното поведение на пътното платно, водачът на процесното МПС би имал възможност да предотврати сблъсъка, респективно настъпването на травматичните увреждания по отношение на ищцата Д.. Обстоятелството, че заслепяването не е попречило на водача Д. да възприеме преминаващия пред него автомобил съвсем не можело автоматично да значи, че същият е могъл да забележи намиращата се по - напред пешеходка. Към момента на заслепяване на водача, за него не е съществувала техническа възможност за възприемане на пешеходката, а оттам и за задействане на спирачния механизъм и навременно спиране. Силната и пряко насочено слънчева светлина е влязла в контакт с незащитените очи на водача Д., въздействала е върху способностите му за своевременно възприемане на намиращата се на пътното платно пешеходка и не му е позволила да реагира адекватно и да предотврати процесното ПТП. Разсъжденията на процесуалния представител на ищеца в частта им относно техническата възможност за водача Д. да възприеме пешеходката и да предотврати процесното произшествие, според ответника, са неверни и направени при превратно тълкуване на фактически данни по делото. Счита, че не е обосновано и правилно разликата в разстоянията между мястото, на което се е намирала челната част на автомобила, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно и опасната зона за спиране да служи като индикатор и база за сравнение в конкретната ситуация. Това е така, защото по този начин не се отчита въздействието на слънчевата светлина върху зрението на водача Д. и върху възможността му да реагира своевременно. Влиянието на слънчевата светлина върху реакциите на водача Д. при конкретните обстоятелства и способността му да възприеме намиращата се пред него пешеходка, следва да бъдат предмет на обстойно изследване от страна на вещо лице с техническо образование, а не да бъдат продукт на логически изводи от страна на процесуалния представител на ищцовата страна.

Относно претърпените травматични увреждания и оздравителния процес;

Посочва се, че от приложената към исковата молба медицинска документация по никакъв начин не става ясно ищцата М.Д. изобщо да е получавала травми по главата, гръдния кош и корема. Такива травми не се установявали нито от приложените два броя епикризи, нито от останалите писмени доказателства /рентгенография, амбулаторен лист, СМЕ по ДП № 245/2018 г./. Отделно от обстоятелството, че изобщо липсват обективни данни за каквито и да било травми и увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, това твърдение на процесуалния представител се явявало нелогично и категорично неоснователно. Дори да се допуснело, че травми в долната част на тялото на пресичащата ищца са от естество да бъдат получени в резултат на процесното произшествие, невъзможно или поне изключително трудно биха били получени травми в горната част на тялото на пострадалата. Скоростта на лекия автомобил е била много ниска и видно от данните по делото, водачът Д. е задействал спирачния механизъм и допълнително е отнел от скоростта на придвижване на МПС. Това обстоятелства е способствало към момента на съприкосновение между предната част на лекия автомобил и тялото на пешеходката, скоростта на МПС да бъде 18,5 км/ч. При тази скорост, ответникът счита, че не е възможно нито отхвърляне на тялото на пешеходката настрани, нито възкачването му на капака на МПС. Поради това, намира че дори ищцата да е получила травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема /за каквито няма данни в нито един от медицинските документи/, същите не са възникнали в резултат на процесното произшествие, т.е. не е налице пряка причинно - следствена връзка между тях и предметното ПТП.

От приложените два броя епикризи ставало ясно, че ищцата Д. е имала право общо на 4 контролни прегледа - 14.01.2019 г., 25.01.2019 г., 28.01.2019 г. и 08.02.2019 г. Сочи се, че ищцата не представя каквото и да било доказателство за извършване на така назначените контролни прегледи /амбулаторен лист/.

Твърди, че това ищцово поведение, изразяващо се в недостатъчно полагане на необходими грижи за собственото здравословно състояние след претърпяното ПТП, е допринесло за забавяне на общия оздравителен процес и следва да бъде квалифицирано като съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това, счита че е необходимо посоченото поведение да бъде отчетено при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение.

Твърди, че към момента на настъпване на процесния инцидент, ищцата М.Д. е страдала от възрастови и дегенеративни заболявалия. Намира, че същите тези заболявалия са допринесли значително за по - бавното възстановяване на организма на ищцата.

Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди:

Ответникът счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв. се явява крайно завишено и не отговаря на принципа за справедливост, обективиран в императивната правна норма на чл.52 ЗЗД. Според ответника, характерът и тежестта на претърпените от пострадалата Д. увреждания, обуславят значително по - ниско по размер обезщетение. От представената с исковата молба медицинска документация ставало ясно, че търпените от Д. болки и страдания не са били толкова интензивни, че да следва справедливото обезщетение да бъде в размер на 55 000 лв. Също така, било видно и че периодът, през който пострадалата се е възстановявала, не е надхвърлил обикновения при сходни травматични увреждания. Ако все пак по делото бъде установено, че организмът на ищеца не се е възстановил в нормалните за подобни увреди срокове, счита че това се дължи изключително и само на недостатъчно положените грижи и непровеждането на контролни и други прегледи от страна на самата пострадала. С оглед принципното положение при определяне размера на застрахователното обезщетение и необходимостта последният да отговаря на общоприетия принцип за справедливост, намира че това поведение на М.Д., представляващо по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде основание за присъждане на значително по - малка от поисканата сума.

Относно направените с отговора на исковата молба оспорвания:

Поддържа всички направени с отговора на исковата молба оспорвания и твърдения, а именно:за механизма на ПТП; за твърдените травматични увреждания; за дължимостта на сумата в размер на 1 631,20 лв.; за необосновано високия размер на претендиралото обезщетение; за наличието на съпричиняване; за болките и страданията, които да подлежат на компенсиране; за последиците от инцидента, както и тяхната продължителност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на че на 27.12.2018г. около 11:00 ч. в гр. С.З. на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП, между лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ, собственост на и управлявано от Д.Д. Д. и пресичащата пътното платно пешеходка М.М.Д., като водачът на л.а. Д.Д. Д. по непредвазливост е причинил на М.М.Д. средни телесни повреди, изразяващи се в многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица.

Безспорно е установено, че към датата на ПТП - 27.12.2018г., л.а. марка „Ф.“, модел „М.“ с ДКН СТ *** АВ е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/118000294216, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД валидна от 16.01.2018 г. до 16.01.2019г.

Видно от приложеното НОХД № 1836/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З. е приключило с влязло в сила споразумение на 18.07.2019г. Съдът признава Д.Д. Д. за виновен в това, че на 27.12.2018 г. в гр. С.З. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. М.” с рег. № СТ *** АВ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на М.М.Д. *** средни телесни повреди, изразяващи се в многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. ал. 1,6. „б” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК МУ НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА; НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на обвиняемия Д.Д. Д. със снета самоличност за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. № 172/17.01.2019г., М.М.Д. предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

ПТП е настъпило около 11:00 ч, в светлата част на денонощието, при слънчево и ясно време. Пътната настилка е била суха. Пътният участък в района на ПТП е прав. По данни от протокола за оглед на ПТП, видимостта е била нормална.

В материалите по делото няма данни видимостта да е била намалена в направление напред.

Наличните светлини на фаровете през деня не осветяват участък от платното за движение пред автомобила, а служат другите участници в движението своевременно да възприемат МПС.

Лек автомобил марка „Ф.“ се е намирал на разстояние 10,60 м от мястото на удара в момента, когато водачът е възприел опасността.

Първоначалния контакт за пешеходката е бил в дясната й подбедрица и коляното. След удара, тялото на пешеходката е изпаднало напред върху пътната настилка, пред автомобила, в непосредствена близост до предната му част. Нямало е възкачване на предния капак, нямало е удар в предното стъкло на автомобила.

При възникналото ПТП, ударът за пешеходката е в десният й крак. Първи в контакт с лекия автомобил са влезнали дясната подбедрица и коляното на пострадалата, вследствие на което тя е получила многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и латералния кондил на големия пищял на дясната подбедрица.

При изпадането на пострадалата върху пътната настилка, първо в контакт със земната повърхност е влязла дясната й страница на тялото. В материалите по делото има данни само за ожулване на дясната й вежда. Няма данни за други увреждания по тялото на пострадалата, в резултат от последвалото й изпадане върху терена.

Тялото на пострадалата след удара е било изпаднало върху земната повърхност, в непосредствена близост пред автомобила.

Пострадалата е имала техническата възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако се забави или спре движението си, за да изчака приближаващото се МПС, за да може безопасно да премине през пътната лента в която то се движи.

Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е около 28 км/ч.

Скоростта на МПС в момента на удара е около 19 км/ч.

Скоростта на движение на пешеходката преди настъпване на ПТП и в момента на удара е около 5,5 км/ч.

Водачът Д. Димов е имал техническата възможност да възприеме пешеходката М.Д. при конкретните условия на видимост, в момента на възникване на опасността (навлизането й върху платното за движение), когато е бил на разстояние около 35 м от мястото на удара.

Опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ рег. № СТ *** АВ при скорост на движение 28 км/ч е около 13,00 м.

Пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил.

Водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП, като възприеме своевременно опасността и предприеме своевременно намаляване на скоростта на движение на МПС или да спре преди мястото на удара.

Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който не е възприел своевременно пресичащата пешеходка и е реагирал със закъснение от 3,15 сек.

При своевременно възприемане на опасността от водача, МПС би спряло преди мястото на удара.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че няма данни водачът да е имал намалена видимост от силните слънчеви лъчи. Заявява, че дори да се приеме, че е бил силно заслепен, би следвало когато няма видимост водача, независимо по какви причини, да намали и да прекрати движението си, в противен случай, той би бил опасност, не само за преминаващите пешеходци, но за всички участници в движението. Следва да се има предвид и факта, че ПТП е възникнало в 11. 00 часа в светлата част на деня и участъкът, където е възникнало ПТП има дървета с големи корони.

Вещото лице посочва, че пешеходката е можела да премине, тъй като водача е бил на достатъчно разстояние и ако своевременно е възприел пресичащата пешеходка е можел да намали или да спре. ПТП възниква в западната лента за движение, тя е пресякла цялата източна лента пешеходката и дори да е имала техническата възможност да спре или да се забави, това в никакъв случай не е безопасно за нея, тъй като би останала върху платното за движение някъде в средата. Разстоянието, което е отбелязано на скицата 2.22 м., това е разстоянието, на което е била пешеходката, и водачът би могъл да реагира. Тъй като в съдебно заседание водачът казва, че пешеходката като куршум, бързо е преминала платното за движение, приетата от вещото лице скорост от 5,5 км./ч при спокойно бягане и при най-високата стойност на бягане 9 км/ч и за възрастта на пешеходката – 73 годишна, отново е имало възможност водачът да реагира и да спре преди мястото на удара.

От заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че ищцата М.М.Д. *** при ПТП на 27.12.2018 г. е получила: счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост и многофрагментно счупване на дясната малкопищялна кост; контузия на главата, гръдния кош и корема.

Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите на делото ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил и последващо падане върху терена.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания от страна на М.Д. и настъпилото ПТП.

По време на първия месец от възстановителния период, който в конкретният случай е бил в рамките на около 7-8 месеца, ищцата е търпяла болки и страдания с най-голям интензитет.

При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния долен крайник е бил необходим срок от около 7-8 месеца, като към настоящия момент ищцата би следвало да е напълно възстановена.

Към датата на изготвяне на настоящата експертиза, видно от извършения преглед, обема на движения в дясната колянна става е напълно възстановен. Налице са данни за слаба болка, от проведената преди месец оперативна интервенция за отстраняване на имплантираните чужди тела в костите на дясна подбедрица.

Към настоящия момент не се налагат нови оперативни намеси във връзка с получените травматични увреждания.

