№ 6270
гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110126017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 265879 от 26.09.2023 г. от Б. В. З., чрез адв. Й.
Л.-П., с искане определение № 31971 от 13.09.2023 г. постановено по ч. гр. д.
№ 26017/2022 по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
В молбата се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски
пропорционално на оттеглената част.
Насрещната страна по молбата Н. Н. Д. срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК
взема становище, като счита молбата за неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от Б. В. З. е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от Н. Н. Д.
заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК,
срещу Б. В. З., като в полза на заявителя е издадена поисканата заповед за
сумата от сумата 6250 лв., представляващо незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 125 лв., както и за сумата от 642 лв. адвокатско
възнаграждение. След връчване на издадената от съда заповед за изпълнение
на длъжника, същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи
заплащането на сумата и претендира разноски. Като заедно с възражението е
представен и договор за правна защита и съдействие, с уговорено
възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид постъпилото възражение съдът е указал на основание чл. 415 от
ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като заявителят е предупреден
1
за последиците от непредявяването на иск. Заявителят е получил
съобщението с посочените указания на 31.10.2022 г., като същият е
представил доказателства, че е предявил иск с вх. № 255961 от 23.11.2022 г.
за сумата от 5000 лв., незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от
18.05.2022 г. до изплащане на вземането. С Разпореждане № 18839 от
09.02.2023г. съдът е указал на Н. Н. Д. да уточни претенцията си за главница,
доколкото е налице липса на идентичност между сумата по заповедта-6250
лв., и сумата по исковата молба – 5000 лв. С молба вх. № 51449/23.02.2023г.
Н. Н. Д. уточнява, че претенцията му е за сумата от 5000 лв. главница. Поради
което срещу Б. В. З. заповед за изпълнение е обезсилена в частта за сумата
над 5000 лв. до пълния предявен размер от 6250 лв., представляващо
незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
28.05.2021 г., както и за сумата над 100 лв. до пълния дължим размер от 125
лв. за платена държавна такса и над сумата от 513.60 лв. до пълния размер от
642 лв. адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на по 50
лева за длъжника. Настоящият състав като съобрази, че заповедта за
изпълнение е частично обезсилена намира, че на длъжника следва да се
присъди сума в размер на 10 лв. С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира с оглед константната практика на СГС, че следва да посочи, че
изоставя своята практика за недължимост на адвокатско възнаграждение на
длъжника в заповедното производство и намира, че такова се дължи в
посочените по-горе размери.
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само
2
до сума в размер на 10 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 31971 от 13.09.2023 г. постановено по ч. гр.
д. № 26017/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен
адрес/ четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. Б. А., да заплати на Б. В. З., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Й. Л.-П.,
сумата в размер на 10 лв., представляваща сторените разноски в заповедното
производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3