№ 19
гр. Варна , 24.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000156 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1
ГПК, образувано по въззивна частна жалба на К. В. Д. от гр. Тервел, подадена
чрез адв. П.К. от САК, срещу определение № 260181/08.12.2020г.,
постановено по т. д. № 200/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, с което
производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до
окончателно приключване на наказателно дело № 75/17ТD04 по описа на
Районен съд Аренбург, Германия.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по
съображения за липса на доказателства за висящо наказателно производство в
съдебна фаза във връзка с ПТП от 26.12.2016г., настъпило на територията на
Република Германия. Искането е за отмяна на определението и връщане на
делото на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Насрещната страна Сдружение ”Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи ” – гр. София, представлявано от адв. Е. Б. от
1
САК, изразява становище за неоснователност на жалбата, като са
репликирани доводите на жалбоподателите за недоказаност на
предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във
връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна
и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните
съображенията:
Производството по т. д. № 200/2019г. по описа на ДОС е образувано по
искова молба на К. В. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу
Сдружение ”НББАЗ ” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на
60 000лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра
му Ж.В. Д.а, настъпила в резултат на ПТП на 26.12.2016г., на територията на
Република Германия, виновно причинено от Н.Н. като водач на л. а. „БМВ“,
М 6, с рег. № RZ – VA 6000.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил за
основателно искането на ответника, направено с отговора на исковата молба,
и е спрял производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като е
прието, че има висящо наказателно производство, предмет на което е
деянието, във връзка с което се претендира обезщетение за настъпили вреди,
а именно наказателно дело № 75/17ТD04 по описа на Районен съд Аренбург,
Германия.
Определението на първостепенния съд е неправилно.
По делото няма доказателства, от които да се извличат данни за висящо
наказателно дело № 75/17ТD04 по описа на Районен съд Аренбург, Германия,
във връзка с ПТП на 26.12.2016г., на територията на Република Германия,
виновно причинено от Н.Н. като водач на л. а. „БМВ“, М6, с рег. № RZ – VA
6000.
Към исковата молба е приложена част от обвинителен акт / от стр. 160,
том II / на Районна прокуратура при Областен съд гр. Любек, Германия, от
02.08.2017г., както и документи във връзка с проведено наказателно
производство в досъдебна фаза, в това число показания на обвиняемия,
2
свидетелски показания, медицинска експертиза, протокол за ПТП от
27.12.2016г. от Полицейско управление гр. Гросхансдорф и др. Номерът,
посочен в определение на окръжния съд, е този за регистрация на адв. Томас
Дайст – защитник на обвиняемия Н. Николов в досъдебното наказателно
производство, а не на наказателно дело в Република Германия.
Представителят на ищеца е поискал от съда да изиска служебна справка
във връзка с фазата на въпросното наказателното производство, и дали
същото е приключило с влязла в сила присъда, но по това искане няма
произнася.
Независимо от липсата на данни за висящо съдебно наказателно
производство в Република Германия, настоящият състав намира, че този
въпрос е неотносим в конкретния случай при произнасяне по въпроса за
наличие на фактически състав, който да може да се субсумира под хипотезата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в
същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение
за правилното решаване на спора. Висящо производство пред съд в друга
държава не е основание по правилата на националния процесуален закон за
спиране на производство, образувано пред български съд. Подобно основание
за спиране не е предвидено и в приложимите международни актове - ЕКМПП
и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г.
Правната материя относно признаването и изпълнението на
чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за
международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република
България със закон от 28.01.2004г. /обн., ДВ, бр.11 от 2004 г., в сила от
01.07.2004г./. Съгласно чл. 56 от ЕКМПП всяка договаряща държава
предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на
нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под
внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело,
произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед
прибавяне към тази присъда на всички или на някои от последиците,
произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения,
постановени на нейна територия. Българският законодател е посочил условия,
3
при които решенията на чуждестранния наказателен съд се вземат под
внимание, в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НК, която гласи, че присъдата на
чужд съд за престъпление, за което се прилага българският НК, се взема
предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва
Република България, като по този начин се въвежда принципът на
равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на
Европа. Правилното прилагане на принципа за равностойност и
необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните
присъди са системно равностойни на правните последици на местните
присъди е от съществено значение за Европейския съюз, затова е прието и
Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане
предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз
в хода на новообразувани наказателни производства /обн. L ОВ, стр. 220 от
15.08.2008г./. Рамковото решение е транспонирано от българската държава
чрез правилото на чл. 8, ал. 2 НК / в сила от 27.05.2011 г./, според което
влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския
съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема
предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу
същото лице в Република България означава, че присъда, постановена от
друга държава членка, поражда същите правни последици като присъда,
постановена от националния съд, независимо дали тези последици се
разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на
процесуално или материално право.
В конкретния казус, при данни за обвинителен акт от 2017г., съставен
от Прокуратурата на Република Германия, който има връзка с процесното
застрахователно събитие –ПТП, виновно причинено от обвиняемия Н.Н. като
водач на л. а. „БМВ“, М6, с рег. № RZ – VA 6000, съдът може да изиска
информация за влязла в сила присъда, която следва да бъде съобразена при
постановяване на решение по същество по силата на посочените
международни актове, но не и да спира висящото производството, образувано
пред българския съд.
Обжалваното определение е неправилно и на друго основание, различно
от констатираната липса на условията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е
постановено преди възникване на надлежно процесуално правоотношение
4
между страните и съда.
В исковата молба е посочена правна квалификация на иска по чл. 432,
ал. 1 КЗ и въведените с нея факти и обстоятелства, които би следвало да
съставлява фактическо основание, са адекватни на такива по предявен иск
срещу застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“, въпреки че не
се твърди ответникът, който не е застрахователно дружество, да е застраховал
увреждащия автомобил. Исковата молба е нередовна, тъй като не сочи, с
конкретни фактически твърдения, наличието на нито една от хипотезите,
която да обуслови пасивната материално правна и процесуална легитимация
на „НББАЗ“ – гр. София по правилата на Кодекса за застраховането.
Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква
надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при
наличие на такова той може да се произнася по въпроси, несвързани с
процедурата по чл. 129 ГПК, респ. да преценява дали са налице други
особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в
развитието на производството, за да приложи нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК. По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне по
искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от
нормата на чл.129 ал.5 ГПК, придаваща обратно действие на поправката.
С отговора на исковата молба освен възражения за нередовност на
исковата молба, които препятстват правната квалификация, в това число и
определянето на пасивната легитимация по спора на Сдружение ”Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи ” – гр. София в качеството
му Компенсационен орган по чл. 515 и сл. КЗ, се възразява и за
недопустимост на иска. Според ответника в конкретния случай е изпълнена
хипотезата на чл. 515, ал. 4, т. 2 КЗ, преклудираща правото на увреденото
лице да предяви претенции за обезщетение пред Компенсационния орган.
Акцентирано е върху обстоятелството, че ищецът е сезирал ЗАД „Алианц
България“ АД в качеството му на представител в Република България на
германския застраховател на л. а. „БМВ“, М6, с рег. № RZ – VA 6000, и в
тримесечния срок по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ е получил мотивиран отговор.
Следователно, производството е спряно преди извършване на
проверката за допустимостта на иска, а подлежащо на спиране поради други
5
особени пречки по движението на делото, е производство, по което са
приключили проверките по чл. 129 и чл. 130 ГПК
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
относно предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение
следва да се отмени с указания до първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260181/08.12.2020г., постановено по т. д. №
200/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, с което производството по
делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до окончателно
приключване на наказателно дело № 75/17ТD04 по описа на Районен съд
Аренбург, Германия, и
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6