Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……..…/…………..… , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 1249 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез управителя Александър
Стефанов Александров, против НП № 23-0000094 от 14.02.2019год. на началника на
Областен отдел „АА” гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл.19, ал.4 от
ЗАвтП на въззивника е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че
НП е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи че било допуснато нарушение на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Твърди, че ЗАвтП и ЗДП не вменяват допълнителни изисквания за пълно
изпълнение на разписанията, но договорът за организацията, изискванията и
качеството на междуселищните и междуобластните
пътнически преводи от З.Х1.1997г. сключен между „М." ООД *** изисква от
превозвача да осигурява 95% от средно месечно изпълнение на курсовете по
разписания. На тази база твърди, че АНО неправилно бил приел, че с неизпълнение
на курса с начален част на тръгване от Автогара Варна -18:15часа превозвачът не
е изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутното разписание №3115 с договор
от 03.11.1997г. от Община Варна на 19.12.2018г., както и че АНО не бил изяснил
причините за неизпълнение на този курс. Сочи, че описаното деяние не е
административно нарушение, не е извършено от лицето посочено като нарушител и
не може да се вмени във вина на превозвача. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното
дружество – адв. В.Панов, поддържа жалбата, а във
фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент, че нарушение
нямало защото маршрутното разписание визирано в НП не било разписано от
превозвача и не фигурирало в приложение №1 към сключения с Община Варна
договор, а от друга страна сочи, че съобразно сключения договор превозвача бил
длъжен да изпълни 95% от заложените курсове, а АНО не бил изследвал този факт.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не
се явява. По делото е налице писмено становище от АНО в което същият изразява
становище, че нарушението е безспорно доказано
от събраните доказателства и не представлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за потвърждаване на НП.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е процесуално допустима.
На 21.12.2018г. в гр.Варна, въз основа
заповед № РД-12-1228/19.12.2018г., служители на ОО „АА“ гр.Варна, в това число
и св.Й.Й. извършили тематична проверка на въззивното
дружество като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 0627/09.12.2011г. за
международен обществен превоз на пътници с автобус. В хода на проверката било
установено, че на 15.12.2018г. в гр.Варна, бул."Вл.
Варненчик" №158, превозвачът не е изпълнил
възложеното му за изпълнение маршрутно на разписание № 3115 с договор от
03.11..1997год. от Община Варна за автобусна линия гр.Варна - гр.Добрич, с
начален час на тръгване от Автогара Варна в 18:15ч. Било установено още, че
общественият превоз на пътници е следвало да бъде изпълнен с автобус
"Мерцедес", кат.М2, с рег.№ В0182КР и водач Стоян Георгиев Стоянов,
като в тази връзка била изготвена декларация от управителя във връзка със
заложения график за работа. Неизпълнението на превоза било установено от
извършената проверка в дневник за изпълнените курсове в Автогара Варна,
декларация на превозвача и пътен лист серия № 008393/15.12.2018г. издаден за
упоменатия автобус.
При
горните констатации на 21.12.2018год. св. Й. съставил срещу въззивното
дружество АУАН бл. № 258734, в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвтП.
Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен още същия ден на
представляващия въззивното дружество, който го подписал без възражения. В срока
по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.
На
14.02.2019год., въз основа на акта, АНО издал ревизираното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество като превозвач е нарушило разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвтП и на
основание чл.105, ал.1 от същия закон му наложил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителя Й.Й., който
пресъздава възприятията си от проверката с нужната конкретика.
Като писмени доказателства освен тези приложени към АНП
(Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, ; Заповед № РД-12-1228/19.12.2018год. на началника на
ОО „АА“ Варна; справка за нарушител, пътен лист Серия А № 008393 от
15.12.2018год.; Маршрутно разписание № 3115 от 03.11.2006год., препис от
дневника на автогара Варна за изпълнените курсове на 15.12.2018год. и
Декларация от Александър Стефанов Александров) са приети и изискан от съда
препис от дневника на автогара варна за изпълнените курсове в периода от
01.11.2018год. до 31.12.2018год., както и препис от договор за организацията,
изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните
пътнически превози от 03.11.1997год., както и приложение №1 – транспорта схема.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни равни изводи.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на
административнонаказателното производство съдът констатира, че акта и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението за което въззивникът е привлечен към адм.
наказателна отговорност с акта и наказан съответно с НП, посочени са и
доказателствата в подкрепа на адм. наказателното
обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не
констатира. Безспорно
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
- Димитър Калайджиев отбелязан в акта като присъствал при съставянето
му. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, ако и да се
приеме за формално нарушение, то не е от категорията на съществените такива,
водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху
правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е
наказан. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение
на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН то не се споделя от съда, защото в
случая данни за наличието на тази хипотеза макар да са налице (нормата
предвижда съставянето на акта в присъствието на други двама свидетели само
когато липсват такива на извършване на нарушението или неговото установяване, а
в случая св. Калайджиев е вписан в акта като свидетел на съставянето на акта),
то макар и формално такова нарушение да е било допуснато, то по никакъв начин
не води до нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от
възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на
НП.
На
въззивното дружество е възведено обвинение за нарушение нормата на чл. 19, ал.4
от ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба превозвачите са длъжни да изпълняват
възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на
този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
Не е
спорно по делото, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на
§ 1, т.5 от ЗАвтП и в качеството си на такъв е следвало да изпълнява
възложеното му разписание по автобусна линия Варна-Добрич. Не е спорно между
страните и това, че въззивното дружество превозвач, притежаващо лиценз на
Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с
автобус, не е изпълнило възложеното му маршрутно разписание № 3115 по автобусна
линия гр. Варна - гр.Добрич с час на тръгване от гр.Варна в 18.15часа на
15.12.2018 г. На посочената дата и час превозвачът не е тръгнал изобщо от
гр.Варна за гр.Добрич. Това разписание е било възложено на жалбоподателя по
силата на договореност с възложителя Община Варна с Договор за организацията,
изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози, сключен между Община
Варна, като възложител и „М.“ ООД, като изпълнител. Договорът е сключен между
страните до провеждане на конкурс, като видно от приложеното към АНП маршрутно
разписание то е от 03.11.2006год.. От друга страна въззивникът не оспорва, че
именно на него е било възложено изпълнението на маршрутно разписание №3115 по
маршрут гр.Варна - гр.Добрич. Нещо повече видно от показанията на св. Й. именно
управителят на въззивното дружество е представил по време на проверката това
маршрутно разписание, което сочи на безапелационен извод, че той е бил запознат
с него и е приел да го изпълнява. Горното съдът изрично отбелязва с оглед
становището на процес. представител на въззивника изразено във фазата по
същество, че върху разписанието нямало подпис на превозвача съответно той не го
бил приел за изпълнение. Нещо повече факта, че разписанието е било прието за
изпълнение явства и от приложените към АНП декларация
изходяща от управителя на въззивното дружество и пътен лист №
008393/15.12.2018год., видно от които разписанието, в частност конкретния курс
в 18:15ч. , е бил заложен за изпълнение с автобус „Мерцедес“ с рег.№ В0182КР и водач Стоян Георгиев
Стоянов. В тази връзка факта, че към момента на подписване на договора с Община
Варна преди повече от 20г. е имало одобрена друга транспорта схема (на който
факт се позовава защитата) по никакъв начин не сочи липса на съставомерност.
Очевидно в годините транспортната схема е била актуализирана което се
установява, както от приложеното към АНП маршрутно разписание № 3115 така и от
дневника на Автогара Варна за извършени курсове през текущия месец декември
2018год и предходния месец ноември. Видно от последния курсовете са били заложени
и са били извършвани с часове различни от представеното от защитата Приложение
№1.
Видно от
доказателствата по делото, превозвачът "М." ООД не се е съобразил с
маршрутното разписание и така е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗАвтП. Затова и настоящият
съд намира, че въззивникът правилно е бил санкциониран на основание чл. 105,
ал.1 от ЗАвтП, тъй като санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП е обща
такава и включва фактическият състав на нарушеното правило за поведение. За да
е налице нарушение на чл.19, ал.4 от
ЗАвтП следва да са налице 3 кумулативни елемента: 1/качество
"превозвач" на санкционираното дружество; 2/възложена на дружеството
по съответния законов ред автобусна линия и разписание към нея с описанието в
НП и 3/неизпълнение на линията предвид постигнатите договорености с
възложителя. Цитираната норма от ЗАвтП предвижда наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание.
Видно от доказателствата по делото - пътен
лист № 008393/15.12.2018г., извадки от Дневник за изпълнените курсове на
Автогара - Варна и декларация от управителя на въззивното дружество, превозът
по маршрутно разписание №3115 с начален час на тръгване от Автогара Варна –
18:15ч. е бил заложен, но не е бил изпълнен. Нещо повече видно от извадките от
Дневник за изпълнените курсове на Автогара-Варна от 15.12.2018год. срещу горепосочения
курс, а и срещу още три такива по същия маршрут /Варна – Добрич - Варна, в
часовете -14.45ч; 16.45ч. и 17.15ч./ е отбелязано, че не са изпълнени.
Що се касае до становището на защитата,
че деянието не било съставомерно, тъй като съгласно договора въззивното
дружество можело да не изпълни 5% от договорените курсове, а АНО не бил
изследвал въпроса колко курса са били изпълнени към 15.12.2018год., то
определено не се споделя от съда. Действително видно от приложения по делото
договор между въззивното дружество и община Варна - раздел ІІ, т. 2.3
превозвачът следва да осигурява 95 % средно месечно изпълнение на курсовете по
разписание. В т.2.2 от същия раздел обаче е разписано, че изпълнителят
превозвач следва да спазва взаимоподписаните маршрутни
разписания. По-нататък разпоредбите на този раздел, а именно т.2.4 и т.2.5
възлагат задължения с цел максимално обслужване на пътниците. Затова съдът
намира, че задълженията за превозвача следва да се тълкуват в действителния им
смисъл придаден с договора, а именно максимално обслужване на пътниците, което
включва и редовното спазване на маршрутните разписания /задължение по раздел 2,
т.2.2/. Ако бъде възприета тезата на защитата, че дружеството може да не
изпълни по свое усмотрение 5% от
месечните курсове по възложеното му разписани, то това би означавало, че е
възможно да не бъдат изпълнени възложените разписания за цели дни, което реално
би блокирало междуобластната линия Варна-Добрич. В
никой случай това не би могло да се възприеме, че е в интерес на пътниците и
представлява максимално обслужване по смисъл на договора. Допуснатото с
договора опущение, би могло да има значение единствено при наличие на някакви
форсмажорни обстоятелства- изброени примерно в раздел 6, т.6.3 от Договора. Не
на последно място няма как да се приеме, че липсва нарушение, при положение, че
за деня не са изпълнени общо 4 от възложените курсове.
В случая, правно значение има установеният
резултат - неизпълнение на маршрутното разписание, който винаги е единствено
възможното следствие от осъществяване на процесното бездействие от превозвача,
при изричното нормативно изискване за действие - "Превозвачите са длъжни
да изпълняват...- чл.
19, ал.4 ЗАвтП." Или, налице е неосигурено спазване на съответния
регламент относно възлагането и изпълнението на превозите по автобусните линии
и разписанията за тях от съответната транспортна схема, като са без значение
конкретните способи за постигане на този резултат, които по правило са в
оперативната самостоятелност на управлението на превозвача.
С оглед гореизложеното настоящият състав
намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, като АНО
правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 19,
ал.4 от ЗАвтП. Субективна страна на
нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо превозвач - ЮЛ, а отговорността на
юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
Правилно според настоящия съд е определена
и санкционната разпоредба доколкото за нарушението на чл. 19, ал.4 от ЗАвтП не
е предвидена специална санкционна разпоредба, поради което и санкцията се
налага по общата норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП. Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП и подзаконовият нормативен акт по прилагането
и са призвани да гарантират, още повече, че в случая се касае за неизпълнение
на обществен превоз на пътници по междуселищни и междуобластни
линии, при констатирани и санкционирани и други нарушения от контролните органи
визирани в справката за нарушител, приложена по преписката. Нещо повече,
безспорно от доказателствата по делото се установява и че на същата дата
дружеството е допуснало неизпълнение на общо четири курса по възложеното
маршрутно разписание, а от справката за нарушител е видно и това, че това
нарушение не е изолиран случай и въззивника вече е бил наказван за същото
нарушение – НП № 331/14.03.2016год. в сила от 22.04.2016год. и НП №
312/13.03.2017год. в сила от 28.03.2017год.. Принципно налагането на
административно наказание за конкретно нарушение не е самоцел на закона,
доколкото справедливо е предвидена възможност за приложение на нормата на чл.28
от ЗАНН. В случая обаче се касае за гарантиране на транспортните връзки между
две общини, като няма как да бъде пренебрегнат факта, че по този начин се
нарушават правата на пътуващите по тази линия, още повече на тези които полагат
труд в другата община. Самият факт, че превозвачът допуска автобуса да не
потегли изобщо от утвърдената транспортна схема сочи достатъчно висока степен
на обществена опасност, още повече в контекста на ясните факти, че много хора
ежедневно пътуват с по тази линия до работата си в други населени места и
обратно /доколкото неизпълнението на превоза касае разписание в 18.15ч./.
Именно поради това следва да се приложи цялата административнонаказателна
репресия за недопускане на такива нарушения. Поради това и разпоредбата на чл.28
от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо
и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000094 от 14.02.2019год. на Началника на Областен
отдел „АА” гр.Варна, с което на „М.“ ООД ЕИК ********* на основание чл. 105, ал.1
от ЗАвтП е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл.19, ал.4 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: