Решение по дело №282/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от А. П. инфраструктура [населено място]. Жалбата е насочена срещу решение № 3/03.01.2024 г. по а.н.д № 857/2023 г. по описа на РРС, VІ наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С него на Е. „МИН-Ц. С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, от е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационно основание в жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочат се подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че са неправилни изводите на районния съд както относно извършването, така и по отношение доказаността на нарушението, правилността на издадения санкционен акт и погрешните в тази насока изводи на съдебния състав, довели до отмяна на оспорения пред него ЕФ № **********. Твърди се и за погрешни изведените в оспорения акт изводи, че при съставяне на електронния фиш бил нарушен процесуалния ред, действащ към датата на нарушението.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представител, в писмен отговор я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя и доказателства за извършването, съответно заплащането им.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата.

С частна жалба, Е. „МИН-Ц. .С“ със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г. Г., АК – София оспорва постановеното по а.н.д № 857/2023 г. по описа на РРС определение №71 от 06.02.2024г., с което в производството по чл.248 от ГПК съдът е уважил искането за присъждане на направените във въззивното съдебно производство разноски, като е осъдил АПИ да заплати сумата от 400 лева. Жалбоподателят не е съгласен с този размер, като счита, че следва да бъдат присъдени разноските, поискани в пълния им размер или това е сумата от 550 лева, която е и минималният размер съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В писмен отговор и в съдебна зала АПИ, действащи чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К.-И. счита частната жалба за неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в двете жалби касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата на АПИ е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Г. Т., Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. По същество касационната жалба е неоснователна.

Процесуално допустима, но неоснователна е и частната жалба на ЕТ „МИН-Ц. С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г. Г., АК – София.

С решението, постановено по а.н.д № 857/2023 г. Районен съд Русе e отменил атакуваният пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от А. П. инфраструктура, Н. Т. У. [населено място]. Със санкционния акт на ЕТ „МИН-Ц. .С.“ със седалище и адрес на управление [населено място], за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 24.02.2021г., в 12.24 часа от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС - на ЕТ „МИН-Ц. С.“.

Срещу ЕФ превозвачът е депозирал жалба, в която е изложил подробни и мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му. На следващо място и по нарушения на материалния закон, неспазване на разпоредби от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Сред преписката по а.н.д. № 857/2023 г. по описа на РРС се намира и писмо на „Интелигентни трафик системи” АД, от съдържанието на което (л.78 от а.н.д. № 857/2023 г.) е видно, че за нарушението, извършено и установено на 24.02.2021г. от устройство № 40342 в 12.24 часа, проверката в системата на ИТС сочи, че за тази дата и час устройството е било изключено поради вероятна техническа причина. Това била и причината в системата на И. А. да няма постъпили данни от бордовото устройство, ползвано от ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер], за преминаване през процесния сегмент.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е приел доказателствата от административно-наказателната преписка, събирал е и нови такива, които също би следвало да се представят още с преписката по издаване на ЕФ № **********.

Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е необоснован. Посочил е, че липсват категорични доказателства по какъв точно начин е установено нарушението, извод, който е следствие от обстоятелството, че устройството с № 40342, с което е заснето преминаването на процесното превозно средство не извършвало измерване на маса или други елементи, а това налагало единственият извод, че устройство № 40342 не представлява техническо средство за установяване на нарушение. На следващо място съдът излага мотиви, че при съставяне на електронния фиш е нарушен процесуалния ред действащ към датата на нарушението. Приел е още, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП. АНО или по-скоро издателят на ЕФ не бил изследвал дали с едно и също пътно превозно средство/процесното/ в рамките на един и същ календарен ден са извършени и други нарушения, тъй като тогава според тези норми това се счита за едно нарушение и се налага едно наказание. Същото е когато с едно и също пътно превозно са извършени нарушения по ал. 3а и 3б, наказание се налага само по ал. 3а от тази разпоредба. Решаващият съд счита още, че по силата на чл.189е, ал.2 от ЗДвП още при установяване на нарушение по чл. 179, ал. З - 3б и преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи следва да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, а с издаването на ЕФ, и то изпратен за връчване на собственика две години след посочената в ЕФ дата на нарушението, при липса на дата на издаване, на практика нарушава и правото на защита на адресата на ЕФ.

С такива мотиви е уважил жалбата и отменил оспорения пред него санкционен акт - ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно, но не само поради изложените в него мотиви и правни съображения.

Касационната инстанция споделя основна част от тях и не намира за необходимо да ги приповтаря.

На първо място: Права е въззивната инстанция, че липсват доказателства за отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която норма „В случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б“. Това правило, заложено в цитираната разпоредба нито е изследвано, нито е доказано от издателя на ЕФ в проведеното административно-наказателно производство, нито във съдебното такова.

На следващо място, издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 24.02.2021г., в 12.24 часа. Установено е, след като от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението /не към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, обстоятелство, което ще бъде разгледано самостоятелно по-долу/, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в отговора на касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато за нарушител се наказва собственика на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

Това означава, че е права въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ако се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с издаването на АУАН, и съответно наказателно постановление.

С оглед на служебно известната информация, касационна инстанция установи и следното :

Както видяхме, според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказан ЕТ „МИН-Ц. С.“, собственик на ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер], е извършено на 24.02.2021г., в 12.24 часа, тъй като от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за това ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП.

Идентични нарушения, на различни други превозвачи и собственици на ППС са констатирани и съответно за деянието те са наказани чрез издаване на електронни фишове през същата година. Извършена служебна справка по к.а.н.х. дело №17/2024г. в АС-Русе показва, че от 87 броя висящи към момента на постановяване на настоящото съдебно решение касационни дела, по 85 броя от въззивните такива, чиито съдебни актове са предмет на тези касационни дела, собствениците на ППС са наказани с ЕФ. Към настоящия момент този брой дела с установената по тях констатация се и увеличават.

По всички тези дела, ЕФ са издадени за нарушения, основно през 2021г, една много малка част за нарушения през 2022г., а има такива и за нарушения от 2020г. Такива са касационни дела №№79, 192, 272, 333 и много още от 2023г. Касационни дела №№6, 4, 57, 68, 71, 73, 120, 178, 187, 206 от 2024г. и много не изброени тук. По всички тези дела връчването на издадените ЕФ е основно две години по-късно от датата на нарушението. Такъв е и процесния случай по настоящото дело. ЕФ № ********** е връчен на ЕТ „МИН-Ц. С.“ на 20.04.2023г., както видяхме от съдържанието му, нарушението е извършено на 24.02.2021г., в 12.24 часа. По част от делата бе изискана справка и е безспорно установено, че ЕФ са издадени много след датата на установяване на нарушението. Такъв е и настоящия случай.

Всичко това е безспорна индиция, че АПИ е подходила недобросъвестно в тези случаи и макара да липсват категорични доказателства, гореизложеният анализ води на този извод.

Съдебната практика е почти категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.

Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение.

Анализът на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020, 2021г. и 2022г., А. П. инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН, според която „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

Безспорно е, че по всички тези разгледани или все още висящи пред АС-Русе дела, свързани с издадени ЕФ за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собствениците на ППС, ако бе образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването обаче на ЕФ, АПИ на практика избягва прилагането на чл.34 от ЗАНН и така заобикаля закона. Независимо, че към него момент, до края на 2023г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е позволявал издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з., а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, АПИ е сторила точно това, като по този начин е избегнала възможността за позоваване на давностния срок по чл.34 от ЗАНН.

Това са съждения на съда на база на служебната информация, която има и след анализ на доказателствата по всички тези 87 броя тези дела. Преки доказателства за казаното и действията на АПИ няма. Но дори и ценейки косвените, изводите са същите.

Тук дори не обсъждаме има ли действително нарушение или не. Тук става въпрос за опорочена процедура, подход на АПИ, който и е спестил отмяната на издадени НП при позоваване на чл.34 от ЗАНН, ако беше спазен реда за наказване, разписан в ЗДвП. С издаване на ЕФ, освен, че избягват приложението на чл. 34 от ЗАНН, така успяват и да оправдаят собственото си поведение за ненавременно констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете в чл. 34 от ЗАНН.

Следва да се отбележи и още нещо. Предвид късното връчване/година и основно две след датата на нарушението/ на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ, АПИ е извършила и още едно нарушение – на Р. З. И. (ЕС) 2020/204 Н. К. от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от Р. З. И. (ЕС) 2020/204 Н. К. от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението и са налице. Вярно е, че текста казва „когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“, но това не оправдава нито законодателят, нито АНО да се ползват от невъвеждането на такава възможност, която определено би облекчила превозвачите, ако се допусне такова нарушение, да отстранят незаплащането и да не бъдат наказани.

Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС влекач Волво ФХ 520 с рег. № [рег. номер], собственост на ЕТ „МИН-Ц. Стоянова“. Но с оглед на момента на връчване на ЕФ № ********** - на 24.02.2023г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §7 от Р. З. И. (ЕС) 2020/204 Н. К. от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС. ЕФ незаконосъобразен и поради всички изложени по-горе мотиви и правни съображения.

Затова, с неговата отмяна РРС е издал правилно и законосъобразно своето решение № 3/03.01.2024 г. по а.н.д № 857/2023 г. по описа на съда.

Неоснователна е частната жалба на ЕТ „МИН-Ц. Стоянова“ със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г. Г., АК – София оспорва постановеното по а.н.д № 857/2023 г. по описа на РРС определение №71 от 06.02.2024г., с което в производството по чл.248 от ГПК съдът е уважил искането за присъждане на направените във въззивното съдебно производство разноски, като е осъдил АПИ да заплати сумата от 400 лева. Мотивите на съдебната инстанция са свързани с факта, че по нито едно от съдебните заседания ЕТ не бил представляван от упълномощения адвокат, а последният е действал само и единствено чрез писмени становища и бележки. Вярно е, че въззивната инстанция погрешно е посочила, че редуцира сумата към минимума в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., както правилно се сочи и в частната жалба. Независимо от това, касационната инстанция приема, че определение №71 от 06.02.2024г. по а.н.д № 857/2023 г. на РРС като краен резултат е правилно.

Както съдът посочи в к.д. №348/2023г. по описа на съда, разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения казва, че „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на ЕТ „МИН-Ц. Стоянова“ с Електронен фиш № ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Видно от договор за правна помощ и списък на разноските, от адвоката на ЕТ са поискани такива за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Съобразявайки цитираните по-горе норми и направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на АПИ, предвид идентичност на видовете дела от този характер и липсата на фактическа и правна сложност на въззивното такова, касационният състав приема, че поисканите разноски за адвокатско възнаграждение правилно са редуцирани, макар и да липсват мотиви точно в тази насока в определението на РРС. С оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 година, това възнаграждение може да бъде и по-ниско от предвиденото такова в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Нормата на чл.15 от Наредбата пък гласи „За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 13“. Тази разпоредба намира приложение предвид §1 от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според която „За непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия“. Процесуалната активност видно от разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредбата е стимулирана – „За защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева“. И обратно при липса на процесуално представителство /явяване в съден зала/, минималният размер от 550 лева при ¾ от тази сума, определена по реда на чл.15 от Наредбата е сумата в размер на 412 лева, близка до определената от РРС, но както посочихме, след решението на СЕС от 25 януари 2024 година, това възнаграждение може да бъде и по-ниско от предвиденото такова в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

В този смисъл е и част от съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя - Решение № 148 от 29.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 181/2015 г., I н. о., НК, Решение № 62 от 27.04.2023 г. на ВнАС по в. н. о. х. д. № 40/2023 г., Определение № 1460 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2010 г., I о и др.

Ето защо за касационната инстанция няма причина за ревизиране на определение №71 от 06.02.2024г. по а.н.д № 857/2023 г. по описа на Русенски районен съд.

С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника по спора - ЕТ „МИН-Ц. Стоянова“ със седалище и адрес на управление [населено място]. Такива са поискани и доказани в размер на 550 лева, съгласно списък на разноските, представен от ответната страна. Това е минималният размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в какъвто смисъл са мотивите на касационната инстанция досежно частната жалба срещу определение №71 от 06.02.2024г. на РРС. Именно с оглед изложените по-горе мотиви, при липса на процесуално представително /неявяване в съдебна зала на адв. Ф./ и пред касационната инстанция, и направеното възражение за прекомерност, съдът ги коригира на 400 лева.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, А. съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 3/03.01.2024 г. по а.н.д № 857/2023 г. по описа на Русенски районен съд.

Осъжда А. П. инфраструктура [населено място] да заплати на „Р. рент“ ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (Четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.