Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.10.2018 г.
в името на народа
плевенски окръжен съд,
ІІІ - ти граждански състав, в
закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: екатерина панова
членове:
методи здравков
Жанета Димитрова
при секретаря
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 651 по описа на съда за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Плевенският
окръжен съд е сезиран с жалба от О.Т.Б. и Д.В.Б. чрез пълномощника им адвокат Н.Я.
*** против действията на ЧСИ Н.В., рег. № ***по описа на КЧСИ с район на
действие ОС – Плевен по изпълнително дело № 20158140400234/2015 г. по описа на
ЧСИ, изразяващи се в отказ да издаде поставление за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че на 13.08.2018 г. жалбоподателите са депозирали молба до
ЧСИ по посоченото изпълнително дело за прекратяване на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК поради това, че по същото в продължение на две години не са
извършвани изпълнителни действия, но молбата е оставена без уважение с писмен
отказ връчен на длъжниците на 22.08.2018 г. с мотив, че поради сключено
споразумение между страните за плащане на сумите, на основата на което
плащанията от длъжниците на кредитора са извършвани директно на кредитора
изпълнителното производство не е прекратено. Твърди, че отказът на ЧСИ е
незаконосъобразен и необоснован, тъй като е в противоречие с ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, както и с доказателствата по делото.
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано на 29.06.2015 г., като за
06.08.2015 г. по делото е насрочен опис на недвижим имот, собственост на
длъжниците. Твърди се, че по молба на взискателя от 27.07.2015 г. описът е
отложен и не е извършен, но последващ опис не е насрочван, като след 29.06.2015
г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия. Твърди се, че
действително между страните е налице сключено споразумение от 13.08.2015 г.,
което липсва в кориците на изпълнителното дело, по силата на което до
15.01.2016 г. длъжниците е следвало да заплатят на взискателя посочените в
споразумението суми, което те са направили, а изпълнителното дело е следвало да
бъде спряно през този период. Според длъжниците споразумението няма характера
на извършено изпълнително действие, което прекъсва преклузивния процесуален
двугодишен срок, а взискателят е следвало в този срок да поддържа висящността
на процеса като внася съответни такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, което в конкретният случай не е налице. Алтернативно
според длъжниците дори и да се приеме, че споразумението прекъсва двугодишния
срок, то следва да се съобрази, че в двугодишния период след 15.01.2016 г. до
подаване на молбата също не са извършвани изпълнителни действия и същото е
прекратено на 15.01.2018 г. по силата на закона. Според длъжниците поисканото
от взискателя с молба от 13.12.2017 г. налагане на запори върху трудовите
възнаграждения на длъжниците не е достатъчно за прекъсване на давността, тъй
като не са внесени такси и този изпълнителен способ не е реализиран, а
поисканото изпълнително действие с молба на взискателя от 11.07.2017 г. –
извършване на опис се явява направено след изтичане на двугодишния срок. Длъжниците
поддържат също, че след като споразумението не се намира в кориците на
изпълнителното дело не съществува правна възможност за ЧСИ да мотивира отказа
си със същото.
Иска
се от окръжния съд да отмени обжалвания отказ на ЧСИ като незаконосъобразен и
делото да се върне на ЧСИ с указания по прилагане на закона, като се иска и
присъждане на направените в производството по жалбата разноски. С жалбата се
представят писмено споразумение от 13.08.2015 г. между длъжниците и взискателя
„***“ АД, гр. С. и договори за правна помощ между длъжниците и адвокат Я., от
които се установявя, че всеки от длъжниците е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв..
По
делото е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от
взискателя „***“ АД, гр. С. чрез пълномощника му Ас „***“, вписано в регистъра на САК, чрез представителя му
адвокат Г.Д., в който се оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че
заедно с писмения отговор е депозирана и молба до ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, което обстоятелство
е ново и следва да бъде съобразено от съда като се направи извод за отпадане на
интереса на длъжниците от подадената жалба. Настъпилото ново обстоятелство
според взискателя прави жалбата безпредметна, тъй като изпълнителното дело е
прекратено по молба на взискателя. С отговора се прави и възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от длъжниците адвокатско
възнаграждение.
