О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер Година 28.05.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
28.05. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 1324 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „АНДИ БГ” ООД,
село Труд, община Марица, област Пловдив против „ЕЛИНА А Д” ЕООД, гр.Стара
Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към
нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и
по делото е постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
предявения иск. Действително в заповедното производство е подадено възражение
на 08.02.2018 г. с твърдения за извършено плащане, което обаче по неясни
причини решаващият съдебен състав не е възприел като такова по чл.414а ГПК и е
дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането. Доколкото
разпоредбата на чл.414а ГПК предвижда възможност за предявяване на иск по
чл.422 ГПК, дори при неподаване на становище от заявителя и обезсилване на
заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че въпреки пропуска на съда да
приложи процедурата по чл.414а ГПК, ищецът има правен интерес да предяви
настоящия иск.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, да се приложи ч.гр.д.№ 6610/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд, както и да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. На
основание чл.190 ГПК следва да се задължи ищцовата страна да представи
Хронологична ведомост/Дневник на сметка по фактури № **********/20.07.2017г.; №
**********/23.08.2017г. и № **********/12.09.2017г.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия
на извлечение от Търговски регистър за „Анди БГ” ООД, извлечение от Търговски
регистър за „Елина А Д” ЕООД, договор за абонаментно сервизно обслужване на
слаботокови системи от 10.06.2017г., Фактура № **********/20.07.2017 г., ведно
с протокол за извършени месечни изпитания на пожарогасителна инсталация в
съответствие с изисквания на СД CEN/TS
54-14 и Наредби Із -2815 и № 8121з-647 от 31.07.2017г.;
Фактура № **********/23.08.2017 г., ведно с протокол за извършени месечни
изпитания на пожарогасителна инсталация в съответствие с изисквания на СД CEN/TS 54-14 и Наредби Із -2815
и № 8121з-647 от 25.08.2017г.; Фактура № **********/12.09.2017 г., ведно с
протокол за извършени месечни изпитания на пожарогасителна инсталация в
съответствие с изисквания на СД CEN/TS
54-14 и Наредби Із -2815 и № 8121з-647 от 25.09.2017г.;
уведомление изх.№500/25.09.2017г., ведно с известие за доставяне, уведомление
изх.№550/25.10.2017г., ведно с известие за доставяне, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, известие за доставка, възражение по
гр.д.№6610/2017г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като
се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде
отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил
Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100
лева, който да се внесе от ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на
Старозагорския районен съд.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 6610/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в о.с.з. да представи по делото
Хронологична ведомост/Дневник на сметка по фактури № **********/20.07.2017г.; №
**********/23.08.2017г. и № **********/12.09.2017 г.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 26.06.2018 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба на „АНДИ БГ” ООД, село Труд,
община Марица, област Пловдив против „ЕЛИНА А Д” ЕООД, гр.Стара Загора. Ищецът
твърди, че между него, като изпълнител, и „ЕЛИНА А Д"
ЕООД, като възложител, бил сключен Договор за абонаментно сервизно обслужване
на слаботокови системи от 10.06.2017 г., съгласно който извършил в полза на
„ЕЛИНА А Д" ЕООД дейности по абонаментно сервизно обслужване на система за
пожароизвестяване на обект: хотел „ЦЕЗАР ПАЛАС" в гр. Свети Влас. За
извършените дейности по абонаментно сервизно обслужване на система за
пожароизвестяване на обект: хотел „ЦЕЗАР ПАЛАС" в гр. Свети Влас били
съставени и подписани следните документи: Протокол за извършване на месечни
изпитания на пожароизвестителната инсталация в съответствие с изискванията на
СД CEN/TS 54-14 и Наредби Із-2815 и № 8121з-647 от
31.07.2017 г., Протокол за извършване на месечни изпитания на пожароизвестителната
инсталация в съответствие с изискванията на СД CEN/TS 54-14 и Наредби Із
-2815 и № 8121з-647 от 25.08.2017 г. и Протокол за извършване месечна
профилактика на пожароизвестителна система от 25.09.2017 г. За извършените
дейности по абонаментно сервизно обслужване на система за пожароизвестяване на
обект: хотел „ЦЕЗАР ПАЛАС" в гр. Свети Влас били издадени и подписани
данъчни фактури: фактура № **********/20.07.2017 г. на стойност 245.50 лева с
ДДС; фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС; фактура
№ **********/12.09.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС. Сочи, че въпреки коректното
изпълнение на задълженията му, от страна на „ЕЛИНА А Д" ЕООД
било проявено едно некоректно и неправомерно поведение, изразяващо се в
неплащане на дължимата се сума в общ размер на 736.50 лева с ДДС по посочените по-горе
фактури. Сочи,
че за задълженията на „ЕЛИНА А Д" ЕООД уведомил длъжника, като изпратил
писма: писмо с изх.№ 500/25.09.2017 г. и писмо с изх.№ 550/25.10.2017 г. Видно
от отбелязванията на обратните разписки, и двете цитирани
по-горе писма били получени от дружеството длъжник съответно на 02.10.2017 г. и
на 26.10.2017 г. Въпреки изпратените писма, плащане не било постъпвало.
Неплащането на задължението от страна на ответното дружество по процесиите
фактури породило правен интерес за „АНДИ БГ" ООД да подаде чрез
препоръчана куриерска пратка, изпратена на 04.12.2017 г. и доставена на
05.12.2017 г. в Районен съд - град Стара Загора, Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По подаденото заявление, било образувано
ч.гр.д. № 6610/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Била издадена Заповед № 4227/07.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника „ЕЛИНА А
Д" ЕООД, за сумата от общо 1121.50 лева,
от които: 736.50 лева -
задължение по Договор за абонаментно сервизно обслужване на слаботокови системи
от 10.06.2017 г., на обект: хотел „ЦЕЗАР ПАЛАС" в гр. Свети Влас, която
сума представлявала дължима и неплатена по следните фактури: фактура №
**********/20.07.2017 г., фактура № **********/23.08.2017 г. и фактура №
**********/12.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2017 г.,
до изплащане на вземането; 25 лева - държавна такса; 360 лева - адвокатско
възнаграждение. На 17.01.2018 г., т.е повече от един
месец след образуването на делото и издаването на Заповед № 4227/07.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6610/2017
г., по описа на Районен съд - град Стара Загора, длъжникът - „ЕЛИНА А Д"
ЕООД му заплатил сумата от 736.50 лева, представляваща част от дължимите суми,
посочени в заповедта за изпълнение. В основанието за плащане длъжникът бил
записал, че плаща по фактури 056-3949/20.07.2017 г. и 056-4015/23.08.2017 г. и
056-4031/12.09.2017 г. „ЕЛИНА А Д" ЕООД подало възражение вх.№
3863/08.02.2018 г. по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед №
4227/07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6610/2017 г., по описа на Районен съд - Стара Загора. В случая длъжникът бил извършил плащане на сумата
736.50 лв., след като в полза на ищцовото дружество е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, които били в общ размер на 1121.50 лева. Предвид неплащането на процесните 3 фактури,
ответното дружество станало причина за депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК от страна на ищцовото дружество, поради което следвало да заплати изцяло
сумите по издадената заповед за изпълнение. Следователно при съобразяване кои
от инкорпорираните в заповедта за изпълнение елементи на задължението са
погасени с постъпилата след издаването й сума, следвало да намери
приложение правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, съгласно което когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасявали се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Дори и да се
приемело, че не се прилага редът на чл.76, ал.2 от ЗЗД, а с извършеното на
17.01.2018 г. плащане ответникът е погасил задълженията си по трите процесии
фактури /както бил посочил в основанието на превода си/, то извършеното
частично плащане на суми по издадената заповед за изпълнение, не давало основание за
освобождаване на ответника от заплащане на дължимите разноски на ищеца за
заповедното производство и за производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, за
образуването на което ответникът станал причина с поведението си. При постъпило
в срока и по реда на чл. 414 от ГПК възражение от длъжника, единствената
възможност за кредитора да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
събиране на вземането си била предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, какъвто
правен интерес имал, предвид извършеното само частично плащане на задължението
по издадената заповед за изпълнение. Поради това, ответното дружество му дължал
плащане на всички суми по заповедта за изпълнение, включително и разноските.
Доколкото съдът в исковото производство бил длъжен да се произнесе по разноските, както в
заповедното, така и в настоящото производство (TP № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т.12), във връзка с понасяне отговорността за разноските релевантно било
кога точно е направено частичното плащане и в този смисъл - изследване на
въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От
материалите по заповедното производство било установимо, че длъжникът е платил
частично, като плащането е станало в промеждутъка между издаването на заповедта
по чл. 410 ГПК и подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, т. е. в хода на
настоящото производство, след което на 08.02.2018 г. длъжникът упражнил правото
да възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта - подал възражение по
смисъла на чл. 414 ГПК. В случая следвало да се приеме, че ответникът оспорвал
иска и с това е станал причина за завеждане на делото - подал е възражение и го
е поддържал. Тъй като длъжникът не бил погасил дълга си преди процеса, очевидно
било, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл.
422 ГПК исковата молба се считала за подадена от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл, дори да се приемело, че длъжникът е
заплатил главницата по заповедта за изпълнение след издаването й от съда, отговорността за
разноските следвало да му бъде възложена, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца и следвало да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски и в заповедното производство, и в
настоящия процес. Моли съда да признае за установено, че има вземане спрямо
ответника „ЕЛИНА А Д" ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 736.50 лева с ДДС, по следните данъчни
фактури: - фактура № **********/20.07.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС;
фактура № **********/23.08.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС; фактура №
**********/12.09.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС, за извършени от „АНДИ
БГ" ООД в полза на „ЕЛИНА А Д" ЕООД дейности по абонаментно сервизно
обслужване на система за пожароизвестяване на обект: хотел „ЦЕЗАР ПАЛАС" в
гр. Свети Влас, за което вземане е била издадена Заповед № 4227/07.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6610/2017
г., по описа на Районен съд - град Стара Загора, ведно със законната
лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Стара Загора - 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 6610/2017 г., по описа на Районен съд - град Стара
Загора: 25.00 лева - държавна такса и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение,
както и разноските в настоящото производство. По делото е постъпил писмен
отговор от ответника, в който счита така предявения иск за недопустим предвид
разпоредбите на чл.415, ал.1 и чл.422 ГПК и с оглед на т.10 от Тълкувателно
решение №
4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Предмет на делото по установителния иск било
съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ
чл.410, ал.1 ГПК. Разноските в заповедното производство
представлявали последица от уважаване на заявлението и били изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. Отговорността за разноски нямала характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включвала във формиране
размера на цената на иска. Респективно било недопустимо предявяването на
установителен иск по чл.415, ал.1 и чл.422 ГПК само за разноските по
заповедното производство. Заявява, че оспорва изцяло така предявения иск по
основание и размер. Счита същия за неоснователен предвид извършеното от
длъжника „Елина АД" ЕООД плащане на дължимата сума по банковата сметка на
кредитора. Било видно от представеното към исковата молба платежно нареждане,
че е изпълнил изцяло паричното си задължение към ищеца по процесните фактури с извършване
на банков превод на сумата от 736,50 лв. по банковата сметка на ищеца. В
преводното нареждане същият бил посочил изрично като основание за плащане
процесните три фактури, както следва: „фактури 056-3949; 056-4015 и
056-4031". Именно предвид изричното заявяване на длъжника, които
задължения погасява с изпълнението си, разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД била
неприложима. Дори да се приемело, че с извършеното плащане задълженията се
погасяват по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предмет на установителния иск следвало
да бъде само дължимия по фактурите остатък, а не техния пълен размер. Счита, че
искът е неоснователен, като погасен чрез плащане, а предявяването му в пълен размер бил начин
за заобикаляне на т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и пропускането на предвидената в него
възможност на кредиторът в срока по чл.415, ал.1 ГПК да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като
се позове на извършеното от длъжника плащане. Не оспорвал посочените в исковата молба
обстоятелства относно правоотношенията между страните. Действително между двете
дружества бил сключен Договор за абонаментно обслужване от
10.06.2017г.,
по който са издадени процесните фактури. Същите били приети и осчетоводени от
ответника без възражения и респективно били включени в дневниците му по ЗДДС за
съответния период. Въпреки това били останали неплатени в договорения между
страните срок. Плащането било извършено на 17.01.2018г. - след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 6610/2017г. на РС-Стара
Загора, но преди нейното получаване от длъжника на 25.01.2018г. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан поради плащане на претендираното за установяване вземане. На основание
чл.78, ал.З от ГПК претендира направените в настоящото производство разноски.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.7, ал.7 и ал.2, т. 1 от Наредба
№
1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение както в заповедното,
така и в настоящото производство. От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6238/2017г. описа на Старозагорския районен
съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от незаплатено задължение по сключен договор за абонаментно обслужване на слаботокови
системи от 10.06.2017 г., по който са издъдени фактура
№ **********/20.07.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС; фактура №
**********/23.08.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС; фактура №
**********/12.09.2017 г. на стойност 245.50 лева с ДДС. В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже
сключването на договори за за изработка,
изпълнение на възложената работа и приемането й от възложителя. В тежест на ответника е да докаже
възражението си за погасяване на дължимото възнаграждение на изпълнителя.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие
на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: