РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 19136
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110154878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 57656/21.09.2021 г. от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Н. Г. С. за главница в размер на 130,26
BGN, ведно със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна
възнаградителна лихва от 06.01.2020г. до 20.01.2020 г. в размер на 1,48 BGN, законна лихва
от 20.01.2020г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 21.09.2021 г. в размер на 17,73 BGN,
такса в размер на 24 BGN, неустойка от 06.01.2020г. до 20.01.2020 г. в размер на 34,26 BGN
и разноски по делото, а именно: държавна такса в размер на 25 BGN и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираната за неустойка.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни
от датата на сключването му да предостави на заемодателя, наред със записа на заповед за
общия размер на кредита и едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на подробно разписани
изисквания или банкова гаранция за общата стойност на плащанията по договора, която
гаранция да е валидна 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на сочените обезщетения
кредитополучателят оставал задължен за неустойка в размер на 182,72 BGN, платима
разсрочено заедно с погасителните вноски по договора. В чл. 2, ал. 1 страните са се
съгласили неустойката да бъде заплатена като „такса“.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, нищожна
1
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза
уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от усвояване на сумата, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 50 % от размера на сумата, дадена
в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка
излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от усвояване на сумата, не осигури обезпечение дори и когато той е
изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си, ще има и право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.
На следващо място следва да се посочи още, че в случая предоставянето на
2
обезпечение не представлява условие за отпускане на заема, т.е. същият не е възникнал като
обезпечен, нито е свързано с договорено от страните изменение на условията по заема. След
като кредиторът е приел да отпусне заема при определените в договора условия, без
изпълнението на насрещното задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство,
банкова гаранция или друг вид обезпечение, липсата на такова обезпечение в един
последващ момент – три дни след сключване на договора – не води до каквато и да било
промяна в правната сфера на кредитора по необезпечения заем, която да обосновава
начисляването на компенсаторната неустойка.
По тези съображения съдът приема, че претенцията на заявителя за неустойката
противоречи на добрите нрави.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на посочената
неустойка. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 20,88 BGN за държавна такса и над 41,75
BGN за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 BGN).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
57656/21.09.2021 г. от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Н. Г. С. В ЧАСТТА за неустойка от
06.01.2020г. до 20.01.2020 г. в размер на 34,26 BGN и за разноски над сумата от 20,88 BGN
за държавна такса и над 41,75 BGN за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3