№ 633
гр. Бургас, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Е*******" ЕООД, ЕИК *******,
против Наказателно постановление № К20_163-F575395/29.12.2020 г., издадено от
директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124,
ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 450.50 лева.
Жалбоподателят, редовно призован на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не се
представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Азманов, който оспорва жалбата и прави искане за присъждане на разноски.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 14.10.2020 г. на жалбоподателя "Е*******" ЕООД е съставен акт за установяване
на административно нарушение, за това, че като задължено лице не е включило в дневника
за продажби за данъчен период месец 05.2020 г. издадена от него фактура № 156/22.05.2020
г., с данъчна основа - 9010 лв. и ДДС - 1802 лв. Въпросната фактура била включена в
отчетните регистри/дневник за продажбите за месец 06.2020 г. Актосъставителят приел, че е
налице нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
1
Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка на 29.12.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 450.50 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД
на НАП - Бургас.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в
наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата
на извършване на нарушението, което влиза в противоречие с императивните правила на чл.
42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в
същите е посочена само датата на съставяне на протокола за проверка, но не и датата на
извършване на нарушението. Посочването на датата на нарушението е основен елемент от
състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на акта
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Непосочване на датата на
извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и
води до ограничаване правото на санкционираното лице. Същото не може да бъде
отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С
оглед на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното
постановление следва да бъде отменено само на това основание.
На следващо място, безспорно е, че дружеството не е отразило издадената от него
фактура в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена, а е включена
2
в следващия период - м.06.2020 г. Неотразяването на издадените данъчни документи в
дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е
длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. За извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение,
нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде
данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-
малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Съгласно ал. 2, чл. 182 от ЗДДС, при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в
периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или
отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. В случая, наказателното постановление е
издадено за нарушаване на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 2
от ЗДДС. За да се осъществи фактическия състав на нарушението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС
във връзка с чл. 182, ал. 2 от ЗДДС следва регистрираното лице не само да е отразило
издадения данъчен документ в отчетните регистри за следващия данъчен период, но и да е
настъпил определен вредоносен резултат - това обстоятелство да е довело до определяне на
данъка в по-малък размер за съответния период. В случая, нито в АУАН, нито в НП, са
отразени данни за определения в по-малък размер данък. АНО не е изпълнил задължението
си да направи пълно и ясно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, с което
е ограничил правото му на защита. Непосочването на всички факти от състава на
нарушението води до невъзможност да се провери и дали наложената санкция съответства
на предвидената в закона такава.
Изтъкнатите съображения водят до единствения извод, че обжалваното наказателно
постановление страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на
административното производство, същите са съществени процесуални нарушения, които са
довели и да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на съществени
процесуални нарушения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_163-F575395/29.12.2020 г., издадено
от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.
3
124, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя "Е*******"
ЕООД, ЕИК *******, е наложена имуществена санкция в размер на 450.50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4