РЕШЕНИЕ
№ 344
град Плевен, 18.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор И. Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 373/2021
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Б.А.,***, чрез
адв. Г.Г. от ПАК, срещу решение № 141/05.04.2021 г. по н.а.х.д. № 285/2021 г.
на Районен съд – гр. Плевен с доводи, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е
допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, които са
касационни основания за неговата отмяна, като същото е незаконосъобразно и
неправилно. Посочва, че решенето е
постановено при съществено нарушение на материалния закон - касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН. Считам, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да
бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. Намира, че в този смисъл
следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на
нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателя, така и тази отразена в
наказателното постановление. Посочва, че в конкретния случай, видно от АУАН
като нарушени са посочени разпоредбите на Наредба № 11 на МРРБ и на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДП. Излага доводи, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност позоваването единствено на тях, без
посочване на конкретна норма, запълваща бланкетната, е неизпълнение на
задължението за посочване на виновно нарушена законова разпоредба и води до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Твърди,
че в издаденото наказателното постановление не е изпълнено изискването на чл.
57, ал. I, т.6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законни разпоредби. Посочва,
че доколкото в издаденото и обжалваното наказателно постановление, не е
посочено от коя конкретна разпоредба от съответния подзаконов нормативен акт е
нарушена, то за нарушителя остава неясно за какво нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Навежда доводи, че пропускът на
наказващият орган да посочи разпоредбата от цитираната наредба, за която
твърди, че е нарушена представлява съществено нарушение на процесуални правила,
тъй като е пречка наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и да организира адекватно защитата
си. Счита, че констатирането на превишаване на размера на управляваното ППС
само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, тъй
като според изричния текст на чл. 177, ал. III от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 39 от 2011
г.), съставомеронстта на нарушението, респ. наказването на дееца, са обусловени
от това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства, да е в
нарушение на установения за това ред, т.е., отново е налице препращане към
нормативите определени в Наредба № 11/2001 г. МРРБ, тъй като именно в нея са
регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС, от
които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се
допуска със съответно разрешително. Посочва, че непълното описание на
конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението,
непълното отразяване на признаците от състава му, и неточното посочване на
нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и
съдържанието на наказателното постановление, и предвид това, че същите са
императивни - обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Твърди, че констатираните недостатъци са съществени
и поради това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя,
ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява,
при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви
факти. Счита, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата относими към
предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора,
т.е., проверката за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. Моли
съдът да отмени решение №141 от
05.04.2021 год. постановено по н.а.х.д. №285/2021 год. по описа на Районен
съд - Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление №
20-0938-004596/23.10.2020г. на началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен.
В съдебно заседание касаторът - И.Б.А.,***, чрез адв. Г.Г.,
не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление №
20-0938-004596 от 23.10.2020г. на началник сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„ПП“, с което на И.Б.А. ***, за това, че при извършена проверка на 14.10.2020
г. около 08:23 часа в Община - Плевен на първокласен път 1-3км 89+400 с посока
на движение към гр. Русе ,проверяващите - актосъставителят Г. Н. Р. и свидетелят А. М. Й. констатирали,
че жалбоподателят И.Б.А. управлявал колесен трактор „Джон Диър 8320R В-07434, rи прикачено към него саморазтоварващо се ремарке с рег. №
******, собственост на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД-ВАРНА при допустима обща
ширина 2,55 м от Наредба № 11 на МРРБ е с ширина 4,10 метра, измерена с
техническо средство - ролетка, и а налице нарушение на нарушение по чл. 139,
ал. 1, т.2 от ЗДвП –управлява композиция без разрешение за движение по пътищата
отворени за обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и
съгласувано със службите за контрол на МВР и на основание чл. 177, ал. 3, пр. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК споделя изцяло мотивите на РС Плевен.
В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 2 от ЗДвП,
съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява
правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай
разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които
са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и
недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора – тази на чл. 177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която
се наказва всяко лице, което управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това
ред, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и
изключението от забраната на чл. 139 ППС да могат да се движат дори и при
наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа,
ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Следва да се има предвид
още, че представеното пред РС Плевен и приложено на л. 5 от делото Разрешително
№РИ-186/09.01.2020 г. по принцип съставлява разрешение за движение на
конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва
отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото
разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища
от I, II и III клас, включени в приложение № 6 към чл. 8, ал. и 4 от Наредба №
11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението е
първокласен път и е включен по т. 6 от това Приложение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 141/05.04.2021
г. постановено по а.н.д. № 285/ 2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/