РЕШЕНИЕ
№ ………………../………….03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
14805 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с
представляващ * срещу „Я.Т.“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *, с която е предявен иск с правно основание чл.
422 вр чл. 79 вр. чл. 327
от ТЗ за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 810 лв. /осемстотин и десет
лева/, представляваща вземане от клиент за предоставени и ползвани счетоводни
услуги, за периода от 01.04.2017г. до 31.01.2019г., обективирана
в издадени 22 бр. фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сума в размер на 175.51лв. /сто седемдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща лихва за просрочие за периода от 01.05.2017г. до 19.06.2019г., за
които е издадена заповед № */2019 г. по ч.гр.д. №*/2019 г. по
описа на *, * състав.
Ищецът твърди, че с
ответникът се намират в договорни отношения по договор от 01.03.2013 г. Във
връзка с изпълнение на задълженията по договора за счетоводно-консултантско
обслужване по този договор са извършени съотвеъните
счетоводни услуги, за което са издадени процесните 22
броя фактури. Сочи, че с дружество, представлявано от същия управител, който
представлява ответника са страни по друг договор за счетоводно-консултантско
обслужване от 28.09.2012 г., който не е предмет на настоящото
производство. Твърди, че сумите,
подробно описани в исковата молба не са заплатени, поради което е инициирал
заповедно производство и поради постъпило възражение, обосновава интерес от
предявяване на иска. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който
изразява становище за основателност на предявения иск и признава същия на основание чл. 237 от ГПК. Изразява
готовност за сключване на споразумение за уреждане на отношенията между
страните.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно
заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира
следното:
В съдебно заседание и с отговора на исковата молба
ответникът по същество е направил признание на иска.
Съдът приема, че предявеният
иск е допустим, с оглед предявяването
му в едномесечния преклузивен срок по чл. 422 от ГПК,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Налице е изрично признание на предявения иск от
страна на ответника, обективирано в отговора на
исковата молба и поддържано в съдебно заседание.
В съдебно заседание е
отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание
на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 237, ал. 3 ГПК, ответникът е признал
право, което не противоречи
на закона и добрите нрави,
и с което страната може да се разпорежда,
то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска.
Предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата основателност не следва
да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, своевременно
отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в исковото производство разноски за
заплатена държавна такса от 75 лева и адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Срещу претендираното адвокатско възнаграждение
ответникът е релевирал възражение за прекомерност,
което се преценява за неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в предвидения
в Наредба №1/2004 г. минимален размер, поради което не следва да се редуцира.
Съгласно дадените указания в т.
12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „Я.Т.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от * дължи на „А.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с
представляващ *, сумата от 810 лв. /осемстотин
и десет лева/, представляваща вземане от клиент за предоставени и ползвани
счетоводни услуги, за периода от 01.04.2017г. до 31.01.2019г., обективирана в издадени 22 бр. фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сума в размер на 175.51лв. /сто седемдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща лихва за просрочие за периода от 01.05.2017г. до 19.06.2019г., за които
е издадена заповед № */2019 г. по ч.гр.д. №*/2019 г. по
описа на *, * състав, на основание чл. 422 вр чл. 79 вр. чл. 327 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Я.Т.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от * да заплати на „А.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с
представляващ *,сумата от 25 лева (двадесет и пет лева),
представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 375 лева (триста седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: