Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Русе, 15 юни 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 18 май 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Наталия Георгиева в присъствието на прокурора Диана Неева
като разгледа докладваното от
съдията ВЪРБАНОВА
к.н.а.х.д. №99 по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е
образувано след постъпила касационна жалба от П.Р.М., чрез адв.М.Х. против
решение №90 от 03.02.2022 г., постановено по а.н.д № 2223/2021 г. по описа на Русенския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0002723 от
21.09.2021г., издадено от Директора на РД“АА“ Русе. С НП на М., за нарушение на
чл.7, изр.1 от Регламент 561/2006 вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание – “глоба ” в размер на 300 лева. В жалбата се релевират аргументи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и
с нарушение на материалния закон; иска се отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен,
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за първата
съдебна инстанция.
Ответникът по касационната жалба не ангажира
становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С НП №38-0002723/21.09.2021г. касационният жалбоподател е
санкциониран затова, че на 11.08.2021г., в качеството си на водач на товарен
автомобил, извършвайки обществен превоз на товар, управлявал МПС без прекъсване
повече от четири часа и тридесет минути. И в наказателното постановление, и в
АУАН е посочено, че периодите на управление са от 10.35 часа на 11.08.2021г. до
16.44 часа на същата дата, като по този начин М. е управлявал 5 часа и 20
минути. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.7, изр.1 от Регламент
561/2006. Съгласно цитираната разпоредба, „След
период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната
почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.“ От събраните по делото доказателства,
включително и разпечатките от картата на водача за процесната дата се
установява, че на 11.08.2021г. водачът е управлявал от 10.35 часа до 14.06 часа
– 3 часа и 31 минути; от 14.06 часа до 14.08 часа е извършвал друга работа; от
14.08 часа до 14.17 часа е управлявал – 9 минути; от 14.17 часа до 14.48 часа е
почивал – 31 минути; от 14.48 часа до 15.14 часа е управлявал – 26 минути; от 15.14
часа до 15.30 часа е почивал – 16 минути и от 15.30 часа до 16.44 часа е
управлявал – 1 час и 14 минути, след което е последвала почивка. Така за
инкриминирания период водачът общо е управлявал 5 часа и 20 минути, почивал е
47 минути и е извършвал друга работа 2 минути.
Чл.7 от Регламент
561/2006 визира две хипотези, при които е налице нарушение на изискванията относно дневното време
за управление: 1.
след четири часа и половина управление водачът да не е ползвал непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути и 2. за същия период от време на
управление водачът да не е ползвал почивка по време на
работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30
минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин,
че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени. Видно от редакцията
на §1 /неправилно посочена в АУАН и НП като изр. първо/ – „след четири часа и
половина управление“, касае се до непрекъснато
управление в продължение на посочения период. В случая управлението не е
непрекъснато, тъй като след първия голям период на управление от 3 часа и 31
минути жалбоподателят е извършвал друга работа – 2 минути, управлявал е още 9
минути и е почивал 31 минути, след което отново е управлявал и почивал. Самият
факт, че няма четири часа и половина непрекъснато управление е достатъчен, за
да не е налице състав на нарушение по §1 на чл.7 от регламента, поради липса на
елемент от обективна страна. Поради това и наказателното постановление е
издадено при неправилно приложение на материалния закон. Като го е потвърдил,
РРС е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", която има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от Закона за автомобилните
превози, следва да бъдат възложени претендираните от касационния жалбоподател разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени по договор за правна
защита и съдействие от 10.12.2021г. /стр.29 от въззивното дело/.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №90 от 03.02.2022 г., постановено по а.н.д № 2223/2021 г.
по описа на Русенския районен съд.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №38-0002723 от 21.09.2021г.,
издадено от Директора на РД“АА“ Русе, с което на П.Р.М., за нарушение на чл.7,
изр.1 от Регламент 561/2006 вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание – “глоба ” в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на П.Р.М., ЕГН**********,*** сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.