РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №…………………../…

                                                                Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На единадесети декември                                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3778  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „ Д.” ООД,ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.-управител, чрез адв.Я. С., САК  срещу НП № 03-012952/08.07.2020 год.  на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално правните разпоредби. Твърди се, че дружеството е представило на АНО трудовите досиета на установените от служителите на Д ИТ Варна в проверявания обект лица, включително и сключени граждански договори за услуги с всеки един от тях, с дата на влизане в сила 25.05.2020 год., включително и декларации за наличие на гражданско правоотношение от четирима служители.

На следващо място се твърди, че жалбоподателя не е присъствал при издаване на АУАН. По отношение НП се сочи, че същото е издадено на 08.07.2020 год., а е получено от дружеството на 17.08.2020 год..

Твърди се, че НП е издадено без да бъде изяснена в цялост фактическата обстановка, не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението. Твърди се, че жалбоподателя е счел, че тъй като датата на сключване на трудовия договор – 24.05.2020 год. е почивен ден / неделя/ е необходимо правоотношенията между дружеството и неговия служител да бъде уредено по законоустановения начин до момента на връчване на служителя на уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ до НАП.

Излагат се основанията за сключване на граждански договор и елементите на същия. Твърди се, че АНО   не е съобразил представените от дружеството граждански договори, допълнителна декларация и др.. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл.40,ал.3 от ЗАНН, както и че АНО не е съобразил чл.27,ал.2 от ЗАНН при определяне на санкцията.

В  съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. Я. С., САК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В условия на евентуалност моли за приложението на чл.415в от КТ.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Д. Ошавкова, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 03-012952/23.06.2020 год., затова, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 26.05.2020 год. в обект „ДЕЛТА ПЛАНЕТ МОЛ“ , находящ се в гр.Варна,ж.к.“Трошево“, бул.“Сливница“ № 185, където „ДЕДАЛ -1995“ ООД извършва СМР се установи, че работодателят „Д.“ ООД с ЕИК*********  е допуснал до работа лицето К.И.Л.с ЕГН ********** на длъжност “ общ работник строителство на сгради” в горепосочения обект преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението е извършено на 26.05.2020 год. в 14.00 часа в обект „ДЕЛТА ПЛАНЕТ МОЛ“, към който момент е следвало да му бъдат предоставени копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП - нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.

Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя и изпратени за връчване по реда на чл.416,ал.3 от КТ.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП , с което за извършено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б., която потвърждава констатациите в АУАН. Посочва, че във връзка с постъпил в Д ИТ Варна сигнал на 12.05.2020 год. тя и колегата и св.П. извършили проверка в „ДЕЛТА ПЛАНЕТ МОЛ”, магазин „ИКЕА”, където се извършвали строително монтажни дейности. В обекта били установени четири лица, двама работили на скеле, а други двама им подавали материали. Установените лица попълнили декларация, от която било установено, че работят за дружеството жалбоподател .Връчили призовка за представляващия дружеството, с която изискали представянето в Д ИТ Варна на документи.По електронната поща им били представени документи, като на базата на същите установили, че по отношение на К.Л.е допуснато нарушение на КТ- бил е допуснат до работа преди да му бъде предоставено копие от уведомлението за регистрация на трудов договор в ТД на НАП, за което и съставила АУАН.

С показанията си св.П. потвърждава казаното от св.Б..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Б. и П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна,  съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според ал.2 на същия член от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63 ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.

Следователно за да бъде ангажирана отговорността на работодателя за нарушаване на посочената разпоредба е необходимо да е налице сключен писмен договор между него и работника, при наличие на който работодателя да е допуснал работника без да му е предоставил екземпляр от него и уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ.

По административно наказателната преписка е приложен трудов договор № 194/24.05.2020 год. подписан от Л.и управителя на дружеството,т.е. налице е елемента от фактическия състав на нарушението по чл.63,ал.2 от КТ – подписан от двете страни по трудово правоотношение трудов договор. 

От събраните по делото доказателства се установява, че Л.е престирал труд, като „общ работник “, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява както от показанията на свидетелите Б. и П., така и от представените писмени доказателства, а именно декларация по чл.402, ал.1, т.3, във връзка с чл. 402, ал.2 от КТ, трудов договор от 24.05.2020 г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от справката на прието/отхвърлени уведомления, уведомлението за сключеното трудово правоотношение с  е подадено от дружеството на 26.05.2020 год. в 21.07 ч..

Същевременно видно от декларацията по чл.402 от КТ е, че проверката от служителите на Д ИТ Варна е  извършена 26.05.2020 год. в 14.00 часа, към който  момент е установено, че лицето вече е изпълнявало ефективното трудовите си функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, което е подадено в 21.07 ч.. Ето защо, правилно дружеството, в качеството му на работодател е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл.62, ал.3 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Декларацията попълнена и подписана от Л.е изготвена на основание чл.402, ал.1, т.1 от КТ и в този смисъл представлява официален свидетелстващ документ, чиято верност не е оспорена в процеса. Нейната материална доказателствена сила от една страна обвързва съда, а от друга -истинността на тези установявания се потвърждават и от останалите събрани в хода на производството доказателства.

Според състава на съда е неоснователно възражението, че АУАН не е връчен на санкционираното дружество по надлежния ред.В случая дружеството-работодател е санкционирано по чл.414, ал.3 КТ ,поради което относно установяването на нарушението, връчването на АУАН и издаването на НП следва да се спазва специалната разпоредба на чл.416 КТ.Съгласно ал.3 от сочената законова разпоредба АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване ,на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган.В настоящия казус обаче нарушителят е ЮЛ.При това положение лично връчване по смисъла на чл.416 ал.3 КТ следва да се приеме ,че това е връчването на представляващия дружеството.От събрания доказателствен материал се установява,че АУАН е връчен лично на управителя на дружеството.

Неоснователни са и възражения, свързани с обстоятелствата по сключване на граждански договор с Л.. Събраните доказателства изключват отношенията между Д.и дружеството да са имали за предмет престиране на определен резултат по гражданско правоотношение. Сключването на граждански договор / договор за услуга / има за предмет постигането на определен резултат и в този смисъл вписания в него предмет не отговаря на критериите за граждански договор.

На следващо място е налице сключен на 24.05.2020 год. трудов договор в писмена форма, както и факта на престиране на труд в полза на дружеството като работодател от страна на Л., който собственоръчно е отбелязал в декларацията по чл.402 от КТ основните характеристики на трудовото правоотношение -  работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател, като е допуснало на работа лицето К.И.Л., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя.

Дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “Д.” ООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е  изпълнило вменените му от държавата чрез КТ, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на          чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. 

Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.

В случая, нарушението за което е санкционирано дружеството попада сред изключенията посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не са маловажни, поради което приложението на този правен институт е неоснователно.

Не са налице според състава на съда и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като с факта на допускане на лицето до осъществяване на трудови функции преди регистриране на трудовия му договор в ТД на НАП засяга както трудовите, така и осигурителните му права относно трудовия стаж.

            В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 1000 до 10 000 лв. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.

Съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. 

По разноските

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Д ИТ - Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.

 По горепосочените мотиви и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, Съдът

                                                                  

 

        Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-012952/08.07.2020 год.  на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „ Д.” ООД,ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.-управител за извършено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

ОСЪЖДА „ Д.” ООД,ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.-управител  да заплати на  Д ИТ Варна 80 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: