МОТИВИ
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 2316/2019 Г.
на ВРС ХХVІІІ състав
Срещу
подс.В.К.Д. и Н.Г.Г. Районна прокуратура е възвела обвинение по чл.134 ал.1 т.2
от НК .
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвиненията и пледира и двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни. В обекта имало предпазно
съоръжение, но същото било отдалечено и не можело да се ползва.
Обв.Д.
и Г. не се признават за виновни. Причината за злополуката била дефектната
джанта, която пострадалият Т. избрал сам, без да се съобрази с указанията на
обв. Г..
От фактическа
страна съдът установи, че:
Обв.Н.Г.
била управител на „Ен-ер-джи-3" ЕООД с административен адрес гр.Варна,
бул."Владислав Варненчик" №281. Дружеството имало предприятие за
продажба и монтаж на гуми и джанти, включително на товарни автомобили. На
посочения адрес то стопанисвало монтажна площадка, складово помещение и офис.
Към
14.08.2015г. на длъжност „търговски представител" там работил св.Е.Т..
Според длъжностната му характеристика, част от задълженията му били дистрибуция
и директни продажби на фирмените продукти в обекта. Към същата дата там работил
и обв.В.Д. на длъжност монтажник на каучукови изделия, като с него обв.Г. в
качеството си на управител на „Ен Ер Джи 3" ООД - работодател, сключила трудов договор. Между задълженията му,
съгласно длъжностна характеристика връчена на 18.06.2014г., били прецизен
монтаж и демонтаж на гуми на всички видове автомобили, прецизен баланс. Тази
дейност следвало да се осъществи в съответствие с Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили обнародвана ДВ
бр.6/2005г.
Дължимият по
закон инструктаж се извършвал предимно от свид.Е.Д., който организирал и
контролирал работния процес. На св.Т. бил извършен периодичен инструктаж преди
14.08.2015г., а на обв.В.Д. ежедневен. Св.Д. в началото на всеки работен ден
проверявал изправността на машините и съоръженията с които се работело, а след
тяхната проверка се уточнявали работните за деня задачи.
На 14.08.2015г.
около 16,30ч. свид.Я.Г. - организатор спедиция към „Жекарт" ООД с товарен
автомобил„Скания" с рег.№ТХ 61-36 КХ посетил монтажния цех на
„Ен-ер-джи-3" ЕООД. Следвало да подмени една от гумите на ремаркето на
автомобила. Оглеждайки гумата св.Т. преценил, че се налага смяна на винтила, но
такъв нямало в наличност, поради което предложил на св. Г. да се монтира гума с
джанта. Последният приел и св.Т. избрал и му предложил гума „Pirelli ST 35“ с
размери 385/65/22,5 , която свид.Г. одобрил. За гумата св. Т. намерил и джанта.
Джантата не била чисто нова, а използвана. По същата имало деформации, но св. Т.
не ги забелязал и я дал на обв. В.Г..
Той също не видял деформациите и започнал монтиране на гумата към
джантата. Монтажът се извършвал посредством демонтажно-монтажна машина, с която
гумата се захващала за джантата. После гумата следвало да се напомни с цел
разпъването й около джантата и нейното плътно прилепване към нея, за да може да
се осъществи крайния етап от монтажа - донапомпване на гумата до необходимите
атмосфери и монтирането й на превозното средство.
Мястото, което
било обособено за тази дейност се намирало точно до входната за складовото
помещение врата. На стената до складовото помещение бил поставен компресор за
сгъстен въздух, подаващ въздух към бутилка с монтирани три броя маркучи с
манометри за подаване на въздух през винтила към джантата. В помещението имало
и предпазно ограждение – метална клетка, но не всички маркучи стигали до нея.
