Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 06.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II -ри състав в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети май през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ- мл.с.
при секретаря Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
в.гр.д. №714 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.П.П.
срещу решение №893/05.03.2019г., постановено по гр.дело №10408/2018г., с което
е прието за установено, че ответникът М.П.Т. ЕГН **********, дължи
на основание чл.422 ГПК в полза на ищеца „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК
*********, сумата от общо 440.31лв. за обект на потребление, заведен с абонатен
номер Аб. № **********, Вилна зона Варна, м-ст Акчалар 501 - приключено МП, в
която сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 435.95лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по издадена
фактура № ********** издадена на 08.02.2018г. с падеж - 28.02.2018г., мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 4.36лв., и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са
присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание
чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 6785/2018г. по описа на ВРС, 16-ти състав. Жалбоподателят счита решението
за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и
в нарушение на материалния закон. Счита за необоснован изводът, че тя като бивш
собственик на имота дължи на ищеца суми за консумирана ел. енергия за период, в
който собствеността принадлежи на друго лице заради това, че тя не е уведомила
„Енерго Про Продажби" АД за смяната на собствеността е необоснован и
противоречи на разпоредбите на ЗЕ. Не оспорва, че фактура No ********** от 08.02.2018г. отразява количество и
стойност на консумирана ел. енергия за периода 22.12.2017г.- 06.02.2018 г. за
обект- вилна зона Варна, местност „Акчелар" No501,
но твърди, че е безспорно, че обектът, за който е начислена дължимата сума за
ел. енергия, считано от 28.06.2017 г. е собственост на Г. Н. Т., на основание
извършена съдебна делба по гр.д. No 1842/2016 г. на
ВРС, т.е към момента на осъществяване на доставката на електроенергия по
процесната фактура, жалбоподателката не е била собственик на процесния обект на
потребление. Счита, че неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в
30-дневен срок да съобщи за промените в собствеността във връзка с чл. 17, т. 3
от Общите условия може да породи единствено вземане за обезщетение на вреди,
настъпили от неизпълнението на това задължение, но не и отговорност за
заплащане на цена на доставена ел. енергия, след като лицето, от което се
претендира цената не е битов клиент нито потребител на електроенергия. Твърди, че в конкретния
случай събраните доказателства установяват, че към момента на осъществяване на
доставката на електроенергия по процесната фактура, тя не е била собственик на
процесния обект на потребление. Излага, че неизпълненото задължението по чл. 17, т. 3 от ОУ не
квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за
цена на доставената в имота електроенергия. Вземането е за цена на доставена
електроенергия и длъжник по него е страната по договора- битов клиент - чл.97 т.4 от ЗЕ. Съгласно т.2а от
пар. 1 ДР ЗЕ
"битовият клиент", е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
„собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.
Вземането за обезщетение за вреди от неизпълнено задължение за уведомяване за
смяна на собствеността върху обекта, в който е доставена ел. енергията е
различно от вземането за цена на доставена ел. енергия. Предявеният иск е за
цената на доставена електроенергия от ищеца в жилищна сграда за период, който
следва датата на изгубеното от жалбоподателката право на собственост. По тези
съображения вземането по издадената заповед за изпълнение не съществува, а
искът, предявен на основание чл.422 ГПК, е неоснователен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде
отменено обжалваното решение, а на негово място-постановено друго, с което предявеният
иск с право осн. чл. 422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна, чрез
депозирания писмен отговор и чрез писмена молба, докладвана в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените
разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Отношенията между „Енерго-Про
Продажби” АД и потребителите не се основават на власт и подчинение, а са такива
между равнопоставени субекти,
произтичащи от сключен договор за
доставка на ел.енергия, поради което не следва да се квалифицират като
административно-правни отношения, от където следва и извода, че спорът е
подведомствен на гражданските съдилища.
Предвид което и в изпълнение на
задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд
счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е образувано по иск
на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК срещу М.П.Т. ЕГН ********** за приемане установено, че ответникът ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА сумата
от общо 440.31лв., за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. №
**********, Вилна зона Варна, м-ст Акчалар 501 - приключено МП, в която сума са
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 435.95лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по издадена
фактура № ********** издадена на 08.02.2018г. с падеж - 28.02.2018г., мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 4.36лв., представляваща сбора от мораторната лихва по фактурата от падежа й 28.02.2018г. до
05.04.2018г., за кл. № **********, и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми са присъдени с издадена заповед за
изпълнени ена парично задължение на основание чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№
6785/2018г. по описа на ВРС, 16-ти състав. Ищецът излага, че с ответника се
намират в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД за обект с аб. № **********, с адрес на потребление: Вилна зона Варна, м-ст Акчалар
501, като в изпълнение на
договора, той е доставял ел.енергия в периода от
22.12.2018г. до 06.02.2018г. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.2
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН
България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, съгласно
която „потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на
същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен,
че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението,
като при това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Потребителят е следвало да заплати
консумираната ел. енергия в сроковете, определени в ОУ, като в противен случай
изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на главното задължение,
на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения,
ищецът е инициирал заповедно производство по ч.гр.д. № 6785/2018г. по описа на
ВРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът
е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло предявения срещу него
установителен иск. Оспорва наличието на договорни отношения между страните по
делото за посочения обект на потребление за посочения период. Твърди се, че не
е била собственик или ползвател на обекта към този период, тъй като с решение №2346
от 08.06.2017г. по гр.д. No 1842/2016 г. на ВРС е извършена съдебна делба на
придобитите по време на брака от бившите съпрузи недвижими имоти и движими вещи,
като имотът в местност „Акчелар",
представляващ апартамент на третия етаж в жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор 10135.2522.437 е поставен в дял и собственост на бившия ѝ съпруг
Г. Н. Т.. Въпреки, че е вписана като титуляр на партида за абонатния номер на
обекта на потребление, за който се претендира плащане на консумирана
ел.енергия, ответницата излага, че реално тя не е била потребител по смисъла на
ЗЕ и по смисъла на ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби"АД за конкретния обект
на потребление и за претендирания с исковата молба период. Счита, че по
отношение на нея не е възникнало вземане от ищеца на твърдяното договорно основание,
т.к. тя не е имала качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди за
процесния обект за времето на възникване на задължението за плащане на исковите
суми. По изложените съображения моли предявеният срещу нея иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като тя не е бил собственик на имота в
процесния период, и съответно не дължи заплащане на начислената ел. енергия.
Производството е по
реда на чл.422 ГПК.
По заявление на “Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу М.П.Т., ЕГН ********** *** е образувано ч. гр. дело №6785/2018г. по описа на
ВРС за сумата в общ размер от 435,95лв., представляваща дължима сума
за доставена и неплатена електроенергия за периода от 22.12.2017 г. до 06.02.2018
г. за обект с кл. №
**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 11.05.2018 г., сумата от 4.36лв.,
представляваща мораторна лихва върху всяка сума по издадени фактури от датата
на падежа, както и направените по делото разноски в размер на 75.00 лв.,
представляващи внесена държавна такса от 25.00лв. и адвокатско възнаграждение
от 50.00 лева.
Въз основа на депозираното заявление е издадена
Заповед №3275/15.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът М.Т. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********
претендираните суми.
В срока по чл. 414,
ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел твърдения, че не
дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал
исковата си молба в съда.
Предвид изложеното,
същата се явява подадена в срок и допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Въз основа
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието извлечение от сметка към 05.04.2018г.,
издадено от „Енерго-про продажби” АД по кл.№ ********** за сумата от 435.95 лв.
и лихва в размер на 4.36 лева върху главниците, както и справка за консумирана
електроенергия по кл.№ ********** към дата 01.06.2018г. и справка за платени и
неплатени фактури.
С решение
№1082/05.03.2015г., постановено по гр. дело № 11982/2014г., влязло в законна
сила на 05.03.2015г., семейното жилище, находящо се на адрес; гр. Варна, м-ст
Акчелар №437 е предоставено на Г. Н. Т.
От приетото по делото
решение за извършване на делба, постановено по гр.д.№ 1842/2016г. на ВРС,
влязло в сила на 28.06.2017г., се установява, че имотът на адрес: гр.Варна,
м-ст Акчалар 501, понастоящем с административен адрес гр.Варна, м-ст Акчалар
437, разположен в поземлен имот, с идентификатор № 10135.2522.437. е
предоставен в собственост на бившия съпруг на ответницата – Г. Н. Т.
