№ 1205
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501222 по описа за 2021 година
С решение от 16.02.2021 г., по гр.д. № 211/20 г., ОС Монтана, осъжда
Гаранционен фонд да заплати на А. И. В. сумата от 20 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 20.10.2018 г.,
ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до сумата от 50 000 лв. (част от обща сума от
80 000 лв.).
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна А.
И. В.. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е
назначил поискана повторна СМЕ. Изтъква, че неправилно в експертизата не
е прието наличието на травматичен шок, контузия на гръден кош, комоцио и
загуба на съзнание, както и че не са изследвани последиците от счупването на
втори горен десен зъб и загрозяващия ефект от това. Счита, че лечението на
счупената ключица е било с усложнения. Намира, че при правилно прилагане
на чл. 52 ЗЗД, съобразяване на възрастта на пострадалата (18 г.), съблюдаване
на съдебната практика и отчитане на социално-икономическите условия,
дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 50 000 лв. Моли да се
допусне повторна СМЕ, да се отмени решението в обжалваната част и се
1
присъди допълнително обезщетение, както и разноски.
Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд оспорва същата.
Третото лице помагач А. Г. Д. не взема становище по спора.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.
Ищцата А. И. В. твърди, че на 20.10.2018 г., като пътник в лек
автомобил, пострадала поради виновно и противоправно поведение на водач
на друго превозно средство – А. Г. Д., чиято гражданска отговорност не била
застрахована. Поддържа се, че от инцидента ищцата получила травматичен
шок, контузия на главата, сътресение на мозъка, фрактури на гръден кош,
дясна ключица, носни кости, втори горен десен зъб. Ищцата се лекувала като
се налагало да спазва постелен режим, да ползва помощ от близки, изпитвала
болки, влошило се психическото й състояние, засегнато било самочувствието
й от счупения преден зъб. Тъй като за гражданската отговорност на виновния
водач не е имало сключена застраховка, ищцата претендира за претърпените
от нея неимуществени вреди ответникът Гаранционен фонд да й заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв. (частичен иск от обща сума 80 000 лв.),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковата претенция. Твърди, че
не са налице елементите на деликта, като намира още, че размера е завишен и
че е налице съпричиняване поради неизползване на колан.
Третото лице помагач на страната на ответника А. Г. Д. оспорва иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че процесното ПТП е настъпило поради виновно и
противоправно поведение (сключено споразумение в наказателното
производство – л. 78) на водач, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована, което обуславя отговорност на Гаранционен фонд. Спорни са
въпросите какви конкретно са травмите и вредите, както и размера на
2
обезвредата.
Приетата пред първата инстанция СМЕ е дала становище, че при прием
в болнично заведение за ищцата са установени травматичен шок, счупване на
дясна ключица и носни кости, а по-късно (след 10 дни) е установено счупване
на режещата част на втори горен десен зъб на ниво на венеца. Фрактурата на
ключицата е имобилизирана с меко обездвижване. Според експерта няма
данни от медицинските изследвания за настъпил травматичен шок, за
изпадане в безсъзнателно състояние с опасност за живота, нито за контузия
на гръден кош. Според СМЕ няма данни за усложнения по време на 3-
дневния болничен престой и след това, като е уточнено, че функционалността
на горния десен крайник е напълно възстановена, а и лечебния период е
приключил към датата на прегледа. Посочено е, че затруднението в
движението на ръката е било в рамките на месец и половина – два, като за
това време е изпитвала болки и ограничения в обслужването. За счупването
на носните кости е отразено, че е без разместване, заздравяло е за около
месец, но е било свързано с интензивни болки. За счупването на зъба, с оглед
нивото, вещото лице е посочило, че не се касае до „избиване на зъб“.
Пред настоящата инстанция е приета повторна СМЕ. От същата се
установява, че лицето е получило травматичен шок, контузия на главата,
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, счупване на дясната ключица,
счупване на носните кости, порезни рани на дясното слепоочие, травматично
изпадане на 2-ри горен десен резец. Тези увреждания са характеризирани като
типични за пътник без обезопасяване от предпазен колан. Травмите са били
множествени, пръснати в различни области на тялото и са оформили т.нар.
съчетана травма, което е предпоставка за болнично лечение и спешни
манипулации. Ищцата е била с временна опасност за живота, поради
травматичния шок и сътресението на мозъка. Ограничението на движенията
на ръката е било за срок от 2 месеца, като е лекувана консервативно с
поставена ортеза, а временно е било затруднено дишането (от счупени носни
кости) и храненето (от увреждането на зъба). Цялостният оздравителен
период за всички телесни вреди е продължил около 2 месеца и половина, като
интензивните болки са били в първите 2 седмици, около 2 седмици след
започване на рехабилитацията, като около 25-30 дни в периода на зарастване
на разместената ключица тя е имала неудобство и дискомфорт. Вещото лице е
посочило, че при реанимационните мероприятия основна цел е да се
3
поддържа систологично налягане над 120/80 и пулс около 80 удара в минута.
При ищцата тези показатели са били 90-100 и около 60-100 удара в минута,
добри газометрични показатели в артериалната кръв. По отношение на зъба е
посочено, че същият е бил счупен над 15 мм от венеца хоризонтално и
вертикално по дължина, като е било извършен изграждане на зъба.
При разпит в о.з. експертът е посочил, че действително при ищцата е
отчетен травматичен шок, който винаги е съчетан със сътресение на мозъка. В
зоната на гръдния кош има установена само контузия.
Св. Н. В. В., съжителстващ на семейни начала с майката на
пострадалата, разказва, че ищцата дълго време е имала страх да пътува в
автомобил, инцидента попречил на ежедневните й занимания, затворила се в
себе си и не искала да вижда никой. Ръката й била обездвижен, взели шина за
това. След изписването дълго време майка й се грижела за нея, тъй като тя
предимно лежала, пила лекарства за болки в главата.
По делото – л. 32, е представен амбулаторен лист за посещение на
специалист, където е поставена диагноза остра стресова реакция без данни за
предписано лечение.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че ищцата е пострадала при ПТП на 20.10.2018 г., поради
виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност
не е била застрахована, което обуславя отговорност на Гаранционен фонд.
Спорни са въпросите какви конкретно са травмите и вредите, както и размера
на обезвредата. За пълнота следва да се посочи, че възражението за поставен
колан не се поддържа от ответника, но ползването на такъв не е било и
задължително към момента на ПТП, тъй като същото е настъпило без
превозното средство да е в движение, т.е. за пасажерите в купето все още не е
било възникнало задължението по чл. 137а ЗДвП.
И от двете приети по делото СМЕ се установява безспорно, че ищцата е
претърпяла счупване на дясна ключица, на носни кости и на преден зъб.
Противоречие е налице относно настъпването на травматичен шок,
безсъзнателно състояние и контузия на гръден кош. Настоящият състав
кредитира заключението на приетата пред въззивната инстанция повторна
СМЕ, която е разяснила понятието травматичен шок и посочила, че при
4
ищцата е бил констатиран такъв, като реанимационните мероприятия са били
насочени към поддържане на определено систологично налягане и ниво на
пулс. Съдът приема, че пострадалата е получила мозъчно сътресение, което е
посочено като съпътстващо травматичния шок, както и контузия на гръдния
кош.
При определяна на размера на обезщетението следва да се съобрази
вида на всички претърпени от ищцата телесни и психически щети, пряка
последица от ПТП. В случая е необходимо да се държи сметка, че травмите
по тялото са били разположени в различни анатомични области и са създали
комплексно усложнено състояние, нуждаещо се от лечение в болница и е
застрашило живота на увредената. Вярно е, че в процеса на възстановяване не
са приложени инвазивни методи като операции, поставяне на синтезни
материали и пр., но фрактурите и телесните травми при ищцата са били със
значителна тежест и интензивност, причинили са болки и страдания, създали
са затруднения в ежедневието и обслужването, причинили са емоционален
дискомфорт и притеснения. Ето защо съдът приема, че размерът на
обезщетението следва до се завиши, като на ищцата се присъдят
допълнително 15 000 лв. и така общата сума, дължима от ответника се
определи на 35 000 лв. Тази стойност е съобразена с младата възрастта на
пострадалата и преживения от нея стрес, възстановителния период, както и
данните, че понастоящем няма данни за остатъчни трайни последици за
здравето на ищцата. Съобразени са принципът на справедливост, обичайната
практика, момента на настъпване на инцидента.
Посочената по-горе допълнителна сума за обезщетение следва да се
изплати със законна лихва от 20.02.2019 г., който момент не е спорен между
страните.
При този изход на спора ответникът Гаранционен фонд следва да
заплати по сметка на САС държавна такса допълнително в размер на 900 лв.,
както и сумата от 150 лв. за вещо лице, в полза на адв. С. – допълнително
1960 лв. за представителство пред САС и СГС по реда на чл. 38 ЗА. На
ищцата се дължат и допълнително разноски в размер на 50 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение от 16.02.2021 г., по гр.д. № 211/20 г., ОС Монтана, в
частта, в която се отхвърля иска на А. И. В. срещу Гаранционен фонд за
разликата над сумата от 20 000 лв. до 35 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на А. И. В., ЕГН **********,
допълнително на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, сумата от 15 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
20.10.2018 г., ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на А. И. В. срещу
Гаранционен фонд е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до сумата от
50 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на САС държавни
такси и разноски общо в размер на 1050 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Адвокатско дружество „Д. и
Х.“ сумата допълнително от 1960 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на А. И. В. допълнително
разноски в размер на 50 лв.
Решението е постановено при участие в производството на А. Г. Д. –
трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6