№ 1328
гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия К.
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 16.11.2021 г. на СГС, НО, 28 състав, постановено по ЧНД №
4147/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
Б. И. М. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
му по НОХД № 98/2015 г. на ВКС – 10 години лишаване от свобода.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат С. Т. С. от
САК, упълномощен защитник на осъдения Б. И. М., с оплаквания, че е неправилно –
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се в жалбата, че са налице предпоставките на
чл.70 от НК, а именно - изтърпяване на половината от наложеното наказание и наблюдаване
на трайна тенденция за поправяне на осъдения с оглед целите на чл.36 от НК. В тази връзка
се сочи, че от предоставените от затворническата администрация документи е видно, че
рискът от рецидив при осъдения М. е сведен до минимум, като прогресивната система е
изпълнена в цялост. Прави се и оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че в приложения по затворническото досие първоначален доклад първоначалната
оценка на риска в размер на 26 точки е била занижена. Изтъква се, че според СГС тази
оценка е била опорочена, защото неправилно е било прието, че Б.М. е реабилитиран по
право за първото си осъждане. Относно този въпрос в жалбата се излагат доводи, че първата
присъда на М. е с изтекъл изпитателен срок, когато му е постановена настоящата, по която в
момента се изпълнява наказанието „лишаване от свобода“, както и че пак след изтичането на
изпитателния срок по първата присъда е постановена присъдата от Софийски окръжен съд,
с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено
по реда на чл.66 от НК. С оглед на това в жалбата се застъпва тезата, че планът със
1
заложените цели и задачи в него и определеният риск напълно съответстват на оценката на
риска от рецидив спрямо осъдения.
Излагат се и съображения, че не би могло да се тълкува в ущърб на осъдения Б.М. факта, че
не е направено групиране на осъжданията му по настоящата присъда и по постановената от
Софийски окръжен съд. Твърди се, че едно евентуално групиране по никакъв начин не би
трябвало да възпрепятства предсрочното условно освобождаване на осъдения от
изтърпяване на наказанието. Сочи се, че задължение на съда и на прокуратурата, а не на
осъдения, е да следят служебно за определяне на общо наказание. А относно това дали би
довело до затруднения при евентуално изпълнение на наказанието, в аспекта определяне на
общо наказание по осъжданията, подалият жалбата защитник счита, че за това не носи вина
осъденият М., за да бъде отхвърлена молбата му условно предсрочно освобождаване.
Въвежда се и оплакване, че СГС недопустимо е приел неотчетена криминална обремененост
на Б. И. М., базирайки се на две „условни“ присъди и на невлязла в сила присъда от 11
години. Относно последната се акцентира и на факта, че тази невлязла в сила присъда на
СНС е отменена от АСпНС. Сочи се, че тази предубеденост на първоинстанционния състав
погазва презумпцията за невиновност на М.. Изтъква се също, че съставът на СГС е опитал
да даде насоки на администрацията на СЦЗ какво да вписва в затворническото досие на
осъдения.
Предвид гореизложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменено обжалваното
определение на СГС и да бъде постановено ново, с което осъденият Б. И. М., с ЕГН
**********, да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от
наказанието му по НОХД № 98/2015 г. на ВКС - 10 години „лишаване от свобода“.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
осъдения Б. И. М. - адвокат С. - поддържа жалбата срещу определението на СГС по
изложените в нея съображения. Счита, че от доказателствата по делото, включително и от
изслушаните пред въззивния съд свидетелски показания се установява, че целите на
наказанието, които преследва НК, са изпълнени. Сочи, че осъденият е осъзнал последствията
от своето деяние и се е превъзпитал, както и че откакто изтърпява наказанието
недвусмислено е показал, че се стреми към поправяне и се е поправил. Изтъква също, че
свободният режим е позволявал на М. доста възможности за отклонение и че той не се е
възползвал от тях, а стриктно е изпълнявал всички възложени задачи и многократно по този
повод е бил награждаван, като, според защитника, това говори за една добра възпитателна
работа с него и осъзнаване на последствията от грешките му. Моли да бъде уважено
искането на осъдения да бъде постановено предсрочното му условно освобождаване от
изтърпяване на наказанието с предложената работа с пробационни служители в оставащия
срок.
В лична защита осъденият Б. И. М. моли въззивния съд да уважи молбата му за условно
предсрочно освобождаване. Заявява, че е дал достатъчна индикация за своето поправяне.
Твърди, че е разбрал грешката си в годините и че няма да допусне повече такава грешка.
Твърди, че е награждаван многократно, че многократно е излизал в отпуск, че е изпращан на
2
много места извън територията на затвора за извършване на ремонти - в ГДИН, на „Г.М.
Димитров“. В последната си дума моли съда да го освободи условно предсрочно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП намира жалбата на
осъдения М. за основателна, а решението на първоинстанционния съд за неподкрепено от
доказателствения материал, поради това, че същото в мотивната си част съдържа
неправилна интерпретация както на доказателствения материал, така и на фактическата
обстановка. В тази връзка относно първоначалното осъждане от 15.11.2006 г. прокурорът
счита, че за него реабилитацията по право по закон е настъпила през 2009 г.
Що се отнася до въпроса за групирането на последващите осъждания на М. участващият в
производството прокурор заявява, че очевидно е налице условие за групиране на същите, но
че това не е било направено нито служебно от съда, нито е постъпило предложение от
затворническата администрация, нито прокурорът, изпълняващ съответното наказание, е
направил такова предложение до съответния компетентен съд, но че това обаче не може да
бъде вменено във вина на осъдения М. или да бъде разглеждано като минус за него. Освен
това прокурорът от САП застъпва становище, че въпросът за групирането на наказанията не
е предмет на настоящото производство, като с оглед на това не счита, че в случая този
въпрос е от значение за изхода на делото. В тази връзка намира, че няма пречка при
извършване на едно последващо групиране да се вземе предвид и осъждането по делото, по
което би било допуснато условно предсрочно освобождаване. Според представителя на
САП обстоятелството, че е налице висящо наказателно производство също не може да бъде
разглеждано като категорично решен въпрос, още по-малко като някаква индикация и
негативна характеристика за осъдения Б.М., още повече, че към настоящия момент на втора
инстанция той е признат за невиновен. Прокурорът счита, че поради няколко причини
следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде допуснато
исканото условно предсрочно освобождаване. На първо място се сочи изключително
положителната характеристика на лишения от свобода, обективирана в положителното
становище на затворническата администрация и в положителния доклад на ИСДВР,
потвърден от разпитаните свидетели Д. К. и Т. Г.. Твърди се също и наличието на данни за
изпълнен план на наложеното наказание и постигнатите положителни резултати от него. С
оглед на това се изтъква, че положителното становище на затворническата администрация е
напълно обосновано. Според прокурора са налага изводът за завършен корекционен процес с
постигнати положителни резултати, включително с отлични трудови характеристики и
ресурс за ресоциализация. Акцентира се и на обстоятелствата, че в момента лишеният от
свобода М. е на лек режим, а представеният пропуск за излизане от затвора и влизане в
помещенията на ГДИН във връзка с работата и трудовите му задължения, които към
момента упражнява М., е индикация за гласуваното му доверие. В заключение подкрепя
становището на прокурора от СГП, че са налице всички предпоставки молбата за условно
предсрочно освобождаване на Б.М. да бъде уважена. По тези съображения моли да бъде
уважена въззивната жалба.