След изписването на ищцата от отделението по физиотерапия на 11.01.2019 г. липсва медицинска документация за последващо рехабилитационно и физиотерапевтично лечение.

От проведените контролни прегледи съответно на 14.02.2019 г., 20.02.2019 г. и на 11.03.2019 г. от д-р Стоян Петров - ортопед - травматолог е видно, че оздравителни процес при ищцата се развива правилно, отока в областта на колянната става е намалял и обема на движенията в ставата се е увеличил. Не са били налице данни за забавяне на процеса на консолидация.

По делото липсват медицински документи от прегледи проведени на 14 и 28. 02.2019 г.

За периода от 11.01.2019 г. до 17.06.2019 г. ищцата М.Д. е била прегледана на 14.02.2019 г., 20.02.2019 г., 11.03.2019 г. и на 17.06.2019 г. от ортопед - травматолог - д-р Стоян Петров. Липсват други амбулаторни листове от проведени прегледи.

Липсват медицински документи за посещения на ищцата и прегледи от невролог, хирург или друг лекар във връзка с травматичните увреждания.

Ищцата е провеждала медикаментозно лечение с болкоуспокояващи, антиагреганти, антибиотици и антихипертинзивни медикаменти.

Към настоящия момент счупването на костите на дясната подбедрица са напълно зараснали, обема на движенията в дясната колянна става и дясна глезенна става е напълно възстановен, като е възможно да са налице леки болки при активните движения от проведената оперативна интервенция за отстраняване на металните тела на дясна подбедрица, извършено на 24.01.2020 г.

В приложената по делото медицинска документация от проведеното болнично лечение липсват данни за извършена компютърна томография или друг вид изследване на гръдния кош при постъпването й в УМБАЛ “П.Д.С.К.” - АД С.З.

В конкретният случай при такива счупвания на костите на дясната подбедрица - многофрагментно счупване на малкопищялната кост и кондила на голямопищялната кост е наложително извършване на оперативна интервенция с открито наместване на счупванията с вътрешна фиксация и извършените от ищцата разходи за ортопедичната плака и за болничен престой са били необходими и са в причинна връзка с претърпените травматични увреждания при настъпилото ПТП.

При извършване на оперативни интервенции с поставяне на вътрешни фиксатори /метални плаки и винтове/ на счупени кости, задължително се налага извършване на допълнителна оперативна интервенция за отстраняване на металните тела от костта, като тази интервенция следва да се извърши не по-късно от 1 година - 1 година и два-три месеца от датата на поставянето им.

В конкретният случай извършените разходи по оперативната интервенция за отстраняване на метална планка и пирони извършена на 22.01.2020 г. се намират в причинна връзка с претърпяната от ищцата травма на дясната подбедрица при настъпилото ПТП на 27.12.2018 г.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Иванка Маринова Георгиева- колежка на ищацата, заявява, че познава същата от близо 20 години. Според свидетелката ищцата била весела, жизнена и изведнъж след катастрофата, се затворила в себе си, не искала срещи с много хора. Преди катастрофата се виждали почти всяка седмица и се разхождали по Аязмото. Сега се виждали два пъти в месеца, свидетелката я посещавала, за да й оказва помощ. Според свидетелката психическото й състояние било доста променено, защото ищцата непрекъснато говорила за смърт, че вече е остаряла, че няма да може да ходи никъде, била затворена. Сега ищцата не можела да излиза, защото състоянието й не било добро, продължавали болките й в крака и тя си стояла вкъщи, където си помагала сама с бастун.

Свидетелят М.Г.И.посочва, че знае за инцидента, който се случил на 27.12.2018 г. на бул. „***“ и бул. „Славянски“, като ищцата е пресичала пешеходна пътека и е била блъсната от лек автомобил, вследствие на което е паднала, загубила е съзнание и в болницата се установило, че има фрактура на дясна подбедрица и се налага оперативна намеса, операция с имплант на пластина и пирони, за да се обездвижи счупения участък и затова се е налагало тази хирургическа намеса. Посочва, че ищцата до момента на инцидента се чувствала изключително жизнерадостна, изключително подвижна, наслаждавала се на възможността да преминава пеша дълги разстояния. Заявява, че ищцата живее в кв. „Три чучура“ и работела близо до мястото на инцидента и дори и на тази възраст продължавала да работи и да ходи пеша от къщи до работа. Била емоционално стабилна и с радост помагала и извършвала и други разходки освен разстоянието от дома до работното място. След инцидента и извършената операция и след като била изписана, тя била в обездвижено състояние и изпитвала големи болки, което наложило дълги месеци да бъде в къщи, да не се движи, за да заздравява раната. За нея се грижели двамата й сина, свидетелят и неговият брат, всеки ден ходели при нея, носели й продукти и полагали грижи, за да може тя да се възстанови. Според свидетелят ищцата се възстановила, но не извършвала вече тези дълги разходки и не можела изцяло да извършва тези преходи. Инцидентът й повлиял на емоционалното състояние, тя се затворила, не искала да бъде общителна с хората. Наложило се преди седмица да се махне пирона, имала дискомфорт, преди седмица била извършена операцията и понастоящем пак се налагало да се възстановява. Когато били махнати конците от оперативната намеса пак изпитвала болки на мястото на пластината. Самия факт, че в нея имало чуждо тяло я потискало. След първата операция извършвала контролни прегледи. До лекаря я съпровождал по големият брат на свидетеля.

Свидетелят Д.Д.Д. *** надолу към гарата, правел ляв завой. Карал със сенник, тъй като слънцето му светело в очите и изведнъж отляво ищцата изскочила пред колата. Според него карал с 35 км., а ищцата излязла пред него като куршум. Свидетелят твърди, че ищцата не е пресякла по пешеходната пътека, а по диагонал на пешеходната пътека така, че и да е подавала сигнал, той нищо не е видял. Била облечена с тъмни дрехи. Изстреляла се отпред пред колата, той я видял след като тя паднала пред колата. Задействал спирачната уредба, но вече я бил ударил. Ударът настъпил с предния капак странично дясно. След удара леко се подпряла на капака с дясната ръка, след което паднала пред колата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 27.12.2018 г., по силата на което ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/3Q/118000294216 със срок на валидност от 12:56ч. на 16.01.2018г. до 23:59ч. на 16.01.2019г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ М.М.Д. предявила претенция вх. № 172/17.01.2019г. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото е безспорно установено, че травмите на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, което е установено с влязло в сила Споразумение по НОХД № 1836/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З.. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В настоящия случай в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост и многофрагментно счупване на дясната малкопищялна кост; контузия на главата, гръдния кош и корема. Установено е, че възстановителният процес е продължил около 7 – 8 месеца, през които болките и страданията на ищцата са били с най-голям интензитет. Следва да се вземе предвид, че година след ПТП – то ищцата е претърпяла нова операция по отстраняване на имплантираните чужди тела в костите на дясната подбедрица, която отново е била свързана с допълнителни болки и страдания. От заключението на съдебната медицинска експертиза е видно, че към настоящия момент ищцта все още е налице болка в травматичните области, която се проявява при активни движения при определени условия като промяна на времето. Видно от свидетелските показания, ищцата е била обездвижена дълго време, изпитвала е силни болки, за нея са полагали грижи синовете й, т. е била е зависима от други хора. Преди ПТП – то ищцата е била жизнена, правила е дълги разходки. След инцидента се е затворила в себе си, не е искала за контактува с други хора, независимо, че е била възстановена вече не било във възможностите й да се разхожда дълго време.

С оглед установените травми, болките, страданията и причинените неудобства на ищцата, които търпи и към момента и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 55 000 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП и чл. 114 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В настоящия случай е безспорно, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека.

Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.

От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било извършено върху пешеходна пътека. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП). Ищцата не е била длъжна да изчака преминаване на автомобилите, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, тя е имала правното основание да изисква и очаква да й бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към момента на произшествието М.М.Д. е била на 73 години и като такъв той може да бъде квалифицирана като "престаряла" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена закрила.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП, като възприеме своевременно опасността и предприеме своевременно намаляване на скоростта на движение на МПС или да спре преди мястото на удара. Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който не е възприел своевременно пресичащата пешеходка и е реагирал със закъснение. С оглед изложеното съдът намира, че от страна на ищцата не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

По иска за имуществени вреди.

Безспорно е, че във връзка с получените увреждания вследствие на процесното ПТП, ищцата е извършила разходи за лечението и възстановяването си. От представените по делото доказателства се установява, че М.М.Д. е извършила разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата съгласно вносна бележка от 28.12.2018г. в размер на 1 480 лв. и за болничен престой съгласно Фактура № **********/03.01.2019 г.; Фактура №**********/11.01.2019 г. и Фактура №**********/11.01.2019 г. и фактура № **********/27.01.2020 г. в общ размер на 180, 20 лв. Поради това предявените искове за имуществени вреди следва да бъдат уважени.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД да заплати на М.М.Д. сумата от 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми вследствие настъпило на 27.12.2018 г. в гр. С.З. ПТП ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.04.2019г. - датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД до окончателно изплащане на сумата и сумата от 1 660, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми, както следва: 1 480 лв. - извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата съгласно вносна бележка от 28.12.2018г. и 180, 20 лв. - за болничен престой съгласно Фактура № **********/03.01.2019 г.; Фактура №**********/11.01.2019 г. и Фактура №**********/11.01.2019 г. и фактура № **********/27.01.2020 г. ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.04.2019 г. - датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД до окончателно изплащане на сумата.

По отговорността за разноски:

Видно от представените доказателства адвокат П.К. е осъществявал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на „К. И С.“ – Адвокатско дружество, адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, предвид обстоятелството, удостоверено с писмени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Съдът намира, че са предявени три иска с материален интерес, както следва:

Първият иск за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., втори иск за имуществени вреди в размер на 1 480 лв. за извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата и трети иск за имуществени вреди в размер на 180, 20 лв. - за болничен престой, съгласно Фактура М3000036541/03.01.2019г,; Фактура №**********/11.01.2019г. и Фактура №**********/11.01.2019г. и фактура № **********/27.01.2020 г.

При материален интерес в размер на 55 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 2 180 лв. х 20 % ДДС = 2 616 лв.

При материален интерес на втория иск за имуществени вреди в размер на 1 480 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / пред изменението с ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г./ възлиза на сумата от 333, 60 Х 20% ДДС = 400, 32 лв.

При материален интерес на третия иск за имуществени вреди в размер на 180, 20 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / пред изменението с ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г./ възлиза на сумата от 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв..

Или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3 376, 32 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж.З.” АД, следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 266, 40 лв. за държавна такса, както и сумата от 300 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***** да заплати на М.М.Д., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, офис № 2 – адв. П.К. сумата от 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми вследствие настъпило на 27.12.2018 г. в гр. С.З. ПТП ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.04.2019г. - датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД до окончателно изплащане на сумата и сумата от 1 660, 20 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми, както следва: 1 480 лв. - извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата съгласно вносна бележка от 28.12.2018г. и 180, 20 лв. - за болничен престой, съгласно Фактура № **********/03.01.2019 г.; Фактура №**********/11.01.2019 г. и Фактура №**********/11.01.2019 г. и фактура № **********/27.01.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.04.2019 г. - датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД до окончателно изплащане на сумата по банкова сметка *** ***, BIC *** „К. И С.“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***** да заплати на „К. И С.“ – Адвокатско дружество със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. *****адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 376, 32 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата по следната банкова сметка: *** ***, BIC *** „П.“ АД.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 266, 40 лв. за държавна такса, както и сумата от 300 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Номер на акта:	260042
Дата:	31 август 2020 г.
Съдия:	Румяна Атанасова Танева

Дело:	20195500900222
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	12 юли 2019 г.

Решение по дело №222/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта