МОТИВИ към ПРИСЪДА 660 от 13.04.2010г. по НОХД № 366/2010г. по описа на БРС:

Съдебното производство по настоящото дело се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия А.С.Г., ЕГН: **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, а против подсъдимите Р.О.А., ЕГН: ********** и С.М.Т., ЕГН: ********** с обвинение по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това,че за времето от 18.30ч. на 26.05.2009г. до 06.40ч. на 27.05.2009г., в гр.Бургас, ж.к."М. Р.", в условията на продължавано престъпление, в съучастие  помежду си, А.С.Г., ЕГН: ********** – като извършител и  Р.О.А. и С.М.Т. като помагачи, чрез използване на техническо средство и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имоти - счупване на катинарите на външните метални врати на помещенията, отнели чужди движими вещи от владението на Д. И.Д., ЕГН: ********** и И.А.И., ЕГН: **********, на обща стойност 294,40 лв.,без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят като подс.Г. е извършил деянието при повторност.Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението,въведено с обвинителния акт.Аргументира доказаността му от обективна и от субективна страна.Пледира за налагане на наказание на подсъдимите при условията на чл.55 НК. Предлага на подс. А.С.Г., да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет  месеца, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. По отношение на подсъдимия Р.О.А. прокурорът  счита, че справедливо би било да му бъде наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. По отношение на подсъдимия С.М.Т. прокурорът предлага лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 НК бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимите А.С.Г., Р.О.А. и С.М.Т. признават вината си. В хода на съдебното следствие признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за минимално наказание.

Защитниците на подсъдимите не оспорват фактическата обстановка и квалификацията на  деянието. Считат, че самопризнанията на подсъдимите са потвърдени от доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието на всеки един от тримата подсъдими: адв.К. счита, че наказание от три месеца лишаване от свобода ще е достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК по отношение на нейния подзащитен подс.Ат.Г.. Защитникът на подс.Р.А. адв.М. счита, че наказание при приложение на чл.55, ал.1, т. 1 НК, а именно седем месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години, съответства на степента на обществена опасност на неговата личност и извършеното от него деяние. Защитникът на подс.Ст.Т. адв.Е. моли съда да му наложи минимално наказание “лишаване от свобода”, чието изпълнение да се отложи за срок от три години.

   СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

 

Подсъдимият А.С.Г. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, ромски произход, неженен, неграмотен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р.О.А. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, ромски произход, неженен, неграмотен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият С.М.Т. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, ромски произход, неженен, неграмотен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимите А.С.Г., известен с прякора „М.", Р.О.А., известен като «П.» и С.М.Т. - „С." са приятели, живеещи в гр. Б., кв. "Г. Е.".

На 26.05.2009г., вечерта /след 18.30ч/, А.С.Г., Р.О.А. и С.М.Т. и други техни приятели - свидетелите Т.З.К. - „ П. " и К.К.Ш. - „ А. " решили да посетят к-с „М. Р." на гр. Б., където да извършат престъпление - кражба. Със тази цел, гореизброените лица, с изключение на подс. С.М.Т., вече били посещавали к-с „М. Р." и предната вечер. Придвижвайки се пеша от кв. „Г. Е.", до началото на к-с „М. Р.", в близост до асфалтовия път срещу боровата гора, групата се спряла непосредствено срещу блок ....., където се намирали външните метални гаражи, ползвани от живущите в блока лица. Спирайки пред гаража, собственост на свид. Д.И.Д., подс. Г. разбил, чрез използване на неустановено по делото техническо средство катинара на металната му врата и влязъл да огледа вътрешността на помещението, време, през което подс. Р.О.А. и подс. С.М.Т. стоели пред гаража - отвън -наблюдавали обстановката и пазели. /Що се касае до свид. Т. З. К. и свид. К. К. Ш., то същите били ангажирани с действия по разбиване на друг гараж./ Подс. Г. избрал и взел със себе си единствено 1 бр. строителна стоманена кирка с дървен сап, собственост на свид. Д., след което излязъл от гаража и се насочил към следващия такъв - под № ....., собственост на свид. И.А.И.. Този път, вече използвайки стоманената кирка, Г. счупил катинара на външна метална врата на гаража и влязъл вътре, с цел да разгледа намиращите се в помещението вещи, като едновременно с това оставил стоманената кирка в близост до вратата. През това време, Р.О.А. и С.М.Т. отново стоели отвън – наблюдавали обстановката и пазели. Г. разгледал намиращите се в гаража вещи, след което взел със себе си два велосипеда - единият марка „Украйна", а другият тип „бегач", с 21 броя скоростни системи и с два амортисьора и изнесъл същите от помещението. Той самият решил да управлява велосипеда тип „бегач", а що се касае до другия -то първоначално го предоставил на свид. Т. З. К. -„П.", който пък го преотстъпил на свид. К.К.Ш. - „А.". Групата напуснала местопроизшествието, като Г. и свид. Ш. се придвижвали към кв. „Г. Е." с велосипедите, а останалите лица - А., Т. и свид. К. тръгнали пеша. Намирайки се вече в гората, в непосредствена близост до кв. „Г. Е.", на място, където обичайно скривали вещи, предмет на противозаконно отнемане, Г. и свид. Ш. оставили велосипедите си, като предварително свид. Ш. счупил велосипеда „Украйна", с намерение на следващия ден същият да бъде предаден в пункт за изкупуване на метали.

На 28.05.2009г.  свид. Й. - полицейски служител при Четвърто РУ- ОДМВР гр.Бургас провел беседа със подс.А., който признавайки за извършеното, го завел до място, находящо се в гората, в близост до кв. „Г.Е.", на гр.Б., където той и съучастниците му, обичайно оставяли вещите -предмет на противозаконно отнемане. На мястото бил извършен оглед, в хода на който като веществени доказателства били намерени и иззети освен вече счупения велосипед марка „Украйна", още 36 бр. алуминиеви лъжици, чифт кафяви мъжки кожени обувки, чифт мъжки мерни спортни платненки с надпис с червени букви „Спорт", 1 бр. отвертка и 1 бр. клещи.

В хода на разследването е назначена и изготвена сьдебно-оценъчна експертиза /л.76-л.77 от ДП/, видно от заключението на която стойността на вещите, предмет на настоящото дело е определена както следва: 1 /един/ брой строителна стоманена кирка с дървен сап, на стойност 11,50 лева /единадесет лева и петдесет стотинки/, 1 /един/ брой велосипед, марка „Украйна", на стойност 76,50 лева /седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, 1 /един/ брой велосипед, тип „бегач", с 21 броя скоростни системи и с два амортисьора, на стойност 206,40 лева /двеста и шест лева и четиридесет стотинки/.

            Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимите, подкрепени от показанията на свидетелите И., Д., Й., К., Ш., Г., дадени на досъдебното производство, заключението по оценъчната експертиза, протокола за оглед на местопроизшествие, справките за съдимост и от останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства. При постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимите и доказателствата,събрани на досъдебното производство и прие за установени обостоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената му част.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.С.Г. е осъществил състава на престъплението по по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, а подсъдимите Р.О.А. и С.М.Т. са осъществили престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т,4, предл.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал,4, вр. чл.26, ал.1 от НК. Тримата подсъдими за времето от 18.30ч. на 26.05.2009г. до 06.40ч. на 27.05.2009г., в гр.Б., ж.к."М.р.", в условията на продължавано престъпление, в съучастие  помежду си, А.С.Г., ЕГН: ********** – като извършител и Р.О.А. и С.М.Т. като помагачи, чрез използване на техническо средство и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имоти - счупване на катинарите на външните метални врати на помещенията, отнели чужди движими вещи от владението на Д. И.Д., ЕГН: ********** и И.А.И., ЕГН: **********, на обща стойност 294,40 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.Подс.Ат.Г. с помощта на неустановен предмет и впоследствие с 1 /един/ брой строителна стоманена кирка с дървен сап е счупил катинарите на външните метални врати на гаражите на Д. И.Д. и И.А.И. и е проникнал в помещенията, което води до извод, че е налице проникване в помещението чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот чрез използване на техническо средство. Подс.Р.О.А. и С.М.Т. са го улеснили да проникне и изнесе вещите като са пазили отвън на улицата за да не ги види някой. Съдът приема, че случаят е немаловажен, тъй като подсъдимите са извършили престъпното посегателство след като са взели предварително решение за извършване на кражби за да си набавят пари и са разпределили ролите си при извършването на посегателството. Налице са условията за квалифициране на извършеното от тримата подсъдими по чл.26, ал.1 НК, защото през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината те са извършили две деяния в съучастие, които  осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление като проникването в гаража с № ...., собственост на свид. И.А.И. и отнемането на вещите от него се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го проникване в гаража на Д. И.Д., ЕГН: **********. Отделно от гореизложеното подс.А.С.Г. е осъждан с ПРИСЪДА № 1968/07.12.2005г. по описа на PC - гр.Бургас, в сила от 23.12.2005г., за извършени от него престъпления по чл. 152, ал.3, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.2 от НК и по чл. 195, ал.1, т.3, т.4, т.5 вр.чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като на осн. чл. 23, ал.1 от НК, му е било наложено общо наказание в размер на три години и два месеца лишаване от свобода, което е изтърпял ефективно, считано от 08.04.2005год. до 15.01.2008 год. С оглед на това,  извършеното от Г. деяние, предмет на настоящото наказателно производство, е при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК. Не е налице хипотезата на чл.29, ал.1 от НК, тъй като двете престъпления за които е осъден, са извършени от него като непълнолетен, а съгласно ал.2 на чл.29 от НК те не следва да се вземат предвид при преценката дали е налице опасен рецидив.

Откъм субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК-подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанието на тримата подсъдими съдът взе предвид,че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК.Техните самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства поради което съгласно чл.373,ал.2 от НПК наказанието им следва да се определи при условията на чл.58а НК. Към момента на извършване на престъплението, за което тримата са дадени под съд, редакцията на чл.58а от НК е предвиждала когато съдът постанови осъдителна присъда по реда на чл.373, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия случай, при алтернативно предвидени наказания да наложи по-лекото, а в останалите случаи да прилага чл.55 от НК.  Към момента на постановяване на присъдата е в сила нова редакция на нормата чл.58а НК, съгласно която в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Видно от нея редът за определяне на наказанието в случаите на чл.373,ал.2 от НПК е по-неблагоприятен за тримата подсъдими, тъй като не предвижда приложението на чл.55 от НК. След съобразяване на чл.2,ал.1 и ал.2 от НК съдът счита, че наказанието на всеки от тримата подсъдими следва да се определи по реда на чл.58а /стара редакция/ с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК т.е. под определения в чл.195, ал.1 от НК минимум от една година лишаване от свобода, тъй като този ред е бил предвиден в действащата към момента на извършването на деянието разпоредба на чл.58а и след нейното изменение не са последвали по–благоприятни за дееца норми.

При определяне на размера на наказанието на всеки един от тримата подсъдими съдът взе предвид сравнително младата им възраст, ниската стойност на отнетото имущество и съдействието при разследването, както и чистото съдебно минало на Р.А.. Съдът отчете обстоятелството, че подсъдимите А.С.Г. и С.М.Т. са осъждани за престъпления против собствеността-едно от най-честите и с висока степен на обществена опасност престъпления в нашето общество, а Г. е извършил деянието след след като е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, но това не го е възпряло отново да наруши закона и да извърши престъпление. Мотивиран от горното съдът на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр чл.58а, вр. чл.2 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК осъди А.С.Г.  на “лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца като на основание чл.61,т.2 вр с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС той следва да изтърпи така наложеното му наказание при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежетие от закрит тип.

Съдът намира, че в качеството си на помагачи на прекия извършител на подс. Р.О.А. и С.М.Т. следва да бъдат наложени по-леко наказания, а именно по четири месеца лишаване от свобода на всеки от тях. Наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подс.Р.А. на основание чл.66,ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от три години, тъй като настоящият състав счита, че за неговото превъзпитание не е необходимо той да го изтърпи ефективно. Съдът прецени, че за поправяне и превъзпитанието на подс.Ст.Т., който не показа никакво разкаяние за извършеното от него, предвид наличие на други негови осъждания за кражби е необходимо той да изтърпи така наложеното наказание ефективно, поради което и на основание на основание чл.61,т.3 вр с чл.59,ал.1 от ЗИНЗС постанови Т. да изтърпи наложеното му наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

 Съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 18.50, представляващи съответната им част от разноските по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Иванов

 

            Вярно с оригинала

            Ж. С.