От заключението по допуснатата СИЕ, изслушана
и приета в ос.з., проведено на
08.02.2019г., кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че количествата
ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, съобразно
утвърдените с Решение № Ц-19 от 01.07.2017г. на КЕВР за съответния период цени
на електроенергията, валидни за ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД към периода на
възникване на задължението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Основният спорен въпрос между страните е дали
към датата на начисляване на задълженията по процесната фактура между страните
по делото „Енерго Про Продажи“ АД от една страна, и М.П. –от друга, е имало договорни отношения за доставка на
електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. Варна, м-ст Акчалар 501, кл.
№**********.
От приетите по делото
влезли в сила съдебни решение се установява, че считано от 05.03.2015г., ползването
на семейното жилище /процесния недвижим имот/ е бил предоставен на Г. Т., а
считано от 28.06.2017г., имотът на адрес: гр.Варна, м-ст Акчалар 501,
понастоящем с административен адрес гр.Варна, м-ст Акчалар 437, разположен в
поземлен имот, с идентификатор № 10135.2522.437 е предоставен в собственост на
бившия съпруг на ответницата – ГЕОРГИ НИКОЛОВ ТАШЕВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на
ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице -
собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от
собственика, но само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите
условия.
Съгласно чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ потребителят се задължава да съобщава на
ищцовото дружество в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните
по чл. 12, ал. 1 от общите условия, както и за промени, свързани със
собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа енергия.
С решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по
описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290
и сл. ГПК, ВКС е дал отговор на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа енергия за
битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият
или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за
електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно
основание?“, като е приел, че при действието на Закона за енергетиката, когато
правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови
нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената
е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла
съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в
електро-снабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл.
17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел.
енергия за периода, следваш датата, на която е станало прехвърлянето на
собствеността.
За правния спор е от значение, че, считано от 28.06.2017г., имотът,
находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст Акчалар е разпределен в дял и собственост
на Георги Ташев, предвид което и считано от тази дата ответницата М.Т. е изгубила правото на собственост върху имота,
съответно и качеството си на страни по договора за продажба на електрическа
енергия. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката,
а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на
ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма
сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на електроенергия в същия имот. А. е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във
връзка с легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на
допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция на понятието „битов
клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Неизпълненото задължение на бившия собственик
на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в
собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи
вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ
не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за
цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността,
тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия
собственик, а тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият
собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по
смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за
исковия период.
Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в сградата, на
адрес: гр. Варна, м-ст Акачалар 501 и за период, който следва по дата изгубеното
от ответника право на собственост, предвид което, настоящият състав намира, че
вземането по издадената заповед за изпълнение срещу ответницата не съществува,
а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, предявен срещу нея е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изложеното
и с оглед несъвпадащите изводи на ВОС с тези на ВРС, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а на негово място - постановено друго, с което
предявеният иск с правно ос. чл. 422 вр.
чл. 124 ГПК бъде отхвърлен.
При този изход на
спора, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 628.00 лв. за производството пред
двете инстанции, включваща адв. хонорар от по 300лв. и ДТ за въззивното
производство в размер на 28.00лв. Адвокатският хонорар в размер на 300лв./ за
всяка инстанция/ е в минималния предвиден в Наредба №я/09.07.2004г. размер при
интерес до 1000лв. съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1, поради което
въпреки направеното възражение за прекомерност, същият не може да бъде намален.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №893/05.03.2019г.,
постановено по гр. дело №10408/2018г. по описа на ВРС, 33-ти състав, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик”№258, Варна Тауърс–Г предявен
срещу М.П.Т. ЕГН **********, за приемане за установено между
страните, че ответникът М.П.Т. ЕГН **********, дължи на
осн. чл. 422 ГПК на ищеца сумата от общо
440.31лв.(четиристотин и четиридесет лв. 31 ст.), за обект на потребление,
заведен с абонатен номер Аб. № **********, Вилна зона Варна, м-ст Акчалар 501 -
приключено МП, в която сума са включени неплатените
фактури за ел.енергия в размер на 435.95лв.(четиристотин тридесет и пет лв.
95 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника
по издадена фактура № ********** издадена на 08.02.2018г. с падеж -
28.02.2018г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 4.36лв.(четири лв. 36 ст.) представляваща
сбора от мораторната лихва по фактурата
от падежа й 28.02.2018г. до 05.04.2018г., за кл. № **********, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени с
издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 6785/2018г. по описа на ВРС,
16-ти състав.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик”№258, Варна Тауърс–Г ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.Т.
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 628.00 /шестстотин двадесет и осем / лв.
представляваща разноски пред двете инстанции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: