№ 30458
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110115900 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение срещу
ЯН. АНГ. Й. за парични суми, дължими въз основа на договор за паричен заем № 524626/
12.05.2021 г., както следва: 300 лева– главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 15,34 лева – възнаградителна лихва за периода
от 12.05.2021 г. до 28.07.2021 г., 91,66 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, 27,61 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до
01.03.2022 г., както и 75 лева - неустойка за забава.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Като разгледа процесния договор за потребителски кредит № 524626/ 12.05.2021 г.,
на който се позовава заявителят, съдът намира за нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на т. 8 от същия. С т. 6 страните са се
съгласили, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, който да отговаря на условията по чл. 23 от общите условия към
договора за кредит. В т. 8 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по т. 6 в
тридневен срок от сключването на договора или ако представеното обезпечение не отговаря
на условията по чл. 23 от общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 91,66 лева, платима разсрочено. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното
задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по т. 8 въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова –
непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е по-висок от
този на отпуснатия кредит. С оглед на това се налага извод, че неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
1
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на
което е дължима, и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение.
Същата цели единствено обогатяване на заемодателя чрез оскъпяване цената на заема.
Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора. С оглед на тези съображения съдът
намира, че клаузата на т. 8 от договора за заем е нищожна поради противоречие с добрите
нрави по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и въз основа на нея не е възникнало вземане за неустойка в полза
на кредитора.
Клаузите от договора за паричен заем, общите условия към него, както и от
Тарифата, на които се позовава заявителят, за да обоснове претенцията за сумата 75 лева -
неустойка за забава, са в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно
посочената норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 на чл. 33 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираната неустойка за забава по същността си
представлява установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е
предвидено като условие за възникването й забавено изпълнение на задължението за
заплащане на погасителните вноски по договора. Тези вземания за кредитора са договорени
наред със задължението за обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване
на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност
на клаузите, с които е предвидено задължението за плащането на неустойката за забава на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът приема, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма] срещу ЯН. АНГ. Й. следва да бъде
отхвърлено в частта по претенциите за сумите 91,66 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение и 75 лева - неустойка за забава.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] срещу ЯН. АНГ. Й. в частта по претенциите за сумите 91,66 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и 75 лева - неустойка за забава.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2