Според т.9 от
Приложение №2, към чл.1, ал.2 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с автомобили /ДВ бр.6/2005г./ - „При
напомпване на гуми, както и при донапомпване на гуми, монтирани на
автомобилите, се използват ограждащи приспособления, които предпазват от удар
при отскочил обръч от джантата". В
процеса на прилепване на гумата към джантата, обаче, се налагало монтажникът да
подпомага този процес като ги превърта и намества, поради което било крайно
неудобно да се използва ограждащото
приспособление. Независимо от разпоредбите на закона и независимо, че в обекта на
прозореца била залепена „Инструкция за безопасност при работа“,/л.112 от ДП/,
според които гумата трябвало да се помпи в клетката, в предприятието се
утвърдила практиката процеса на прилепване на гумата към джантата да се
извършва извън ограждащото приспособление и едва след прилепването, когато
гумата е достигнала около 2 атмосфери налягане, да се премести за безопасност в
клетката, където да се донапомпи. Тази практика била утвърдена и в други
предприятия с аналогична дейност. Тя била известна на обв.Таня Г., която не се
противопоставяла на прилагането й.
По същия начин
подходил и обв. В.Д.. След като взел гумата с джантата от св. Т., той ги
монтирал на машината, след което подпрял гумата почти изправена на стената за
да се извърши процеса по прилепване и отишъл до камиона да демонтира старата
гума с джанта. През това време св. Т. се
върнал в склада за да затвори вратата и да спусне ролетната щора. Излизайки от
склада той минал покрай гумата чул свистене, поради което се приближил да види
какво става. Обърнал се с лице към нея, като бил на разстояние около 1-1,5м. В
това време гумата се изплъзнала от джантата, двете отхвръкнали към него и го ударили в областта на лицето,
ръцете и гърдите. От удара той бил изхвърлен назад на разстояние около два
метра и паднал по гръб, а гумата паднала върху него. Силния шум бил възприет от
всички намиращи се наоколо, които се струпали около него. Св.Г. подал сигнал
към спешен телефон 112.
В резултата на удара Е.Т. е получил счупване
на дясна раменна кост в долна трета, счупване на първа дланна кост на лява
длан, множество разкъсно-контузни рани в областта на главата, горни и долни
крайници. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, реализирани в гореописаните анатомични области.
Счупването на дясна раменна кост е обусловило трайно затруднение в движенията
на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Счупването на първа
дланна кост на лявата ръка е обусловило трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за период не по-малък от 2месеца. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства.
Производството е по реда на глава 28 от
НПК, поради което съдът се позовава на всички доказателства от досъдебното
производство. Разпитът на свидетелите и вещите лица в съдебната фаза на процеса
има за цел събирането на допълнителни такива. В общ план гласните доказателства
са непротиворечиви и взаимно допълващи
се, житейски правдиви и логични, но се установяват и противоречия относно
конкретни факти и най-вече относно това, дали обв.Г. е казала на св.Т., че
нямат такава джанта за монтиране и
относно това откъде св. Т. е взел въпросната джанта. И обв.Г. и св.Г.–неин
съпруг, които твърдят, че е имало такъв разговор, са заинтересовани от изхода
на делото. Заинтересован от изхода е и пострадалият Е.Т., който твърди, че не е
имало такъв разговор. При преценката си чие твърдение да кредитира, съдът взе
предвид кои обяснения/показания са последователни във времето. Показанията на
обв.Н. Г. и на обв.В. Д., дадени в качеството на свидетели, не следва да
се кредитират предвид изричната забрана на НПК. Въпреки това, прави
впечатление, че при тези първоначални сведения, Н.Г. не е споменала с нея да се
е обсъждал въпросът за джантата и за това, че не е позволила на св.Т. да се
продава такава джанта. За такъв разговор не се споменава никъде в хода на ДП и
обв.Г. разказва за това едва в хода на съдебното производство, а този въпрос е
базов и съществен и не е логично всички да са пропуснали да споменат за
това обстоятелство и да се сетят за него едва пред съда. При проведената
очна ставка св.Т. заявява, че е възможно да е говорил с Г., но категорично
отрича в този разговор да му е било забранено да ползва въпросната джанта. По
горните съображения и като взе предвид, че показанията на св.Т. са дадени след
предупреждение за отговорност по чл. 290
от НК, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля и не
кредитира обясненията на Н.Г. в частта им относно това, че забранила на св.Т.
да монтира джанта от този размер, тъй като не разполагали с редовни такива. По
отношение на провеждането на такъв разговор съдът не кредитира и показанията на
св.Г.и на обв.Г., тъй като те не
пресъздават преки възприятия.
