Решение по дело №2769/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 906
Дата: 27 септември 2023 г.
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20232120202769
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Б., 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
*************, представлявано от управителите В.Д - С. и В.Ш. срещу Наказателно
постановление № ************* г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
Б., С. и Я. със седалище Б. към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на
потребителите,с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 лв., на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите за нарушение по чл. 68в,
във вр. с чл.68г, ал.4, във вр, чл.68е, ал.2, предл.1 от Закона за защита на потребителите .
В жалбата се оспорват фактическите констатации, изложени в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП, и тяхната правна оценка, като се заявява оплакване,
че в хода на проверката видно от КП потребителският етикет върху опаковката на съответната
стока „панирани скариди Vici”170 гр. съдържа пълната изисквана от закона потребителска
информация за съставките на стоката, в т.ч. „скариди от сурими 65%“.Тези фактически детайли
според жалбоподателя елиминират съставомерната характеристика на твърдяното нарушение
чл.68е,ал.2, предл.1, вр. чл.68г, ал.4 във вр. чл.68в ЗЗП.В евентуалност се излага пространна
аргументация за приложимостта на чл.28 ЗАНН в процесния казус.
Дружеството жалбоподател не изпраща законен или процесуален представител в проведеното о.с.з.
Пълномощникът на наказващия орган- гл. юрк.Дж. интерпретира фактическата установеност на
нарушението и относимия материален закон, поддържайки тезата за установена нелоялна и
заблуждаваща търговска практика,констатирана при проверка на жалбоподателя. Настоява за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически изводи
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател „Б.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
*************, ***, стопанисва търговски обект – магазин „536“, намиращ се в *************
На 17.02.2023 г. свидетелят Д. К., заемащ длъжност "главен инспектор" в Област Б.- Комисия за
защита на потребителите, извършил проверка в магазина във вр.с кампания на КЗП, отнасяща се
1
до обявяване на цените и промоциите в хранителни вериги, при която на случаен принцип е
избрана стока, която на търговски етикет е обявена като „панирани скариди Vici” 170 гр. с обявена
продажна цена 4,99 лв. и цена за килограм 29, 35 лв., а на потребителската й опаковка има
информация на български език, от която е видно,че всъщност панираните скариди са направени от
„сурими“.Според контролният орган търговецът „Б.Б.“ЕООД използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, т.к. чрез премълчаване прикрива съществена информация относно основна
характеристика на предлагана стока /за това,че панираните скариди са направени от „сурими“/.
Прието във фактологичното описание на съдържателните интегрални елементи на нарушението
е,че използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика се свежда в това,че „Б.Б.“
ЕООД,не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител, което действие
може да доведе до вземане на търговско решение, което средният потребител на би взел без
използването на тази практика, а именно-не се предоставя информация,че предлаганите за
продажба панирани скариди, всъщност не са скариди, а са направени от „сурими“. В контекста на
процесуалните критерии за максимална прецизност и изчерпателност е подчертано лексическото
значение и съдържание на „сурими“ – „ в превод от латински сурими означава измита и смляна
риба“ или друго обяснение за сурими – рибни остатъци, оформени и оцветени като
скариди.Според констатациите на проверяващия орган потребителите, посещаващи търговския
обект се информират, писмената информация – от етикета,поставен в непосредствена близост до
стоката, и вземат решение за покупката само по надписа му „панирани скариди“ и при
премълчаната информация за сурими.
Контролният орган описал извършените действия и установените факти в констативен протокол
№ К-2737225/17.02.2023 г., който бил връчен на представител на юридическото лице.
На 21.03.2023 г. на дружеството-жалбоподател била връчена покана за явяване и съставяне на
АУАН, на 28.03.2023 г., като на посочената в поканата дата не се явил представител на търговеца,
поради което АУАН №002383/29.03.2023 г. бил съставен на осн. чл.40,ал.2 ЗАНН в отсъствие на
нарушителя и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице Ваня Стоичкова Бочевска на
29.03.2023 г.
Въз основа на съставения акт, съдържащ гореизброените признаци на нарушението при цялостно
словесно тъждество в изложението на фактическото съдържание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, е издадено обжалваното НП, с което административното
нарушение при цифрово единство с материалноправната квалификация в АУАН е субсумирано
под материалния закон на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл,68е,ал.2,предл.1 ЗЗП и на дружеството-
жалбоподател на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. НП е връчено на законния представител на
дружеството на 21.06.2023 г. с писмо с обратна разписка./л.16/
Съдът прие за несъмнено установена и безспорно доказана изложената фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
обобщаващи единен по смислово-информационните си характеристики доказателствен
фундамент: показанията на свидетеля Д. К. констативен протокол № К-2737225/17.02.2023 г., ФКБ
от контролна покупка 5109/17.02.2023 г., доклад за извършена проверка с КП№ К-
2737225/17.02.2023 г, и др.
Настоящият състав изгради фактическите изводи въз основа на показанията на св. К., които според
съда съставляват източник на надеждна и достоверна доказателствена информация, който лично е
установил фактическото положение в магазина към момента на проверката на място, извършена на
17.02.2023 г., и го е удостоверил в съставения констативен протокол, редовно връчен на
представител на дружеството-жалбоподател. Показанията му са логични,рационални, детайлни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите напълно се подкрепят от
приетите на основание чл. 283 НПК писмени доказателства. Въз основа на тези гласни
доказателствени средства се установи, че търговският обект е бил отворен и в него са били
предлагани подбраните и индивидуализирани в КП артикули „панирани скариди Vici 170 гр“
съгласно търговския етикет, като при внимателен прочит на потребителската опаковка се
установява,че панираните скариди всъщност са направени от „сурими“.
В протокола е описана точно информацията, както относно търговския етикет на артикула
„панирани скариди Vici”, на обявена цена за 170 гр. -4,99 лв., така и относно, точния състав на
продукта, изводим при преглед на потребителската опаковка: панирани скариди сурими, мини
замразени,:съставки: скариди от сурими 65%/ сурими 37%, с рибно месо 34%/, стабилизатори Е
2
420, Е450, Е451, Е452, захар, вода, нишесте,/съдържа пшеница/, соев белтък, рапично масло, яйчен
белтък ,захар сол и т.н. Съдът кредитира приетия по делото констативен протокол като писмено
доказателство относно фактите на извършване на проверка в търговския обект на 17.02.2023 г.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /НП е връчено на
21.06.2023 г. на дружеството жалбоподател- л.16, а жалбата е депозирана на 04.07.2023 г,- л.34/,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят
отмяна на обжалвания акт.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на процесуалния закон от компетентни
органи, съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, във вр. със заповед № 7/06.01.2023 г. и заповед №
245А/01.04.2019 г., издадени от председателя на Комисията за защита на потребителите, в рамките
на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав
приема, че при съставяне на акта и при издаване на НП не е допуснато съществено процесуално
нарушение. В АУАН и НП обстойно са аргументирани всички аспекти на позицията на
контролния и наказващия орган, както по фактите относими към фактическата рамка на
нарушението, така и по правото досежно приложимата правна квалификация, като това е сторено
по ясен, достъпен и разбираем начин, с максимална изчерпателност при отразяването на
фактическата установеност на всеки съставомерен признак от състава на нарушението,
доказателтвата на които се основава той, и правните съображения относно нормативната
корелация и формално-логично съответствие с индивидуализираната като нарушена правна
разпоредба в съответствие с изискванията на чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е словесна и цифрова
тъждественост между двата акта, при пълноценна фактическа детайлизация при описание на
нарушението, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е „обвинен“ и да организира своята
защита.
Настоящият състав приема, че НП е законосъобразно и от материалноправна страна.
По същество - съдът счита, че от събраните по делото и описани по-горе доказателства безспорно
се установява, че на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и място, извършвайки продажба
на артикул, наименуван /обявен/ на търговския си етикет като „панирани скариди Vici”170 гр. с
обявена продажна цена 4,99 лв. и цена за килограм 29, 35 лв.,които според информацията в
потребителската им опаковка са направени от „сурими“, търговецът „Б.Б.“ ЕООД е използвал
заблуждаваща нелоялна търговска практика,, свеждаща се в премълчаване посредством което се
прикрива основна характеристика на предлаганата стока, с което е извършил вмененото му
нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр.чл.68е, ал.2, предл.1 ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на
ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител,
което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето
на услуга на потребителите. С разпоредбата на чл. 68в ЗЗП безусловно са забранени нелоялните
търговски практики. В ал. 4 на чл. 68г е установено, че нелоялна е и заблуждаващата и агресивна
търговска практика по чл. 68д – чл. 68к. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговската практика е
заблуждаваща когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация,
следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в
зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което
води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на тази търговска практика. Според чл. 68е, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗП заблуждаваща е търговската практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид
елементите по, ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на, ал. 1, което има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния
потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Фактическият състав
на нормата предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1) чрез премълчаване,
търговецът прикрива съществена информация по смисъла на, ал. 1; 2) това да води или да
3
може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика. Съществена информация за една стока е тази,
която касае основните характеристики на стоката в зависимост от използваното средство за
комуникация и от съответната стока съгласно чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП, а търговско решение според §
13, т. 31 от ДР на ЗЗП е всяко решение, взето от потребител за това, дали да закупи стока или
услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично
плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да
предприеме действие или не.
Спорният въпрос,чието правно третиране според въззивника е намерило проблематично и
неправилно интерпретиране в АУАН и НП е,дали предвид изрично упоменатата и фиксирана
върху потребителската опаковка реална и действителна информация относно точното съдържание
и състав на стоката „панирани скариди“, е осъществена обективната съставомерност на
нарушението чл.68г, ал.4, вр.чл.68е, ал.2, предл.1 ЗЗП, свързано с установяване на заблуждаваща
търговска практика, изразяваща се в премълчаване,довело до прикриване на съществена
информация
Не е спорно според настоящия състав,че търговецът жалбоподател в случая е премълчал
обстоятелствата относно основни характеристики на предлаганата стока „сурими“, с което е
прикрил същите, използвайки заблуждаващата търговска практика да означи търговския й етикет
със същностно разграничаваща се по вид, съдържание и хранителен състав стока „панирани
скариди“, т.е. предоставил е невярна търговска информация. Тази информация –изначално
невярното обявление на вида стока е в състояние, както директно да заблуди средния потребител,
така и да създаде опасност от въвеждане в заблуждение /с оглед обичайното търговско поведение
на среден потребител, закупуващ бързо потребими стоки храни/. Недобростъвестното означение
на друг, различен вид на стоката върху търговския етикет на предлаганите за продажба „сурими“
съставлява премълчаване от страна на търговеца, с което се прикрива действителния вид и състав
на стоката. След като е посочено,че се предлагат за продажба „панирани скариди“ тази
информация е от естество пряко да въведе в заблуждение потребителя, че артикулът вероятно ще
отговори на неговите покупателни нужди, което от своя страна би повлияло на вземането на
решение относно закупуването на стоката, предвид стабилизиране на убеждението при обикновен
прочит на търговския етикет,че потребителят закупува именно „панирани скариди“. В случая
базисно правнорелевантно съдържание за противонормената специфика на установимата
търговска практика, е какво е означено на търговския етикет за предлагания артикул /в който е
модифицирана разновидността му и е прикрит състава му/, т.е. неговата основна характеристика е
прикрита /не е коректно посочена/, а тя определено е в състояние да накара потребителя да вземе
решение за покупка на стоката. Ето защо, съдът намира, че правилно АНО е преценил, че е налице
премълчаване от страна на търговеца, тъй като той цялостно е трансформирал, което е
еквивалентно на прикриване на основните характеристики на тази стока – вид, състав, хранително
съдържание. Съдът намира, че независимо, че стоката притежава потребителска опаковка с
изписване на съдържанието й, предвид размера на шрифта, но не само,а и предвид констатираното
остро противоречие с критериите за добросъвестност на търговската практика, информативността
и смисъла на потребителската опаковка, са напълно декомпенсирани и изместени от упоменатата
невярна „прикриваща“ информация върху търговския етикет. Обозначаването на търговския
етикет,че предлаганата стока представлява „панирани скариди“ е красноречива илюстрация за
заблуждаващ маркетинг, с който се постига пряка внушаемост на потребителя, че закупува именно
„скариди“, а не „сурими“, включващи оцветени и оформени като скариди рибни
остатъци.Пресъздаденото наименование в търговския етикет е нагледна демонстрация на
заблуждаваща нелоялна търговска практика, способна съществено да промени икономическото
поведение на средния потребител. Ето защо е повече от логично, че всеки потребител, който види
такъв продукт, с такова означение, би си помислил, че в него се съдържа стока, която отговаря на
общия прочит на търговския етикет - т. е. ще е съществено повлияна волята на потребителите в
полза на това да си закупят тази стока, като останат с убеждението, че той отговаря на нуждите им
съответни на обявеното върху етикета „панирани скариди“.
Според съда при индивидуализиране на подходящата и съразмерна имуществена санкция като
пропорционален административно-наказателен отвовор на извършеното нарушение, АНО е
определил санкцията в границите, предвидени от закона за извършеното нарушение съгласно чл.
27, ал. 1 ЗАНН. Санкционната разпоредба на чл.210а ЗЗП предвижда,че за нарушение на чл.
4
68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая, след като е отчел критериите по чл. 27, ал. 2
ЗАНН наказващият орган е приел,че справедливия размер на имуществената санкция, относим към
тежестта, правната укоримост на нарушението, съотношението на комплекса смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и обществената опасност на деянието е в размер към
минимума 2000 лв., с което според съда е гарантирал изпълнението на целите на чл.36 ЗАНН.
Предвид това въпросът за явна несправедливост на наказанието в случая е извън правомощията на
настоящия състав, т.к. наложеното наказание не подлежи на редуциране.
Искането за прилагане на института на маловажността, е неоснователно.
Легално определение на понятието "маловажен случай" е дадено в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс (НК), чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай, макар действително да е
установено, че нарушението е извършено за първи път, същото е с формален характер, т.е.сред
неговите иманентни нормативни характеристики законодателят изначално не е предвидил
настъпване на вредоносен резултат,то с оглед потенциалната негова опасност да доведе чрез
заблуждаващо и нелоялно търговско съобщение до съществена промяна в икономическото
поведение на потребителя, не може да бъде обоснован извод, че нарушението е с по-ниска степен
на обществена опасност, сравнимо с други нарушения от същия вид. Фактическите обстоятелства,
свързани с процесния казус, не водят до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
по делото не са установени обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществената му
опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът е взел участие и същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 лева. По аргумент от т. 6 от
ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
наказващият орган – в случая това е Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. С..
С тези мотиви, БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002383 от 30.05.2023 г., издадено от Директор
на Регионална дирекция за областите Б., С. и Я. със седалище Б. към Главна дирекция "Контрол на
пазара", при Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя „Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК:**********, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68е, ал. 2, пр. 1 от Закона за
защита на потребителите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК:********** да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр.
С. сума в размер на 80 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6