РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102123 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Е******” АД – гр. ****, с която
са предявени искове по чл.422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №******** за обект с абонатен номер №*****
намиращ се в ******* и за абонатен номер №*********. В исковата молба се посочва, че
ответникът има неизплатени задължения към ищцовото дружество в общ размер на 4883,34
лв., като в посочената сума са включени незаплатени фактури за ел.енергия 4474,43лв.,
представляваща главница по фактура издадена на 28.05.2019г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 408,91лв., считано от падежа на фактурата до 28.05.2020г,
посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№********* към същата дата. Сочи се,
че процесната фактура е била предмет на гр.дело №***** по описа на ВТРС, по което с
влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.
Ищецът сочи, че ответникът, независимо от изхода на спора по посоченото дело, не е
заплатил стойността на фактурата. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесната
фактура са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.06.2020г. по частно гражданско дело №******, по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че ответното дружество „Т”ЕООД се намира в договорни
отношения с ищеца „Е***”АД относно доставената му електроенергия по партида с
клиентски №*****.
С влязло в сила на 01.04.2020г. решение №200 от 01.04.2020г. по въззивно гр.дело
№*****/2019г. по описа на ВТОС е отменено решение №******. по описа на ВТРС и е
отхвърлен като неоснователен предявения от „Т***”ЕООД срещу „******” иск за
установяване недължимост на сумата 4474,43лв., представляваща стойност на ел.енергия
начислена за периода 02.04.2019г.-14.05.2019г. по фактура №**********/28.05.2019г. за
обект, намиращ се в ********.
На 18.06.2020г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника
„Т”ЕООД. Въз основа на заявлението на “****” АД, гр.В е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2020г. по ч.г.гр.д.№*****на
Великотърновски районен съд против длъжника Т***”ЕООД.а за сумата в размер на 4
474.43 (четири хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три ст.) лева
– главница за консумирана ел. енергия по издадена фактура от 28.5.2019 г. за клиентски №
***** за абонатен № *****и за абонатен № *****, находящи се в****** , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 17.6.2020 г. до изплащане на вземането,сумата
от 408.91 (четиристотин и осем лева и деветдесет и една ст.) лева - мораторна лихва върху
главницата за периода 7.6.2019 г. - 28.5.2020 г.,както и сумата от 147.67 (сто четиридесет и
седем лева и шестдесет и седем ст.) лева, от която 97.67 лева разноски за държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от НЗПП.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото са представени от ответника авизо към платежни нареждания за
извършени плащания на суми в полза на „****” и по изпълнително дело пред ЧСИ *****,
рег.№*** както следва: авизо от 20.08.2020г. на стойност 2901,50лв., авизо от 21.12.2020г.
на стойност 1572,93лв., авизо от 21.12.2020г. на стойност 408,91лв.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Между страните не е спорно, че се намират в договорно правоотношение, по силата
2
на което ищецът осигурява на ответника достъп до електроразпределителната мрежа и
осъществява пренос на ел.енергия за обект на потребление с аб.№*****, по партида с кл.
№******.
Не е спорно, че между страните е водено гр.дело №**** на ВТРС относно сумата
4474,43лв., по фактура №**********/28.05.2019г. за стойност на начислена ел.енергия, за
периода 02.04.2019г.-14.05.2019г., като с влязло в сила решение на ВТОС по въззивно
гр.дело №***** по описа на ВТОС е отменено решението на ВТРС и е отхвърлен като
неоснователен предявения от „Т***”ЕООД срещу „Е**** иск за установяване недължимост
на горепосочената сума 4474,43лв.
Предмет на настоящото поризводство е горепосочената сума за ел.енергия, чиято
дължимост от ответника ищецът претендира на основание влязлото в сила съдебно решение
на ВТОС по въззивно гр.дело №****по описа на ВТОС. В настоящото производство
ответното дружество не оспори исковата претенция, а наведе правопогасяващо възражение
за извършено плащане на исковите суми, чрез представени по делото авизо към платежни
нареждания.
Плащането е извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, но съдът по
реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. Сумата, която е заплатил ответникът в хода
на производството за главница в размер на 4474,43лв. и мораторна лихва в размер на
408,91лв. погасява исковите претенции за дължимост на посочените вземания за главница в
размер на 4474,43лв. и мораторна лихва в размер на 408,91лв. , което не се оспорва от
ищеца. След извършеното от ответника плащане не съществува задължение към ищцовото
дружество по исковите претенции за главница и мораторна лихва, поради което предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени като погасени, поради това, че
ответникът е платил дължимите суми в хода на производството.
По искането на ищеца за присъждане на разноски. Ищецът е претендирал
присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното
производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в
заповедта за изпълнение са 147,67лв., от които държавна такса в размер на 97,67лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В исковото производство направените
от ищеца разноски са 131,31 лв. за държавна такса, като има заявена претенция за
юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция
на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и
правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
3
настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
сумата 378,98 лв. Съдът, като съобрази, че плащането на задължението, предмет на исковите
претенции, е станало след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и в хода на настоящото
производство, намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът, независимо, че не е оспорил иска и е
заплатил дължимите суми, е станал причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е
погасил своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции, а едва в хода на
производството. С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство и в настоящото исково
производство, които възлизат в размер на общо 378,98 лв. за държавна такса и
юрисконсутско възнаграждение.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е*******” АД, ЕИК *******, със седалище гр.
******** срещу „Т****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище г*********** искове по чл.422
ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата от 4 474.43 лв. (четири хиляди
четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) – главница за ел.
енергия по издадена фактура от 28.5.2019 г. за клиентски № ******, сумата от 408.91 лв.
(четиристотин и осем лева и деветдесет и една стотинки) - мораторна лихва върху
главницата за периода 07.06.2019 г. - 28.05.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.06.2020г. по частно гр.дело ***** по описа на ВТРС,
като погасени чрез извършено плащане на задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА „Т****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„Е********” АД, ЕИК *******, със седалище гр.************ сумата общо 378,98
лв./триста седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното
производство по частно гр.дело №**** по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№***** на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5