В заседанието пред настоящия съд упълномощеният представител на началника на затвора
3
София заявява становище, че решението на СГС е неправилно и незаконосъобразно. Смята,
че мотивите, върху които е базирано то, не кореспондират нито с приложените по делото
доказателства, нито с изискванията, заложени в чл. 70 от НК, при които съдът може да
освободи условно предсрочно даден лишен от свобода. С оглед на това моли да бъде
отменено определението на СГС и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважена
молбата на осъденото лице и да бъдат постановени пробационни мерки през изпитателния
срок.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното
определение, намери следното:
По отношение на осъдения Б. И. М. с ЕГН ********** е приведено в изпълнение и към
момента се изтърпява наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, наложено му с
присъда на ВКС, III наказателно отделение от 18.04.2016 г., постановена по касационно
НОХД № 98/2015 г. по описа на същия съд, за извършено на 31.01.1998 г. престъпление по
чл.199 ал.2, т. 3 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
18.04.2016 г.
Началото на изтърпяването на горното наказание е 18.04.2016 г. при първоначален „строг“
режим. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителният арест на М. – от
08.08.2002 г. до 15.08.2002 г. за срок от 7 дни. Осъденият Б. И. М. е постъпил в затвора
София на 18.04.2016 г.
Към датата 13.12.2021 г. лишеният от свобода Б. И. М. е изтърпял фактически 5 години, 8
месеца и 2 дни; от работа е изтърпял 2 години, 2 месеца и 14 дни, или всичко е изтърпял 7
години, 10 месеца и 16 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 02
години, 01 месец и 14 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от Б.М.
наказание лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото
осъденият М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието, наложено му за
престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка
на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
За да остави молбата на лишения от свобода Б.М. за условно предсрочно освобождаване без
уважение, градският съд е приел, че не е налице другата установена в закона предпоставка
за УПО, а именно – наличието на убедителни доказателства за поправянето на осъдения в
такава степен, в която да се приеме, че не е необходимо изтърпяване и на остатъка от
наказанието.
Този свой решаващ извод СГС е обосновал, на първо място, с доводи, че оценката на риска
по чл. 155 от ЗИНЗС, явяваща се задължителен фактор при решаването на въпроса за
наличието на предпоставките за УПО, както в нейния първоначален етап, така и при
4
последващите й промени не е била съобразена с нормативните изисквания за
осъществяването на тази, оценъчна по своя характер, дейност. В този смисъл
първостепенният съд е приел, че определената първоначална оценка на риска в размер на 26
точки по никакъв начин не съответства на характеристиките на деянието, за което
осъденият е бил признат за виновен и му е било наложено приведеното в изпълнение
наказание, както и на криминалното минало на осъдения, доколкото в първоначалния
доклад е посочено, че той е бил осъждан условно, но реабилитиран, който извод, според
СГС, няма как да е законосъобразен с оглед обстоятелството, че приведената в изпълнение
присъда е за деяние, което е препятствало настъпването на реабилитацията за първото
осъждане на М.. Основавайки се на това свое разбиране, градският съд е приел, че
първоначалната оценка на риска от 26 т. е опорочила и последващите определени в
положителна тенденция оценки /на риска/ от рецидив спрямо осъдения.
На следващо място, за да отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване, СГС е
приел, че наложеното и търпяно към момента наказание лишаване от свобода, от
изтърпяването на което осъденият Б.М. иска да бъде предсрочно условно освободен,
подлежи на групиране с наложените му наказания по НОХД № 1189/2006 г. на
Старозагорския PC и по НОХД № 387/2001 г. на СОС, но че при наличието на предпоставки
за определяне на общо наказание и решаването на въпроса за неговото изтърпяване
преждевременно би се явило решаването на въпроса за предсрочно условно освобождаване
по едно от осъжданията, подлежащи на определяне на общо наказание, както и че въпросът
за определяне на общо наказание следва да има приоритет пред отделното изтърпяване на
наказанията, подлежащи на групиране.
И на трето място, СГС е отхвърлил като неоснователна молбата за УПО и с аргумента, че в
случая данните за личността на осъдения „следва да бъдат преразгледани в аспекта на
неотчетена криминална обремененост“, изводима от факта на постановените две влезли в
сила присъди, с които са му наложени наказания лишаване от свобода за престъпления от
общ характер и които не са групирани и като такива се явяват неизтърпени, както и от
обстоятелството, че спрямо осъдения е постановена невлязла в сила присъда, с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ години.
Въззивният съд не споделя така изложените от първостепенния съд доводи, послужили за
мотивиране на решаващия му извод за неоснователност на молбата на осъдения Б.М. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
В случая макар СГС да е приел, че не е налице установената в закона предпоставка за УПО,
а именно - убедителни доказателства за поправянето на осъдения в необходимата степен, то
изложените от него мотиви и съображения в тази насока /относно посочената предпоставка/
на практика не касаят и не засягат въпроса дали в крайна сметка по делото са налице данни
осъденият М. да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
За произнасянето на съда в настоящото производство от първостепенно и съществено
значение се явява отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за
лишаване от свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса
5
на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му
поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива
обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият Б.М. е дал достатъчно по
обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Следователно въззивната инстанция
намира, че към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за
постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения М., като съображенията
за това са следните:
Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода М. по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента той е дал
достатъчно доказателства за поправянето си, доколкото присъстват убедителни данни за
трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.
В тази насока САС отчита съдържащите се в доклада на ИСДВР затвора София Д. К. /на л.л.
4-6 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността и поведението на Б.М. в
пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената му
оценка от администрацията на затвора. В цитирания актуален доклад на ИСДВР е посочено,
че л.св. М. е психически стабилен, със съхранен интелект, социално и емоционално зрял, с
наличие на богат социално - комуникативен репертоар за общността, с реалистична и
адекватна самооценка, екстроверт, отговорен и изпълнителен, по характер открит и
доброжелателен, адаптивен и неконфликтен, неагресивен, толерантен, без зависимости, с
добри и подкрепящи взаимоотношения със семейството си; че за първи път е в МЛС; че в
затвора - София е бил трудово ангажиран, като към задачите си се е отнасял съвестно и
отговорно; че разполага със завидни познания в областта на ремонтните дейности – ВиК;
избягва и се дистанцира от взаимоотношения с криминално проявени лица; с отличен
самоконтрол; при наличие на разбиране е много общителен и склонен да споделя;
словоохотлив, оптимистично ориентиран, уважителен и лоялен към пенитенциарната
администрация, а в отношенията си с другите е отзивчив и добронамерен.
В актуалния доклад на ИСДВР Д. К. се съдържа и информация, че от 16.09.2016 г.
осъденият М. е бил настанен в 9-та група, като е бил трудово устроен в комунално-битовата
сфера и за времето в МЛС е изпълнявал разнообразни длъжности - работник в механичен
цех, хигиенист администрация, а към момента е хигиенист в ГД „ИН“; че към всички
трудови задачи се е отнасял с повишено старание и внимание; че проявява инициативност за
поемане на допълнителни ангажименти; че първоначално е бил назначен със заповед №
419/02.09.2016 г. като работник на щат - ВиК към строителната група на затвора - София с
продължителност на работното време 8 часа; че със заповед № 264/21.04.2020 г. е бил
6
назначен на работа като хигиенист администрация, като актуално в момента е трудово
ангажиран със заповед № 10/25.02.2020 г. като хигиенист в ГД“ИН“; че се справя отлично с
поставените му задачи, и то в кратък срок; че във връзка с позитивната си линия на
поведение съгласно заповед № 120/15.10.2018 г. е със заменен режим от строг режим на общ
режим; че със заповед № 16/13.02.2020 г. е прекатегоризиран в ЗО ОТ, като е настанен в 3-та
група на затвора - София, а съгласно заповед № 56/05.08.2020 г. е със заменен режим - от
общ режим на лек режим; че след проведени избори в 3-та група единодушно е избран за
ОРД, като спомага работата на ИСДВР при възникнали проблемни ситуации или
отношения; че е участвал в множество организирани от администрацията културни
мероприятия; че в групата се ползва с уважение и респект; с поддържана отлична хигиена в
спалното помещение и на работното място.
От същия доклад се установява още, че с оглед изпълнението на плана на присъдата и
провеждания корекционен процес актуалната към момента оценка на риска от рецидив от
първоначално определените 26 т. е снижена до 14 т. - нисък риск и че в тази връзка
положителни промени са настъпили в зоните на нужди: -отношение към правонарушението
- изказва съжаление по отношение на жертвите на деянието, а с присъдата си е примирен;
- начин на живот и обкръжение - не се наблюдават безразсъдни и рискови прояви; -
умения за мислене - формирани са умения за разпознаване на наличните проблеми и при
възникнали такива търси алтернативи за разрешаването им и съдействие от лица, които
приема за значими /ИСДВР, администрацията/, като алтернативите, които формира за
разрешаването на възникнали проблемни ситуации са в границите на законовите. Относно
риска от сериозни вреди е отбелязано, че същият е нисък за обществото; нисък по
отношение на персонала в затвора, нисък за самия лишен от свобода и нисък за другите
лишени от свобода. В тази връзка са изложени съображения, че при осъдения М. няма
индикации за повишен риск от сериозни вреди по отношения на обществото, доколкото
многократно е ползвал поощрения съгласно чл.98, т.8 от ЗИЗНС и че по време на
домашните отпуски няма констатирани нарушения на обществените правила и норми, както
и че е ползвал годишна почивка извън контролираната среда, по време на което липсват
констатирани нарушения на обществения ред от негова страна.
В доклада на ИСДВР като ресурси на л.св. М. са посочени усвоени трудови умения и
навици; липса на регистрирани зависимости, добра и подкрепяща семейна среда; наличие на
формирани умения за мислене и добро към високо интелектуално ниво.
В цитирания доклад е отбелязано също, че осъденият Б.М. съблюдава спазването на
режимните изисквания, за целия си престой в МЛС няма регистрирани дисциплинарни
нарушения, за които да са му налагани дисциплинарни санкции, но че същевременно
многократно е бил награждаван. Относно последното в затворническото досие на л.св. М. се
съдържа информация, че до момента е награждаван както следва:
- със заповед № 574/12.07.2016 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, във връзка с поддържане на чистотата и хигиената на общия коридор,
активно участие и позитивно отношение към личната хигиена и хигиената в общия коридор
7
на групата и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 1 от ЗИНЗС е награден с
„писмена похвала“.
- със заповед № 1026/28.11.2016 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, за добра трудова дейност, с цел съхраняване на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС е награден с
„удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 22.12.2016 г. от 09.00 часа.
- със заповед № 261/12.04.2017 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, поддържане на позитивна линия на поведение, сътрудничество при
провеждане на социално-възпитателните мероприятия и във връзка с изпълнение плана на
присъдата, в който е заложено стимулиране на контактите с близките и по предложение на
ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС е награден с „удължено свиждане за срок от
4 часа“ на 19.04.2017 г. от 09.00 часа.
- със заповед № 511/04.09.2017 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните дейности в
групата и във връзка с изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на
контактите с близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС
е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 07.09.2017 г. от 09.00 часа.
- със заповед № 21/18.01.2018 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните корекционни
дейности в групата, с цел поощряване за поддържане на позитивна линия на поведение и
запазване на контактите с близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т.
5 от ЗИНЗС е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 22.01.2018 г. от 09.00
часа.
- със заповед № 247/09.05.2018 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, съвестно изпълнение на поставените задачи и с цел поощряване и
запазване на социалните контакти с близките и по предложение на ИСДВР на основание чл.
98 ал.1, т.3 и т. 5 от ЗИНЗС е награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа“ на
14.05.2018 г. от 09.00 часа и с извънредна хранителна пратка.
- със заповед № 450/23.08.2018 г. на началника на затвора София - за подчертана
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните дейности и в
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено съхраняване на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС е награден с
„удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 10.09.2018 г. от 09.00 часа.
- със заповед № 210/15.05.2019 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните дейности и в
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено съхраняване на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС е награден с
„удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 16.05.2019 г. от 13.00 часа.
- със заповед № 390/14.11.2019 г. на началника на затвора София - за подчертана
8
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните дейности и в
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено съхраняване на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 5 от ЗИНЗС е награден с
„удължено свиждане за срок от 4 часа“ на 20.11.2019 г. от 13.00 часа.
- със заповед № 111/02.06.2020 г. на началника на затвора София - за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към служебните задължения и във
връзка с изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните
контакти с близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 6 от ЗИНЗС е
награден със „свиждане с близките извън затвора за срок от 12 часа“ на 11.06.2020 г. за
времето от 07.00 до 19.00 часа.
- със заповед № 243/14.08.2020 г. на началника на затвора София - за подчертана
дисциплинираност, активно сътрудничество при реализиране на социалните дейности в
групата, с цел поощряване за поддържане на позитивна линия на поведение, за запазване на
социалните контакти с близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 8
и ал.2 от ЗИНЗС е награден с „3 /три/ денонощия домашен отпуск“ считано от 14.08.2020 г.
до 17.08.2020 г. и с „извънредна хранителна пратка“.
- със заповед № 260/01.09.2020 г. на и.ф. началника на затвора София - за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно изпълнение на поставените трудови задачи, във
връзка с изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните
контакти с близките и поощряване на позитивна линия на поведение и по предложение на
ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 9 от ЗИНЗС му е разрешено да ползва 7 /седем/ работни
дни от годишната си почивка извън затвора - считано за период от 21.09.2020 г. до
29.09.2020 г., да ползва 7 /седем/ работни дни от годишната си почивка в затвора - считано
от 30.09.2020 г. до 07.10.2020 г.; а на основание чл. 98 ал.2 от ЗИНЗС е награден и с право на
„извънредна хранителна пратка“.
- със заповед № 394/14.12.2020 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към поставените задачи, във връзка с
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 8 от ЗИНЗС е награден с
„5 /пет/ денонощия домашен отпуск“ считано от 29.12.2020 г. до 03.01.2021 г.
