Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 4964
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.6
ГПК.
Образувано е по жалба на „У.Б.“АД срещу разпореждане
от 02.03.2021 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което е отхвърлено искането за прекратяване
на изп.дело № 20218380402547. В жалбата са изложени доводи, че преди образуване
на изпълнителното дело задълженията по изпълнителния лист са погасени чрез
прихващане с изявление, отправено от „У.Б.“ АД до взискателя
ЕТ „АПА – А.А.“, за прихващане с вземания на банката
към взискателя, произтичащи от влезли в сила съдебни решения. Отправя се искане
за отмяна на обжалваното разпореждане. Претендират се разноски.
Взискателят ЕТ „АПА – А.А.“
оспорва жалбата като неоснователна.
Излага доводи, че съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното
производство само на предвидените в закона основания и не разполага с
компетентност да съобразява други погасителни способи извън плащането.
Претендира разноски.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Б., в които се поддържа, че съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство само на предвидените в закона основания и не
разполага с компетентност да съобразява други погасителни способи извън
плащането.
Съдът, като
съобрази доводите на жалбоподателя, мотивите на съдебния изпълнител и
представените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна – длъжник в
изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което е допустима.
Изпълнително
дело № 20218380402547 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ е образувано по
молба от 16.02.2021 г. на ЕТ „АПА – А.А.“ въз основа
на изпълнителен лист от 18.01.2021 г., изд. от СГС, ТО, VI-3 състав, след констатация на съда, че решение № 12155
от 21.10.2020 г. по т.д. № 2098/2020 г. на САС, ТО, 6 състав и решение по т.д.
№ 2056/2018 г. на СГС, VI-3 състав
подлежат на изпълнение, с който изпълнителен лист „У.Б.“АД е осъдено да заплати
на ЕТ А.П.А., осъществяващ търговска дейност под формата ЕТ „АПА-А.А.“, сумата
от 783, 84 лв. разноски пред СГС и сумата от 435, 39 лв. разноски пред САС.
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 13755/16.02.2021
г., връчена на 17.02.2021 г.
С
молба вх. № 12294/22.02.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки, че вземанията
на взискателя ЕТ „АПА-А.А.“ по издадения изпълнителен
лист за разноски пред СГС и САС в общ размер на 1 219, 23 лв. са погасени
чрез прихващане с вземания на длъжника „У.Б.“АД към него в размер на
2 327, 81 лв. разноски, присъдени в исковите производства.
Към
молбата е представено изявление за прихващане от „У.Б.“АД до ЕТ „АПА-А.А.“,
както и разпореждане от 14.12.2020 г. на ЧСИ Стефан Петров, рег. № 921 на КЧСИ
последното да се счита връчено на 11.12.2020 г.
С
разпореждане от 02.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното дело поради липса на основание и възможност да се прави
прихващане във висящо изпълнително дело.
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в нормата на чл.433,
ал.1, т.1-8 ГПК.
Съгласно
чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
В
случая се твърди, че вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело, са били погасени чрез прихващане с отправено
от „У.Б.“АД до ЕТ „АПА-А.А.“ изявление за прихващане преди образуване на
изпълнителното дело. Наличието на твърдение от страна на длъжника за
съществуването на вземане в негова полза спрямо взискателя в изпълнителното
производство не води до отпадане на основанието за принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист. Също така не съставлява и основание за
прекратяване на изпълнителното производство, доколкото те са изчерпателно
регламентирани в чл.433 ГПК, а отправянето на волеизявление от страна на
длъжника до взискателя за прихващане на задължението му с насрещно вземане към
последния не е сред тях.
В
рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител не разполага с
компетентност да извършва преценка за основателността на правопогасяващите
възражения на длъжника. Единственото изключение е предвидено по отношение
възражението за погасяване на дълга чрез плащане - съдебният изпълнител е
длъжен да съобрази представените доказателства относно плащане на задължението,
за събирането на което е образувано изпълнителното производство, доколкото
пълното погасяване на дълга съставлява основание за прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Останалите
правопогасяващи възражения на длъжника, както и твърдения, че след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, могат да се
разгледат в рамките на спорно исково производство, но не и в изпълнителното такова.
С
оглед изложеното, правилно съдебният изпълнител е оставил без уважение искането
за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата на
длъжника следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С
оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не се дължат разноски.
В
полза на взискателя следва да се присъди сумата от 150 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 30.03.2021 г., представляваща 1/4
от общо уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по 4 бр.
изпълнителни дела, едно от които – процесното.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на „У.Б.“АД срещу разпореждане от 02.03.2021 г. по
изп.дело № 20218380402547 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“АД,
ЕИК ******** да заплати на ЕТ „АПА – А.А.“, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 150
лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.