Решение по дело №1702/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 "в" от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от О.М.С.Д., ЛНЧ **********, роден на *** г., действащ в качеството на управител и представляващ на „Лайф стар“ ООД, ЕИК *******, чрез пълномощник срещу Решение № 997/ 30.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110202180 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5402883, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като същото е постановено и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения срещу ЕФ относно установяването на лицето, извършило нарушението. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваният електронен фиш.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касатора поддържа изцяло жалбата на наведените основания, като се претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, а въззивното решение – за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата, тъй като не е установено лицето, което управлявало автомобила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от О.М.С.Д., действащ в качеството на управител и представляващ на „Лайф стар“ ООД срещу Електронен фиш серия К № 5402883, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи, обуславящи отмяната на ЕФ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.

Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 24 км/ч. Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Измерената скорост в случая се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. Не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство. В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - установената скорост е 77 км/ ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 74 км/ч, а не 77 км/ ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 22 км/ ч.

На следващо място, неоснователно е наведеното с касационната жалба възражение относно липсата на доказателства, установяващи самоличността на водача. Индивидуализирането на касатора като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на законния представител на дружеството, каквато е и настоящата хипотеза. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 31.10.2021 г. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона е изводът на районния съд за законосъобразно санкциониране на управителя на търговското дружество, вписано като ползвател на посоченото МПС в ЕФ.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 997 от 30.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110202180 по описа са Районен съд – гр. Варна за 2023 г.

ОСЪЖДА О.М.С.Д., ЛНЧ **********, роден на *** г., с адрес *** да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: