Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Пловдив, 26.01.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети
януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ДИЕВА, НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Атанас Янков, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3098 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
И.Р.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат Николай Стоянов- пълномощник,
обжалва Решение №260362 от 12.10.2020г. по Н.А.Х.дело №4819 по описа на Районен
съд- Пловдив за 2020г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърден
електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К №2647904, издаден от Областна дирекция
на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателката Д. е наложена
глоба в размер от 400,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на
направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции, съгласно
представени договори за правна помощ.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. От
юрисконсулт Г.К.Б.- пълномощник, е представено становище (отговор) по
касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в което се твърди, че жалбата е
неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката, ако
жалбата бъде уважена. Освен това, на 14.12.2020г. по делото постъпва становище
с Вх.№20519 от юрисконсулт И.П.- пълномощник, за неоснователност на жалбата;
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката, ако
жалбата бъде уважена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Атанас Янков, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 02.04.2019г., около 16:36ч., в с. Маноле,
(община Марица), област Пловдив, на ул. “1-ва“ №61А, е прието за установено, че
в посока запад се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “ОПЕЛ ВЕКТРА”, с Рег.№****, със скорост от 87 км/ч. (всъщност с 90
км/ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50,00 км./ч. (с нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП). Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с
автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №529, като за
целта е изготвен снимков материал. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№****
е регистриран като собственост на жалбоподателката Д. и е управляван от нея. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 87 км/ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се издава
процесният ЕФ.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспорения пред него
ЕФ. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от
настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още
повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до
възраженията, формулирани в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на
чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
В случая, процесният ЕФ
е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на
всички изискуеми от закона реквизити, като посоката на движение на автомобила
не е предвидена за такъв от страна на законодателя. Видно от приетото по
преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) с Рег.№6207р-3557 от 02.04.2019г., представляващ
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532), съставен по повод
осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 02.04.20.2019г., в
периода 16:10ч. – 16:50ч., на ул. “1-ва“ №61А, с. Маноле, посоката на движение
на контролираните МПС е “от“ Запад. Вярно е, че в процесния протокол не е
попълнена посока на движение на контролираните МПС “към“, нито пък са попълнени
всички графи на протокола, но посоченото обстоятелство, макар и да представлява
нарушение на процесуалните правила, не е от категорията на съществените
нарушения и не предпоставя извод за незаконосъобразност на процесния ЕФ.
По преписката (по
делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с №10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от Български институт по
метрология (БИМ), според което удостоверение мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с производител “ТИНЕЛ
ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване,
с валидност до 24.02.2020г.
По преписката (по
делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверката на мобилна система
за видеоконтрол “TFR-1M“ №2-32-18 от 17.05.2018г., удостоверяващ
обстоятелството, че процесната мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №529,
монтирана в служебен автомобил, с Рег.№РВ5358ВС, е преминала успешно последваща
проверка за съответствие с одобрения тип и същата съответства на одобрения тип.
Съответно, процесната мобилна система за видеоконтрол е годно средство за измерване
за период от една година, считано от 17.05.2018г., включително и към датата на
установяване на процесното нарушение (02.04.2019г.).
Пак според Протокол за
използване на АТСС с Рег.№6207р-3557 от 02.04.2019г., в рамките на периода
16:10ч. – 16:50ч. на 02.04.2019г. са установени общо 10 броя нарушения, за
което са изготвени общо 10 броя статични изображения (снимки) с номера от 17579
до 17588, като времето за извършеното от жалбоподателката Д. нарушение
(16:36:36ч.) попада в периода на работа на процесната мобилна система за видеоконтрол.
Освен това, според писмо УРИ:№317000-10506 от 06.07.2020г. на временно
преназначен на длъжността (ВПД) началник на Районно управление (РУ), с. Труд
при ОД на МВР- Пловдив, като приложение към което до Районен съд- Пловдив е
изпратена преписката, съставена по повод процесния ЕФ, за инкриминираното от Д.
нарушение е изготвен снимков материал от клип №17588, чийто номер е измежду номерата
на статичните изображения, посочени в Протокол за използване на АТСС с
Рег.№6207р-3557 от 02.04.2019г.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира процесният ЕФ за законосъобразен и правилен. Следователно,
като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане
на закона и решението на районния съд е правилно. Също така, решението на
районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация
(юридическото лице), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ (НЗПП).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260362 от 12.10.2020г. по Н.А.Х.дело №4819 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К №2647904, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на И.Р.Д. е наложена глоба в размер от 400,00 лева.
ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, да заплати на Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********,
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………