Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 10.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Х.ва
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева
к.а.д. №112 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №40 от 23.03.2020 г.,
постановено по АНД № 381/2019 г. Троянският районен съд, е потвърдил
наказателно постановление № 11-0001119/04.10.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Ловеч, с което на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5,
ет. 1, представлявано от Д. Г.П. – управител, в качеството му на работодател,
на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба против постановеното
решение е подадена от „МАГ 2010“ ООД. В нея се твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС неправилно не е
кредитирал показанията на свидетелите на наказаното дружество, и не е направи
анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че административното
нарушение не е доказано, тъй като единственото доказателства е декларация,
която не е попълнена от работника М.Д., а от главен инспектор Е.И., като
неграмотният Д. не е поставил отпечатък от пръста си, каквото е изискването на
чл. 189 от ГПК, а подписите върху декларацията са поставени от служители на
ДИТ, които са имали друго процесуално качество, което касаторът счита за
несъместимо с това да бъдат свидетели. Навеждат се доводи и, че с влязло в сила
решение по адм.д. № 457/2020 г. по описа на Върховен административен съд е
отменено постановлението, с което е дадено предписание на „МАГ 2010“ ООД да
сключи трудов договор с М.Д. като „работник“ в обект „овощна градина“ в
землището на с.Врабево. Твърди се, че лицето е имало уговорка да положи труд с И.Н.К.,
но не и с представител на „МАГ 2010“ ООД, като транспортът, работните
инструменти и трактор за работа са били осигурени от И.К., който не е
представител на дружеството. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното
постановление. В заседанието по съществото на спора се представлява от адв.П..
Поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч в писмен отговор излага съображения за
неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното
решение на РС.
Представителят на прокуратурата дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените
касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
от касационната инстанция. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При проверка на законосъобразността на
първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана със сочените от
касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
За да потвърди обжалваното наказателно
постановление, РС е приел, че нарушението е безспорно доказано, и дружеството има
качеството на работодател по отношение на лицето М.К. Д..
Районният съд е събрал писмени и гласни
доказателства. Видно от анализа им, лицето М.Д. е неграмотно. На 21.05.2019 г.
същият е заварен от служители на Д“ИТ“- Ловеч заедно с други лица да почиства
от клони овощна сливова градина в с.Врабево, общ.Троян. На лицето е
предоставена декларация в хода на проверката, която е попълнена от главен
инспектор Е.И., служител на Д“ИТ“ – Ловеч. В декларацията не е посочено
еднозначно чия собственост са средствата, с които работи лицето, няма данни кое
лице е прочело съдържането на декларацията на глас на неграмотното лице, като е
положен само един подпис от свидетел, който е служител на Д“ИТ“ Ловеч, и един
подпис на служителя на Д“ИТ“ - Ловеч, който е попълнил декларацията.
От показанията на свидетелите И.Н.К. и Х. Г.
М. се установява, че лицата са били извикани да работят от К., който е осигурил
и трактор, и инструменти на работещите в овощната градина, като никой от тях не
се е срещал с представител на търговското дружество. Управителят на същото, по
данни от преписката, е бил в това време извън България. Не е изяснено в какво
качество К. е организирал и възложил почистване на овощната градина. Няма
никакви доказателства по делото, че при ангажиране на работника Д. за работа в
овощната градина И.К. е действал като представител на „МАГ 2010“ ООД, от името
и за сметка на дружеството. Няма доказателства, че дружеството е осигурило на Д.
инструменти и превоз. Напротив, всички доказателства сочат, че лицата са били
наети от К., на когото е и връчена призовката от 21.05.2019 г. за явяване в
Д“ИТ“ – Ловеч и представяне на документи за проверка на 31.05. 2019 г., и той е
осигурил за своя сметка инструменти и транспорт за почистването на овощната
градина.
Свидетелят К. изрично сочи пред РС, че той
е наел петте работника за почистване на овощната градина.
С
оглед анализа на събраните доказателства, касационният състав счита, че
първо-инстанционният съд е направил неправилни изводи за доказаност на
нарушението.
За да е съставомерно вмененото на
дружеството нарушение, от обективна страна трябва да се установи, че работникът
полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово
правоотношение, а именно: работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по правоотношението. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин, че М.Д. е
престирал работна сила в полза на дружеството без сключен писмен трудов договор
между страните. Първо-инстанционният съд не е разпитал като свидетел лицето М.Д.,
но от разпита на свидетелите М. и К. се установява, че работниците са наети от К.,
който за своя сметка е осигурил транспорт и инструменти, тъй като е имал
уговорка с управителя на дружеството да престира определен резултат – да
почисти овощната градина. Няма данни К. да е действал като представител на
дружеството.
В касационната жалба и в заседанието по
съществото на спора пред касационната инстанция касаторът се позовава на влязло
в сила решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм.д. № 457/2020 г. на ВАС. То се
отнася за същата проверка на 21.05.2019 г., в същия обект „Овощна градина с
насаждения от сливи“ в землището на с. Врабево, експлоатиран от „МАГ 2010“ ООД.
Решението е публично достъпно на официалния сайт на ВАС на РБ и в „Централен
уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове” на сайта на ВСС.
В Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по
адм.д. № 457/2020 г. на ВАС е прието следното: „Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от
наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата
на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането
на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на
една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или
писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно
чл. 66, ал. 1 от КТ: място и характер на работа, времетраене на работата,
продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. В хода на проведеното административно производство не са изяснени
съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между
лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и
възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били
наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на
труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и
кой е бил платец на тези възнаграждения. От доказателствата по делото е
установено, че възложителят на работата И. К. не е действал като пълномощник
или представител на "…" ООД, а е организирал работата на свой риск и
сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта
им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е
гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването
на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а
от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина
от сливовата градина. Не се твърди и установява "…" ООД да е
предоставила на М. Д. инструменти за извършване на работата му, нито да му е
определила работно време и заплата.“.
Според касационната инстанция не е
безспорно установено от доказателствата по делото, че работникът М.Д. е полагал
труд за „МАГ 2010“ ООД като работодател, с наличието на основните елементи на
трудово правоотношение като работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, и полагането на труд се е осъществявало без сключен трудов
договор между страните по правоотношението. Лицето М.Д. не е престирал работна сила в
полза на наказаното дружество без сключен писмен трудов договор между страните.
Въпросът дали същият е престирал работна сила на свидетеля И.К. в нарушение на
КТ не е изследван от проверяващите лица и от административно-наказващия орган,
не е предмет и на настоящото дело.
След като наказващият орган не е установил
по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание, процесното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Ето защо касационната жалба е
основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено и да се отмени
издаденото НП.
На основание изложеното, чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №40 от 23.03.2020 г.
постановено по АНД № 381/2019 г. по описа на Троянски районен съд, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 11-0001119/04.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Ловеч, с което на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1,
представлявано от Д. Г.П. – управител, в качеството му на работодател, на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал.
1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: