№ 2689
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502900 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1във вр.с чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
представлявано от ИД Ю.Ю., чрез юриск. И.Н.Н. против Разпореждане от
30.09.2022г., инкорпорирана в Заповед № 6716/ 30.09.2022г. за изпълнение на
парично задължение, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в
частта, с която се иска издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за сумата 3033,82 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода 14.07.2020г – 04.09.2022г. По
изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
разпореждане в атакуваната му част и произнасяне по съществото на спора.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Подадено е Заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, представлявано от ИД Ю.Ю. , чрез юриск. И.Н.Н. за издаване на ЗИ на
парично задължение против А. Н. С. от гр.Пловдив за дължими суми по
сключен с първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненсънс
С.А.“ клон България ДПК PLUS-17625747 от 22.01.2020г. за главница в
размер на 10 264,50 лева, договорна лихва в размер на 7 462,05 лв за периода
15.05.2020г до 02.07.2022г., както и за обезщетение за забава в размер на
3033,82 лева за периода 16.05.2020г до подаване на заявлението в съда /
05.09.2022г./ С издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
1
30.09.2022г. е уважено искането на заявителя за издаване на ЗИ за паричното
задължение за главницата 10 000 лева /съобразно уточнителната молба на
заявителя вх.№ 75256/ 26.09.2022г./, ведно със законната лихва върху тази
главница от подаване на заявлението, както и за разноските по съразмерност.
С инкорпорираното в ЗИ № 6716/ 30.09.2022г. разпореждане е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК за претендираната договорна лихва в размер на
7 462,05 лева, в която част разпореждането не е обжалвано. Предмет на
разглеждане е инкорпорираното в ЗИ № 6716/ 30.09.2022г. разпореждане , в
частта в която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за претендираното
обезщетение за забава в размер на 3033.82 лева. Мотив за отхвърляне на тази
претенция по заявлението заповедният съд е обосновал въз основа на
направени изводи и изчисления, а именно, че претендираната сума от 3033.82
лева се равнява на 32% от сбора на падежиралите вноски за периода преди
настъпването на предсрочната изискуемост (общо 9465.30 лева, включващи
главница, договорна лихва и застрахователна премия), при забава от 2 години
и 1 месец, като законната лихва върху цялата главница е можело да бъде
начислявана след 02.07.2022 г., с оглед посочената от заявителя дата на
предсрочна изискуемост. Посочено е, че дори върху цялата главница от 10000
лева да бъде приложен посочения лихвен процент (10%) за две години (общо
20%), сумата не би се равнявала на посочената от кредитора стойност, както и
че в клаузата на чл. 5 от ОУ е предвидено, че предсрочната изискуемост
настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване на длъжника, което
е в противоречие с разясненията, дадени в ТР 4/2013 от 18.04.2014г. на
ОСГТК на ВКС. Мотивирано е също, че обезщетението за забава следва да е
съобразено с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, в каквато насока са и
разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. / в
който смисъл е налице практика на ПОС: определение по в.ч.гр.д. №
2630/2021 г. на ПОС и определение по в.ч.гр.д. № 2550/2021 г. на ПОС/. Въз
основа на тези съображения, основани на конкретни изчисления от
заповедния съд, е мотивиран извод за наличието на обоснована вероятност
искането за издаване на ЗИ по чл.410 в тази част относно претендираното
обезщетение в посочения размер, да се основава на неравноправна клауза, с
която реално се заобикалят нормите за ЗПК, което не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.
2
С депозираната частна жалба относно обжалваната част от разпореждането на
заповедния съд се излагат доводи, свързани с формалния характер на
заповедното производство, в което не следва да се сочат и доказват
твърденията на заявителя, като е достатъчно да се индивидуализират
дължимите вземания в съответствие с разпоредбата на чл.410 ГПК. Счита се,
че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл.411, ал.2 ГПК
да следи дали искането на заявителя не противоречи на Закона и на добрите
нрави, вкл. и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, доколкото
преценката за последното е ограничена до информацията, съдържаща се в
заявлението, съответно в потребителския договор и приложимите ОУ. Тази
норма не може да се тълкува разширително. В производството по чл.410 ГПК
съдът не проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не, при
наличие на изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем,
безспорно обезщетение за забавено плащане се дължи.
Въззивният съд намира частната жалба за основателна, макар и принципните
съображения на заповедния съд относно изискуемостта на вземанията
съобразно изискванията на ТР №4/ 2013 г. от 18.04.2014г. на ОСГТК на ВКС,
както и ограниченията относно размера на обезщетението за забава
съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК и разясненията на т.2 от ТР
№3/2017г от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС да се възприемат и споделят като
обосновани.
Възприемат се обаче като основателни и доводите на частния жалбоподател
за предимно формалния характер на заповедното производство, имащо за цел
принципно установяване дали претендираните вземания се явяват спорни
между страните по едно материално правоотношение, като при депозирано
Възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника в исковото производство
по чл.422, ал.1 ГПК следва да се разглеждат спорните въпроси по
основанието и размера на претендираните със заявлението суми. В тази
насока начинът и механизмът на изчисление би могъл да бъде спорен между
страните, вкл. относно базисния размер и периода, върху който се изчислява
претендираното обезщетение, което не може да бъде изяснено в
едностранното несъстезателно производство, каквото е заповедното
3
производство, дори и за мотивиране на косвен извод относно допуснатата
вероятна обоснованост от наличието на неравноправна клауза. С оглед на
това оплакванията на частния жалбоподател в тази насока се възприемат като
основателни, поради което частната жалба като основателна ще се уважи.
Следва обаче след отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му
част , делото да се върне на заповедния съд за издаване на ЗИ по чл.410 в тази
част на заявлението по чл.410 ГПК, доколкото настоящото производство по
чл.278, ал.1, но във връзка с чл.413, ал.2 ГПК не включва правомощия на
въззивния съд в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, а4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.09.2022г., инкорпорирана в Заповед № 6716/
30.09.2022г. за изпълнение на парично задължение, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя в частта, с която се иска издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК по Заявление вх. 70280/ 05.09.2022г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, представлявано от ИД Ю.Ю. , чрез юриск. И.Н.Н. за издаване
на ЗИ на парично задължение против А. Н. С. от гр.Пловдив за дължими
суми по сключен с първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненсънс С.А.“ клон България ДПК PLUS-17625747 от 22.01.2020г. за
сумата 3033,82 лева – обезщетение за забавено плащане за периода
14.07.2020г – 04.09.2022г.,
КАТО
ВРЪЩА делото на заповедния съд на ПРС – ХІV гр.с. за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК по Заявление вх. 70280/ 05.09.2022г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, представлявано от ИД Ю.Ю. , чрез юриск. И.Н.Н. за издаване
на ЗИ на парично задължение против А. Н. С. от гр.Пловдив за дължими
суми по сключен с първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненсънс С.А.“ клон България ДПК PLUS-17625747 от 22.01.2020г.
4
относно претендираното за сумата 3033,82 лева обезщетение за забавено
плащане за периода 14.07.2020г – 04.09.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5