- със заповед № 213/27.04.2021 г. на началника на затвора София – за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към поставените задачи, във връзка с
изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти с
близките и по предложение на ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 8 от ЗИНЗС е награден с
„5 /пет/ денонощия домашен отпуск“ считано от 29.04.2021 г. до 04.05.2021 г.
- със заповед № 382/03.08.2021 г. на и.ф. началника на затвора София - за подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно изпълнение на поставените трудови задачи, във
връзка с изпълнение плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните
контакти с близките и поощряване на позитивна линия на поведение и по предложение на
9
ИСДВР на основание чл. 98 ал.1, т. 9 от ЗИНЗС му е разрешено да ползва 10 /десет/ работни
дни от годишната си почивка извън затвора - считано за период от 06.08.2021 г. до
17.08.2021 г., да ползва 4 /четири/ работни дни от годишната си почивка на територията на
затвора - считано за периода от 18.08.2021 г. до 21.08.2021 г.; а на основание чл. 98 ал.2 от
ЗИНЗС е награден и с право на „извънредна хранителна пратка“.
В актуалния доклад на ИСДВР са направени изводи, че доказателства за устойчивата линия
на поведение на л.св.М. се явяват множеството позитивни характеристики, дадени от
служители на администрацията, за времето, в което е бил трудово устроен на различни
обекти, както и че се е доказал като човек, който оценява и се стреми да оправдава
гласуваното му доверие. А това, че ръководството на пенитенциарното заведение му е
гласувало голямо доверие недвусмислено се потвърждава и от факта, че от страна на
началника на затвора – София на л.св. Б.М. е издаден индивидуален пропуск, с който му се
разрешава свободно да излиза навън /извън пределите на затвора/ като хигиенист в ГДИН от
08:00 ч. до 17:00 ч.
В заключение в доклада на ИСДВР е заявено положително становище по отношение на
подадената от л.св. Б.М. молба за УПО. Това становище е мотивирано със съображения за
добра криминологична прогноза и с преценка, че корекционният процес е приключил, а
резултатите от позитивната промяна са затвърдени; че прогресивната система, залегнала в
ЗИЗНС, е изпълнена в нейната цялост; както и че са постигнати целите, визирани в чл.36 от
НК.
Аналогични на констатациите в актуалния доклад на ИСДВР са констатациите в
приобщения по делото Доклад за пробационен надзор на л.св. Б.М.. В същия е акцентирано,
че в хода на изтърпяване на наказанието и вследствие на оказваното корекционно-
възпитателно въздействие оценката на риска от рецидив е претърпяла съществени промени
и е редуцирана поетапно до 14 точки към момента - нисък риск. Относно формите на работа
с лишения от свобода в него е отразено, че често се е налагало сам да поддържа хигиената в
цялата сграда на ГДИН; че съдейства при пренасянето и сортирането на огромен брой
вещево имущества на състава, поддържа чистотата в двора на ГДИН и затвора гр. София; че
се включва активно в извършвани ремонтни дейности; подпомага останалите лишени от
свобода от открит тип, ангажирани с пренасянето на лични вещи и хранителни продукти,
донесени на лишените от свобода по време на свиждане. Изтъкнато е също, че в хода на
корекционно-възпитателната работа и с активното участие на осъдения М. в изпълнение
плана на присъдата са постигнати съществени положителни промени относно нагласите и
поведението на същия. Отчетено е, че по отношение на извършеното правонарушение вече
приема и признава отговорността в достатъчна степен; че признава вредата, която е
причинил, като е възприел и е осъзнал общественоопасните последици от извършеното
деяние; че в тази връзка е налице убедителна мотивация за промяна, както и че е
преосмислил отношението си спрямо съдебния процес и присъдата. Посочено е, че
ангажирането му в трудова дейност е способствало дистанцирането му от субкултурата и
неподдаването му на отрицателно влияние; че са формирани и са затвърдени уменията му за
10
разпознаване на проблеми и решаването им по социално приемлив начин, както и уменията
му за предвиждане на последствията. Потвърдени са и изводите за наличие на значителен
социално приемлив ресурс, който да подпомогне бъдещата успешна ресоциализация на М., а
именно - жилищно устройване; съхранени и усъвършенствани трудови навици, богат
житейски опит. С оглед възможността да бъде продължено наблюдението на поведението
му в условията при живот на свобода в доклада е предложено в случай, че бъде уважена
молбата на л. св. Б.М. за УПО да му бъде наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т. 2
от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на
постановения изпитателен срок.
В затворническото досие е приобщена и трудова характеристика относно л.св. Б. И. М.,
изготвена от мл. инсп. Н. Н. – дежурен в Етапна конвойна база към ОЗ „Охрана – София“ на
датата 31.08.2018 г., в която е посочено, че М. е бил назначен като „ВиК“ поддръжка при
затвора София; че в случай на нужда за отстраняване на аварии в Етапната конвойна база на
ОЗ „Охрана-София“ е бил изпращан от дежурния главен надзирател в затвора-София; както
и че изпълнявайки вменените му задължения лишеният от свобода Б.М. е проявявал
отговорност, дисциплинираност и резултатност. Предвид така изложеното в
характеристиката е направено предложение л.св. М. да бъде поощрен съгласно ЗИНЗС.
Във връзка с горната трудова характеристика в досието на л.св. Б.М. е приложено и писмо
на Директора на РД „Охрана-София“ от 24.09.2018 г., адресирано до началника на затвора
София, с което е било предложено на основание чл. 98 ал.1 от ЗИНЗС л.св. Б. И. М. да бъде
поощрен заради това, че многократно е участвал в отстраняването на повреди на ВиК
системата на Етапна конвойна база при ОЗ „Охрана“ – София; че с негова помощ е била
отстранена повредата на тоалетните казанчета в 1-ва, 3-та и 5-та килия на ЕКБ; както и че е
изпълнявал съвестно възложените му задачи, проявявал е отговорност, дисциплинираност,
резултатност и творчество.
В приетата в хода на въззивното производство актуална трудова характеристика на лишения
от свобода Б. И. М., изготвена от М. Н. – инспектор МВО в сектор ЛОП при ГДИН, се сочи,
че съобразно задълженията, свързани с изпълняваната от осъдения М. длъжност на
„хигиенист“ в ГД „Изпълнение на наказанията“, същият бързо е навлязъл в спецификата на
дейностите, включени в предмета на извършваната от него работа; че е осъществявал
своевременно, прецизно и отговорно поставените му за изпълнение служебни задачи във
връзка с поддържане на хигиената и съпътстващите дейности по материалното осигуряване;
че успоредно с това М. е обезпечавал и част от дейностите по приемане на доставки на
униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, подреждането на вещите и
предоставянето им на териториалните служби на ГДИН; че самостоятелно е инициирал
облагородяване на пространствата и тревните площи в района на институцията; че е
подпомагал също и пренасянето на багаж за другите лишени от свобода в дните, определени
за свиждане; че с притежаваните от него технически умения е участвал при отстраняването
на дребни технически повреди, свързани с поддръжката на сградния фонд. Според
изложеното в цитираната характеристика л.св. Б.М. притежава лична самодисциплина и
11
разнообразни професионални умения, същият е стриктен, отговорен и коректен, като тези
лични качества му осигуряват нормална служебна комуникация със служителите и с другите
лишени от свобода.
Данни за трайни и устойчиви положителни тенденции в поведението, мисленето и нагласите
на осъдения М. при изтърпяването на наказанието се съдържат и в показанията на
разпитаните пред въззивния съд свидетели Д. К. и Т. Г.. Така, в показанията си пред
въззивната инстанция св. К. напълно потвърждава изложените от нея в доклада за лишения
от свобода констатации и изводи. От показанията й се установява също, че е работила с
осъдения Б.М. още от 2016 г., когато е била стажант; че за първи път го видяла в 8-ма
приемна група, където на фона на останалите той се откроявал със самоконтрол; че в
момента също има преки наблюдения върху осъдения М. – че той е много инициативен;
спазва дадените ангажименти; оправдава гласуваното му доверие; че през изминалите 6-8
месеца е бил избран за отговорник по реда и дисциплината, като при възникнали конфликти
винаги е съдействал; че преди време се е наложило да работи сам в продължение на два
месеца в ГДИН и е свършил всичко, което е бил поел като ангажимент; че при завръщането
му от домашен отпуск не е имало констатирани нарушения, като винаги се е връщал по-рано
и администрацията няма никакви забележки в това отношение; че много често се е случвало
да го търсят за различна работа, включително и като „ВиК работник“ при настъпили аварии
в арестите на „М-р Векилски“ и на „Г.М.Димитров“, при което той винаги се е отзовавал; че
даже е пребоядисал около затвора, като винаги е бил ангажиран с нещо и никога не е
отказвал, макар това да не му е влизало в длъжностната характеристика.
От показанията на свидетеля Т. Г., участвал в изготвянето на доклад за л.св. Б.М. от
12.02.2020 г. във връзка с подадена от последния молба за прекатегоризиране в ЗООТ, се
установява, че същият познава осъдения Б.М. още от настаняването му в приемно
отделение, когато самият свидетел е заемал длъжност младши инспектор надзирател; че
впоследствие, докато е заемал длъжността ИСДВР, е работил с осъдения М., като
впечатленията му за М. са изцяло положителни – осъденият през цялото време е бил трудово
ангажиран; каквото му е било разпореждано като трудова дейност, винаги е било свършвано
навреме от него; всичко, каквото му се е възлагало, го е изпълнявал, като никога не е казвал
„аз не мога“ или „аз не искам“; никога не е влизал в пререкания с останалите лишени от
свобода; не е имал никакви провинения.
Във връзка с подадената от л.св. Б.М. молба за условно предсрочно освобождаване по
делото е постъпило и положително становище от началника на затвора София /л.2 от
първоинст. дело/, в което се сочи, че са налице доказателства и данни за поправянето на
осъдения М. в рамките на пенитенциарното заведение; че целите на наложеното наказание,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, са изпълнени в своята цялост; че са изпълнени и
заложените в плана на присъдата цели и задачи; че прогресивната пенитенциарна система е
изпълнена докрай; че оценката на риска от вреди и оценката на риска от рецидив са с ниски
стойности и че дефицитите по проблемните зони са преодолени.
Преценявайки изложените по-горе становища на различните представители на
12
администрацията на пенитенциарното заведение относно наличието на предпоставките за
постановяване на УПО по отношение на осъдения М., въззивният съд констатира, че
изразеното от началника на затвора положително становище е в пълно съответствие и в
съгласие с фактическите констатации и изводите в доклада на ИСДВР Д. К., с показанията
на същата и на св. Т. Г., с данните в затворническото досие, както и с данните, установени
от останалите приети по делото писмени доказателства. Т.е., изразеното от началника на
затвора положително становище относно молбата за УПО на Б.М. обективно се подкрепя от
фактическите констатации в цитираните по-горе доклади за този лишен от свобода, както и
от останалите приложени по делото доказателства /намиращи се в делото и в
затворническото досие/.
Извършвайки анализ на събраните доказателства, въззивният съд не намира никакви
причини да не кредитира с доверие показанията на свидетелката Д. К., както и изложените
от нея /в изготвения доклад, приложен по делото/ изцяло положителни факти относно
поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода. Показанията на тази свидетелка
и данните в доклада й по чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС установяват устойчивата линия на
поведение на л.св.М., потвърждавана от множеството позитивни характеристики на
различни служители на администрацията на затвора; доказването му като човек, който
оценява и се стреми да оправдава гласуваното му доверие; добрата криминологична
прогноза за него; постигнатите трайни реални положителни резултати вследствие на
проведения спрямо него поправително-възпитателен процес, както и преценката, че
корекционният процес при него е приключил, а резултатите от позитивната промяна са
затвърдени. Показанията на св. К. в тези части се явяват последователни, еднопосочни,
непротиворечиви и категорични. Освен това показанията на въпросната свидетелка, както и
фактическите констатации в доклада й се основават на преки и непосредствени впечатления
и възприятия относно поведението на лишения от свобода, като са придобити и в процеса на
работа с него. Същото се отнася и за показанията на св. Т. Г.. Като тук следва да се
подчертае, че именно инспекторите СДВР в пенитенциарното заведение осъществяват
прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а в
един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част от наказанието.
И след като тези служители на практика са констатирали изцяло позитивни нагласи и
тенденции в поведението на осъдения /съгласно цитираните документи и в частност
съгласно доклада на ИСДВР по чл. 155 от ЗИНЗС и свидетелските показания/ и са посочили
обективните факти, установяващи конкретни положителни резултати от корекционната
работа с осъденото лице, то съдът следва да се довери на тези служители и да приеме за
достоверни изложените от тях факти относно личността на осъдения.
Както бе изтъкнато по-горе, по делото липсват каквито и да са данни, които да поставят под
съмнение обективността и достоверността на констатациите в доклада на ИСДВР Д. К. и в
доклада за пробационен надзор относно резултатите от корекционната дейност спрямо
осъдения, надлежно потвърдени от показанията К. и Г. при разпита им пред въззивния съд.
В крайна сметка поправянето на осъдения вследствие на завършен /приключил/ спрямо него
13
корекционен процес се явява конкретен обективен факт, който надлежно се установява от
представените по делото доклади и от подкрепящите ги доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите К. и Г., от приетите в настоящото производство писмени
доказателства и от тези в затворническото досие. А доколкото така приобщените
доказателства и доказателствени средства /докладите, свидетелските показания, трудовите
характеристики и всички останали документи в затворническото досие/ от своя страна
установяват конкретни положителни факти относно личността, поведението и отношението
на осъдения М. в местата за лишаване от свобода, то за настоящия съд не съществува
никакво съмнение, че тези факти са настъпили в действителността и са реални. Още повече,
че те не се опровергават от никакви други налични данни /респ. доказателства/ по делото.
Така, основавайки се на показанията на свидетелите Д. К. и Т. Г., на актуалния доклад на
ИСДВР Д. К. по чл. 155 от ЗИНЗС, на доклада за пробационен надзор, на трудовите
характеристики за лишения от свобода М. и на съвкупната информация, съдържаща се в
затворническото досие и по делото, както и на установените от тези доказателствени
източници фактически констатации, въззивният съд намира, че цялостното поведение на
л.св. Б.М. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническото
заведение сочи на наличието на убедителни данни за трайна коренна промяна на личността,
поведението и мисленето на осъденото лице в положителна насока. Изложените в докладите
на ИСДВР и за пробационен надзор констатации и оценки дават основание на САС да счете,
че положителната промяна при М. е същностна, категорична, действителна и реално
настъпила. За обосноваването на този извод от особено решаващо значение се явяват
обстоятелствата за липсата на каквито и да са наказания за нарушения на реда и
дисциплината /които да компрометират постигнатите положителни резултати от
корекционния процес/; за многократното му /15 пъти/ награждаване, включително с
„домашен отпуск“ и с правото в две поредни години да ползва част от годишната си почивка
в размер на 7 дни и 10 дни извън МЛС, като при ползването на тези награди не е допускал
никакви нарушения и се е завръщал винаги навреме и в адекватно състояние; за
постъпилите относно него отлични трудови характеристики във връзка с изпълнението на
трудовите му задължения и проявяваната от него самоинициатива; за гласуваното му
доверие от страна на ръководството на затвора да пребивава в администрацията на ГД „ИН“
/по повод изпълнението на трудовите му функции/ и даденото му /пак в тази връзка/
разрешение всекидневно да напуска територията на затвора, както и липсата на данни той да
е злоупотребил с това доверие.
Всички гореизброени обстоятелства /трудовите и другите му изяви и въобще поведението
му при изтърпяването на наказанието; многократното му награждаване и изрядното му
държане в обществото при пребиваванията му извън местата за лишаване от свобода/ сами
по себе си са достатъчно красноречиви за настъпилата трайна и необратима положителна
промяна в личността и поведението на осъдения М., като преценени ведно с всички
останали положителни тенденции в поведението и нагласите му, ясно и недвусмислено
демонстрирани от него и в съдебното заседание пред въззивния съд, дават основание да се
14
приеме, че към настоящия момент поправянето на този осъден е завършено в напълно
достатъчна степен, респективно, че осъденият е дал достатъчно доказателства за
поправянето си и че е напълно подготвен за законосъобразен начин на живот на свобода. В
този смисъл са и изразените категорични и еднопосочни становища на представителите на
затворническата администрация, в това число и на началника на затвора и на неговия
процесуален представител в хода на съдебното производство, както и становищата на
участващите в производството прокурори от СГП и САП.
Във връзка с гореизложеното САС е на мнение, че за поправянето на осъдените и връщането
им в обществото като пълноценни граждани решаваща роля има и подкрепата на близките
им хора, с които осъдените свързват перспективите си при живот на свобода. В конкретния
случай данните по делото несъмнено сочат, че съхранените семейни връзки на Б.М. и
подкрепата от близките му, които обстоятелства на практика се явяват един от факторите,
осигурили житейска перспектива на този осъден, съществено са допринесли за успешното
приключване на корекционния процес спрямо него в условията на МЛС.
Фактическите изводи на въззивния съд за наличието на трайна положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за действителното
му поправяне се основават изцяло на критериите, заложени в самия закон /чл. 439а ал.1 от
НПК/, а именно - на безспорните и непротиворечиви данни за доброто му и изрядно
поведение, за активното му, отговорно и ползотворно участие в трудовата дейност и в
организираните спортни и културно-образователни мероприятия и специализирани
програми с лишените от свобода.
Предвид гореизложеното неправилен се явява решаващият извод на СГС за отсъствието на
убедителни доказателства за поправянето на осъдения. В частност неправилно и в
противоречие със закона първият съд е обосновал този свой извод с констатациите си, че
оценката на риска по чл. 155 от ЗИНЗС, явяваща се задължителен фактор при решаването на
въпроса за наличието на предпоставките за УПО, както в нейния първоначален етап, така и
при последващите й промени, не е била съобразена с нормативните изисквания за
осъществяването на тази дейност; и че определената първоначална оценка на риска в размер
на 26 точки по никакъв начин не съответства на характеристиките на деянието, за което
осъденият е бил признат за виновен и му е било наложено приведеното в изпълнение
наказание, както и на криминалното минало на осъдения. Известно е, че нивата на оценката
на риска от рецидив и от вреди се определят съобразно утвърдена от министъра на
правосъдието методология, като при постъпването на осъдения в мястото за лишаване от
свобода затворническата администрация изготвя първоначална оценка на тези рискове,
посочва факторите, които формират риска от рецидив и се правят предложения за запълване
на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска
от вреди. Въз основа на оценката на риска се изготвя индивидуален план за изпълнение на
присъдата, по който се провежда социално-възпитателната работа, както и препланиране
изпълнението на наложеното с присъдата наказание. В настоящия случай дейността по
първоначалната оценка на риска от рецидив и риска от вреди при осъдения М. е отдавна
15
извършена и приключила и вече е породила своите правни последици, като най-малкото на
базата на формираната първоначална оценка на риска е бил изготвен индивидуалния план за
изпълнение на присъдата и въз основа на това впоследствие е била провеждана социално-
възпитателната работа с него. Тези факти /изготвеният индивидуален план за изпълнение на
присъдата и проведената въз основа на него социално-възпитателна работа с лишения от
свобода/ безспорно са настъпили в обективната действителност, необратими са и са
произвели своите последици, като същите обективно не могат да бъдат заличени, както и да
бъдат отменени техните последици, поради което напълно ирелевантно за настоящото
произнасяне се явява обстоятелството относно достоверността и правилността на
изготвената от затворническата администрация първоначална оценка на риска от рецидив и
риска от вреди по отношение на осъдения М.. Така, по време на изтърпяване на наказанието
от страна на л.св. М. и при изпълнението на плана на присъдата на практика са били
проследявани нивата на описаните рискове, като въз основа на периодичните оценки на тези
рискове са били направени предложения за промяна в режима на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и същият в процеса на изпълнение на наказанието реално
е бил снижен от „строг“, през „общ“ до „лек“, като със заповед от 13.02.2020 г. лишеният от
свобода М. е бил и прекатегоризиран чрез преместване в затворническо заведение от по-лек
тип - в ЗО ОТ. И доколкото оценката на риска определя вероятността от криминален
рецидив и от причиняване на сериозни вреди, то сами по себе си обстоятелствата, че
режимът на изпълнение на наказанието е максимално снижен на „лек“; че осъденият е
прекатегоризиран и преместен в затворническо заведение от лек /открит/ тип, че
многократно е награждаван с домашен отпуск, а две поредни години и с право да ползва
част от годишната си почивка извън затвора, както и че от началника на затвора му е
издаден пропуск, с който му е разрешено ежедневно да излиза извън територията на затвора
във връзка с изпълняваните от него трудови функции, което недвусмислено означава, че
поведението му е преценено като неносещо риск от укриване или извършване на друго
престъпление, са все обстоятелства, които еднозначно и несъмнено сочат, че към настоящия
момент нивата на оценката на риска от рецидив и от вреди са с действително ниски
стойности. Като в този смисъл са и становищата на служителите на затворническата
администрация. Затова изводът на градския съд, че са опорочени последващите оценки на
риска от рецидив, в това число и актуалната такава оценка, е напълно необоснован и
произволен. А, от друга страна, доколкото именно актуалната оценка на риска от рецидив и
вреди следва да се преценява при произнасянето относно предпоставките за условно
предсрочно освобождаване /по аргумент от чл. 155 ал.2 т.3 от ЗИНЗС/, въззивният съд счита,
че поради неотносимостта в настоящото производство на първоначалната оценка на риска и
нивата й е напълно безпредметно нейното разглеждане и анализиране в това производство.
В принципен план съставът на САС намира само за отчасти вярна тезата на СГС за
относимост към предмета на настоящото производство на въпроса относно другите
осъждания, постановени спрямо лишения от свобода. Въззивният съд също счита, че
относими към произнасянето по молба за УПО могат да се явяват и други осъждания на
лицето – например предходните такива спрямо осъждането, по което се търпи наказанието.
16
В този смисъл са и дадените указания в т.2 от ППВС 7/1975 г. при приложението на
института на УПО спрямо лица с предишни осъждания, в които случаи следва да се
преценява дали те действително са се поправили. Но в тези хипотези значението на
предишните осъждания се свежда единствено и само до преценката дали е настъпило
поправяне на осъдения и в частност дали това действително се е случило.
Отнесен към настоящия казус, сам по себе си фактът на другите осъждания на л.св. Б.М.,
предхождащи изтърпяването на текущото наказание, в случая не може да бъде третиран
като основание да му бъде отказано условно предсрочно освобождаване. Съгласно
цитираните указания в т.2 от ППВС 7/1975 г. при приложението на института на УПО
спрямо лица с предишни осъждания следва да се преценява дали те действително са се
поправили. А в конкретния случай, предвид данните за отсъствието на проблемни зони при
корекционното въздействие и значително намаленият /в ниски стойности/ риск от рецидив,
както и с оглед на отчетените необратими положителни резултати от проведената
поправително-възпитателна дейност и приключилия корекционно-възпитателен процес се
налага несъмненият извод, че към момента са налице доказателства за действителното
поправяне на л.св. М.. Което пък дава основание на въззивния съд да приеме, че другите му
осъждания сами по себе си не могат да бъдат отчитани като пречка за допускане на условно
предсрочно освобождаване по отношение на него.
Във връзка с наличието и на други осъждания на лишения от свобода въззивният съд
категорично не споделя застъпваните от СГС тези, че относим към произнасянето по
молбата за предсрочно условно освобождаване е въпросът дали постановените спрямо
осъденото лице други осъждания подлежат на групиране с осъждането, по което се
изтърпява наказанието; че въпросът какво общо наказание следва да изтърпи осъденият е
обуславящ /детерминиращ/ решаването на въпроса за предсрочното условно освобождаване
по едно от осъжданията, подлежащи на определяне на общо наказание; както и че въпросът
за приложението на чл. 70 от НК по отношение на подлежащото на определяне и
изтърпяване общо наказание би могъл да се поставя едва след решаване на въпроса за
определяне на общото наказание, начинът на неговото изтърпяване и неговото евентуално
увеличаване.
Условното предсрочно освобождаване е институт на наказателното изпълнение.
Основанията за неговото приложение възникват в хода на реализация на наказанието и се
обуславят единствено от обстоятелства, които са настъпили при изпълнението на
наложеното наказание /лишаване от свобода/. Изпълнението на наказанието лишаване от
свобода поначало е подчинено и на принципа на прогресивната система, който изисква след
изтичане на определен срок от това наказание интензитетът на наказателното изпълнение да
се постави в зависимост от поведението на осъдения и от нивото на постигнатите резултати
за неговото поправяне и превъзпитание. В съответствие с този принцип българският
законодател в нормата на чл. 70 ал.1 НК е формулирал основанията /предпоставките/ за
постановяване на условното предсрочно освобождаване, а именно: - формална
предпоставка, изразяваща се в изтичането на период от време – определен минимален срок,
17
в който осъденият фактически да е изтърпял наложеното му наказание; - и материална
предпоставка, изразяваща се в постигането на определен резултат от поправителния процес
през периода на изтърпяване на наказанието - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. Тези, определени от закона, основания /предпоставки/ за постановяване на УПО
на практика определят и предмета на производството за условно предсрочно освобождаване,
поради което в същото производство не могат да се обсъждат въпроси извън предпоставките
за приложението му. А фактическите обстоятелства, изпълващи и обосноваващи тези
предпоставки, определят предмета на доказване в това производство.
Затова, изхождайки от фактическото естество на формулираните от закона критерии,
определящи предпоставките за постановяване на УПО, апелативният съд категорично не
споделя извода на СГС, че описаните по-горе въпроси са сред обстоятелствата, които следва
и могат да бъдат преценявани като основание за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. Формалните и материалните предпоставки за прилагане на условното
предсрочно освобождаване са описани в закона точно, ясно и изчерпателно и те не могат да
бъдат допълвани чрез тълкуване и/или посредством различни интерпретации. Сред тях
/предпоставките/ не попада обстоятелството дали постановените спрямо осъденото лице
други осъждания подлежат на групиране с осъждането, по което се изтърпява наказанието и
относно което се иска УПО. По тази причина то не може да бъде добавяно по тълкувателен
път към предпоставките за УПО.
Предвид гореизложеното и противно на първостепенния съд въззивната инстанция приема,
че макар наложеното и търпяно към момента наказание лишаване от свобода, от
изтърпяването на което осъденият Б.М. иска да бъде предсрочно условно освободен, да
подлежи на групиране с наложените му наказания по НОХД № 1189/2006 г. на
Старозагорския PC и по НОХД № 387/2001 г. на СОС /доколкото и трите осъждания са за
престъпления, извършени преди влизането в сила на която и да е от трите присъди, а именно
- в периода от месец май 1997 г. до 05.10.1998 г./, този факт няма никакво отношение към
предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване за остатъка на
търпяното от него към момента наказание. В този смисъл непочиващи и неосновани на
закона се явяват изводите на СГС, че при наличието на предпоставки за определяне на общо
наказание и решаването на въпроса за неговото изтърпяване преждевременно би се явило
решаването на въпроса за предсрочно условно освобождаване по едно от осъжданията,
подлежащи на определяне на общо наказание, както и че въпросът за определяне на общо
наказание следва да има приоритет пред отделното изтърпяване на наказанията, подлежащи
на групиране. Това разбиране на първостепенния съд очевидно не е съобразено нито с
разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК /очертаваща предпоставките за УПО/, нито с разпоредбата
на чл. 25 ал.2 от НК, предвиждаща, че ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно
изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо
наказание. В цитираната разпоредба на чл. 25 ал.2 от НК се съдържа правило за
задължително приспадане без изключение, поради което във всички случаи изтърпяното
наказание по която и да е от присъдите, подлежащи на кумулация, следва да се приспадне,
18
след като е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание /решение № 100 от
24.02.1976 г. по н. д. № 58/1976 г., I н.о. на ВС/. С оглед на това не може да има никакво
съмнение, че разпоредбата на чл. 25 ал.2 от НК се прилага и в хипотезите на частично
изтърпяно наказание лишаване от свобода, когато е приложен института на УПО. В
подкрепа на този извод е и приетото в съдебната практика разбиране, че „изтърпяно
наказание“ по смисъла на чл. 25, ал. 2 НК се явява действително изтърпяното наказание,
предварителното задържане на подсъдимия и времето, намалено с работа, но не и
опростеното чрез помилване наказание /решение № 295 от 21.05.1970 г. по Н.Д. № 229/1970
г., I н.о. на ВС/. Аргумент в същата насока, както и в подкрепа на извода, че въпросът какво
общо наказание следва да изтърпи осъденият не е обуславящ /детерминиращ/ решаването на
въпроса за предсрочното условно освобождаване от изтърпяване на едно от наказанията,
подлежащи на групиране, се съдържа и в решение № 20 от 08.05.1989 г. по н. д. № 8/1989 г.
на ОСНК на ВС. В това решение е прието, че когато след условно предсрочно
освобождаване деецът бъде осъден на по-тежко наказание лишаване от свобода за деяние,
извършено преди постановяване на присъдата, по която е условно предсрочно освободен, и
по чл. 25 НК му се определи общо наказание, то срокът, за който е бил условно предсрочно
освободен, не може да се приспада като изтърпяно наказание /което означава, че
изтърпяната част от наказанието, за което е постановено УПО, на основание чл. 25 ал.2 НК
следва да се приспадне от определеното общо наказание/.
Неоснователен се явява и изложеният от СГС довод за отхвърляне на молбата за УПО, че в
случая данните за личността на осъдения „следва да бъдат преразгледани в аспекта на
неотчетена криминална обремененост“, изводима, на първо място, от факта на постановени
две влезли в сила присъди, с които са му наложени наказания лишаване от свобода за
престъпления от общ характер и които не са групирани и като такива се явяват неизтърпени,
както и, на второ място, от обстоятелството, че спрямо осъдения е постановена невлязла в
сила присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11
/единадесет/ години. По повод този аргумент следва да се подчертае, че въпросните две
други деяния, за които с влезли в сила присъди са му наложени наказания, които не са
групирани с търпяното в момента наказание, са извършени далеч преди да започне
изтърпяването /на 18.04.2016 г./ на текущото наказание – едното е извършено през месец
май 1997 г., а другото на 05.10.1998 г. Т.е., тази по естеството си негова предходна спрямо
изтърпяването на текущото наказание престъпна дейност е осъществена и приключила 17
години и 6 месеца преди М. да започне да търпи това текущо наказание. Затова фактът на
извършването на деянията, предмет на тези други осъждания, няма и не може да има
никакво отношение към настоящия поправително-възпитателен процес при изпълнението на
текущото наказание и към резултатите от този процес. В периода на изтърпяване на
наказанието, за което се иска постановяване на УПО, обстоятелствата относно извършени
предходни деяния, макар и те да образуват съвкупност с деянието, за което е постановена
търпяната присъда, стоят вече извън волята и съзнанието на лишения от свобода и не
засягат по никакъв начин мотивацията му в процеса на поправяне и превъзпитание при
изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че след като съгласно
19
даденото в т.5 на ППВС № 7 от 27.06.1975 г. тълкуване „при решаване въпроса за
основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава на
обстоятелствата по чл. 54 /степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства/ и чл. 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се
вземат предвид при постановяването на присъдата“, то на още по-голямо основание в
настоящото производство съдът не може да се позовава на осъждания за други предходни
деяния на лишения от свобода, които предшестват изтърпяването на текущото наказание.
Отделен е въпросът, че обществената опасност на тези, предходни спрямо търпяното към
момента наказание, престъпни деяния, както и детерминираната от тях обществена опасност
на самия деец са били отчетени при индивидуализацията на наложените му наказания за
тези престъпления.
А що се касае до използването като аргумент за отхвърляне на молбата за УПО на
обстоятелство, че спрямо осъдения М. е постановена невлязла в сила присъда, с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 години, въззивният съд намира
следното: На първо място, така посоченото наказание 11 години лишаване от свобода е в
резултат на определяне на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК на едно общо
наказание /от 10 години лишаване от свобода/ измежду изтърпяваното в момента наказание
и наложените му наказания 3 години лишаване от свобода по висящото дело на СпНС
/НОХД 1745/2015 г./ и 3 години лишаване от свобода по НОХД № 387/2001 г. на СОС и
увеличаване на това общо наказание с 1 година на основание чл. 24 от НК. На второ място,
така посочената от СГС осъдителна присъда спрямо л.св. Б.М. не само, че не е влязла в сила,
а е и отменена от Апелативния специализиран наказателен съд, включително и в частта
относно приложението на чл. 25 и чл. 24 от НК, като с постановената нова присъда Б.М. е
оправдан по повдигнатото му по това дело обвинение. С факта на отмяната на въпросната
първоинстанционна осъдителна присъда и постановяването на нова оправдателна присъда
по обвинението спрямо Б.М. на практика са заличени правните последици на отменения
първоинстанционен съдебен акт – към момента този акт не съществува в правния мир и
затова не може да произведе никакво правно действие. И на трето място, позовавайки се на
този отменен и невлязъл в сила съдебен акт и на практика зачитайки правните му последици
с цел характеризиране личността на л.св. Б.М., градският съд е нарушил презумпцията за
невиновност /чл.31 ал.3 от КРБ и чл. 16 от НПК/. В случая по процесуално недопустим
начин - въз основа на невлязла в сила и отменена присъда и в разрез с презумпцията за
невиновност - СГС е обосновал извода си за актуална криминална обремененост на
личността на л.св. М..
По така изложените съображения апелативният съд намира, че жалбата срещу атакуваното
определение на СГС е основателна и че като такава следва да бъде уважена, тъй като са
налице всички предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно
освобождаване по отношение на осъдения М.. Безспорно е по делото, че с примерното си и
изцяло позитивно поведение по време на изтърпяване на наказанието, както и с отговорното
20
си и честно отношение към труда той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и
фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му и търпяно наказание. С оглед на това
АС-София намира, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да уважи
молбата за условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на осъдения Б.М. от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода /цялото в размер на 10 години/. На основание чл. 70 ал.6 от НК следва
да бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, която
към датата 13.12.2021 г. се явява 02 години, 01 месец и 14 дни, съгласно справка на МП-
ГД“ИН“-затвора град София от 02.12.2021 г. /на л.л. 11 и 26 от въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК въззивният съд намира за необходимо постановяването
по отношение на осъдения М. на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни
периодични срещи с пробационен служител/ в рамките на изпитателния срок, а именно – за
срок от 2 години.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2 НПК Апелативен
съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.11.2021 г. на СГС, НО, 28 състав, постановено по
НЧД № 4147/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Б. И. М. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието му по НОХД № 98/2015 г. на ВКС – 10 години лишаване от свобода
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Б. И. М. с
ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от наложеното му по касационно НОХД
№ 98/2015 г. на ВКС наказание 10 години лишаване от свобода.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, която към датата 13.12.2021 г. е 02 години, 01 месец и 14 дни, съгласно
справка на МП-ГД“ИН“- затвора град София от 02.12.2021 г. /на л.л. 11 и 26 от въззивното
дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на Б. И. М. с ЕГН
********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22