Друго съществено
противоречие в гласните доказателства се отнася до това откъде е била взета
джантата. Св.Г.и обв.Г. твърдят, че не са имали джанти нови или втора употреба
в размер, съответен на оста на ремаркето на св. Г., поради което за св.Т.
нямало друга възможност, освен да ползва бракувана джанта, предмет на предходна
рекламация на клиент. Според св.Г.тези джанти не стояли при останалите в
халето, а в „склада на Т.“. Същото казва и обв.Д.. На техните твърдения
противоречи заявеното от св.Т., според когото джантата е била втора употреба,
взета от мястото където стяли всички други джанти втора употреба. Всяко едно от
посочените лица е заинтересовано от изхода на делото. При преценката си чии
твърдения да кредитира, съдът прецени, че следва да кредитира показанията на
св.Т., тъй като, от една страна той единствен най-добре знае, откъде е взел
джантата, а от друга страна, винаги съществува вероятност някой преди това да е
преместил процесната джанта там, откъдето я е взел Т..
По отношение на
това дали върху джантата е било изписано с тебешир „брак“, съдът кредитира
обясненията на обв.В.Д., според когото върху джантата не е имало никакъв надпис
и той го е сложил едва след злополуката с цел да предпази от бъдещи такива.
Това се подкрепя от показанията на св.Т., според когото върху джантата не е
имало надпис преди и към момента на монтирането й. Обв.Г. твърди, че джантата
била надписана „брак“, но и също така казва, че видяла това на другия ден след
инцидента, което не противоречи на обясненията на Д., че я надписал след това.
В останалата им
част гласните доказателства не си противоречат по отношение на правно значимите
факти и с горните изключения, съдът кредитира обясненията на обв.Н.Г. и В. Д. и
показанията на св.Е.Т., Я.Г., Е.Д., дадени в хода на съдебното и досъдебното
производство, както и показанията на св.Е.Е. от съдебната фаза и показанията на св.Д.К.от ДП.
Като обективно и
компетентно дадени, съдът кредитира заключенията на СМЕ, включително
допълнителната такава и на СТЕ. Вещите лица позовават изводите си на доказателствата
по делото и и ги аргументират. Действително на в. л. М. не е възлагано да
извърши оглед на джанта. Такава не е била иззета по делото и няма никакви
гаранции, че предоставената му е именно тази, която е била ползвана при
инцидента, още повече, че в съдебно заседание обв.Т.Г. изрично заявява, че
джантата била предадена за скраб. Също обв.Д. казва, че известно време след
инцидента я е надписал с блажна боя, а по приложените от в.л.М. снимки, не се
вижда какъвто и да било надпис. Това, обаче, по никакъв начин не влияе на
заключението, в което не се разглежда въпросът за евентуални деформации на
джантата. Според това заключение, за да отскочат гумата и джантата по описания
начин, напомпването е достигнало около 6 атмосфери.
Като събрани по
реда на НПК, съдът цени и писмените доказателства по делото – наказателно
постановление, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства, фотоалбуми,
протокол за доброволно предаване, медицински документи, протокол за
извършена проверка от ИТ – Варна,
протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, трудов
договор, длъжностна характеристика, копия от инструктажни книги, протоколи за
проверки на предпазна арматура, справки за съдимост и др.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, че В.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.143 ал.1 т.2 от НК, като
на 14.08.2015г. в гр.Варна, като монтажник, каучукови изделия, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност - извършване на работа по напомпване на гуми, не използвал ограждащо приспособление, което
предпазва от удар при отскочил обръч от джантата и не се погрижил за здравето и
безопасността на трети лица, с което нарушил правилата за безопасност на труда
- т.9 от Приложение №2, към чл.1, ал.2 от Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили и чл.33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд и причинил на Е.Г.Т. средни
телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение в движенията на десен горен
крайник за период не по-малък от 3 месеца, обусловено от счупване на дясна
раменна кост и трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период
не по-малък от 2 месеца, обусловено от счупване на първа дланна кост на лявата
ръка.
