Р Е Ш Е Н И Е
№1340/8.7.2022г.
гр. Пловдив, 08. 07. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети
състав, в открито заседание на 07,06,2022 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Станка Журналова, като разгледа докладваното от председателя
АД № 933 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят –
Х.Х.К. с ЕГН **********,*** , чрез адв. К. оспорва заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0239-000071 от 14,03,2022 г. на началник РУ
Асеновград, към ОДМВР Пловдив издадена
на осн. чл. 171, т.2А,б. „А“ от ЗДвП, с която е
наложена Принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца и „отнемане“ на документи: СРМПС № ***и 2 бр.
регистрационни табели ****.
В жалбата , както и в хода по
същество на адв.
К. се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, както и за неправилното приложение на материално-правната норма на чл.
102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се иска нейната отмяна и се цитира съдебна
практика. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът -
Началник на РУ-Асеновград към ОД на
МВР-Пловдив изразява становище / л. 40/ за неоснователност на подадената
жалба. Твърди се , че е компетентен
орган и в оспорената заповед липсват неясноти и вътрешни противоречия , както и
че фактическата обстановка отговаря на
истината.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.
По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната
заповед /л. 25/ същата е получена лично от жалбоподателя на 28,03,22г., поради
което предвид подаването й на 07,04,2022г. пред ПАС в законоустановения
14-дневен срок, от лице, което има правен интерес, поради което жалбата следва
да се приеме за процесуално допустима.
С жалбата е депозирано и искане за
спиране изпълнението на заповедта, което съдът със свое определение от
13,04,22г. отхвърля, като неоснователно. Определението не е оспорено пред ВАС.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа страна:
Процесната Заповед за прилагане на ПАМ е
издадена на основание чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник на РУ-Асеновград към ОД
на МВР-Пловдив , след като е установено
, че на 14.03.2022г. около 02:00ч. в гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ до
№ 108, жалбоподателят в качеството си на собственик на лек автомобил
„Фолксваген пасат“, рег. № **** допуска или предоставя управлението на
автомобила от лицето С. Х.К., адрес: ***, който от своя страна управлява
горепосоченото МПС със СУМПС /чуждестранно/, издадено от държава, която не е
член на Европейския съюз и не е страна по Европейското икономическо
пространство /Великобритания/ повече от 3 месеца от датата на влизането му в Р. България,
на 19.11.2021г. Нарушението е констатирано с АУАН Серия АД 227072, съставен на
14.03.2022г. от Д.Г.З., мл. автоконтрольор при
ОДМВР-Пловдив, РУ гр. Асеновград, като нарушителят е посочил, че няма
възражения по акта.
Предвид горното както се каза на Х.Х.К., с ЕГН **********
е наложена Принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията
на ППС“ за срок от 6 месеца и „отнемане“ на документи: СРМПС № ***и 2 бр.
регистрационни табели ****.
Не се спори от страните че С. Х.К. притежава английско свидетелство за правоуправление / л. 23/ на МПС издадено на 12,09,2013г.
В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха и изпратените от ответника доказателства /
л. 40-66/ т.е. процесната ЗППАМ в
оригинал, издадена от началник РПУ Асеновград, заверено копие от АУАН от 14,03,22 г., копие на английско СРМПС, справка за
нарушител, заверени копия от заповеди №
317з-391/06.02.2017 г. на Директор ОДМВР-Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министър на вътрешните работи и № 8121К-5154/ 02.06.2017 г. за преназначаване
на държавни служители на ръководни длъжности в МВР на министър на вътрешните
работи.
Не се спори от страните че
жалбоподателят е притежавал свидетелство
за правоуправление / л. 65/ на МПС от
1998г , като последно издаденото му свидетелство е от 9,3,2009г. , валидно до
9,3,2019г.
При така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Страните нямат спор по фактите, които
са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на
жалбоподателя, доколкото в жалбата и в осз . не са направени никакви оспорвания относно събраните
и приети по делото писмени доказателства.
Не се спори от страните и че С. Х.К. е влезнал в Р. България на 19,11,2021г. с
английско свидетелство за правоуправление.
Спорът между страните е относно
правилното приложение на материалния закон - чл. 102, ал. 1 , т.1 от ЗДП и има
ли допуснати съществени процесуални нарушения от АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не
оспорва факта, че на датата на проверката С. Х.К. е управлявал
лек автомобил Фолксваген пасат,
/собственост на жалбоподателя/ с
английско свидетелство за правоуправление на МПС.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента
на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на процесната Заповед
за прилагане на административна мярка и
към момента на установяване на нарушението , т.е. към 14,03,2022 г.
Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Валидността му следва да се преценява както за категориите
за които се отнася , така и за срока му на валидност- т.е. докога то важи и е
годно.
Същевременно законодателят е
предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на
пътно превозно средство което се
управлява от неправоспособен водач.
В случая жалбоподателя подкрепя
своите твърдения с представените от него писмени доказателства , на английски
език , представени в превод на български.
В жалбата се твърди че е налице
противоречие между отразеното в АУАН и в процесната
ПАМ, както и че не е ясно за какво е санкцията , т.е. за допускане или за
предоставяне на управлението на МПС. Съдът счита че не е налице съществено
процесуално нарушение доколкото в случая собственик на МПС е допуснал
управлението му от друго лице. Дали е допуснал или предоставил собственото си
МПС на С. К. не е съществено противоречие, доколкото и двете лица живеят на
едни и същ адрес и вероятно са баща и син.
В случая , както се каза по-горе е налице
"прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а)... както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година; ".
Административният орган обвързва
фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които
от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДв. П. Съгл. тази норма: "Българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната. "
В случая няма спор , че С. К. е влезнал в
България на 19,11,2021г., като това е доказано посредством справка за пътуване на лице –
български гражданин и тази дата не се оспорва , извън 3-месечния срок по чл.
162 ЗДП.
Нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДв.П,
която е цитирана в ПАМ и във вр. с която е приложена принудителната мярка ограничава
времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на
РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство".
От 31 януари 2020 г. Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/
не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г.
започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите
си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
От 01.01.2021
г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо
него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на
вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния
период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от
държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до
датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това
коя от двете дати настъпи най-напред.
Случаят
касае дата 14,03,2022 г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок, /от
19,11,21г./ , визиран в цитираната по-горе разпоредба, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност
да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162, ал. 1 ЗДП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено
от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДП.
Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане
на С. К. на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не
съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС
на територията на РБ. Вероятно поради незнание С. К. не е предприел следващите
се законосъобразни действия за валидизиране на притежаваното от него
свидетелство по реда на чл. 162 , ал. 4 и 5 от ЗДП.
Относно цитираната съдебна практика ,
съдът счита че тя касае управление на собствено МПС с английско
свидетелство , а в случая се касае за управление на чуждо МПС, от лице живяло в
Англия , прибрало се в РБ и не си валидизирало
притежаваното от него в 3 месечен срок
английско СУМПС.
Представените копия от заповеди №
317з-391/06.02.2017 г. на Директор ОДМВР-Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министър на вътрешните работи и № 8121К-5154/ 02.06.2017 г. за преназначаване
на държавни служители на ръководни длъжности в МВР на министър на вътрешните
работи и относно определяне на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. А и т. 6 ЗДв.П
изключват съмнение за компетентност на издалия заповедта административен орган,
компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална
компетентност.
Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ
не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата
като неоснователна да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДв.П Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.К. с
ЕГН **********,*** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0239-000071 от 14.03.2022г.
на началник РУ Асеновград, към ОДМВР
Пловдив издадена на осн. чл. 171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП, с която е наложена Принудителна административна мярка – Прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и „отнемане“ на документи: СРМПС № ***и
2 бр. регистрационни табели ****.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :