ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.113 и чл.119 ал.4
от ГПК.
С Определение № 11092/22.12.2021г., постановено по гр.д.№
20077/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, III гр.с., е прекратено
производството по делото, повдигнат е спор за подсъдност със Софийски
районен съд, за разглеждане на искова молба вх. № 23301/ 06.07.2021 г. по
описа на СРС от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК- *********, по която е образувано
гр.д. № 39544/2021 г. на Софийски районен съд, преобразувано в гр.д. №
20077 / 2021 г. по описа на ПдРС, III гр.с., и е изпратено делото на
Пловдивски окръжен съд. Аргументира, че с нормата на чл.2, ал.2 от КЗ
изчерпателно изброява субектите, които имат качеството на ползвател на
застрахователни услуги. Между тях не е посочен ответникът по регресния
иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице. Поради това
отговорността на ответника – застраховано лице, възниква не по силата на
договор, а се извлича от изрична разпоредба на закона – чл.500, ал.1 от КЗ.
Именно поради това, в случая приложение намира чл.119, ал.4 от ГПК, а не и
чл.119, ал.3 от ГПК.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че първоначално исковата
1
молба вх. № 23301/ 06.07.2021 г. на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК- *********, е
била подадена пред СРС и е образувано гр.д. № 39544/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
С Определение № 2134/20.07.2021г. на СРС, II г.о., 56 състав,
производството по делото е прекратено и е изпратено по местна подсъдност
на РС – Пловдив. Изложени са основни съображения, че предявеният иск на
осн. чл.500 ал.1 т.3 от КЗ от ЗД“Бул Инс“ против И.Д. Т. за заплащане на
сумата 162,20 лв., представляващо регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
вреди, причинени при ПТП, настъпило на 20.12.2018г., съставлява иск срещу
потребител на застрахователни услуги по см. на КЗ. Мотивира, че това е така,
тъй като от твърденията в исковата молба и писмените доказателства по
делото се установява, че материалноправното основание за възникване на
регресното вземане произтича от договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по който ответникът има качеството на
потребител на предоставената му застрахователна услуга, поради което
изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК /изм., ДВ, бр.65/2018г., в сила
от 07.08.2018г./ е приложима в случая и се явява абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Настоящият съдебен състав, счита, че нормата на чл. 2, ал.2 от КЗ
изчерпателно изброява субектите, които имат качеството на ползвател на
застрахователни услуги. Между тях не е посочен ответника по регресния иск
предявен от застраховател платил на увредено лице и затова отговорността на
ответната страна /застрахования/ възниква не по силата на договор, а се
извлича от изрична разпоредба на закона – чл. 500, ал.1 от КЗ. Ищецът ЗД
„Бул инс“ АД е предявил регресен иск срещу ИВ. Д. Т. при условията на
чл.500 ал.1 т.3 от КЗ /както посочва и СРС/. В случая, обаче, деликвентът –
ответник не е страна по застрахователното правоотношение. Задължението на
застрахователя да плати на увреденото от застрахователното събитие трето
лице и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона
/чл.500 ал.1 т.3 от КЗ/, а не от застрахователния договор. Регресното право на
ищеца не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а
възниква при наличие на изрично предвидените предпоставки на закона.
Ответникът няма на осн. чл.2 ал.2 от КЗ качеството на „потребител на
2
застрахователни услуги“, както е приел СРС с определението си. Приложение
намира разпоредбата на чл.199 ал.4, а не чл.119 ал.3 пр.2 от ГПК, затова,
съдът, пред който първоначално е входирана исковата молба няма
правомощия да следи служебно за местната подсъдност на спора.
Съгласно чл.199 ал.4 от ГПК възражение за неподсъдност на
делото може да се направи само от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба.
Ето защо, компетентен да разгледа искова молба вх. № 23301/
06.07.2021 г., подадена от ЗД „Бул инс“ АД, е РС – София.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да разгледа искова молба с вх. № 23301/ 06.07.2021
г., подадена от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК- *********, против ИВ. Д. Т., с адрес –
гр.Пловдив, ЖК Тракия, бл.204, вх.Б, ет.4, ап.16, е Районен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3