Напомпването и донапомпването на гуми е
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Същата е регламентирана
в Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобили и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Според приложение № 2 към чл.1 ал.2 от Наредба №12 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, при
напомпване на гуми В. Д. е бил длъжен да използва ограждащо приспособление.
Като него е използвал и като не изпълнил задължението си да стои до гумата и да
я наблюдава, той е нарушил общото правило на чл. 33 от ЗБУТ да се грижи за
здравето на другите работници. Именно това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат. Безспорно по делото се установява, че в предприятието е имало
установена практика първоначалното напомпване до около 2 атмосфери да става
извън предпазното съоръжение, той като то било изключително неудобно за работа.
При това първоначално напомпване трябвало гумата плътно да прилепне около
джантата и се изисквало да се извършват операции с ръка – наместване,
претъркалване, което било много трудно изпълнимо в ограждащото приспособление,
което имало малки размери и вид на клетка. В другите предприятия с подобна
дейност приспособленията били
приблизително същите. Според вещото лице, можело да се на прави
похлупак, прикрепен с анкерни болтове, но той би бил също толкова неудобен,
колкото и клетката. По тези причини, съдът намира, че на В.Д. не би следвало да
се търси отговорност, ако извършва първоначално напомпване приблизително до 2 атмосфери извън клетката,
тъй като това е била обичайна, утвърдена практика, при това не само в това
предприятие, но и навсякъде, където се извършва такава дейност. В случая,
обаче, видно от експертизата, при налягане от 2 атмосфери не би могло да има
такова отскачане и според заключението на СТЕ, налягането в гумата е достигнало
минимум 6 атмосфери. При тези факти става ясно, че В.Д. не е изпълнил
задължението си да извърши напомпването в ограждащото приспособление. Видно от
гласните доказателства, макар клетката да е била преместена и да е стояла по-далеч от
маркучите, в сравнение с преди, то един от тези маркучи е достигал до нея и
именно с него се е извършвало напомпването. Предвид изложеното съдът намира, че
на В.Д. са му били осигурени съответните условия за безопасен труд и
произшествието се дължи на това, че напомпването на гумата след достигане на 2
атмосфери не е продължило в ограждащото приспособление.
Деянието е извършено при несъзнавана
непредпазливост, като обв. Д. не е предвиждал настъпването на вредни последици,
но е бил длъжен и е могъл да го направи.
Съдът споделя становището на адв. Г., че
обв. Д. не е пострадал, поради което и
не може да носи отговорност за това, че не се е погрижил за собственото си
здраве. Обвинението на прокурора е единство между обстоятелствена и
диспозитивната част на постановлението за предаване на съд. Преценявани в
съвкупност, те не водят до извода, че Д. е привлечен към отговорност за това че
не се погрижил за здравето си. Независимо, че е изписано буквално съдържанието
на правната норма на чл. 33 от ЗБУТ, без да се държи сметка кое е относимо към
деянието и кое – не, от обстоятелствената част на постановлението става ясно,
че обв.Д. е обвинен единствено, че не е използвал ограждащото приспособление и
не се е погрижил за здравето и безопасността на трети лица. Съдът го призна за
виновен само за това, без да го оправдава изрично, че не се е погрижил за
собственото си здраве и за безопасността си, тъй като прецени, че за последното
той не е обвинен.
По начало двете, описани в постановлението на прокуратурата,
обвинения, взаимно се изключват. Ако обв.В.Д. е бил поставен в условията да
работи без да са му осигурени съответните здравословни и безопасни условия на
труд, той би следвало да не носи
наказателна отговорност поради изпълнение на неправомерна заповед, която не налага извършването на явно
престъпление. Тогава отговорността би
следвало да бъде носена от обв.Н.Г., която има задължение за осигуряването на
такива условия. В този конкретен случай безспорно се установи, че е имало
осигурено предпазно ограждение. Установи се също, че то не е било формално, а е
било функциониращо. До него е стигал един от маркучите и видно от показанията
на всички свидетели, след първоначалното
прилепване на гумата, същата се е премествала в клетката за
донапомпване. Видно е и от приложения по
делото фотоалбум, че към датата на
инцидента, на прозореца на монтажното
помещение е имало разлепена инструкция за работа, според която напомпването е следвало да става
в предпазното ограждение. В тази насока е бил и провежданият инструктаж. Поради
това, фактът че клетката е била преместена на по-неудобно място, не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
Този факт не е условие без което не може, тъй като макар и малко отдалечена,
клетката е била в същото помещение, функционирала е по предназначение, можело е
да бъде използвана и обикновено е била използвана. От правна страна Н.Г. е
обвинена в това, че не осигурила здравословни и безопасни условия на труд и че
не е спазила правилото напомпването на гуми да се извършва в предпазно
ограждение. От фактическа страна тя е обвинена за това, че клетката била
отдалечена. Този факт се доказа в
съдебното производство, но той не е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилата средна телесна повреда, поради което съдът призна Н.Г. за невинна и
я оправда по предявеното й обвинение по чл.134 ал.1 т.2 от НК за това, че
на 14.08.2015г. в гр.Варна, като собственик и управител на „Ен Ер Джи 3"
ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност -извършване на работа по
напомпване на гуми, в нарушение на т.9 от Приложение №2, към чл.1, ал.2 от
Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобили /ДВ бр.6/2005г./ - „При напомпване на гуми, както и при
донапомпване на гуми, монтирани на автомобилите, се използват ограждащи приспособления,
които предпазват от удар при отскочил обръч от джантата", чл.275, ал.1 от
Кодекса на труда „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени", да е причинила на
Е.Г.Т. средни телесни повреди изразяващи се в счупване на дясна раменна кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за период не
по-малък от 3 месеца, и счупване на първа дланна кост на лявата, ръка
обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не
по-малък от 2 месеца.
В
това производство не се допуска граждански иск и такъв не е приет за съвместно
разглеждане, нито предявен. Поради това правилата на гражданското
съдопроизводство са неприложими и съдът би излязъл извън своята материална
компетентност, ако определя наличието на съпричиняване в проценти, каквото е
характерно за преценката на отговорността за щети. В този случай наличието на
съпричиняване има значение, доколкото същото може да бъде взето предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство. В това производство не се установи по
категоричен и безспорен начин каква е била точно джантата, откъде я е взел Е.Т.
и съзнавал ли е, че е опасна, или поне дали е могъл да предположи, че е такава.
Според СТЕ и защитата й в съдебно заседание, гумата не е имала разкъсвания,
поради което причината за изплъзването й е била в джантата. Доколкото св.Т. е
бил търговски представител и той е имал задължението да избере подходящата
джанта, познавал е добре склада, или най-малкото е бил длъжен добре да го
познава с оглед длъжността си, то съдът безспорно приема наличие на
съпричиняване от негова страна, тъй като не се е убедил в изправността на
джантата преди да я предостави на обв. Д..
По настоящото досъдебно производство по
отношение на обв.Д. са налице законовите предпоставки за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Престъплението е извършено от пълнолетно лице, при непредпазлива
форма на вината и за него е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до
две години, или пробация. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел.
От престъплението не са причинени имуществени вреди. Не са налице ограниченията
по чл.78а ал.7 от НК.
При определяне размера на административното
наказание глоба съдът взе предвид:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете несъзнаваната непредпазливост като форма на вината,
добросъвестното участие в процеса, добрите характеристични данни за лицето,
трудовата му ангажираност, както и приетото за доказано наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия Е.Т.. Липсата на предходна съдимост е предпоставка за
приложението на чл.78а от НК, поради което не следва да се отчита повторно и
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
С оглед изложеното съдът намира, че
наказанието следва да е към минималния, предвиден от закона размер. Глоба в
размер на 1000 лева би постигнала предвидените в закона цели, като би
въздействала предупредително, превъзпитателно и възпиращо и на обв. Д., и на
останалите членове на обществото.
Като
призна обв.Д. за виновен, на осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски в
размер на 73.56 лв. в полза на
Държавата по сметката на ОД на МВР за експертизи и фотоалбуми и 460 лева в полза на Държавата по сметка на
Районен съд – Варна за изготвяне на експертиза и изслушване на вещи лица в
съдебно заседание.
По
горните съображения, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ: