Решение по дело №31/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред ОС е въззивно, по реда на Глава 21НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на прокурор от Р. П. Г. срещу ПРИСЪДА № 4153/03.12.2009г по НОХД № 950/2008г по описа на РСР..

С атакуванатаприсъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия по делото М. К. Б., от Г.Я. за НЕВИНОВЕН по поддържаното от прокуратурата обвинение за извършено на 26.07.2008г в Г.Я. престъпление по чл.216, ал.4 във връзка с ал.1 НК, поради което го е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

В депозираният в срок въззивен протест се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и че доказателственият материал не е бил обсъден правилно от първоинстанционния съд. В тази връзка се излагат съображения, че първоинстанционния съд неоснователно е изключил от доказателствения материал показанията на свидетелите А. и Т. в частта им, където същите възпроизвеждат обясненията на подсъдимия дадени пред тях в хода на проверката . Твърди се, че тези показания (в посочената им част) представляват производни доказателства относно начина на извършване на деянието и относно неговото авторство. Сочи се, че тези показания кореспондират както помежду си, така и с показанията на св.К..

Твърди се още, че неправилно съдът е игнорирал и писменото доказателство – писмото от Директора на гимназията .

Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова ,с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Пред въззивния съд окръжния прокурор поддържа протеста по изложените в същия съображения.

Подсъдимият не се явява, но се представлява от С. З., който оспорва протеста и настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пред въззивната инстанция не бяха събирани нови доказателства.

След като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на собствена преценка на събраните пред първата инстанция доказателства, въззивния съд приема следното :

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в изискуемия от закона срок и пред надлежния съд, поради което същата е допустима.

По същество жалбата е неоснователна .

Първоинстанционният съд е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което са събрани надлежни и относими към делото доказателства, въз основа на чиято задълбочена преценка е приел фактическа обстановка, която , като цяло, се споделя и от въззивния съд . По същество от фактическа страна въззивния съд приема следното :

Подсъдимият Б. е млад човек, с основно образование, няма сключен граждански брак, но живее на съпружески начала с Василка Тодорова и има седем малолетни деца, за чиято издръжка се грижи. До момента е осъждан няколко пъти за престъпления от общ характер, като последното му осъждане е било през 2005г.

На 25/26.07.2008г св.К. бил на работа нощна смяна като „охрана” в Професионална гимназия „.С. Г.Я.. В неустановено време след полунощ същия чул шум от чупене на стъкла , поради което излязъл от стаята, в която се намирал ,като първоначално сметнал, че някой от съседите изхвърля боклук в намиращия се наблизо контейнер . Видял, че в контейнера няма нищо, но забелязал наблизо ръчна количка и изчакал да види кой ще я вземе. След няколко минути чул отново шум от чупене на стъкло и разбрал, че идва от сградата на стругарната , която е отделно помещение към училището. Св.К. се запътил натам светейки си с фенерче. Когато се приближил видял, че вътре в помещението има мъж ,който бил с гръб към него и бил облечен в тъмни дрехи и с шапка, нахлупена ниско над очите. Св.К. почукал на прозореца, при което лицето, находящо се в помещението, се свлякло ниско и малко след това успяло да избяга, без св.К. да успее да го разпознае. Св.К. прибрал ръчната количка, която видял в двора на училището и сигнализирал полицията. На следващата сутрин било установено, че от помещението не липсва нищо, а има само счупени стъкла на прозорците. От своя страна полицейските служители – св.А. и Т. извършили проверка по случая. Същите установили, че ръчната количка принадлежи на лицето Р. Н., който страда от психично заболяване – шизофрения (видно от приетото като доказателство експертно решение). Това лице посочило пред полицейските служители, че е дало ръчната количка на подсъдимия Б.. Поради това полицейските служители провели разговор и с подсъдимия, който бил във видимо нетрезво състояние, но им обяснил, че той е взел количката и той е счупил прозореца на училището, без да посочва причини за стореното. С писмо № 590/04.08.2008г училището уведомило РУ на М. – Р., че са счупени: един двукрилен прозорец с двойни стъкла и размери 0,6х 1,5м и дебелина 3мм и един еднокрилен прозорец с двойно стъкло с размери 0,5х1,5м и дебелина 3мм. Заключението на вещото лице е изготвено именно въз основа на тези данни и съгласно същото стойността на нанесената щета е 62,40лв . Същевременно съгласно показанията на св.Г. (директор на гимназията) се установи,че посоченото писмо не е подписвано от нея и същата не е депозирала жалба в полицията, както и че в действителност стъклата са единични , а не двойни и че всъщност е било счупено само едно стъкло и то в долния края, поради което същото не е било подменяно, а само подлепено.

Именно тази фактическа обстановка ,се установява въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като цяло, макар и в по-сбит вид, посочената фактическа обстановка е приета за установена и от първоинстанционния съд .

С оглед на установената фактическа обстановка извода на първоинстанционния съд, че не е доказано авторството на деянието ,е правилен и законосъобразен.

Действително по делото е категорично установено, че на инкриминираната дата неустановено лице е счупило стъкло ,собственост на гимназията в Г.Я. . Същевременно обаче не е доказано каква точно е унищожената вещ и каква е нейната стойност . Както изчерпателно и аргументирано е посочил първоинстанционния съд в тази насока са налице противоречия в показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото. От една страна е налице писмено доказателство – писмото от Гимназията ,в което се сочат определени количества счупени стъкла. От друга страна обаче св.Г. (директор на гимназията и лицето, от чието име изхожда посоченото писмо) е категорична както относно това, че посоченото писмо не е подписвано от нея (т.е., че същото е неистински документ), така и относно това, че е счупено само едно стъкло, което при това е единично (а не двойно) и което освен това е повредено (счупено в единия край ,поради което е било подлепено), а не –изцяло унищожено.

Много по същественият въпрос в казуса е липсата на каквито и да било преки доказателства относно авторството на деянието. Единственият очевидец на случая – св.К. първоначално дава противоречиви показания, но след прочитане на показанията дадени в хода на досъдебното производство, същия е категоричен относно това, че не е видял лицето, което е било вътре в сградата, не е разпознал същото и че първоначалното му твърдение ,че това е бил подсъдимия се е дължало на факта, че впоследствие полицията го е убедила, че това е бил той (подсъдимия). Освен това този свидетел е категоричен, че е видял вътре в помещението лице, но не е видял кой е счупил стъклата и нещо повече – същия сочи,че е очаквал, че вероятно са двама човека. Действително св. А. и Т. в своите показания сочат, че в хода на извършената от тях проверка подсъдимия бил признал пред тях, че именно той е счупил стъклото. Първоинстанционният съд обаче правилно и законосъобразно е посочил, че това не е достатъчно да докаже авторството на подсъдимия, тъй като ( в посочената им част) тези показания не се явяват първични доказателства, а производни и косвени такива, които в случая са неприложими, тъй като възпроизвеждат евентуални (с оглед обстоятелството, че подсъдимия е бил в нетрезво състояние) и то извънпроцесуални признания на подсъдимия. В тази връзка първоинстанционния съд е изложил обстойни и издържани мотиви, които не е необходимо да бъдат приповтаряни. Единствено, с оглед пълнота на изложението следва да бъде допълнено, че практиката на ВКС е категорична – производните доказателства могат да бъдат ползвани в три насоки : 1) като средство за разкриване на първични доказателства; 2).като средство за проверка на първични доказателства и 3).като средство за замяна на първични доказателства, когато последните са недостъпни. В случая в протеста на практика се иска въззивния съд да замести първични доказателства (обяснения на подсъдимия ,каквито последния не е дал нито на досъдебното производство, нито пред която и да било от двете инстанции) с производни такива (показанията на св.А. и Т. в частта им относно дадените пред тях обяснения от подсъдимия). Това е недопустимо – първичните доказателства не съществуват (подсъдимия не е дал обяснения),но същите не са недостъпни по принцип. Същевременно липсват каквито и да било други първични (дори и косвени) доказателства , навеждащи поне в някаква степен на извода , че именно подсъдимия е автор на деянието, което би позволило показанията на св. А. и Т. (относно признанията на подсъдимия) да бъдат ползвани. Също така следва да се отбележи ,че липсват каквито и да било други доказателства (протокол за оглед , дактилоскопни или одорологични следи), които дори и косвено да потвърждават производните доказателства (каквито се явяват показанията на св.А. и Т. в посочената им част). Бездействието на полицейските органи непосредствено след извършване на деянието, липсата на адекватни действия от тяхна страна по т.нар.”горещи следи”, неизвършването на най- наложителните процесуални действия (оглед на произшествието, евентуално изземване на веществени доказателства – парчета от стъкло, предмета, с който е било счупено същото и снемането на евентуални дактилоскопни следи от оръдието на престъплението или снемане на одорологични следи от помещението) е действителната пречка пред прокуратурата да установи по категоричен начин извършителя на деянието.

С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд, за да постанови оправдателната присъда, се явяват правилни и законосъобразни и следва да бъдат споделени.

Неоснователни поради това се явяват оплакванията в протеста. По същество същите касаят неправилна (според прокурора) интерпретация на събрания доказателствен материал и относно два момента – неприемането на показанията на св.А. и Т. относно направените пред тях самопризнания на подсъдимия и неприемането на данните , посочени в писмото, изходящо от училището. На първото оплакване подробно бе отговорено по-горе, където бе изяснен характера на показанията на св.А. и Т. в тази им част и защо същите не могат да бъдат кредитирани. Що се касае до второто оплакване – то същото е неоснователно. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че противоречията в доказателствата не позволяват дори да се установи точния брой на счупените стъкла. И в тази връзка – отново липсата на адекватно поведение от страна на разследващите органи е причината да не може да бъде доказано дори такова елементарно престъпление като настоящото. А що се касае до писмото – св.Г. е категорична, че същата не е негов автор, макар да е посочен като такъв . Адекватното поведение от страна на прокуратурата в случая би било да извърши проверка относно автентичността на писмото, а не да сочи същото като основание за протестиране на първоинстанционната присъда.

По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК въззивния съд :

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 4153/03.12.2009г по НОХД № 950/2008г по описа на РСР..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.