РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. В., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. И. П. от гр.В.,
чрез особен представител адв. И.Д.. АК - В., служебен адрес гр.В. против
Решение № 55/25.02.2022 г., постановено по гр. дело № 1712/2020 г. по описа
на РС-В., с което е уважен предявен от УМБАЛ"С. Г. ЕАД – гр. П. иск по чл.
422 ГПК за признаване дължимост от жалбоподателя на сумата в размер на
715 лева /седемстотин и петнадесет/ лева главница, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
29.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение № 816-Р3/01.06.2020г. по ч.гр.д.№758/2020г. по описа
на Районен съд – В. и разноските за двете производства.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения на районния
съд при постановяване на обжалвания акт, а именно липса на изложени
мотиви и необсъждане на събраните доказателства. Съдът не бил обсъдил
1
наведените възражения с отговора на исковата молба - че ответникът не е
уведомен при постъпването в клиниката, че е здравно неосигурен; че не е
уведомяван за конкретни цени на лечението и манипулациите; че майката на
ответника е заплатила дължимите здравноосигурителните вноски на
25.12.2017 г.; че след заплащането на дължимите вноски ответникът е
изписан; не му е представена сметка за дължими суми или информиран, че
дължи сума за съответните манипулации.
Излага се, че ВРС не е обсъдил свидетелските показания на майката на
ответника, представеното по делото удостоверение от НАП, от което се
установявало, че дължимите вноски са постъпили по сметка на НАП на
29.12.2017 г., както и представената сметка от страна на болницата, съставена
на 28.02.2018 г., както и че покани за доброволно изпълнение са изпратени
през 2019 г.
Навежда се още във въззивната жалба, че ВРС не е дал правна
квалификация на иска, както и че изготвеният доклад няма изискуемото
съдържание по чл. 146 от ГПК.
Излага се, че обжалваното решение е неправилно и поради неправилно
приложение на материалния закон в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 6 от Закона
за здравето /ЗЗ/ и чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/. Посочва се, че въззивникът бил уведомен от страна на
болницата, че не е осигурен в деня на изписването, което се установявало от
събраните гласни доказателства на разпитания по делото свидетел.
Свидетелските показания кореспондирали с представеното удостоверение на
НАП, от което било видно, че дължимата сума за осигуровки е постъпила по
сметка на НАП на 29.12.2017 г., т. е. има съответствие между казаното, че
осигуровките са платени в деня на изписване 25.12.2017 г. (Коледа) и
съответно са се отразили на 29.12.2017 г. (поради празничните дни).
Посочва се, че въззивникът към датата на изписването не бил уведомен,
че дължи такса за предоставените медицински услуги, че не му е представена
сметка, нито информация за цената на всяка медицинската услуга в
нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. Представената по делото сметка била с
дата 08.02.2018 г., и липсвал подпис на пациент. Цитира и прилага
определение № 358 на ВКС, постановено по гр. д. № 903/2016 г., IV г.о.
Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 109,
2
ал. 3 от ЗЗО според която норма здравноосигурителните права на лицата по
ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал.
2..... В случая се твърди ,че въззивникът бил заплатил дължимите
задравноосигурителни вноски в деня на изписването - 25.12.2017 г., поради
което счита, че вече бил с възстановени здравноосигурителни права, тъй като
те са възстановени от датата на плащането, поради което и не дължал цената
на оказаната болнична помощ, в съответствие с чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърлят предявените от УМБАЛ „С. Г." ЕАД искове.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, гр.П. чрез
адв.-пълномощник Р. В. ,с който оспорва същата по подробно изложени
съображения като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от
ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага, че
противно на твърденията виззивника по делото не е представил копие от
документ, доказващ заплащането на здравните осигуровки. Счита, че
свидетелските показания на майката на ответника са недопустим, поради
това, че твърдяното извършено плащане, като юридически факт следва да
бъде установен само с документ, издаден от НАП, или от банка, в зависимост
от начин на плащането на здравните вноски.
Посочва се, че по делото е приложена Декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури, раздел пети и че въззивникът Г.П. бил запознат с
ценоразписа на лечебното заведение, за което и се е подписал.
Излага се, че причина за прекъснатите здравноосигурителни права на
въззивника е собственото му поведение, неплащане на вноските, за което
носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги,
финансирани от НЗОК, но при определени правила.
Иска съдът да потвърди изцяло обжалваното Решение №
560/04.08.2020г. на РС-В. като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска
присъждане на разноски.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени
3
доказателства и не са направени доказателствени искания.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от УМБАЛ "С..
Г." ЕАД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52 от Закона за здравното
осигуряване.
С обжалваното решение е уважен предявеният от ищеца УМБАЛ "С. Г."
ЕАД – гр. П. против ответника Г. И. П. от гр.В. иск за установяване
дължимост на вземане в размер на 715 лева, представляваща предоставената
на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 98 "Диагностика и
лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен
синдром" по време на болничен престой, продължил от 22.12.2017 г. до
25.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 758/2020 г. по
описа на РС-В..
От приложеното ч.гр.д.№758/2020г. по описа на РС-В. се установява, че
ищецът и заявител УМБАЛ“С. Г.“ЕАД гр.П. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. срещу Г. И.
П.. По делото е издадена заповед № 816-РЗ/01.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми:
715,00лв. главница и законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.05.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. за
държавни такси и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечният срок по чл.414 от ГПК длъжникът П. е подал
възражение срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. Вследствие на
възражението е образувано настоящото производство.
4
Ответникът Г.П. постъпил в ответното болнично заведение на дата
22.12.2017 г. в 18.20ч., след като от Отделението по спешна медицина е била
отчетена необходимостта от стационарно болнично лечение и хоспитализация
и е бил насочен към Клиниката по инфекциозни болести. От ищцовото
лечебно заведение на ответника П. била оказана болнична помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ №98 „Диагностика и
лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен
синдром“. При постъпване на ответника е съставена история на заболяването
/ИЗ/№79008/2017г., лечението е приключило с издаване на епикриза, в която
са описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП №98.Ответникът/пациентът/ е изписан на
25.12.2017 г.
Към датата на приема ответникът е била с прекъснати
здравноосигурителни права, които не бил възстановил през времето на
болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията –
25.12.2017 г. и неосигурен, видно от приложените 2бр. електронни справки
към исковата молба на НАП. С оглед на това лечебното заведение е
изпратило на ответника 2 бр. покани за доброволно плащане и двете върнати
в цялост с отбелязване „непотърсени“, видно то приложените обратни
разписки. Ответникът не е извършил плащане на задължението в размер на
исковата сума от 715 лева.
Ответникът, представляван в процеса от назначеният му особен
представител адв. И.Д. от ВАК, е оспорил иска изцяло.
Оспорено е, че не бил уведомен за прекъснатите му
здравноосигурителни права, не бил запознат с ценоразписа на лечебното
заведение и не бил уведомен за цените на лечението и манипулациите,
неплатените здравни осигуровки били заплатени в деня на изписването
25.12.2017г., поради което здравноосигурителните му права са били
възстановени, не му е предоставена сметката или фактурата за дължимата
сума за лечение.
Ответникът не оспорва факта, че е бил хоспитализиран в ищцовото
лечебно заведение от 22.12.2017 г. до 25.12.2017 г., когато бил изписан. По
делото не е спорно обстоятелството, че на въззивника е оказана болнична
помощ и е изпълнен алгоритъма по КП №98, което се установява от
5
приложените доказателства - лист за преглед на пациент в спешно отделение,
направление за хоспитализация, епикриза от клиника по инфекциозни
болести, фиш с резултат от лаборатория по микробиология, 3 бр. фишове с
резултат от клинична лаборатория, клинико – терапевтичен лист, резултати
от изследване на РЗИ П.-отдел Микробиология, страници от
ИЗ№79008/2017г.
От приложената към исковата молба Декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични
лечебни процедури-образец№1 от дата 22.12.2017г. /стр.6/, подписана лично
от въззивника П. и неоспорена от него в процеса, се установява, че
въззивникът П. е бил информиран за реда и условията, при които НЗОК
заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която постъпва за лечение в
УМБАЛ“С.Г.“ЕАД, включително за здравноосигурителният му статус. С
подписването на декларацията същият е декларирал, че е запознат и с
ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от лечебното
заведение, като е приел да заплати същите в случай, че лечението му не бъде
заплатено от НЗОК или друг източник на финансиране.
От приложената Заповед от 13.02.2015г. на изп.директор на
УМБЛ“С.Г.“ЕАД - гр.П. се установява и доказва цената на предоставената на
въззивника медицинска помощ, като под код с №25.226 за болнично лечение
с изпълнен алгоритъм по КП –„Остро протичащи чревни инфекциозни
болести с диаричен синдром при лица над 18 години“ възлиза на сумата от
715 лв., колкото се претендира с предявеният иск.
От приложените към исковата молба 2 бр. електронни справки от
електронната база на НАП от дати-23.12.2017 и 25.12.2017г., както и от
представеното от въззивника пред ВРС писмо изх.№5933/08.12.2021г. на
НАП/л.92/,ведно със справка се установява, че през периода на болничния
престой от 22.12.2017г. до 25.12.2017г. включително Г. И. П. е бил с
прекъснати здравноосигурителни права. Електронните справки са направени
служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за
лечение, съответно при изписването му, от националната база данни на НАП
за здравноосигурителен статус на лицето. Настоящият състав приема, че
знанието на това обстоятелство е било известно на въззивника към датата на
хоспитализацията му и подписване на декларацията за информирано
6
съгласие, както и че е налице признание на това обстоятелство с отговора на
исковата молба. Същият е направил изявление, че е ангажирал майка си –
разпитаната свидетелка по делото да заплати невнесените и дължими
здравноосигурителни вноски.
По делото е разпитана свидетелката А. Г. К.-майка на ответника.
Същата е дала показания пред ВРС, че на 25.12.2017г., синът -ответника по
делото, се обадил и я уведомил, че ще го изпишат от болницата, но тъй като
нямал внесени здравни осигуровки, тя трябва да ги внесе. Свидетелката
заявява, че била платила здравните осигуровки в „Изипей“, в деня на
изписване на ответника на 25.12.2017г., след което ответникът бил изписан.
Настоящата инстанция не кредитира свидетелските показания, поради
въведената забрана с чл.164,ал.1,т.3 ГПК и доколкото страната се опитва да
установи обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт.
Съгласно чл.40,ал.1,б“в“ от ЗЗО осигурителните вноски за здравно
осигуряване се внасят в сроковете по чл.7,ал.1 от КСО, т.е. сумите се внасят
по банкова сметка или на каса в НАП и за доказване на тези обстоятелства са
допустими единствено писмени доказателства. Следва да се отбележи, че
свидетелските показания са в противоречие и със събраните по делото
писмени доказателства, а именно писмо изх.№5933/08.12.2021г. на НАП/л.92/
и приложената справка, от които се установява, че през периода на
болничният престой от 22.12.2017г. до 25.12.2017 г. ответникът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
7
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така
установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно
основание чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52 от Закона за здравното осигуряване
/ЗЗО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО лицата с
прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
8
помощ. Следователно за да възникне в полза на здравното заведение
субективното потестативно право за получаване стойността на болничната
помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. на пациента да е
оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като
не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52,ал.2 от ЗЗО неосигурените лица
заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения.
От страна на въззивника не се оспорва предоставената му медицинска
помощ през периода на хоспитализация от 22.12.2017г. до 25.12.2017г. ,както
и че въззиваемото лечебно заведение е изпълнило алгоритъм по клинична
пътека /КП/ №98 „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни
инфекциозни болести с диаричен синдром“.
По делото по категоричен и несъмнен начин е установено, че
въззивникът П. през периода на болничното лечение от 22.12.2017 г. до
25.12.2017 г. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, видно от
представеното от него в процеса писмо изх.№5933/08.12.2021г. на НАП/л.92/
и приложената справка, поради което дължи заплащане на стойността на
оказаната медицинска помощ в претендирания размер от 715 лв. по цени,
определени от лечебното заведение съобразно регламентацията по чл. 52 ЗЗО,
за които обстоятелства е бил уведомен с подписаната от него Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични лечебни процедури-образец №1 от дата 22.12.2017 г.
Стойността на предоставената медицинска помощ на въззивника се
установява и доказва от Заповед от 13.02.2015г. на изп.директор на
УМБАЛ“С.Г.“ЕАД-П.. Връчването на сметка на въззивника е без правно
значение, доколкото в производството ищецът не претендира обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение.
Неотносими към задължението на ищеца са обстоятелствата, свързани с
носителя на задължението за заплащане на здравноосигурителните вноски,
9
дали същите се дължат от самия ответник или например трето лице -
работодател. Правно релевантен съобразно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗЗО
е фактът на неизпълнение на задължението за внасяне на
здравноосигурителните вноски, съответно като основание за прекъсване на
здравноосигурителните права, като предпоставка, пораждаща задължението
на пациента за заплащане стойността на медицинската помощ. Следва да се
отбележи, че в тази насока е налице признание за знанието на въззивника, че е
бил с прекъснати здравноосигурителни права, доколкото с отговора на
исковата молба признава, че е ангажирал свидетелката Кирилова да заплати
невнесените здравноосигурителни вноски, но по делото не е ангажирал
надлежни писмени доказателства в тази насока, а в обратната - писмо изх.
№5933/08.12.2021г. на НАП.
По делото има данни (л.92 от гр.д.1712/2020 г. на Районен съд-В.)за
заплащане на дължими здравноосигурителни вноски след
дехоспитализацията на въззивника –на 29.12.2017 г. ,като по силата на Чл.109
ал.3 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителните права на
лицата по ал. 1 (лицата с прекъснати здравноосигурителни права)се
възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като
сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се
възстановяват.Здравноосигурителните права са възстановени след
дехоспитализацията и те нямат обратно действие .
По силата на Чл.7 от Наредба №25/04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ разходите за оказване на спешна медицинска помощ са
безплатни само до хоспитализирането,а не и след това ,какъвто е настоящия
случай.След като ответникът не е възстановил правата си на
здравноосигурено лице до датата на дехоспитализацията ,той дължи
заплащане на оказаната медицинска помощ .
Позоваването от въззивника на определение №378/14.04.2016 г. по дело
№903/2016 г.на ВКС е некоректно ,тъй като то касае напълно различен
случай-третиране като здравноосигурено лице,което не е здравноосигурено.
ВОС намира, че в конкретният случай въззиваемата страна не е
нарушила правата на въззивника като пациент, не го е лишил от
възможността да възстанови здравноосигурителните си права като плати
неплатените до момента вноски, съгласно чл. 109, ал. 2 и 3 ЗЗО, да се откаже
10
от лечението или да избере друго лечебно заведение, т.е налице е изпълнение
на задължението по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ за уведомяване.
ВОС намира, че наведеното възражение в жалбата, че доклада по делото
на първата инстанция няма съдържанието по чл.146 от ГПК е формално и
бланкетно, без наведени конкретни доводи, като съобрази разясненията
дадени в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тд №1/13г на ОСГТК, счита че не
дължи произнасяне по така наведеното възражение. Следва да се отбележи, че
въззивникът е бил надлежно представляван от назначеният му особен
представител и в проведеното открито съдебно заседание на 08.12.2021г.,
въпреки изричната му предоставена възможност от съда да вземе становище
по доклада, не е направил искания и възражения в тази насока, поради което с
определение от същата дата ВРС е обявил изготвеният и връчен на страните
проект на доклад за окончателен.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно
правомощията на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е
ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа
на диспозитивното начало предметът на делото и дължимото от съда
произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е обвързан от
обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в
нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе
решението си при съобразяване с посочените.
По така изложените съображения и събрани доказателства жалбата се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която обаче не претендира такива, не представя списък за разноски, поради
което не следва да ѝ се присъждат.
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски.
На основание т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС жалбоподателят следва да заплати по сметка на Окръжен съд – В. ДТ
в размер на 25 лева.
По изложените съображения Видинският окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №55 от 25.02.2022г. постановено по гр.д.
№1712/2020г. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Г. И. П. с ЕГН ********** от гр.В., да заплати по сметка на
Окръжен съд – В. в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25 лева /
двадесет и пет лева/ - дължима държавна такса.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12