Присъда по дело №3724/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 188
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110203724
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 188
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело
частен характер № 20213110203724 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Т. И. Р. – роден на 11.07.1988г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 06.05.2021 година в гр.Белослав, обл.Варна в съучастие като извършител с Д. И.
Р. /починал/ причинил лека телесна повреда на С. А. М., роден на 23.01.1974г., изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила
временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК вр.чл.78а, ал.1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. Р. да заплати на частния
1
тъжител С. А. М., роден на 23.01.1974г. обезщетение за претърпените от същия
неимуществени вреди в резултат на Д.ието по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК в размер на
1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.05.2021г до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански
иск за разликата до размера на 5 000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. Р. да заплати на
частния тъжител С. А. М., роден на 23.01.1974г. сторените по делото разноски в размер 1
200.00 /хиляда и двеста/ лева за адвокатско възнаграждение, 300.00 /триста/ лева внесен
депозит за изготвяне на назначената СМЕ, 12.00 /дванадесет/ лева Държавна такса и 40
/четиридесет/ лева такса за медицинско удостоверение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. Р. да заплати сумата
от 400.00 /четиристотин/ лева, явяваща се направени по делото разноски в полза на Районен
съд – Варна, както и сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, представляваща държавна такса
върху уважения гражданки иск в полза на Държавата.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. диск, съдържащ записи от тел.112 и 1
бр. диск, съдържащ образни изследвания на С. А. М. да останат към материалите по делото.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви
към присъда по НЧХД № 3724 по описа за 2021 година
на Варненския районен съд, 27-ми наказателен състав
На 14.09.2021год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба от СТ. АТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Роза“ № 30, депозирана чрез адв. С.Д. Т. от
ВАК срещу Д. ИВ. Р. и Т. ИВ. Р. от гр. Белослав с оглед данни за обстоятелства на
престъпление, което се преследва по частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247,
ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано
производството по настоящото НЧХД.
С разпореждане на съдията-докладчик от 15.09.2021г. на частния тъжител е дадена
възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба
в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК, като посочи обстоятелствата
на престъплението, досежно начина на неговото извършване.
На 24.09.2021г., в дадения 7- дневен срок, по делото е постъпило уточнение към
тъжба вх.№32729/2021г.
Въз основа на частната тъжба и уточнението към нея, с разпореждане от
27.09.2021г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е
образувано срещу подс. Д. ИВ. Р. ЕГН ********** и подс.Т. ИВ. Р. ЕГН **********, с
оглед извършено от всеки един тях престъпление наказуемо съответно чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено на 06.05.2021г. в гр.
Белослав, обл.Варна.
С частната тъжба е предявен граждански иск за причинени неимуществени вреди, в
резултата на описаното в нея Д.ие, ведно със законната лихва от датата на
инкриминираното Д.ие до окончателно изплащане на присъденото обезщетение. В
съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно
разглеждане:граждански иск предявен частният тъжител СТ. АТ. М. солидарно срещу
подсъдимите Д. ИВ. Р. и Т. ИВ. Р. за сума в размер на 5 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на Д.ието
по чл. 130, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 06.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С Определение от 15.02.2022г., на основание чл. 289, ал. 1 вр.чл. 24, ал. 1, т. 4 от
НПК /поради смърт на дееца/ съдът прекрати наказателното производство по НЧХД №
3724/2021г. по описа на РС – Варна, 27 състав спрямо подс. Д. ИВ. Р., водено срещу
него за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което в тъжбата се
твърди, че е извършено на 06.05.21г. в гр.Белослав от Д. ИВ. Р. в съучастие с Т. ИВ. Р..
Поради оттеглянето му от страна на частния тъжител, съдът прекрати и
производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск спрямо подс. Д.
ИВ. Р..
В съдебното производство, частният тъжител се представлява от повереник - адв.
С.Т., който поддържа тъжбата и уточненията към нея. Във фазата по съществото на
делото адв. Т. изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна
присъда. Счита, че фактическата обстановка се изяснява изцяло така, както е изложена
в обстоятелствената част на тъжбата. Акцентира върху противоречия в показанията на
разпитаните по делото свидетели. Сочи, че СМЕ е откроила общо девет наранявания
по частния тъжител, всяко от които е причинило отделна болка и страдание. Ето защо,
1
моли подс. Т.Р. да бъде признат за виновен. Счита, че неговата личност не
представлява висока степен на обществена опасност, като пледира за справедливо
наказание и уважаване на гр.иск по справедливост. Моли за присъждане на
направените по делото от страна на тъжителя разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Д.а Д. в пледоарията си по съществото на делото
пледира за оправдателна присъда, като след направен собствен анализ на
доказателствата, излага становище за недоказаност на повдигнатото обвинение. Счита,
че всички разпитани по делото свидетели са заинтересовани, тъй като са близки
отношения със страните по делото, като няма случайни и обективни свидетели. Счита,
че няма безспорни и категорични доказателства за наличие на умисъл в действията на
подсъдимия, поради това пледира той да бъде оправдан и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимият
отрича той и брат му да са удряли частния тъжител, като твърди, че единствено е
дърпал брат си, за да го защити от частния тъжител. В последната си дума моли да
бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Т. ИВ. Р. и Д. ИВ. Р. са братя. Към 2021г. двамата живеели в
гр.Белослав, обл.Варна, като имали по едно малолетно дете. Те са българи, български
гражданин и не са осъждани.
Подсъдимият Т.Р. е роден на 11.07.1988г. в гр. Варна и притежава ЕГН **********.
Той е със средно образование и работи като общ работник. Подс. Т.Р. бил известен
сред познатите си с прякора „Кире“.
Подс. Д. ИВ. Р. е роден на 28.08.1986г. в гр.Варна, с ЕГН********** и е починал на
17.01.22г., в хода на съдебното следствие, поради заболяване от Ковид 19.
Частният тъжител СТ. АТ. М., на 48г. и св. В.В.Г.а живеели на семейни начала в
гр.Белослав, на ул. „Роза“ №30. Те се познавали с двамата братя, като помежду им
нямало вражда или други отношения.
На 06.05.2022г. се чествал християнският празник Гергьовден. По този повод,
вечерта, към 20:00ч., частният тъжител и жена му - св.В.Г.а отишли да празнуват в
дома на сестрата на Г.а, намиращ се в гр.Белослав, на ул.“Еделвайс“ №13. По това
време там се намирали роднини на св.Г.а, в това число и св.И.В.Т.- неин брат, който
живеел там, както и св.В.М.Т. заедно със семейството си, които живеели на квартира в
имота. Празненството се провеждало в двора на имота, където били подредени маси и
столове. Към празнуващите се присъединил и подс.Д. ИВ. Р. /починал, спрямо когото
наказателното производство е прекратено/.
В съседство на този имот, на същата улица, на №11 се намирал домът на св.Я. А. Г.
и семейството му. Двата имота имали обща граница и ги деляла една оградна мрежа,
като от дворовете им имало видимост един към друг.
Вечерта на Гергьовден в дома на св.Г. се празнувал имен ден на негова роднина,
поради което и в двора на имотът се намирали негови близки, в това число св. А. И. Т.,
негов племенник, както и други гости- св.Т. Р. Р. и подс. Т. ИВ. Р..
2
Подс.Т.Р. и св.Т.Р. били колеги и приятели. Подс.Т.Р. бил близък и със св.А.Т., тъй
като двамата били женени за две сестри.
По време на празненството подс.Д.Р. и частният тъжител М. употребили алкохол. В
един момент между тях избухнал конфликт, като двамата започнали да се карат.
Конфликтът помежду им бил възприет и от празнуващите в съседния имот, което
наложило намесата на подс.Т.Р., който се развикал към двамата, като им казал, че не е
времето и мястото да се карат. Частният тъжител и Д.Р. се успокоили за известно
време, след което отново започнали да се карат. Малко преди 21 часа двамата се
изправили от масата, продължили да се карат и започнали да се бутат и дърпат, като
подс.Д.Р. посегнал да удари тъжителя в лицето. Щом видял, че конфликтът между
двамата ескалира, подс.Т.Р. тръгнал към съседния двор. Влязъл в двора, където били
брат му и частния тъжител, които все още се карали, като заедно със подс.Д.Р.
нападнали частния тъжител. Двамата братя започнали да нанасят удари с юмруци по
главата на тъжителя, в областта на лицето. Съборили го на земята, след което
продължили да го удрят с юмруци и да го ритат в областта на лицето и тялото, като
тъжителят се опитвал да предпази лицето си с ръце. На няколко пъти частният
тъжител успявал да се изправи, но двамата братя отново го събаряли на земята и го
удряли по лицето и тялото. В резултат на ударите им лицето на тъжителя се подуло, а
от устата му потекла кръв, той получил и ожулвания и отоци по двете ръце, като лявата
му ръка се контузила в областта на ставата. При така разрасналия се конфлик, в двора
пристигнали хора от съседния имот - свидетелите Т. Р. Р., А. Т. и Я. Г., които с
помощта на св.Велико Т. успели да преустановят нападението над частния тъжител,
като ги отделили от него. После двамата братя напуснали имота.
При вида на мъжа си, св.В.Г.а излязла от имота и тръгнала по улицата, за да търси
помощ. По пътя срещнала св.В. И., който по това време се прибирал към дома си със
свои приятели. Свидетелката Г.а била разстроена, споделила че мъжът й е пострадал от
побой и помолила И. да се обади на тел.112. В 21:00ч. св.И. подал сигнал на единен
тел.112, като съобщил за инцидента.
По така подадения сигнал, на място пристигнал полицейски екип от Четвърто РУ-
Варна, в състав св.Н. М. Н. и св.Д. В. Н.. На полицейските органи частният тъжител
обяснил, че двама братя са го нападнали и са го били, като те възприели, че той има
кръв по устата си. Органите на реда посъветвали пострадалия да потърси лекарска
помощ и да посети съдебна медицина.
В 22:19ч. на тел.112 бил подаден нов сигнал за инцидента, като от тел.номер
ползван от св.Г.а, св. В.Т. поискал да бъде изпратена линейка на адрес гр.Белослав, ул.“
Еделвайс“ №13, тъй като частният тъжител бил целия надут.
В 22:41ч св. Г.а позвънила на тел.112, като съобщила на оператора, че мъжът й е
пребит, че не може да седи, тъй като целият е в кръв, че очите и главата са му в кръв, а
зъбите са му счупени. По време на разговора била осъществена връзка с болницата в
гр.Белослав, от където било обяснено, че линейка не може да бъде изпратена на място,
а следва пострадалият да бъде заведен там, за да бъде прегледан и насочен за лечение.
В 00:17ч. на 07.05.2021г. частният тъжител позвънил на тел.112, като отново
съобщил за инцидента, споделил с оператора, че е бит от двама братя и поискал да
бъде изпратена линейка.
Малко по-късно същата вечер, около 00:50 ч., частният тъжител бил отведен от
близките си в спешния център на болницата в гр.Белослав, но не бил прегледан, тъй
като там нямало лекар. Поради това в 00:58ч св.Г.а отново позвънила на тел.112, като
3
съобщила, че мъжът й е пребит, но в болницата няма лекар, който да го прегледа. Пред
болницата, на тъжителят му прилошало и той паднал на земята, в тревните площи.
На 07.05.21г. , в 10:30ч., частният тъжител посетил спешен център на МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, където бил прегледан от лекар и му било извършена консултация с
ортопед. В спешния център му била поставена диагноза : Контузия на главата.
Контузия на десния лакът. Охлузвания на носа. Околоочен хематом в ляво...Ясен
спомен за случилото се...Охлузвания по ръцете, оток на десен лакът...Консулт с
ортопед:...ДГ: Контузия на десния лакът...?’.
На 07.05.2021г. на частния тъжител била проведена и съдебно медицинска
консултация, от медицинско лице – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина”
при МБАЛ „Св.Анна-Варна”ЕАД, обективирана в медицинско удостоверение №
376/07.05.2021г. издадено от д-р В. С.. В хода на освидетелстването при огледа на
частния тъжител, съдебният лекар установил следното : В дясната челна област над
веждата е установено червеникаво ожулване с неправилна форма и размери 1/0,3см. В
областта на лявата вежда е установено мораво-червеникаво кръвонасядане с овална,
издължена форма и размери около 4/2см. Клепачите на лявото око били синкаво-
мораво кръвонаседнали, оточни, слабо стесняват очната цепка. По лявата странична
повърхност на носа, в горна четвърт е установено червеникаво ожулване с неправилна
форма и размери около 2/1см. В областта на дъгата на лявата скула е установено
мораво-червеникаво кръвонасядане с диаметър около 2см, с подлежащ оток с диаметър
около 3см. По външната повърхност на дясната мишница, в долна трета, са установени
три линейни, напречно разположени ожулвания с дължина по около 5см. Лявата
лакътна става е оточна, активните и пасивните движения в ставата са затруднени и
болезнени. По задната повърхност на лявата предмишница са установени четири
линейни ожулвания с червеникав цвят, разположени на около 2 см. Едно от друго, с
кос ход и дължина около 6-7 см. По предната повърхност на дясната длан, в областта
на китковите кости, е установено дълбоко ожулване с червеникав цвят, неправилна
форма и размери около 3/2 см. Други травматични увреждания не били установени.
В заключението на МУ, съдебният лекар посочил, че се касае за контузия на
главата, околоочен хематом в ляво, ожулвания, кръвонаеядания и травматичен оток по
лицето, контузия па дясната лакът на става, ожулвания по горните крайници.
Описаните травматични увреждания са резултати на удари и тангенциално действие с
или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
На 09.05.2021г. на Д.Р. също била извършена съдебно медицинска консултация, от
съдебен лекар д-р В. С. в отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св.Анна-
Варна”ЕАД, обективирана в медицинско удостоверение № 386/09.05.2021г. В хода на
освидетелстването при огледа на Д.Р., съдебният лекар установил едно единствено
нараняване : линейно, надлъжно разположено ожулване с прекъснат ход, кафеникав
цвят и дължина около 18 см. по лявата задно-вътрешна повърхност на лявата
предмишница. Дал заключение, че се касае за линейно ожулване по лявата
предмишница, което е резултат на тангенциално действие (триене) с или върху твърд
тъп предмет с подчертан ръб или притежаващ груба повърхност, вкл. „прът”. Посочил,
че ожулването по лявата предмишница е обусловило чувство на болка и страдание.
На 11.05.2021г. частният тъжител подал жалба до РП-Варна за случилото се, където
била започната пр.пр.№5923/2021г. По случая от страна на РП-Варна била възложена и
4
извършена от органите на полицията проверка, като материалите по същата били
изпратени в РП-Варна по компетентност. С постановление от 28.06.21г. на основание
чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурор при ВРП отказал да образува ДП, като
приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.131,ал.1, т.12 от НК, а са
налични единствено такива за престъпление, което се преследва по частен ред.
На 14.09.2021г. частният тъжител сезирал ВРС с частна тъжба. Въз основа на
последната било образувано и настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно,
компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ на
частния тъжител М. /л.141-143/, изготвена от вещото лице д-р Д. Д.: на 06.05.2021
год. ч.т. СТ. АТ. М. е получил:
-контузия на главата - травматичен оток и кръвонасядания по лицето,
- ожулване по лицето,
- ожулвания в областта на дясната мишница,
- травматичен оток и контузия на лявата лакътна става,
-ожулвания по лявата предмишница,
-ожулвания дясната длан.
Според заключението описаните травматични увреждания са резултати на удари с
или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата и горните
крайници.В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живот.
В заключението си вещото лице сочи, че преценени в своята съвкупност
травматичните увреждания отговарят добре да са получени по начин посочен в
частната тъжба и свидетелските показания.
В заключението е посочено, че травматични увреждания от този вид обичайно
отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на защитата пояснява, че уврежданията на тъжителя в областта
на лицето, дясната челна област, предната повърхност на дясна длан могат да бъдат
получени при падане и удар в подлежаща настилка. Според вещото лице установените
травматични увреждания в областта на лявото око, клепачите няма как да се получат
при падане. Те са резултат от действия на предмет с ограничена повърхност. Същото се
отнасяло и за червеникавото ожулване по странична лява повърхност на носа.Според
вещото лице при падане с главата напред ще се получат травматични увреждания по
предната повърхност на носа, а такива при тъжителя не или констатирани. Според д-р
Д. ожулванията, които са разположени по външната повърхност на дясната мишница,
ако има предмети, които са с ограничена повърхност и с подчертан връх, могат да се
получат при падане примерно в храстите, но същите били напречно разположени и
било малко вероятно да са получени по този начин. Вещото лице е категорично, че
лакътната става няма как да се травмира при падане. Вещото лице пояснява, че при
падне назад няма как да се получат уврежданията, които са по предната повърхност на
лицето и на тялото, а ще се получат увреждания по задната повърхност, а такива не са
установени по време на прегледите. Ако е налице падане директно върху ставата тя се
травмира директно, а в случая травмата не била директна травма, а индиректна,
реализирана в областта на крайника, защото не били установени травматични
5
увреждания, които да са видими, а именно кръвонасядане и ожулване. Ставата била
само отекла и движенията ограничени, и болезнени. Затова вещото лице счита, че тази
травма може да се получи от индиректен удар. Според вещото лице травмата по
предната повърхност на дясна длан в областта на китковите кости би могла да се
получи при падане.
На въпроси на съда, вещото лице пояснява, че при прегледа осъществен на
07.05.2021г. не са установени данни за увреждания в областта на зъбите, които да се
преценят от съдебно-медицинска гледна точка, че се касае за прясно увреждане. Сочи,
че при прясно избиване на зъб алвеоларната ямка е оточна, с наличие на кръв в
алвеоларното ложе, има видими травматични увреждания по предлежаща структура, а
именно по устните и в областта на венеца. Такива не били установени. Вещото лице
сочи, че тъжителят е съобщил за избит първи долен ляв зъб по време на инцидента, а
по време на прегледа е извършен зъбен статус и е установено, че реално той не е имал
зъби на горната зъбна поредица, което означавало, че тъжителя реално не е имал
функция на дъвчене и захапване и преди инцидента. Според вещото лице от съдебно-
медицинска гледна точка няма данни за травми в областта на зъбите и въобще няма
данни този зъб да е бил избит по време на инцидента. Пояснява, че при налични
пародонтозни изменения по зъбите и минимално увреждане ще доведе до избиване на
някои или на няколко зъба, но в случая нямало данни в областта на устата да има
видими травматични уреждания, които да дадат основание да се коментира избиването
на този зъб или зъби. Ако имало пародонтозни изменения алвеоларната ямка реагирала
по остър начин при избиването на един зъб- натрупвала се кръв в нея, тя ставала с
нарушен статус, болезненост, обичайно имало кръвонасядане по венците, а в случая
алвеоларната ямка на този зъб била със загладени ръбове, което говорело, че е минало
минимум месец от екстракцията, а може да и години.
На въпроси на съда вещото лице пояснява, че травматичните увреждания в областта
на лицето, а именно клепачите на лявото око, страничната лява повърхност на носа
категорично са получени при удар с юмрук нанесен в лявата лицева област. Реално и
при удар с ритник при паднало или съответно положение на пострадалия също можели
да се получат.
От заключението на назначената по делото и приета от съда като обективна,
компетентна и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /л.166-168/
/СМЕ/ на починалия Д.Р., спрямо когото производството е прекратено, изготвена от
вещото лице д-р В. С. е видно, че : на 06.05.2021 год. Д.Р. е получил ожулване по
лявата предмишница. Описаното травматично увреждане е резултат на удар и
тангенциално действие с или върху твърд тъп предмет, притежаващ подчертан ръб или
груба повърхност. Ожулването по лявата предмишница би могло да се получи по начин
съобщен в показанията на св. Г. Боянова И. и на подсъдимия Т. ИВ. Р.. По вида си,
описаното травматично увреждане отговаря да е получено 2-3 денонощия преди
проведения на 09.05.2021 г. преглед, т.е. би могло да е получена на 06.05.2021 г.
Ожулването по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница отговаря по
характеристиките си на т.нар. „защитни наранявания“, би могло да е получено при
предпазване от удар, както се твърди в показанията на св. Г. Б. И. и на подсъдимия Т.
ИВ. Р.. Ожулването по лявата предмишница е обусловило чувство на болка и
страдание. Периодът на оздравителния процес на подобни травматични увреждания е
около 10-15 дни след получаването им.
В съдебно заседание вещото лице С. поддържа заключението по назначената
6
експертиза. На въпроси на съда пояснява, че установеното травматично увреждане
при Д.Р. е причинено от един удар.
Видно от изисканата и приложена по делото справка от „Национална система 112“
гр. Варна /л.35-36/ за процесния инцидент има регистрирани общо пет обаждания.
Едно от тел.№********** и четири от тел.№**********.
От справка от „Виваком“ АД с рег. № С 10552 от 11.12.2021г. /л.85/ е видно, че сим
карта с абонатен №********** е регистрирана на името на св.В. И. И..
Справката от „Теленор България“ ЕАД съответно с изх. №15860/2021г. /л.109/ сочи,
че в периода 18.01.21г.-19.10.2021г. мобилен №********** е бил собственост на
свидетелката Веселина Василева Г.а.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Т.Р. /л.160/ е видно, че същият е бил
осъждан, но е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
От изисканата от съда и приета по делото справка с характеристични данни за
подс.Р. /л.206/ е видно, че подсъдимият не е женен, но има едно малолетно дете. Той
живее в дома на родителите си в гр.Белослав и работи като общ работник в „Еко
Инвест“ с. Езерово. Подс. се ползвал с добро име в населеното място, където живее. За
него нямало данни за злоупотреба с алкохол, за употреба на наркотични вещества и за
нарушения на обществения ред. Спрямо него не били налагани и мерки по Закона за
защита от домашното насилие.

Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от:
гласните доказателства по делото- отчасти обясненията на подсъдимия Т.Р.,
показанията на свидетелите В.В.Г., И.В.Т., Г.Б.И., М.М.Х., Т. Р. Р., В.М.Т., А. И. Т. / в
кредитираните от съда части/, от показанията на свидетелите Д. В. Н., Н. М. Н., В. И.
И., Я. А. Г., от показанията на вещите лица Д. и С.; писмените доказателства-
заключенията по назначените и приети от съда СМЕ на частния тъжител и СМЕ на
подс.Д.Р. /починал/; писмо от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД изх. № 889 от
05.05.2022г., ведно със заверени за вярност копия от лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешното отделение на името на СТ. АТ. М. от
07.05.2021, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 2086,
извадка от журнал за прием в спешно отделение за периода от 18.04.2021г. до
07.05.2021г.; от медицинско удостоверение № 376/07.05.2021г. издадено от д-р В.С.,
медицинско удостоверение № 386/09.05.2021г. издадено от д-р В.С., писмо от
„Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-422 от 28.10.2021г.,писмо от РП –
Варна № 5923 от 27.10.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по
прокурорска преписка № 5923/2021г. на РП – Варна /послужили като ориентир
относно хода на съдебното следствие/ , писмо Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна
рег. № 442000-17131 от 03.11.2021г. ведно с докладна записка от 28.10.2021г.
изготвена от Мл. ОД Д. Д.а; писмо от Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна УРИ №
442000-4236 от 22.03.2022г.; справки от Четвърто РУ-Варна и Дирекция „Национална
система 112-МВР“; писма от „Теленор България“ ЕАД съответно с изх. № 11124 от
10.12.2021г. и с изх. № 11126 от 10.12.2021г., справка от„Теленор България“ ЕАД
съответно с изх. №15860/2021л; справка от „Виваком“ АД с рег. № С 10552 от
11.12.2021г.;писма от „А1 България“ ЕАД съответно с изх. № 23057 от 13.12.2021г. и с
изх. № 22889 от 10.12.2021г.; препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на подс. Д.Р..; справка за съдимост; справка с характеристични данни;
писмо от ТД на НАП изх. № 40223-1 от 13.09.2022г. ведно със заверени за вярност
7
копия от материалите по изпълнително дело № **********/2011г. и др., от
веществени доказателства - 1 бр. диск CD-R с фабрични надписи 700МВ/52х 80min и
надпис „ 105820-422/28.10.2021г., екз.2“, съдържащ записи от телефон 112 и 1 бр. диск,
съдържащ образни изследвания на СТ. АТ. М., които в своята съвкупност очертават
идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов
автор е подсъдимият.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия Т.Р., в частта в която заявява, че той и брат му
не са удряли тъжителя, а напротив тъжителят е ударил брат му с дървен прът по
рамото.
Принципно обясненията на подсъдимия представляват годно доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство
те имат двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки
обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето
отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да
защити своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото му да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира
такива. В случая подсъдимият избра да даде обяснения в края на съдебното следствие,
след разпита на свидетелите по делото и след изслушване на СМЕ касателно частния
тъжител. Неговите обяснения предвид двояката си природа, в частност като израз на
неговата защитната позиция подлежат на внимателна проверка и анализ. Обясненията
на подсъдимия в тази им част, че той и брат му не са удряли М. са подкрепени от
показанията на св.Г.И. /негова братовчедка, на чиито показания съдът ще обърне
специално внимание/, св.Т. Р. Р. /негов приятел/ и св.А. Т. /негов баджанак/. В случая
те се опровергават в тези им части, тъй като са в пълно противоречие с всички
останали кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, с обективните
находки установени при прегледите на частния тъжител в спешния център на болница
Св.Анна-Варна и в съдебна медицина, със заключението на СМЕ по отношение на М. и
с приобщените общо пет звукозаписа от тел.112. Обясненията на подсъдимия в тази им
част са в противоречие на първо място с показанията на св.В.Г.а, която е категорична,
че подс. Т.Р. и брат му Д.Р. са нанесли множество удари на тъжителя с ръце /юмруци/ в
областта на лицето, съборили са го на земята и са продължили да го удрят. В същия
смисъл са и показанията на св.Иван Т., който е наблюдавал случилото се в двора, но не
е могъл да се намеси предвид състоянието си /свидетелят е с прекаран инсулт/.
Последният е категоричен, че двамата братя са нанесли множество удари с юмруци в
областта на главата и лицето на тъжителя, че той няколко пъти е паднал на земята от
ударите им и отново се е изправял, като му е потекла кръв от лицето. От своя страна
св. В.Т., който няма никаква връзка /нито роднинска, нито приятелска с двете страни в
конфликта/ също сочи, че двамата братя Т. и Д.Р.и са нанасяли удари на тъжителя, като
сочи, че са го съборили на земята и са го ритали по главата и по тялото. В същия
смисъл са и показанията на притеклия се на помощ св. Я. Г., който също сочи, че е
възприел двамата братя да удрят с шамари и юмруци по главата и тялото частния
тъжител, който бил на земята по гръб и имал рани по лицето. Все в този смисъл /че е
бил удрян от подсъдимите/ са и показанията на полицейските служители, в частност на
св.Н., за които няма никакви данни за заинтересованост или предубеденост по делото.
Обясненията на подсъдимия се опровергават и от съобщеното от св.В.И. /по молба на
св.В.Г.а/ на единен телефон 112, както и последвалите още четири обаждания на същия
телефон от св.В.Т., св.В.Г.а и от самия частен тъжител с подаване на сигнал, че
8
последният е бит. Най-после обясненията в тази им част са в тотално противоречие с
обективните находки установени на 07.05.2021г., около 10:30ч., при прегледа на
частния тъжител в спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където била установена
контузия на главата, контузия на десния лакът, охлузвания на носа, околоочен хематом
в ляво, охлузвания по ръцете, оток и контузия на десен лакът. Обясненията са в
противоречие и с обективните находки установени по главата и тялото при проведения
му същия ден // на 07.05.21г./ преглед в съдебна медицина, където било констатирано:
- в дясната челна област над веждата -червеникаво ожулване с неправилна форма и
размери 1/0,3см. ;
-в областта на лявата вежда - мораво-червеникаво кръвонасядане с овална, издължена
форма и размери около 4/2см.;
- синкаво-мораво кръвонасядане по клепачите на лявото око, които били оточни, слабо
стеснявщи очната цепка;
- по лявата странична повърхност на носа, в горна четвърт - червеникаво ожулване с
неправилна форма и размери около 2/1см. ;
- в областта на дъгата на лявата скула - мораво-червеникаво кръвонасядане с диаметър
около 2см, с подлежащ оток с диаметър около 3см.;
-по външната повърхност на дясната мишница, в долна трета- три линейни, напречно
разположени ожулвания с дължина по около 5см.;
- оточна лявата лакътна става, със затруднении болезнени активни и пасивни
движения в ставата;
-по задната повърхност на лявата предмишница - четири линейни ожулвания с
червеникав цвят, разположени на около 2 см. едно от друго, с кос ход и дължина около
6-7 см.;
-по предната повърхност на дясната длан, в областта на китковите кости- дълбоко
ожулване с червеникав цвят, неправилна форма и размери около 3/2 см.
Същите са в противоречие и със СМЕ на частния тъжител, според заключението на
която, поддържана от д-р Д., като механизъм за причиняване на тези увреждания, е
посочено, че те са получени по механизъм на действие на удари с или върху твърди,
тъпи предмети реализирани в областта на главата и горните крайници, като същите
отговарят да бъдат получени при удари реализиран с ръце /юмруци/ и крака /ритници,
при паднало положение на пострадалия/, в каквато посока са показанията на
свидетелите В.Г.а, И.Т., В.Т. и Я.Г..
Обясненията на подсъдимия, че брат му Д.Р. бил предизвикан от тъжителя с думи и
действия /че бил ударен от него с дървен прът/, също се опровергават от събраните по
делото доказателства. Видно от доказателствата по делото всички свидетели са
възприели, че между тъжителя и седящи до него на празничната маса Д.Р. е възникнал
конфликт, но пък всички свидетели /св.Т.Р., А.Т. и Я.Г./, които са се намирали в двора,
където се е намирал и подс.Т.Р. са категорични, че точно за какво спорят двамата не се
е чувало, тъй като е било шумно.
По делото не се събраха и категорични доказателства частният тъжител да е ударил с
дървен кол /прът, пръчка/ Д.Р., както твърди подс.Т.Р.. В тази част обясненията му се
подкрепят единствено от показанията на св. Г.И. и св.Т.Р. /негов приятел/, за които
съдът ще изложи отделни мотиви, и частично от показанията на св.М.Х(.. Последният,
обаче, не е очевидец на събитията състояли се на 06.05.21г. в двора имота на
9
ул.“Еделвайс“ №13 в гр.Белослав, а свидетелства за случайно дочут разговор сутринта
на 07.05.2021г. между частния тъжител и Д.Р., от който останал с впечатление, че
частният тъжител предизвиква на бой Д.Р., като дочул и думи на тъжителя „Аз те
ударих с реброто“, които според него били изречени за предния ден. От друга страна
свидетелите В.Г.а, И.Т., В.Т. /очевидци на процесните събития/ са категорични, че
частният тъжител не е удрял никого. В същия смисъл са и показанията на А. Т. и Я. Г.,
които са прекратили нападението над тъжителя, като св.А. Т. е категоричен, че не е
видял С.М. да удря някой от братята с кол или пръчка. Св.Я. Г. също е категоричен, че
не е видял частният тъжител да удря братята. По делото има прието медицинско
удостоверени №386/09.05.21г., изготвено от д-р. В.С., в което на 09.05.2021г. от
съдебния медик е констатирано линейно, надлъжно разположено ожулване с прекъснат
ход, кафеникав цвят и дължина около 18 см по задно-вътрешната повърхност на лявата
предмишница на Д.Р.. Приетата по делото СМЕ, изготвена от вещото лице С. сочи, че
установеното линейно ожулване по лявата педмишница е резултат на удар и
тангенциално действие с или върху твърд тъп предмет, притежаващ подчертан ръб или
груба повърхност, като може да се получи при удар с прът /кол , по характеристиките
отговаря на т.нар. „защитни наранявания“, би могло да е получено при предпазване от
удар, както се твърди в показанията на св. Г. Б. И. и в обясненията на подсъдимия Т.
ИВ. Р.. Въпреки горното установеното нараняване е констатирано три дни след
процесния инцидент, и макар експертизата да сочи, че травмата би могла да се получи в
деня на инцидента, то по делото не са налице категорични доказателства, че травмата е
причинени от тъжителя. Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни,
че преди да бъде нападнат от двамата братя, частният тъжител и Д.Р. са се бутали и
дърпали известно време. Нещо повече, в своите обяснения подсъдимият сочи, че
частният тъжител е ударил брат му с пръчка в рамото, като не може да посочи дали се
касае за лявото или дясното рамо. Констатираното, обаче, при съдебно-медицинското
освидетелстване нараняване на Д.Р. е по задно-вътрешната повърхност на лявата
предмишница. Предмишницата е частта от ръката, която е разположена
между лакътя и китката, като няма нищо общо с раменната област.
Затова в тези им части, обясненията на подсъдимия бяха отхвърлени от съда като
достоверност и съдът ги възприе като защитна теза. В останалата им част обясненията
на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги
кредитира.
Интерес по делото представляват показанията на св.Г. И., поискана и доведена за
разпит в съдебно заседание от защитата. Тази свидетелка, по искане на защитата бе
разпитана двукратно – веднъж на 30.11.2021г. и в допълнителен разпит на 07.06.2022г.
По делото бе установено, че тази свидетелка е в роднинска връзка с подсъдимите, тя е
тяхна братовчедка. Бе установено и от проведения й разпит, най-вече от проявеното
открито негативно отношение към частния тъжител и жена му, изразило се в открити
забележки по време на разпита й към двамата, в обиди към външния вид на св.В.Г.а, че
същата не е безпристрастна към изхода на делото.
Всъщност присъствието на тази свидетелка в процесната нощ, на улицата пред
имота, в който е възникнал конфликта, споделените от нея слухови и зрителни
възприятия, се поставят под сериозно съмнение от настоящия съд по следните
съображения:
Свидетелката И. твърди, че е празнувала Гергьовден, в имот намиращ се срещу
двете празнуващи къщи на улица „Еделвайс“ №11 и №13, на два метра от тях, от
където първоначално слухово е възприела, че в отсрещните къщи има конфликт, като
10
частния тъжител обижда Д.Р. и го наричал „боклук с боклук“, а в последствие и
зрително, излизайки на улицата е видяла как частният тъжител удря Д.Р. с кол/пръчка,
възприела как на място пристига полиция, като съобщава и точния час, възприела, че
пред полицейските служители тъжителят е ударил Д.Р.. Гласните доказателства
събрани по делото и от двете групи свидетели /тези доведени от тъжителя и тези
поискани от защитата/, както и на тези призовани служебно от съда са в посока, че
освен двете съседни къщи, където са се намирали съответно частният тъжител и
подсъдимите, в друга къща на същата улица не е имало празненство. На второ място
всички свидетели, намесили се в ситуацията и взели участие в разтърваването на
подсъдимите и тъжителя, са категорични, че от имота на св.Я. Г. не се е чувало какви
конкретно думи и изрази си разменят частният тъжител и Д.Р.. Свидетелите Т.Р., А. Т.
и Я. Г. са категорични, че са възприели, че Д.Р. и С.М. се карат, но не са чували какво
си говорят, тъй като е било шумно. Няма как да се приеме за логично и житейски
правдоподобно, че от имот, делящ се от процесния само с телена ограда няма да се
възприемат конкретни реплики между лицата, а от отсрещен имот /намиращ се на
срещуположната страна на улицата/, където твърди, че се е намирала И. същата ще
възприеме думите, а и действията на лицата. На следващо място, твърденията н св.И.,
че наблюдавала случващото се от улицата, категорично се опровергава от показанията
на разпитаните по делото свидетели. Няма нито един свидетел по делото, който да
потвърди присъствието на Г. И., в нощта на инцидента, на улица „Еделвайс“, пред
къщата, в която е пострадал С.М.. Нещо повече, дори самият подсъдим Т.Р. сочи, че не
е видял свидетелката в нощта на инцидента.
Твърденията на св.И. за възприетите удари от страна на ч.т.М. са вътрешно
противоречиви. При разпита си на 30.11.21г. /шест месеца след инцидента/ св.И.
първоначално твърди, че в двора на къщата М. е ударил Д.И. с колче/пръчка в „лявата
ръка зад гърба му“. По нататък в показанията си, твърди, че го ударил в лявата страна,
а на въпроси на защитата твърди, че го ударил вдясно. При проведения допълнителен
разпит на 07.06.22г. /повече от година след Д.ието/ св.И. твърди, че М. е ударил Д.Р. с
колче в лявото рамо, както и че това се е случило на улицата пред имота. Само, че
според приетата от съда СМЕ на Д.Р., обективирала находките от прегледа му в
съдебна медицина на 09.05.21г., нараняване в областта на рамото не са установени при
Д.Р., нито пък са установени наранявания в дясната половина на тялото.
Че свидетелката няма непосредствени възприятия за случилото се явстват и
показанията й по отношение на лицата, които са били в двора на имота, където са се
намирали М. и Д.Р., след възникване на конфликта по между им. Същата, в
показанията си от 07.06.22г., твърди, че там не е бил подс.Т.Р., факт който се
опровергава от показанията на всички разпитани по делото свидетели и който факт не
се отрича дори от подс.Р.. Показанията на свидетелката стигнаха до абсурдното
твърдение, че в имота са се намирали и двамата полицейски служители свидетелите Н.
М. Н. и Д. В. Н., като на въпроси дали ги познава, с оглед проверка на показанията й ,
същата заяви, че двамата са взели участие в сбиването и са в роднински връзки с
частния тъжител. В обратната посока, че полицейските служители са пристигнали на
подадения сигнал след приключване на сбиването и че нямат никаква роднинска
връзка с никой от участниците, а са пристигнали там за да си изпълнят служебните
задължения, са всички останали събрани по делото гласни, писмени и веществени
доказателства- свидетелските показания на всички останали разпитани по делото
свидетели, писмените справки от тел. 112 и от Четвърто РУ-Варна , звукозаписите от
тел.112.
11
Твърденията на св.И., че в присъствието на полицаите тъжителят М. е ударил Д.Р.,
също се опровергава от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни, че
органите на реда са пристигнали на мястото на инцидента след заминаването на Д.Р.,
като са заварили там единствено частния тъжител и семейството му.
При тази непоследователност, вътрешна противоречивост на показанията,
противоречие с останалите гласни, писмени и веществени доказателства кредитирани
по делото, съдът не намери опора да кредитира с доверие показанията на св.Г. И. в
посочените части, още повече, че на въпросите на съда, кои от изнесените факти е
възприела, се стигна до абсурдна ситуация, при която свидетелят не можа да даде
отговор.
В останалата им част, съдът кредитира показанията на св.И., като кореспондиращи
с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът оцени показанията на свидетелите Т. Р. Р. и А. И. Т. , като отчете
приятелството им с подсъдимия Т.Р., като освен това св.А.Т. е и в родство по
сватовство с този подсъдим. Съдът не намери опора в доказателствата по делото, за да
кредитира техните показания в частите, в които твърдят, че подсъдимите Д. и Т.Р.и не
са нанасяли удари на частния тъжител. Всъщност за да оцени като достоверност
техните показания, като приятели и роднини на подс.Т.Р., съдът се позова на
показанията на св. Я. А. Г.. За този свидетел съдът не установи основания, поради
които да го счита за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на
делото. За този свидетел съдът не установи да има предишни враждебни или други
отношения с някоя от страните в конфликта. Напротив, доколкото подс.Т.Р. е бил
поканен в дома на Я.Г. в процесната нощ и доколкото той е баджанак на племенника на
Г., то може да се предположи, че свидетелят би могъл да даде показания в полза на
подс.Т.Р.. Въпреки горното свидетелят, в разрез с показанията на свидетелите Т.Р. и
А.Т. и в унисон с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства,
изрази добросъвестно възприятията си, че е видял как под.Т.Р. и брат му Д.Р. нанасят
удари на ч.т. С.М. с юмруци, че са го съборили на земята и са му нанасяли удари в
главата и тялото, както и че след нанесените удари е възприел наранявания по лицето
му. Св.Я.Г. посочи освен това, че не е възприел С.М. да удря някой от братята.
Показанията на този свидетел, абсолютно незаинтересован от изхода на делото,
ориентираха съда кои от останалите гласни доказателства да кредитира, в частност да
провери достоверността на показанията на свидетелите Т. Р. Р., А. И. Т., а и на
свидетелите Г. И., М.Х., В.Г.а, И.Т. и В.Т.. Показанията на св.Я.Г. напълно
кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, с
установените обективни находки при прегледите на частния тъжител и с отразеното
заключение относно вида и характера на нараняванията му в СМЕ. Поради горното и
съдът напълно кредитира показанията на този свидетел.
На тази база, поради противоречие с останалите кредитирани от съда доказателства,
отхвърли като достоверност показанията на свидетелите Т. Р. Р. и А. И. Т., че не са
видели двамата братя да удрят и бият частния тъжител, както и на св.Т.Р., че е
възприел как частният тъжител удря с пръчка Д.Р., факт отречен дори от св.А. Т.. По
тази причина съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели, в посочените
части, отхвърли ги като достоверност и оцени като акт на солидарност и приятелска
взаимопомощ, предопределящи заинтересованост от изхода на делото в полза на
подс.Т.Р.. В останалата им част показанията на двамата свидетели съдът кредитира,
като допълващи останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
12
Като логични, последователни, непротиворечиви, допълващи и кореспондиращи с
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля В. И. И.. За този свидетел съдът също не установи
основания, поради които да го счита за предубедени или заинтересовани пряко или
косвено от изхода на делото. Този свидетел е случаен очевидец на събитията на
06.05.21г., за които споделя. Към датата на депозиране на неговите показания, съдът не
установи той да има вражда, приятелска или друга връзка с подсъдимите, с частния
тъжител, с някой от техните роднини или с другите свидетели по делото. Поради това
и съдът няма основание да се съмнява в неговите показания.
По отношение на показанията на св.М.М.Х. съдът отчете подразбиращо се
съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелят няколкократно е
бил в конфликт с частния тъжител, като дори призна, че е влизал във физическа
саморазправа с него. Нещо повече, този свидетел не е присъствал и не е взел участие в
конфликта на 06.05.21г., а споделя чутото от махалата, в която живее, както и за
възприятия, че на следващия ден тъжителят е търсил конфликт с подс.Д.Р., като му е
казал, че го е ударил с ребро. Така или иначе при разпита на този свидетел не стана
ясно за кога точно са отправени тези реплики към Д.Р., доколкото по делото няма
доказателства, а и твърдения за удари с ребра и в ребра.Поради това и съдът не намери
връзка на показанията му с процесния инцидент. В останалата част за чутото и
възприетото впоследствие, че в града се е говорило за възникнал инцидент между Д.Р.
и частния тъжител показанията на този свидетел се кредитират от съда.
На внимателен анализ, с подразбиращо се съмнение относно тяхната
безпристрастност, бяха подложени и показанията на св.В.В.Г.а- фактическа съжителка
на частния тъжител М.. От показанията на тази свидетелка, съдът не кредитира
нейните твърдения, че първи подс.Д.Р. е ударил и съборил на земята частният тъжител,
а едва по-късно в нападението се е включил подс.Т.Р.. В тази част показанията й се
подкрепят единствено от показанията на нейния брат Ив.Т., но пък се опровергават от
показанията на св.В.М. и св.Я. Г., а и от останалата част от гласните доказателства,
кредитирани от съда, от които е видно, че преди появата на подс.Т.Р. в двора , където
са се намирали Д.Р. и Ст.М., последните двама само са спорили и са се бутали един
друг.
Не бяха кредитирани показанията на св. Г.а и по отношение на твърденията й, че от
нейния телефон не е звъняно на тел.112, както и че тя самата не е телефонирала на
оператора, за да съобщи за инцидента. В тази част показанията й категорично се
опровергават от останалите гласни и писмени доказателства по делото. Че именно от
нейния мобилен номер четирикратно е подаван сигнал в процесната нощ на
06/07.05.21г. сочат както справката от тел.112, обективирала телефонните номера, от
които са инициирани разговори към тел.112, така и звукозаписите, от които е видно, че
тя лично в 22:41 ч. на 06.05. и в 00:58ч. на 07.05.21г. е подавала сигнал на тел.112.
Поради това и показанията й в тези части не бяха кредитирани от съда, като съдът
прецени, че противоречията с останалите гласни и писмени доказателства се дължат на
преживения силен стрес в нощта на инцидента, за което свидетелства св.В. И. и на
индивидуалните психофизически особености на личността да възпроизвежда
събитията, които е преживяла. В останалата част по отношение на нанесените удари,
тяхната локализация, механизмът на причиняване на уврежданията, последващото
състояние на пострадалия съдът кредитира нейните показания като кореспондиращи с
останалите гласни и писмени доказателства, с обективните находки установени при
прегледа на частния тъжител в спешна помощ и съдебна медицина и с заключението на
13
СМЕ.
Показанията на св.И.В.Т. също бяха оценени в контекста на кореспонденцията им
с останалите кредитирани от съда доказателства. Освен, че е брат на св.В.Г.а, съдът
отчете и неговото здравословно състояние /прекаран инсулт/, което безспорно се
отразява на възможността му да възпроизвежда преживяното и да го изразява. Съдът
по-горе в мотивите си посочи, защо не дава вяра на онази част от показанията св.Г.а
относно нейните твърдения, че първи подс.Д.Р. е ударил и съборил на земята частният
тъжител, а след това в нападението се е включил подс.Т.Р.. По същите съображения,
като противоречащи на показанията на св.В.М., на св.Я. Г. и останалата част от
кредитираните гласни доказателства, съдът не кредитира неговите показания по този
въпрос. В останалата им част показанията му се кредитираха от съда.
По отношение на св.В.М.Т. съдът не отчете наличие на вражда, завист, приятелска
или друга връзка между него и двамата подсъдими. Напротив към деня на съдебното
заседание св.Т. дори не знаеше имената на двамата подсъдимия, а ги отграничаваше по
ръст. Сподели и лични добри впечатления от подс.Т.Р.. Не се установиха и
обстоятелства, които да предопределят заинтересованост на В.Т. от изхода на делото и
в полза на ч.т. С.М. , тъй като бе установено, че към момента на съдебното заседание
той и семейството му не обитават под наем имота на св.И.Т., като в случая са станали
случайни свидетели на събитията, за които св.В.Т. излага възприятия.
Обстоятелството, че само той споделя за нанесени удари с ритници по пострадалия от
страна на двамата подсъдими не може да хвърли съмнение върху достоверността на
показанията му, тъй като вещото лице Д. е категоричен че част от нараняваният,
установени при пострадалия могат да бъдат получени и с ритници при легнало
положение на последния, в каквато връзка са показанията на св.В.Т.. И тъй като не е
бил обременен емоционално от инцидента, доколкото няма никаква роднинска или
друга връзка с частния тъжител и е присъствал на случилото се от началото до края,
именно той е възприел и всички действия на двамата подсъдими, за които
свидетелства. Показанията му кореспондират и допълват останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства, а и приобщените звукозаписи от тел.112,
напълно съответстват с установените медицински находки при прегледите на частния
тъжител, със заключението на СМЕ на М. и с показанията на вещото лице Д..
Тук е мястото да бъде посочено и наличието на противоречия на показанията на
свидетелите В.Г.а, И.Т.,В. Т. и Я. Г. с категоричното заключение на СМЕ и
показанията на вещото лице Д., че от съдебномедицинска гледна точка няма данни на
частният тъжител да са били избити зъб/зъби по време на инцидента. Всъщност
съобщение за избити зъби е направено още в нощта на инцидента при подаване на
сигнал за случилото се на тел.112 в 22:19ч. от св.В.Т. и в 22:41ч. от св.В.Г.а. От друга
страна при прегледа в съдебна медицина тъжителят е съобщил само за един избит
първи долен ляв зъб. При прегледа, съдебният лекар е установил, че венецът в
областта на алвеоларното гнездо на зъба е бил загладен, с розов цвят, без видими
травми, а срещулежащите зъби по горната челюст липсват. Следва да се посочи обаче,
че свидетелите И.Т., В.Т. и Я. Г. свидетелстват по този въпрос за споделеното от
частния тъжител с тях, а именно, че му липсват зъби и че си търсел зъбите, като
безспорен факт е че към 07.05.21г. в устата на тъжителя е установена липса на четири
зъба - един от долната поредица и три от горната. Кога обаче са паднали въпросните
зъби, предвид заключението на СМЕ, че липсват данни за избити зъби по време на
инцидента, може само да се гадае и предполага по делото, а съдът не може да гради
извод по този въпрос на предположения. От друга страна показанията на св.В.Г.а, че на
14
мъжът й му били избити зъби по време на инцидента, за което както бе спомената няма
категорични доказателства, не биха могли да компрометират останалата част от
показанията на Г.а, които кореспондират с обективните медицински находки и
свидетелски показания. Съдът не намира за нужно да отделя повече внимание на този
въпрос, доколкото той не е предмет на обвинението с частната тъжба, тъй като с нея не
е повдигнато обвинение на подсъдимите за избиване на зъб/зъби на частния тъжител.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на
служителите на реда св.Н. М. Н. и св.Д. В. Н.. Показанията на двамата свидетели се
допълват. Св. Н. свидетелства за възприетото от него състояние на тъжителя
непосредствено след Д.ието и за споделеното от него за случилото се. Показанията на
свидетеля за споделеното от подсъдимия и за неговия вид / свидетелят Н. сочи:
„………С.М. обясни, че две лица са го нападнали и са го били. Имаше кръв по устата
му…….“ напълно кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства по делото, подкрепят напълно показанията на свидетелите В.Г.а, И.Т.,
В.Т., Я.Г., кореспондират и със заключението на приобщената СМЕ на частния
тъжител, както и с обективните находки установени при прегледа на тъжителя в
спешно отделение и в съдебна медицина. Св.Н. няма конкретен спомен за инцидента,
но пък бе категоричен, че сигнал за такъв е бил подавана на Гергьовден 2021г.Съдът
отчете, че двамата свидетели като служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с
подобен род прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не помнят в
подробности посетен сигнал през май 2021г. към момента на с.з. в което са разпитани-
а именно почти една година по-късно.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по чл.
283 от НПК, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на
фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
Предоставеното с частната тъжба писмено доказателство- копие на медицинско
удостоверение № 376/07.05.2021год. издадено от д-р В.С., както и предоставеното в
първото съдебно заседание от адв.Д.Д. копие от медицинско удостоверение №
386/09.05.2021г. издадено от д-р В.С. приети и прочетени от съда по реда на чл.283 от
НПК, макар да са в копия, същите са заверени от адвокат –повереник на частния
тъжител и от адвокат- защитник на подсъдимите, и съгласно чл. 32 от Закона за
адвокатурата пред съда, както и пред всички други органи те имат силата на
официално заверен документ, поради което съдът ги кредитира изцяло, като
кореспондиращи с останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Като компетентно, обективно, безпристрастно и убедително защитено в съда, съдът
кредитира и заключението на назначената и приета СМЕ на частния тъжител. Същото,
както и показанията на вещото лице Д. относно установените обективни находки по
лицето и тялото на частният тъжител, механизмът на тяхното получаване напълно
кореспондират не само с гласните доказателства по делото, но и с веществените такива
, с приобщените звукозаписи от тел.112.
Като компетентно, обективно, безпристрастно, съдът кредитира и заключението на
в.л.С. по назначенана СМЕ на починалия Д.Р..
Напълно бяха кредитирани и звукозаписите от тел. 112 възпроизведени в с.з.,
съхраняван на оптичен носител - СД диск с надпис „№ 105820-422/28.10.2021г., екз.2“,
последният приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че в
случая се касае за случайно създадени звукозаписи, изготвяни при регистрирано
обаждане на единен тел.112. Съобразно константната практика на ВКС, например
15
Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в
които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и
Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД
№ 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към доказателствената
съвкупност да се приобщят случайно създадени записи, като материалните им
носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани
или предадени от съответната институция, лице, дружество. В случая по делото бе
изискан, респективо представен от РЦ 112-Варна при Дирекция „Национална система
112“-МВР звукозаписите от обажданията, с които са подадени сигнали за инцидента на
06.05.2021г. Поради това и съдът счита, че се касае за именно случайни записи по
смисъла вложен в съдебната практика. Ноторно известно е освен това за всички, че
обажданията на този телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
е регламентирано, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се
записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и тези
записи, приобщени по настоящото дело, са годно доказателствено средство и като
такива, тъй като не бяха оспорени от страните, бяха ценени от съда от към
автентичност и съдържание.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

Подсъдимият Т. ИВ. Р. - роден на 11.07.1988г. в гр. Варна, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ********* е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК , тъй като на 06.05.2021 година в гр.Белослав,
обл.Варна в съучастие като извършител с Д. ИВ. Р. /починал/ причинил лека телесна
повреда на СТ. АТ. М., роден на 23.01.1974г., изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
С частната тъжба /съгласно уточнението към нея / на подс.Т.Р. е повдигнато
обвинение за това, че на 06.05.21г. в съучастие с брат си Д.Р. /починал в хода на
съдебното следствие, срещу когото наказателното производството е прекратено/ са
нанасяли удари с юмрук в областта на главата на тъжителя, няколкократно са го
събаряли на земята и са му нанасяли ритници по тялото.
Съдът намира, че от събрания доказателствен материал и след обсъждането му
поотделно и в съвкупност, се налага извода за доказаност на причинените на тъжителя
С.М. описани по- горе в медицинските документи и заключението на СМЕ
травматични увреждания. На първо място за това са налице обективни факти, които не
поставят под съмнение, че Ст.М. е претърпял увреждания, като по вид, давност и
механизъм на причиняване е възможно да бъдат причинени по твърдяния в частната
тъжба начин. По делото са налице и преки доказателства в тази насока - показанията на
свидетелите очевидци В.Г.а, И.Т., В.Т. и Я. Г., чиято верига от показания прави
единствен възможен извода, че на 06.05.2021г. подсъдимият Т.Р. и неговият брат Д.Р.
са нанесли на частния тъжител удари с юмруци в областта на главата / лицето /, че
16
няколко пъти са го съборили на земята, където са го удряли с юмруци и са го ритали по
лицето и тялото. Налице са и косвени доказателства – показанията на св.В. И., който
сочи за споделеното с него от св.В.Г.а, показанията на полицейския служител Н., който
свидетелства, за споделеното с него от тъжителя и за вида на тъжителя – с кръв по
устата. На следващо място звукозаписите от тел.112, също подкрепят частното
обвинение, тъй като на тях свидетелите В. И., В.Т., В. Г.а и дори тъжителят сочат, че
той е бит бит. Отделно от това налице са и обективни констатации, отразени в лист за
преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, амб. №
2086/07.05.2021год, медицинското свидетелство, сочещи на обстоятелства, съвпадащи
с установеното чрез показанията на свидетелите относно начина на извършване на
Д.ието. В този смисъл показанията на посочените вече свидетели не са единствен
източник на доказателства относно авторството на престъплението. Освен тях и
посочените вече доказателствени източници, факти за това се съдържат и в СМЕ,
изготвена от в.л. д-р Д.Д., които обясняват достоверността на твърденията на
пострадалия относно механизма на причиняване на телесното увреждане, респ. налице
е изключване на защитната теза на подсъдимия, че той и брат му не са удряли и ритали
С.М., а той сам се е наранил падайки по стълби. По този въпрос, предвид внушенията
на защитата, че именно така са получени телесните наранявания на М., следва да се
добави, че няма доказателства по делото М. да е паднал по стълби, а са налице гласни
такива –показанията на св.В.Г.а, че пред спешния център в гр.Белослав на последният
му е прилошало и е паднал на тревата. От друга страна видно от показанията на в.л.Д.
установените травматични увреждания в областта на лявото око, клепачите няма как да
се получат при падане, а са резултат от действия на предмет с ограничена повърхност.
Същото се отнасяло и за червеникавото ожулване по странична лява повърхност на
носа. Според вещото лице в случай на падане с главата напред ще се получат
травматични увреждания по предната повърхност на носа, а такива няма.
Ожулванията, които са разположени по външната повърхност на дясната мишница са
напречно разположени и е малко вероятно да са получени при падане по този начин,
като вероятността е свързана при падане върху ръбеста настилка, храсти, каквито
данни за настилката пред болницата не са събрани, а е установено, че се касае за тревна
площ. Нещо повече вещото лице е категорично и че лакътната става няма как да се
травмира при падане. Поради горното и съдът прие, че травматичните увреждания
установени по тялото и главата на тъжителя са причинени именно от действията на
подсъдимия Т.Р. и неговият брат Д.Р., описани по-горе.
По правило експертните заключения не представляват доказателства за авторството,
тъй като експертизата е особен способ за събиране и проверка на доказателствата. В
разглеждания случай, обаче, разглежданите източници на преки и косвени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, сочат на логическа взаимовръзка
помежду си и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за
авторството на Д.ието. В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да се
направи несъмнения извод относно авторството на Д.ието, поради което настоящият
състав приема за безусловно установено, че именно подсъдимият Т.Р. при задружна
съвместна дейност с брат си, понастоящем починал, с тяхното поведение спрямо
личността на пострадалия С.М. са причинили увреждане на последния.
За това и съдът намира, че с Д.ието си подсъдимият Т.Р. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Обект на престъплението по чл.130 от НК са обществени отношения, които
17
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна на 06.05.2021 г. , малко преди 21ч. в гр.Белослав, обл.Варна, на
ул.“Еделвайс“ №13 подсъдимият и неговият брат са причинили на пострадалия лека
телесна повреда. Увреждането е причинено нанасяне на удари с юмруци в главата
/лицето/, събаряне на земята , нанасяне на удари с юмруци и ритници по главата и
тялото /горните крайници/.
От действията на подсъдимия и неговият брат Д.Р., пострадалият Ст.М. е претърпял
травматични увреждания: контузия на главата - травматичен оток и кръвонасядания
по лицето;ожулване по лицето; ожулвания в областта на дясната мишница;
травматичен оток и контузия на лявата лакътна става; ожулвания по лявата
предмишница; ожулвания дясната длан.
Всички увреждания посочени по-горе следва да се квалифицират като разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обусловило временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979
г., Пленум на ВС, под „ разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна
телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или
временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието“. В случая претърпяното увреждане е с разстройство на здравето и следва
да се квалифицира по ал.1 на чл. 130 НК, като в тази насока ВРС се съобрази не само с
константната съдебна практика, но и с правната доктрина. Според "Наказателно право,
Особена част, Престъпления против правата на гражданите", доц. А. С., издателска
къща Сиела, 1997 г., стр. 95: „Лека телесна повреда с разстройство на здравето са
например охлузвания, контузните рани, които причиняват оток и посиняване и други
подобни.“.
Телесната повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко на различни
части по тялото. Съобразно т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на
ВС, когато с Д.ието се причиняват на едно лице две или повече еднакви по характер
телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда, т.е. налице е едно
престъпление в случая лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Настъпил е и общественоопасния резултат- травматични увреждания, посочени по-
горе обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и съставляват
лека телесна повреда за тъжителя.
Д.ието е извършено от подсъдимия Т.Р. в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК
с неговия по-голям брат Д.Р., понастоящем починал, спрямо когото наказателното
производство е прекратено, тъй като Д.ието им по нанасяне на удари спрямо тъжителя
представлява тяхна съвместна и задружна умишлена дейност. Това следва от
установените фактически данни, че и двамата обективно са нанасяли удари с юмруци и
ритници спрямо тъжителя, а в субективен план всеки е съзнавал освен своето участие в
престъпната деятелност и това на другия извършител.
Тук следва да се посочи и че съгласно действащата съдебна практика, независимо
от обстоятелството, че наказателната отговорност е лична, в случаите на съучастие
18
общността на умисъла, обективиран от конкретните действия, често изключва
възможността от персонифициране, респ. степенуване и разграничаване на участието
на всеки от подсъдимите в осъществяване на изпълнителното Д.ие. Безспорно, в
конкретния случай, на пострадалия са причинени множество увреждания, които не
могат да бъдат получени от един единствен удар, а са следствие на множество удари в
едни и същи анатомични области – тази на главата /лицето/ и на крайниците, където
удари са нанасяни и от подсъдимият Т.Р. и от неговият брат Д.Р., спрямо когото
възможността за дирене на наказателното отговорност е погасена поради смърт на
дееца. Поради това и законосъобразен, в духа на закона, се явява крайният извод, че
причинените на М. увреждания са резултат от съвместни, задружни и несъмнено
противоправни действия на две лица.
Ето защо съдът прие, че на 06.05.2021г. подсъдимият е осъществил от обективна
страна съставът на престъплението лека телесна повреда - по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК.
От субективна страна Д.ието е извършено при пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от
НК. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на Д.ието- неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Подсъдимият е осъзнавал, че действа
заедно с друго умишлено действащо лице- неговият брат Д.Р., станал повод за
конфликта, като е съзнавал, че безспорно двамата нанасяйки удари с юмруци и
ритници на пострадалия, неминуемо ще му бъде причинено телесно увреждане.
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и
категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимия е
осъществил престъпление по чл. 130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. По тези съображения
ВРС призна подсъдимия Т. ИВ. Р. за виновен в извършване на престъпление от частен
характер по чл. 130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.


Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на подс. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана
административнонаказателната му такава.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че за престъплението по чл. чл.130,
ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или
„Пробация”, от Д.ието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Видно от приложената по делото справка съдимост, подс. Т.Р. не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер. Същият е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с Решение по НАХД № 1612/2011г. на РС-Варна,
влязло в сила на 28.05.2011г., като за Д.ие по чл.343в, ал.2 от НК, извършено на
19
08.10.2010г. му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Като съобрази указанията дадени в ТР № 2/2018г. на ВКС по т.д. №2/2017г. на
ОСНК и Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. І 4/85год на ПВС, настоящият
съдебен състав прецени, че в случая няма пречка подсъдимият да бъде освободена
отново от наказателна отговорност по следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе постановление лицата освободени от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК не могат да бъдат поставяни в по-тежко
положение от тези осъдени на глоба по НК. По отношение на тях приложение намира
срокът по чл. 86, ал.1, т.3 от НК и тези лица могат да бъдат освободени от наказателна
отговорност повторно ако е изтекла една година от наложената глоба.
Съгласно ТР № 2/2018г. на ВКС по т.д. №2/2017г. на ОСНК общата давност по
изпълнение на наказанието, предвидена в чл.82, ал.1 от НК е приложима на общо
основание и за наказанието глоба и се прекъсва с всяко действие по изпълнението, след
което започва да тече нова давност съгласно чл.82, ал.3, пр.2 от НК. С изтичане на
срока по чл. 82, ал.1, т.5 от НК от последното извършено действие по събиране на
глобата изпълнението й е погасено по давност и не са налице пречки за прилагане
разпоредбите на реабилитация по право и тези на абсолютната реабилитация. В т. 7 от
ТР е посочено, че институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на
лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е
образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този
случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК.
В настоящия случая следва да се съобразяват сроковете за изпълнение на адм.
наказания предвидени в нормата на чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН адм. наказание не се изпълнява ако са изтекли
две години когато се касае за наказание глоба.
Съгласно ал.2 на същия член давността започва да тече от влизане в сила на акта с
който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Нормата е
пълен еквивалент на тази на чл. 82, ал.3 от НК.
В случая видно от приложеното по делото справки изходящи от Директора на
дирекция „Събиране на ТД на НАП /л.171, л.185 от делото/ и копия от материалите по
и.д. за сумата наложена като наказание глоба на подсъдимия с Решението на ВРС по
НАХД № 1612/2011г. има издаден изпълнителен лист на 28.05.2011г. и образувано
изпълнително производство като единственото предприето действие във връзка с
изпълнение на наказанието е било присъединяване на задължението към вече
образувано в ТД на НАП и.д. спрямо подсъдимия на дата 24.08.2012г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН от тази датата-24.08.2012г. започва да тече нова
давност, която е също две години съобразно ал.1 на същия член. Давността изтича на
24.08.2014год. От тази дата започва да тече и едногодишния срок по чл. 86, ал.1, т.3 от
НК приложим в случая съгласно ППВС и ТР и изтича на 24.08.2015год. Съобразно
фактическите рамки на частната тъжба, Д.ието предмет на настоящото производство е
извършено на 06.05.2021год., поради което и съдът прие, че няма законова пречка по
отношение на подсъдимия да бъде приложена отново нормата на чл.78а от НК.
20
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размерът предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на
извършване на Д.ието.
Степента на обществена опасност на Д.ието по чл.130, ал.1 от НК по принцип е
висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната неприкосновеност
на личността, като непосредствен обект на засягане са обществените отношения,
свързани с телесната цялост на същата. Престъплението е включено в глава ІІ НК-
“Престъпления против личността”, раздел І НК.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други
осъждания и наличните добри характеристични данни.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
каквито и да било данни за други противообществени прояви, трудова ангажираност на
подсъдимия, добрите характеристични данни за същия извлечени от справката с
характеристични данни и от показанията на разпитаните по делото, обстоятелството,
че е прибягнал до физическа саморазправа поради желанието си да предотврати
конфликт между брат си и частният тъжител.
Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.
Като причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът отчете
незачитането от страна на подсъдимия на телесната неприкосновеност и здравето на
личността.
Съдът, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на конкретното
Д.ие и на дееца, неговото имуществено състояние, при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, определи наказанието „Глоба” в
минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, в редакцията на разпоредбата към
момента на извършване на Д.ието, а именно в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът
намира, че така отмерен размера на наказанието „глоба“ ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК– генералната- ще се въздейства
предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция
- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления. С оглед на това съдът счита, че посоченото по-горе административно
наказание глоба е справедливо и съответно на обществената опасност на Д.ието и
дееца, а налагането на по-голям размер на глобата би се явило несправедливо и
несъразмерно тежко в конкретния случай.

По отношение предявения граждански иск:

В случая е безспорно доказано наличието на противоправно Д.ие от подсъдимия –
безспорно е, че в съучастие с друго лице е причинил на пострадалия лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота,
представляваща лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК- престъпление срещу
личността на гр.ищец М., за което съдът го призна за виновен. Безспорна е причинната
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите травматични увреждания.
Затова ВРС счита, че гражданският иск е допустим и основателен. Претендира се
21
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното Д.ие неимуществени
вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно
поведение от страна на подс. Т.Р., в резултат на което са възникнали вредите от Д.ието
му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. В процесния случай е безспорно установено наличието на деликтно поведение
у подсъдимия. Поради това именно в случая е налице непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като наказаният подсъдим е причинил виновно
неимуществени вреди на тъжителят и граждански ищец С.М.. Поради това и
гражданският иск е основателен. Претендираните вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях
обезщетение, се определя на принципа на справедливостта, при отчитане на приноса и
на подс.Д.Р., спрямо когото е оттеглен гражданския иск след смъртта му и
производството по същия е прекратено спрямо него. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на Д.ието. За един период от време той е
търпял болки и страдания, доколкото е бил нарушен телесният му интегритет,
изпитвал е дискомфорт и неудобство при ежедневните си дейности. Същевременно
възстановителният процес е в рамките на около две-три седмици /около 20 дни/
съобразно заключението на СМЕ, което е немалък период. Отделно от това са събрани
гласни доказателства от показанията на В.Г.а, В.Т., че тъжителят е изпитвал болки, че
имал синини и отоци по лицето, което безспорно нарушава нормалния му ритъм на
живот. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е доказана по
основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Принципно положение на закона – чл. 53 от
ЗЗД е, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая
след прекратяване на производството спрямо подс.Д.Р. и в гражданската част, при
определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетен и неговият принос в
пречиняването на вредоносния резултат. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.
13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за
неимуществените вреди по справедливост не е абстрактно понятие. Последното зависи
от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4
от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни
обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че
нанесените от подсъдимия Т.Р. неимуществени вреди, след отчитане и изключване на
приноса на подс.спрямо който производството е прекратено, могат да бъдат
овъзмездени от сумата от 1 000 /хиляда / лева за изпитаните болки и страдания,
физически затруднения и дискомфорт, както и стрес, съпътстващ оздравителния
процес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 06.05.2021г. Над тази сума до пълния
размер на претенцията от 5 000 лева, съдът намери иска за недоказан по размер, поради
което и го отхвърли.

По отношение на разноските по делото:
22

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане.
Като взе предвид горната разпоредба съдът осъди подсъдимия Т.Р. да заплати
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, явяваща се направени по делото разноски по
назначената и приета експертиза и за изслушване на вещи лица в полза на Районен съд
- Варна, както и сумата от 40.00 /четиридесет/ лева, представляваща държавна такса
върху уважения гражданки иск в полза на Държавата.
В производството пред първата инстанция, повереникът на частния тъжител и
гр.ищец адв.Т., в пренията по съществото на делото, е поискал присъждане на
направените по делото разноски. Видно от материалите находящи се в кориците на
делото, по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие
/л. 7, л.174 от дело/, по силата на които на упълномощения от частния тъжител
повереник е изплатено възнаграждение в размер на 1 200.00 лева за съдебното
производство. Видно от съдържанието на договор за правна защита и съдействие от
02.08.22г. и пълномощно, в тях изрично е отбелязано, че е за процесуално
представителство на частния тъжител С.М. по НЧХД, както и че е договорено
плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста / лева с
ДДС е заплатено в брой. Към договора е приложена и фактура за сумата от 1 200 лв.,
издадена от адв.Т.. При това съдържание на договора за правна защита и съдействие и
с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези
разноски действително са направени, а договорът за правна защита и съдействие, както
и фактурата се явяват документи, удостоверяващи извършването на плащането.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков
път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, тъй като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С
оглед на това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния
случай в полза на частния тъжител М. се следва сумата от 1 200, 00 лева, тъй като в
този размер възлизат реално направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с производството по делото, а заплащането на тази сума
съдът възложи в тежест на подсъдимия Р..
От страна на подсъдимия чрез неговия защитник е ангажирано становище относно
искането на повереника за присъждане на сторените по делото разноски под формата
на адвокатско възнаграждение, като е отправено възражение за прекомерност в
протокол от с.з. на 30.08.22г.- л.178 от СД. С оглед горното съдът дължи становище по
този въпрос. За да отхвърли това възражение, съдът съобрази, че в наказателното
производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвиждаща възможност за
намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е така, тъй като НПК предвижда
възможност за субсидиарно прилагане на ГПК единствено относно реда за разглеждане
на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК, но не и по въпроса за произнасянето
и присъждането на разноски в производството по наказателни дела. Отделно от това
посоченият по-горе въпрос не съставлява част от реда за разглеждане на гражданския
иск, а възниква за решаване едва след произнасянето на съда по основателността на
исковата претенция и е последица от това произнасяне. Ето защо, няма как да се
приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се
прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това основание съдът да намалява размера на
23
претендирано адвокатско възнаграждение. При положение, че към настоящия момент
законът не овластява наказателния съд с подобно правомощие, то няма как такова
правомощие да бъде упражнено дори при направено искане на страните. Касае за
законодателна празнота, която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез анализ и
тълкуване на процесуалните норми, а единствено от законодателя чрез иницииране на
законови изменения и допълнения. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на
Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните магистрати са
посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и следователно не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на
разноските.
Подсъдимият следва да поеме и направените от тъжителя разноски в размер на
300.00 /триста/ лева внесен депозит за изготвяне на назначената СМЕ, 12.00
/дванадесет/ лева Държавна такса за образуване на производството и 40 /четиридесет/
лева такса за медицинско удостоверение, поради което и съдът ги възложи в негова
тежест.

По отношение на веществените доказателства по делото:

Съдът постанови веществените доказателства по делото: - 1 бр. диск, съдържащ
записи от тел.112 и 1 бр. диск, съдържащ образни изследвания на СТ. АТ. М., на
основание чл.112, ал.4 от НПК да останат към материалите по делото.



Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
24
Съобщи за изтекли лични данни