№ 72
гр. Ловеч, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20234300500005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 181/23.11.2022 г., по гр.д. № 480/2022 г. на РС Тетевен,
съдът е приел за установено по предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
иск от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Д. Г. Н., че съществува вземане на
ищеца против ответника за заплащане на следните суми: 4 438.33 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № 164- 53/2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до изплащане на
вземането; 1051.31 лв. - лихва за забава за периода от 26.04.2019 г. до
05.04.2022 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,по ч.гр.д. № 301/2022 г.
по описа на Районен съд Тетевен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. Г. Н., в която са
направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на
съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост,
свеждащи се до: неправилно приемане от районния съд, че неуведомяването
на длъжника преди предявяване на иска за установяване на вземанията по
заповедта, е без правно значение за основателността на заявената претенция;
неоснователно приемане от съда, че втората цесия е произвела действие
между длъжника и последния цесионер, поради липса на лично уведомяване
на длъжника за първата цесия; несъобразяване от районния съд, че в
приложеното към исковата молба пълномощно от „Юробанк България“ АД
ведно със списък на прехвърлените вземания, срещу името на въззивника е
посочен договор за кредит № СЕ4508916/23.12.2010 г., какъвто Д. Г. Н. не бил
сключвал, а в исковата молба се поддържа, че ответникът е страна по договор
за потребителски кредит № 164-53/09.05.2008г. и Анекс № 1 към него от
1
26.02.2010 г, какъвто не е посочен в приложения списък с длъжници към
цитираното пълномощно. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна
на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото дружество е постъпил
писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Въззивникът Д. Г. Н. взема участие в съдебното заседание лично, като
поддържа въззивната жалба, навежда съображения за нейната основателност
и моли за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне претенцията на
насрещната страна и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД не взема участие в съдебното
заседание, която писмено становище от негов пълномощник, заявява позиция
за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД против Д. Г. Н., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на следните вземания: 4 438.33 лв. - главница
по договор за потребителски кредит № 164-53/2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането; 1051.31
лв. - лихва за забава за периода от 26.04.2019 г. до 05.04.2022 г., за които суми
по ч.гр.д. № 301/2022 г. на Районен съд Тетевен е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. От приложеното ч.гр.д. № 01/2022 г. на
РС Тетевен се установява, че против издадената заповед за изпълнение е
постъпило писмено възражение от означения в нея длъжник Д. Г. Н., с оглед
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта.
Като обсъди събраните пред първата и въззивна инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От договор за потребителски кредит № 164-53/09.05.2008 г. се
установява, че на същата дата между „Алфа Банка“ АД, чрез клона „Алфа
Банк – Клон България“, от една страна и Д. Г. Н. (кредитополучател), от друга
страна, e постигнато съгласие, при което кредиторът отпуска на
кредитополучателя сумата от 6 000 лева, а последният се задължил да я върне
на 60 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка с размер на 128,96 лв.,
според погасителния план към договора (чл. 1 и чл. 10 от договора).
Установява се от приетия договор уговорка, според която за усвоените суми
по кредита кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на 10,5 %
2
годишно (фиксирана) и еднократна такса в размер на 30 лв. (при усвояване на
кредита), както и уговорка, с която е прието, че размерът на годишния
процент на разходите по кредита е 11,2635 % (чл. 6, 7 и 8 от договора). В
договора е установена уговорка, според която кредитът се усвоява
еднократно, чрез превеждане на сумата по конкретно означена сметка, както
и че усвояването и издължаването ще се извършва по същата банкова сметка
(чл. 3 и 4 от договора). От съдържанието на договора се установява, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя към
банката кредитополучателят предоставя в полза на банката поръчителство от
Т. И. Г. (чл. 16 от договора).
С Анекс № 1 от 26.02.2010 г, към договор за кредит № 164-
53/09.05.2008г., между „Алфа Банка“ АД, чрез клона „Алфа Банк – Клон
България“, от една страна и Д. Г. Н. (кредитополучател) и Т. И. Н.а
(поръчител) от друга, е постигнато съгласие, според което вземането на
банката по договор за кредит № 164-53/09.05.2008г., включващо редовна
главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна
лихва върху просрочена главница, се трансформира в редовна главница, като
срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договора за кредит
се удължава до 26.01.2020 г., включващ нула месеца гратисен период за
заплащане на лихвите, а крайният срок за погасяване на кредита е 26.02.2020
г. (чл. 1 и 2 от анекса). Установява се уговорка в анекса, според която
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 15,95 %, а
при просрочие на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение
за забава в размер на договорената в договор № 383-53/2008 лихва плюс
надбавка от 10 % (чл. 3 и 4 от договора).
На 27.03.2020 г. между „Юробанк България“ АД, от една страна като
продавач, и „Свети Георги Груп” ЕАД, от друга като купувач, е постигнато
съгласие, при което от датата на влизане в сила, при изпълнение на условията
в чл. 3 от договора и след подписване на протокол за приключване,
продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи от
договори за кредит, а купувачът се съгласява да приеме прехвърлянето в
съответствие с чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите.
Условието в чл. 3 от договора е заплащане на договорената цена, видно от
съдържащата се в него уговорка, а според установените с договора
дефиниции „портфейл“ означава договорите за кредит, изброени в
приложение № 1 (обезпечен портфейл) и приложение 2 (необезпечен
портфейл). От приетата разпечатка на приложение № 2 се установява, че
срещу името на Д. Г. Н. е означен договор за кредит № СЕ4508916/23.12.2010
г.
На 11.12.2020 г. между „Колект БГ“ АД (с предишно наименование
„Свети Георги Груп” ЕАД), от една страна като продавач, и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, от друга като купувач, е постигнато съгласие, при което от влизане в
сила и при изпълнение на условията в чл. 3 от договора (относно заплащане
на цената) продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи
от Договорите за кредит (прехвърлени вземания), а купувачът се съгласява да
приеме прехвърлянето в съответствие с чл. 99 и чл. 100 от Закона за
задълженията и договорите. Според установените с договора дефиниции
„портфейл“ означава договорите за кредит, изброени в приложение № 1. От
приетата разпечатка на приложение 1 се установява, че срещу името на Д. Г.
Н. е означен договор за кредит № СЕ4508916/23.12.2010 г.
3
От писма изх. № 7672 и изх. № 7673 от 10.12.2021 г. на адв. Ж. Д.,
управител на „И. и Д. - Адвокатско дружество“ се установява, че като
пълномощник на „Колект БГ“ АД (с предишно наименование „Свети Георги
Груп” ЕАД), на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Алфа Банка“
АД) и на „ЕОС Матрикс“ ЕООД дружеството е направило изявление до Д. Г.
Н. със съдържание за извършено прехвърляне на вземанията към него по
договор за кредит № 164-53/09.05.2008г. и Анекс № 1 от 26.02.2010 г., както и
за това, че техен титуляр първоначално е „Колект БГ“ АД, а впоследствие -
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. С едно от същите писма Д. Г. Н. е уведомен, че дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД изцяло и незабавно плащане на всички вземания.
Уведомителното писмо до Д. Г. Н. е изпратено чрез Български пощи на адрес
в гр. Т., но е върнато с отбелязване върху известието за доставяне с резултат
от връчването „преместен“.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза и
допълнителната такава, приети на първа инстанция, което съдът също приема,
като пълни и научно обосновани, се установява, че предоставеният с договора
кредит е усвоен изцяло на 09.05.2008 г., чрез превеждане на сумата от 6000
лв. по разплащателната сметка на кредитополучателя. Установява се, че
внесените от кредитополучателя суми са в общ размер на 4163,10 лв., от
които: 1721,29 лв. – главница, 2383,42 лв. – лихва, 14,39 лв. - лихва просрочие
и 44 лв. – такси. Към датата на подаване на заявлението 06.04.2022 г. размерът
на прехвърленото и непогасено вземане за главница е 4438,33 лв., а на
лихвата за забава – 1634,79 лв. Законната лихва върху главницата 4438,33 лв.
за периода от 26.04.2019 г. до 06.04.2022 г. (датата на подаване на
заявлението) е 1183,57 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на
договор за потребителски кредит № 164- 53/2008 г. и сключения към него
Анекс № 1 от 26.02.2010 г, както и на договорите за цесия от 27.03.2020 г.
между „Юробанк България“ АД и „Свети Георги Груп” ЕАД и от 11.12.2020
г. между „Колект БГ“ АД (с предишно наименование „Свети Георги Груп”
ЕАД) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поради това, че ищецът не е страна по
договора за потребителски кредит, а се позовава на частно правоприемство от
кредитора, основано на двата последователни договора за цесия, негова е
тежестта да докаже, че вземанията на банката по договора за кредит са
предмет на същите прехвърлителни сделки.
Такова доказване в случая не се проведе. Въпреки дадената на
въззиваемото дружество възможност, с оглед направеното в този смисъл
оплакване от въззивника, от въззиваемия не се установи, че договор за
потребителски кредит с номер № 164-53/2008 от 09.05.2008г. и Анекс № 1
към него, със страни Д. Г. Н. с ЕГН **********. и „Алфа Банк“ АД, е
идентичен на договор CL4508916/23.12.2010 г., означен срещу името на Д. Г.
Н. в приложението към двата договора за цесия - от 27.03.2020 г. между
„Юробанк България“ АД и „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД (с настоящо
наименование „КОЛЕКТ БГ“ АД) и от 11.12.2020 г., между „КОЛЕКТ БГ“
АД (с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД) и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Без установяване на тази идентичност не би могло да се
приеме, че вземанията на банката към Д. Г. Н. по договор за потребителски
кредит с номер № 164-53/2008 от 09.05.2008г. и Анекс № 1 към него, са
4
прехвърлени с двата договора за цесия. В приложенията към същите договори
няма означение срещу името на Д. Г. Н. и сключения от него договор за
потребителски кредит с номер № 164-53/2008 от 09.05.2008 г. При
недоказване на извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор
за кредит, цесионерът не би могъл да се легитимира като техен титуляр. В
този смисъл изявленията до длъжника за извършено прехвърляне на
вземанията по договор за кредит № 164-53/09.05.2008г. и Анекс № 1 от
26.02.2010 г. не биха могли да удовлетворят предписаното по закон изискване
за уведомяване и потвърждаване на станалото прехвърляне, вкл. чрез
връчване на препис от исковата молба, доколкото такова прехвърляне липсва.
В обобщение искът е неоснователен, поради недоказване идентичността
на прехвърленото с договорите за цесия вземане договор
CL4508916/23.12.2010 г., означен срещу името на Д. Г. Н., с вземанията по
договора за потребителски кредит с номер № 164-53/2008 от 09.05.2008г. и
Анекс № 1 към него, по който Д. Г. Н. е длъжник.
По тези съображения съдът приема, че искът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
против Д. Г. Н. за признаване за установено по реда на чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, че съществува вземане на ищеца против ответника за заплащане на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 301/2022 г. по описа на Районен съд
Тетевен, е неоснователен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1,
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо
него да бъде постановено друго, с което се отхвърли предявения от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД против Д. Г. Н. за признаване за установено по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, че съществува вземане на ищеца против ответника за
заплащане на сумите по заповедта.
С оглед основателността на въззивната жалба и неоснователността на
иска за установяване вземанията по заповедта, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на въззивника-ответник следва да се присъдят разноските по делото, сторени
в исковото производство на двете инстанции, така и тези, направени в
заповедното производство (ТР-4-14, ОСГТК, т. 12). Разноски в заповедното
производство не са извършени от Д. Г. Н.. В исковото производство
ответникът е сторил разноски в общ размер на 580 лв. (заплатено адвокатско
възнаграждение), а във въззивното – 109,79 лв. (държавна такса въззивно
обжалване). Като доказани размери на сторените по делото разноски, същите
суми следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 181/23.11.2022 г., по гр.д. № 480/2022 г. на
РС Тетевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
Рачо Петров Казанджията“ № 4-6 против Д. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес:
*** за признаване за установено по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че
съществува вземане на ищеца против ответника за заплащане на следните
суми: 4 438.33 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 164-
5
53/2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2022 г. до
изплащане на вземането; 1051.31 лв. - лихва за забава за периода от
26.04.2019 г. до 05.04.2022 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
по ч.гр.д. № 301/2022 г. по описа на Районен съд Тетевен.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. Рачо Петров
Казанджията“ № 4-6 да заплати на Д. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 689,79 лв., представляваща общ размер на сторените по делото (за
първа и въззивна инстанция) разноски съобразно отхвърлената част от иска
(чл. 78, ал. 3 ГПК).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6