От
мотивите на ЧСИ Н.В., рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – П. по
реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището й за неоснователност на
жалбата. Посочва се, че на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение и е насрочен опис на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот. Твърди се, че описът е бил отложен поради подписано извънсъдебно
споразумение между взискателя и длъжниците, както и че изпълнителни действия не
са извършвани, тъй като длъжниците са изпълнявали задълженията към взискателя
чрез директни плащания, а изпълнителното производство е било спряно. Твърди се,
че двугодишния срок по чл. 488 ал. 1 т. 8 от ГПК е започнал да тече на
15.01.2016 г. с изтичане на срока за доброволни плащания съгласно
споразумението, както и че на 13.12.2017 г. срокът е прекъснат с подаване на
молба от взискателя за налагане на запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
Установява
се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № 20158140400234/2015
г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – П.,
че същото е образувано на 29.06.2015 г. по молба на „***“ АД, гр. С. против О.Т.Б.
и Д.В.Б. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 199/2014 г. по
описа на ЧРС.
Установява
се от изпълнителното дело, че ЧСИ Н.В. е изпратила покана за доброволно
изпълнение на всеки от длъжниците О.Т.Б. и Д.В.Б., с които ги е уведомила за насрочен
опис на недвижим имот на 06.08.2015 г., като поканите са връчени на длъжника Д.Б.
на 14.07.2015 г.. Установява се от изпълнителното дело, че за обезпечаване на
вземането на взискателя ЧСИ е наложило запор върху трудово възнаграждение на
длъжника Д.Б. на 14.07.2015 г., възбрана върху недвижим имот на длъжниците на
08.07.2015 г., както и запор върху дружествен дял на длъжника О.Б. в „Симона Б.“***
г..
Установява
се от изпълнителното дело, че на 27.07.2015 г. е постъпило искане от взискателя
„***“ АД, гр. С. до ЧСИ за отлагане на насрочени опис до тяхно ново изрично
искане. Установява се също, че на 13.12.2017 г. е постъпило искане от
взискателя до ЧСИ за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжниците. Установява се, че с разпореждане от 03.01.2018 г. ЧСИ е указал на
взискателя, че по негова молба не е извършен опис на ипотекиран имот, както и
че за справките се дължат такси. Установява се, че разпореждането на ЧСИ е
връчено на взискателя чрез пълномощника му Ас
„***“, вписано в регистъра на САК на 12.01.2018 г.. Установява се, че на
14.07.2018 г. е постъпило ново искане от взискателя до ЧСИ за извършване на
опис и оценка на ипотекирания имот.
Установява
се от изпълнителното дело, че ЧСИ Н.В. е изпратила призовки за принудително
изпълнение на всеки от длъжниците, с които ги е уведомила за нов насрочен опис
на недвижим имот на 02.08.2018 г., като поканите са връчени на длъжниците на
16.07.2018 г..
Установява
се от протокола за опис по изпълнителното дело от 02.08.2018 г. и
постановлението на ЧСИ Н.В. от 01.08.2018 г., че на 02.08.2018 г. е извършен
опис на недвижим имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр. Плевен в
присъствието на назначения лицензиран оценител инж. П.В.. Установява се също,
че на 10.08.2018 г. по делото е представено заключение от вещото лице инж. П.В..
Установява
се, че на 13.08.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжниците чрез
пълномощника им адвокат Н.Я. ***, в която е поискано от ЧСИ с постановление да
обяви производството по делото за прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради бездействие на взискателя в период повече от две години, поради
това, че по делото не са извършвани изпълнителни действия.
Установява
се, че на 22.08.2018 г. ЧСИ Н.В. е изпратила съобщение до длъжниците, с което
ги уведомява, че оставя молбата за прекратяване на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК без уважение поради наличие на сключено по делото споразумение между
длъжниците и взискателя, по която причина насроченият опис не е извършен,
докато са извършвани плащания от длъжниците. Установява се, че съобщението до
длъжниците е връчено на 24.08.2018 г. чрез адвокатски сътрудник на адвокат Я. –
П.Ю..
Установява
се от представеното с жалбата споразумение между страните в изпълнителното
производство от 13.08.2015 г., че същите са постигнали съгласие относно размера
на дълга на длъжниците към банката, вкл. по договора за кредит, за изпълнение
на който е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Установява се, че страните са постигнали съгласие за
период от 6 месеца до 15.01.2016 г. длъжниците да заплащат по 400 лв. за
погасяване на задълженията си по договора за кредит, като за срока на
изпълнението банката спира изпълнителните действия по процесното изпълнително
дело. Безспорно е между страните в изпълнителното производство, че в уговорения
в същото срок длъжниците са изпълнявали поетите задължения и са заплащали
парични суми директно на взискателя.
Жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК е
депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Неоснователно е възражението на взискателя за
настъпила след подаване на жалбата недопустимост на същата поради липса на
правен интерес и предмет, тъй като при настъпила перемция, в която насока са
твърденията в жалбата последващо прекратяване на изпълнителното производство по
искане на взискателя би било недопустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление на съдебния изпълнител в случай, че взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство по силата на т.нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, като с постановлението си съдебния изпълнител
само прогласява настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова давност
започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Съгласно разясненията, съдържащи се
в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия са -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно т. 11 от същото
тълкувателно решение изпълнителното действие не е опорочено поради невнасяне от
взискателя на авансово дължимата такса за него, тъй като съдебният изпълнител
може да я събере от длъжника на основане чл. 79 ал. 2 от ГПК, когато длъжникът
отговаря за тази такса.
При
съобразяване на гореизложеното, окръжният съд приема, че срокът, от който
следва да се счита, че взискателят следвало да поиска извършване на
изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело след отлагане на
насрочения опис е 15.01.2016 г. – датата, на която е приключило доброволното
изпълнение на задължението на длъжниците съгласно сключеното между страните в
изпълнителното производство извънсъдебно споразумение. По делото липсват
доказателства за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432
ал. 1 т. 2 от ГПК по искане на взискателя до изтичане на срока за доброволно
изпълнение по извънсъдебното споразумение, като по изпълнителното дело липсват
доказателства и за депозирана молба от взискателя в този смисъл. С оглед обаче
на постигнатото писмено споразумение, което липсва по изпълнителното дело, но
безспорно е сключено между страните по същото и е представено с частната жалба,
съдът приема за несъвместимо
провеждане на принудително изпълнение едновременно с изпълнение от страна на длъжниците на споразумението извън
изпълнителното производство. Следва да се приеме, че всяко доброволно плащане от страна на длъжниците
прекъсва както давността по чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, така и преклузивния срок по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. При този извод съдът приема, че през периода от 27.07.2015
г. до 15.01.2016 г. взискателят не е бил дезинтересиран от
изпълнителното производство, както и не е бил длъжен да поиска извършването на изпълнителни действия, тъй като по
силата на споразумението с длъжниците същият е поел задължение да бездейства по
изпълнителното дело за посочения период.
На
изследване подлежи: поискани ли са изпълнителни действия от взискателя в
двугодишния срок от 15.01.2016 г. до 15.01.2018 г. или е настъпила перемция по
силата на закона.
Безспорно по
делото се установи, че взискателят „***“ АД, гр. С. е депозирал молба до ЧСИ на 13.12.2017 г. за налагане на запор върху трудовите възнаграждения
на длъжниците. Неоснователни според съда са доводите на жалбоподателите, че
след като не са внесени дължимите такси за извършване на изпълнителните действия
и същите не са реализирани искането за извършването им не прекъсва срока по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Съдът приема, че направеното искане има характера на
искане за извършване на изпълнително действие, независимо дали запора е наложен
или не поради невнасяне от страна на взискателя на дължимите такси, но при
всички положения не може да се приеме, че е налице бездействие на взискателя в
изпълнителното производство по смисъла на закона след 13.12.2017 г.. Съдът
приема, че с молбата от 13.12.2017 г. срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е
прекъснат и от този момент е започнал да тече нов двугодишен срок, в който
взискателят следва да поиска извършване на нови изпълнителни действия. Следователно към момента на постановяване на отказа от ЧСИ да
прогласи прекратяване на изпълнителното
производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК същото не е прекратено по силата на закона и отказът на ЧСИ е
законосъобразен, а подадената жалба по реда на чл. 436 ал. 1 т. 6 от ГПК от
длъжниците се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена от съда със
законните от това правни последици.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
Оставя
без уважение
като неоснователна
жалбата на длъжниците О.Т.Б., ЕГН ********** и Д.В.Б., ЕГН ********** ***,
подадена чрез пълномощника им адвокат Н.Я. *** против действията на ЧСИ Н.В.,
рег. № ***по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело
№ 20158140400234/2015 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ, постановен на 22.08.2018
г. да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.