Присъда по дело №26/2013 на Специализиран наказателен съд

Номер на акта: 22
Дата: 4 септември 2013 г. (в сила от 29 януари 2014 г.)
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20131050200026
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2013 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                      

гр. София, 04.09.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. И.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.М.

2. М.В.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор М.Г.  , като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 26 по описа за 2013 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.В. – българин, български гражданин, грамотен, разведен, осъждан, безработен, роден на *** ***, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.05.2011 г. в гр. Стара Загора, след като се е представил за лице от състава на МВР, е принудил лицето Г.И.И., находяща се към този момент в гр. Бургас да извърши нещо противно на волята ѝ, а именно да се съблече пред интернет камера, на компютър, свързан с интернет, като принудата е извършена чрез заплашване с арест и задържане под стража, поради което и на осн. чл. 143, ал. 2, във вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 7 (седем) години.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.В. – със снета самоличност, за ВИНОВЕН и в това, че на 31.05.2011 г. в гр. Стара Загора, след като се е представил за лице от състава на МВР, е направил опит да принуди лицето И.М.Г., находяща се към този момент в гр. Бургас да извърши нещо противно на волята ѝ, а именно да се съблече пред интернет камера, на компютър, свързан с интернет, като принудата е извършена чрез заплашване с арест и задържане под стража, поради което и на основание чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 (шест) години и 6 (шест) месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, в размер на най-тежкото такова, измежду двете горепосочени, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 7 (седем) години, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, ВРЕМЕТО, през което подсъдимия Д. В. е търпял „Задържане под стража“ по настоящото дело за датата 28.01.2012 г. и за времето от 24.09.2012 г. до 27.09.2012 г., както и времето от 27.09.2012 г. до 01.04.2013 г. включително, през което време е търпял МН „Домашен арест“, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК, два дни „Домашен арест“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.В. ДА ЗАПЛАТИ направени деловодни разноски в размер на 1125.10 лв. по сметка на СпНС.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в 15 дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

                                        

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 22/04.09.2013 г., постановена по НОХД № 26/ 2013 год. по описа на СпНС, 3 състав

 

Подсъдимият Д.М.В. е предаден на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършени престъпления, както следва: по чл.143 ал.2 вр.ал.1 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр. последно НК за това, че на 31.05.2011 г. в гр. *, след като се представил за лице от състава на МВР, принудил чрез заплашване с арест и задържане под стража Г.И.И. да извърши нещо противно на волята си, а именно да се съблече пред интернет камера на компютър свързан с Интернет и по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.142 ал.2 т.6 пр.последно вр. чл.18 ал.1  НК за това, че на 31.05.2011 г. в гр. *, след като се представил за лице от състава на МВР, чрез заплашване с арест и задържане под стража, направил опит да принуди И.М.Г. да извърши нещо противно на волята си, а именно да се съблече пред интернет камера на компютър свързан с Интернет.Така депозираният обвинителен акт съдържа, както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на подс.Д.В., свързана с осъществените от него действия, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа изцяло в с.з. от участващия по делото прокурор, според който в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимия и поради това отправя искане за постановяване на осъдителна присъда относно повдигнатото обвинение и при индивидуализация на наказанието се отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия.Представителят на държавното обвинение отправя молба за налагане на наказание ЛСВ, като вид, и в максималния предвиден законов размер от 10 години, определен при превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства с ефективно изтърпяване при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия – адв.В.,***, отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.В тази насока, същият анализира наличните по делото доказателства и навежда изчерпателни доводи за това, че обстоятелствата, които горните материали пресъздават, не доказват по безспорен и категоричен начин авторството на деянията по повдигнатото обвинение за извършени престъпления по чл. 143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 пр.последно НК и по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал. 2 т.6 пр.последно,вр.чл.18 ал.1 НК.Защитата излага и правни доводи за несъставомерност на деянията по повдигнатото обвинение, доколкото принудата по чл.143 НК не би могла да бъде реализирана дистанционно.

Самият подсъдим в хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума изразява становище за  липса на конкретно обективирани престъпни действия, поради което моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и поотделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.М.В. е роден на *. в гр.*, живущ ***, българин, български гражданин, грамотен, със средно образование, разведен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

В периода 22.12.10г.-24.06.11г. подс.В. работи като окултист във фондация „*“ гр.* с конкретни трудови задължения „да помага на хората, като екстрасенс“ и при изпълнение на тези си задължения няма установено работно време, а е извикван при необходимост.В течение на горния времеви период той живее под наем в апартамент, находящ се в гр.*, *, нает от неговия работодател св.Н.С..Самото жилище разполага с две отделни стаи, като през целия период на действие на наемния договор в същото има интернет.Към момента на нанасяне в апартамента подсъдимият донася свои лични вещи, включително и компютър, който реално ползва и който заменя в последствие с лаптоп, използван към инкриминираната дата.От фактическа страна е необходимо изрично да се отбележи, че подс.В. записва едно единствено телевизионно предаване с наименование „*“, излъчено за първи път на 04.01.11г. в притежаваната от неговия работодател св.Н.С. частна телевизия.За периода м.02.-м.03.2011г. се заснемат и други предавания с участието на Д.В., които обаче не се излъчват.

През мес.май 2011г., освен дейността, осъществявана за фондацията, подс.В. развива и допълнителна такава, като екстрасенс на територията на гр.*, използвайки за това наетото жилище.За целта същият публикува обяви в местен ежедневник, в съдържанието на които обяви сочи, че набира персонал – офис-сътрудник, рекламно лице,  шофьор и др.

На неустановена дата през мес.05.11г.св.Ст.П. се свързва с подсъдимия на посочения в обявата телефонен номер, среща се с него и след проведено интервю действително започва работа като негов асистент.Служебните й задължения включват телефонна комуникация с лица, желаещи да постъпят на работа със съответно уговаряне на интервю, и телефонна комуникация с клиенти на ясновидеца и съставяне на график на посещения за сеанси, които сеанси, както се отбеляза по-горе в мотивите, се осъществяват в наетото жилище.Към момента на постъпване на работа и през целия, макар и кратък период на работа, св.Ст.П. е единствената служителка на Д.В., който все още набира персонал – „Д. търсеше за работа само момичета ... на интервю за работа не са се явявали момчета“.Няколко дни след започване на работа, св. Ст.П. получава от подсъдимия определена парична сума с нареждането да закупи 3-4 бр.СИМ-карти, които да регистрира на свое име.Тя изпълнява нареждането и на 20.05.2011г. действително  закупува 4 бр. СИМ-карти с предплатена програма на мобилния оператор *, една от които е с мобилен № *.Свидетелката предава СИМ-картите лично на Д.В. още същия ден и не го е виждала да ги използва, но СИМ-картата с гореконкретизирания номер е активирана веднага. Свидетелката Ст.П. напуска работа няколко дни по-късно.

На 31.05.2011г. около 09.22 часа, подсъдимият, който се намира в гр.Стара Загора в ползваното жилище с гореконкретизиран адрес, използва мобилен номер * и именно с тази СИМ-карта избира мобилен № *, собственост на св.Г.И. *** и действително ползван от нея.Последната се намира на работното си място към момента на получаване на входящото повикване.На дисплея на мобилния й телефон не се изписва телефонния номер на търсещия я абонат, изписва се, че повикването е от „ограничен номер“.Свидетелката приема обаждането и възприема гласа на непознато лице от мъжки пол, което се представя по име и длъжност - заявява, че е „инспектор ...бил разследващия, който трябвало да поеме случая ... каза, че се занимава с разкриване на наркотици“ и трябва да я разпита в качеството на свидетел. Подсъдимият обяснява на свидетелката, че не е в страната и поради тази причина трябва да се свърже с него чрез интернет, като й дава и конкретни указания – „да намеря място с видеокамера и да ме разгледа за белези от наркотици, да ми види ръцете ... той ми казваше да не затварям телефона, казваше ми, че няма само с мен да се занимава“.Пострадалата веднага напуска работното си място и се отправя към дома си, като минавайки покрай сградата на 01 РУП гр.Бургас уведомява непознатото за нея лице, че може да влезе вътре и там да я разпитат, но получава отказ на това си предложение.Говорейки по телефона, св.Г.И. се прибира в дома си и установява, че достъпът до интернет на личния й компютър е прекъснат.Подс.В.  обаче настоява за провеждането на разпита, съобщава й, че трябва да види „отличителни белези“ и че по случая има задържани лица.Свидетелката Г.И. решава да посети своята приятелка - св.И.Г. и да използва нейния компютър.Все още говорейки по телефона, св.Г.И. пристига в дома на св.И. Г. и й съобщава, че „говори с лице, което е от полицията“ и че й трябва компютър с камера, за да може непознатият да я види и да я разпита.Двете момичета осъществяват гласово повикване, но видеовръзката между двата скайп-профила не е активна.Подсъдимият продължава да настоява за видеоразговор и на задаваните му от пострадалите свидетелки въпроси отговаря „въпросите ги задавам аз ... каза ... да се подчинява ... каза, че знаел къде се намирам и ако се противопоставя ще ме арестуват и задържат ... същото каза да го кажа и на И.“.След това свидетелките Г.И. и И.Г. отиват в компютърна зала, находяща се в гр.Бургас, ул*, наемат компютър и се свързват с подсъдимия, посредством приложението за комуникации „*“, използвайки регистрираното потребителско име на св.Г.И. *.* и това на подсъдимия –  *.Осъществената обаче видеовръзка е едностранна – включена е единствено камерата на компютъра, ползван от двете момичета, но не и тази на подсъдимия, респ. няма визуализация от негова страна.Д. В. отправя нареждане към св.Г.И. да не прекъсва телефонния разговор, а само да включи камерата.На предоставената му от двете пострадали информация за предприемане на действие по обаждане в полицията, той отправя нареждане към св.И. Г. да изключи личния си мобилен телефон и да покаже пред камерата документ за самоличност, което нареждане тя изпълнила.След това, подс.В. заявява, че трябва да провери дали свидетелките И. и Г. си инжектират наркотични вещества и затова отправя към тях искане да покажат пред видеокамерата ръцете и ушите си, което и двете пострадали изпълняват.Той отправя към тях и нареждане да се съблекат и да му покажат гърдите и половите си органи, под предлог, че наркозависимите лица често използват именно тези места от човешкото тяло, за да си инжектират наркотици.И двете свидетелки реагират на горното нареждане и отказват да го изпълнят, при което подсъдимият отново ги уведомява, че притежава знание за местонахождението им и ще ги задържи за неподчинение.Тези думи на Д. В. не убеждават св.И.Г. и тя не изпълнява нареждането му.От своя страна обаче св.Г.И., плачейки, показва пред видеокамерата последователно гърдите и половите си органи, а св.И.Г. през това време я прикрива от останалите посетители на компютърната зала с връхната си дреха. В този момент, служителят на компютърната зала – св.К. прекъсва достъпа до интернет на ползвания от момичетата компютър и го изключва изцяло, тъй като забелязва описаните по-горе действия на двете пострадали, а именно забелязва факта на събличане пред видеокамерата на едно от момичетата и факта, че същото това момиче плаче.В последвалия разговор с тях св.К. узнава съдържанието на конкретно отправените към пострадалите нареждания и ги съветва да се оплачат в полицията.

Свидетелките Г.И. и И.Г. напускат интернет залата и се отправят към полицията в гр.Бургас.По пътя се подновява телефонния разговор с подсъдимия, който им пояснява причината за провеждане на техния „разпит“ - обстоятелството на задържане в Гърция на две момичета, като в телефонния указател на едно от тях е запеметен телефонния номер на св.Г.И..Междувременно двете пострадали успяват да стигнат до сградата на полицията в гр.Бургас и св.Г.И. казва на подсъдимия, че ще даде телефона си на негов колега, за да разговарят.В този момент подс.В. прекъснва телефонния разговор.

На последно място от фактическа страна съдът отбелязва обстоятелството на обективирано от подсъдимия действие на напускане на квартирата в гр.Стара Загора и преустановяване дейсността си като екстрасенс на територията на това населено място през мес.06.11г., като се премества и отпочва идентична деятелност в гр.Габрово, където с цел набиране на персонал публикува обяви в местния вестник „*“ с посочване на два различни телефонни номера за обратна връзка, един от които е процесния такъв.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.И., И.Г., Т.Ч., Ст.П., Д.В., А.К. и Н.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени във фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда и на чл. 281 НПК /в условията на различни законови хипотези, анализът на които ще се изложи по-долу в настоящите мотиви/, като разбира се, необходимо е да се вземе предвид и проведената очна ставка между свидетелките Г.И. и И.Г.. Установената фактология се подкрепя и допълва и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, в това число експертните заключения на КСППЕ за св.И. Г. /л.102-107 от ДП/ и за св.Г.И. /л.109-114 от ДП/ и експертното заключение на СПЕ за подс.Д.В. /л.120-123 от ДП/, прочетени и приобщени по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 НПК, справки от мобилни оператори, копие от стр. 4 на в-к „*“, брой от 24.06.11г., с отбелязване на три броя обяви за работа /л. 182 от ДП/, свидетелство за съдимост, както и останалите писмени документи, съдържащи релевантни по делото факти, прочетени и предявени на процесните страни по реда на чл. 283 от НПК.

На първо място в доказателствения анализ съдът следва да направи преценка за доказателствена валидност на показанията на пострадалите свидетелки Г.И. и И. Г..Същите са обективни, логични, изключително подробни, последователни, непротиворечиви и житейски правдиви, с оглед на което настоящият състав им се доверява изцяло.Двете свидетелки излагат в детайли своите непосредствени възприятия относно релевантни по делото факти и именно тази непосредственост на възприятието придава характер на преки доказателствени средства на показанията им.Тези гласни доказателства допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, като пресъздават точно хронологията на събитията и описват поведението на подс.В. при провеждане на инкриминираните разговори.Всяка една от пострадалите свидетелки навежда данни относно датата на провеждане на процесните телефонни разговори и в тази вр. по делото излагат категорични твърдения, сочейки за такава датата 31.05.11г. Еднопосочност в показанията се наблюдава и касателно часовия времеви период, като показанията на св.Г. И. се ползват с по-голяма конкретика – „беше около 09.30ч. сутринта и тогава звънна мобилния ми телефон“, а св.И.Г. заявява само „Г. дойде в къщи през деня“.Следва изрично да се подчертае, че в момента на първоначалното позвъняване, с дееца комуникира само и единствено св.Г.И. и нейните показания за това обстоятелство са единствените доказателства по делото за обективираното поведение на дееца, но дори и единствени те се ползват с изискуемата конкретика и взаимовръзка с останалите доказателствени източници.Тази свидетелка изтъква факта на отправено телефонно повикване на личния й мобилен телефон с тел.№ *, като на дисплея на телефона не се изписва номера на търсещия абонат.Въпреки това пострадалата е категорична досежно проведените няколко телефонни разговора с този абонат, като лицето, с което контактува й нарежда да не затваря телефона дори в моментите на придвижване от едно място до друго и дори в момента на осъществена вече скайп връзка, които обстоятелства налагат извода за значителна времева продължителност на разговорите.От тук насетне и двете пострадали са единодушни, че търсещият ги абонат е лице от мъжки пол, което се представя за полицейски служител.Относно този факт е наложителен по-изчерпателен коментар и анализ на събраните гласни доказателства.В показанията си св.Г.И. сочи факта на представяне на непознатото за нея лице като „инспектор“, който „трябва да ме разпита като свидетел ... той бил разследващия, който трябвало да поеме случая ...след това ми каза, че се занимава с разкриване на наркотици“ /л.79/, а в последствие в своето изложение свидетелка твърди „нямам спомен лицето, когато се представи като инспектор, дали уточни къде точно е инспектор ... каза инспектор ... каза, че ще ме задържи, че знае къде съм, че ще ме задържи в полицията“ /л.80/.Т.е. в горните показания се установява категоричност относно заявеното от лицето длъжностно качество на инспектор, ползващ се със съответните правомощия по „разследване“, в хода на което трябва да проведе разпит на свидетел и сами по себе си тези факти водят до заключението за заемана от това лице длъжност на полицейски инспектор,дори и да се приеме липсата на изрично уточнение по време на телефонния разговор.От друга страна в горните показания /най-вече тези на л.80/ се съдържа и обстоятелството на липса на категоричен спомен у свидетелката относно заявеното длъжностно качество на полицейски инспектор от дееца.Тази липса на конкретен и категоричен спомен у св.Г. И. относно съотносими в процеса факти следва да бъде преодоляна и запълнена от други събрани по делото доказателства.Тук съдът има предвид приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК показания на свидетелката от досъдебното производство и директното твърдение за изречените от непознатия мъж думи „каза ми, че е от полицията“.Необходимо е да се отчетат и показанията на св.И.Г., според която „Г. ... говореше по телефона с мъж, който се представяше за полицай ... Г. ми каза, че говори с лице, което е от полицията“.Т.е. деецът действително се представя по време на телефонния разговор със св.Г.И. за полицейски служител и този факт е наличен в показанията на двете пострадали, а не само се извежда от тяхното съдържание в контекстта на изтъкнатите от лицето правомощия за провеждане на разпит и осъществяване на разследване.Необходимо е също така да се подчертае, че твърдението за заемана длъжност в МВР се изнася от дееца не само в началния момент на отпочване на инкриминираните телефонни разговори, но и в последствие при отправяне към двете горепосочени свидетелки на нареждане за показване на части от телата им.В тази вр. се ползват показанията на св.И. Г.,дадени в хода на съдебното следствие „лицето ... каза, че е орган на МВР“.При така изложена еднопосочност, непротиворечивост и взаимна допълняемост на горните гласни доказателства относно обстоятелството на действително представяне от страна на извършителя за полицейски служител по време на инкриминираните разговори съдът приема този факт за доказан по един категоричен начин.

Показанията на двете пострадали могат и следва да се ползват за годно доказателствено средство и досежно обективираното принудително поведение на дееца на инкриминираната дата.В тази насока е налично подробно описание на неговата активна деятелност, като присъства конкретизация на употребените изразите.Всяка една от свидетелките Г.И. и И.Г. излага както твърдения за изказана от извършителя необходимост от провеждане на разпит и то посредством интернет връзка и ползване на приложението за комуникации „*“, даващо възможност за видеонаблюдение, така и твърдения за отправено нареждане за показване на части от тялото – първоначално ръцете и ушите, което и двете свидетелки изпълняват, а в последствие гърдите и половите органи.Всяка една от свидетелките е категорична относно направения по този повод отказ от тяхна страна.Свидетелката Г.И. заявява „стана ми странно и тогава започнах да задавам много въпроси ... аз затварях на няколко пъти телефона, но той ми звънеше ...И. ...отказа ... няколко пъти през цялото време аз съм му казвала, че не желая да се събличам“ /л.80/, а св.И.Г. твърди следното : „ние с Г. реагирахме – как така ще си показваме части от тялото ... отначало отказахме да изпълним тези неща“.Т.е. констатира се пълно съвпадение в показанията на двете свидетелки относно изречения от тях отказ за изпълнение на горното нареждане. Въпреки отказът обаче и с цел убеждение за изпълнение на даденото нареждане и сломяване волята на пострадалите деецът използва изразите „въпросите ги задавам аз, не ти“, „каквото кажа аз“, „знаел къде се намирам и ако се противопоставя ще ме арестуват и задържат“ „ако не се подчинявате, ще стане много лошо“, „ще ви арестувам“, „ще ви задържа“, „трябва да се подчинявате на закона“ по твърдения на св.Г.И., а според св.И.Г. – „лицето ни заплаши по телефона, като каза че е орган на МВР и ако не се осъществи този разпит и преглед ще дойде и ще ни закопчае, ще бъдем арестувани и задържани ... тези заплахи бяха отправени и към мен и към Г.“ /л.82/.Отново е налице еднопосочност в свидетелските показания относно съдържанието на заплахите и касателно това обстоятелство съдебният състав дава вяра и кредитира събраните гласни доказателства.

Както се изложи вече в настоящите мотиви, св.И.Г. отказва да изпълни нареждането за показване на гърдите и половите си органи, но св.Г.И. го изпълнява и в тази вр. не се спори между процесните страни.Съдът обаче в изпълнение на задължението си за проверка на всички съставомерни факти се позовава на показанията на двете пострадали свидетелки, анализирани по-горе и касаещи този съотносим по делото факт.За по-голяма изчерпателност обаче на изложението е необходимо изрично да се изтъкнат показанията на св.Г.И. със следното съдържание „аз се съблякох и му показах гърдите си ... аз се опитах да му покажа половите си органи, но обстановката не беше добра и не успях“.Т.е. при едно граматическо тълкуване на горните твърдения се заключава за действително реализирано поведение от пострадалата по събличане и излагане на показ на гърдите и половите си органи, а обстоятелството, че последните не се виждат на видеокамерата е ирелевантно.Това тълкувателно заключение на съда се потвърждава и от показанията на св.И.Г. „аз не си показах гърдите, но Г. си ги показа ... аз не си показах половите органи, Г. си показа половите органи“ /л.82/. Съдът отчита не само категоричността в изказа на св.И.Г., но и обстоятелството на лично присъствие по време и място на описаните събития, респ. обстоятелството на лично възприемане поведението на св.Г.И..Тази последна свидетелка излага и твърдения касателно участието си в проведеното от разследващия орган ПСД по разпознаване на глас – бидейки сама в стая и в „нормално емоционално състояние“, тя прослушва по стационарен телефон прочетен от четирима мъже идентичен по съдържание текст и заявява факта на разпознаване на лицето под № 1, „защото той беше най-близко до това, което си спомнях“ /л.80/.Тези употребени от свидетелката изрази по съдържание не се ползват с изискуемата категоричност, но в последствие в своето изложение тя внася повече уточнения – „разпознах гласа по тембъра ... имаше хора, които не можеха да казват „р“ ... имах чувството, че този първи глас се стараеше да говори неясно ... приличаше по гласа, по начина, по който произнасяше думите ...аз, за себе си, бях сигурна, че това е лицето“.Т.е. при това съдържание дадените свидетелски показания са непоследователни – говори се едновременно и за „прилика“ и за пълна идентичност в изказа на дееца.Описвайки обаче своите възприятия по време на действието по разпознаване, пострадалата изразява и личното си мнение, изградено на база на изказаните от подсъдимия реплики в с.з. – „ в момента подс. В. ми задава въпрос и мога да заявя категорично, че гласът, който чувам от него, е този глас на лицето, с което говорих по телефона ... гласовете са идентични, според мен ... не правя разлика между гласовете, когато говоря с тях очи в очи и после, когато ги чувам по телефона“.Т.е. липсата на категоричност в изказа по време на досъдебната фаза на наказателното производство и изразената една евентуална хипотетична възможност за припокриване между гласовете на лицето, отправило на 31.05.11г.телефонните заплахи, и подсъдимия се санира с изключителното потвърждение, направено в с.з., за цялостно припокриване на гласовите характеристики и идентичност в гласа.При това положение съдът приема дадените от св.Г.И. показания за доказателства, касаещи не само реализираното от дееца поведение на инкриминираната дата, но и за такива, касаещи личността на субекта на престъплението.

В заключение при анализа на показанията на горните две свидетелки съдебният състав отново подчертава, че приема същите за годен доказателствен източник и следва да им се даде вяра, доколкото се ползват с висока степен на конкретика и непротиворечивост, независимо от изминалия продължителен времеви период от инкриминираната дата и разпитите в хода на съдебното следствие и независимо от емоцианалната ангажираност по случая.

Нещо повече – показанията на двете пострадали се оценяват за достоверен източник на информация, тъй като изцяло кореспондират с всички останали събрани по делото доказателства.В тази вр. следва да се отчетат и показанията на св.А.К, допринасящи за изясняване на фактическата обстановка.Към инкриминираната дата 31.05.11г. той е служител в компютърната зала в гр.Бургас, реално присъства в същата и разполага с преки наблюдения за обективираното поведение на свидетелките Г.И. и И.Г..Свидетелят А.К. потвърждава тяхното присъствие в интернет залата и обстоятелството на действително ползване на скайп връзка – „дойдоха две момичета ... това беше преди обяд, почнаха да говорят по * 5 – 10 минути и след това едното момиче почна да плаче ... говореха по телефона и започна едното момиче да се съблича пред компютъра, а другото момиче й правеше параван ... общо взето се съблече, плачеше и се събличаше и държеше камерата към интимните си части ... показа всичко, гърдите, интимните части“/л.101/.В тази си част показанията на св.А.К. носят съдържание за факта на събличане и реално осъществено действие по излагане на показ от страна на „едно от момичетата“ на гърдите и половите си органи, а като се вземат предвид и наведените от двете пострадали твърдения отново се заключава, че горното поведение е извършено от св.Г.И..Според св.А.К., последната говори по телефон през цялото време и след намесата му по преустановяване на интернет връзката „момичето ми каза, че я изнудват по телефона, плашат я и именно за това си показва интимните части“.Тук от значение се явява изнесеното от „момичето“ твърдение, че я „плашат“, което кореспондира с показанията на двете пострадали за отправени им по телефона заплахи за арест, мотивиращи последващото им поведение. Фактът на липса на доброволност в действията на св.Г.И. по събличане се съдържа и в показанията на св.А. К от досъдебната фаза на развитие на наказателното производство, прочетените в с.з. на осн. чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК – „дочух, че едното момиче, което основно говореше по телефона, в един момент да казва на този, с когото говореше по телефона, че не може да се съблече и да си покаже гърдите и половите органи, тъй като се намира в интернет зала ... първо казваше нещо от рода на „какво ще стане, ако не направя това“ и след това казваше „добре, добре, ще направя каквото искате“.Т.е.наблюдава се пълно съответствие в показанията на св.А.К. и тези на свидетелките Г.И. и И.Г. относно съотносими по делото факти – изказания отказ от пострадалите, последвалите заплахи и извършените действия по събличане.Съответствие в горните гласни доказателства се констатира и касателно второстепенни на предмета на доказване обстоятелства – има се предвид изнесения от св. А.К. факт на прекъсване на телефонния разговор от страна на св.Г.И. и съответно подновяването му от лицето, което я търси, като в тази вр. той заявява „направи ми впечатление също така, че това момиче, което говореше по телефона, на няколко пъти прекъсваше връзката, докато бяха отвън пред залата и докато бяха вътре в залата, след което телефонът й започваше да звъни и тя го вдигаше“.Съответствието касателно повече обстоятелства /било то главни или второстепенни/ засилва и подкрепя извода за достоверност на гласните доказателства в тяхната цялост.

Единственото обаче несъответствие в показанията на св.А.К. касае факта на разговаряне по телефона само и единствено от св.Г.И., а не и от св.И.Г. – в с.з. той заявява „докато бяха в залата, говореше по телефона само момичето, което се събличаше ... другото не е говорило по телефона“ и дори в последствие след прочита на показанията му от досъдебното производство твърди „само едната говореше по телефона“, а досежно този факт пред разследващия орган свидетелят борави със следната терминология „едното момиче, което основно говореше по телефона“, като на базата на граматическо тълкуване на употребеното определение се заключава за едно преимуществено във времево съотношение говорено по телефона от „едното момиче“, но този факт не изключва краткровременното говорено по телефона и от другото момиче. Да, действително се констатира известно противоречие, което обаче не е съществено. Следва също така да се има предвид, че показанията от досъдебното производство са дадени в момент, сравнително по-близък към инкриминираната дата от този на проведеното с.з.по настоящото дело, което обстоятелство е значимо с оглед презумцията за наличието на по-добър спомен за миналите събития, поради което съдът дава вяра в тази им част на показанията на св.А.К. от ДП.Следва също така да се отчете и местоположението на свидетеля по отношение на двете пострадали към момента на провеждане на телефонните разговори и интернет връзката – той не е в непосредствена близост до тях и вниманието му се насочва към тях едва след като св.Г.И. започва да се съблича, респ. показанията му касаят един ограничен период от време, а не и целия престой на пострадалите в компютърната зала.Разбира се, тук е необходимо да се отчетат и твърденията в тази вр.на свидетелките Г.И. и И.Г. по време на проведената в с.з. очна ставка – докато първата няма ясен спомен, но допуска възможността за осъществен директен разговор между дееца и втората свидетелка, то последната е категорична за това обстоятелство и тази категоричност не може да не бъде взета в предвид от решаващия съд.Нещо повече – в подкрепа на извода за достоверност и истинност на показанията на св.И.Г. се явява дори и факта на липса на заинтересованост от нейна страна от изхода на делото, обективиран чрез нежеланието й за конституиране като страна в процеса.

   При всички гореизложени съображения съдът намира показанията на св.А. К за безпристрастни, логични, последователни /с малки изключения, посочени по-горе/ и житейски достоверни, затова ги кредитира изцяло.Отново се изтъква, че при обстойния им анализ, се наблюдават несъществени противоречия с показанията на свидетелките Г.И. и И.Г., които противоречия се дължат на индивидуалните възприятия на всеки един от тях и на емоционалното им състояние, както и на продължителния период от време,изминал между инкриминираното деяние и проведеното съдебно следствие.Затова настоящият състав ги приема в тяхната цялост, като доказателства отразяващи обективната истина и им се доверява.

 Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Ст.П. и Н.С., които са еднопосочни и непротиворечиви в своята същност.Разбира се, следва да се отбележи, че същите излагат фактологически твърдения за различни обстоятелства и събития, в които лично участват през различни периоди.При анализа на тези гласни доказателства прави впечатление личното познанство на свидетелите и подсъдимия.Техните показания могат и следва да се ползват за годно доказателствено средство касателно дейността, упражнявана от Д.В. на територията на гр.Стара Загора.От една страна, св.Ст. П. излага своите непосредствени възприятия за поведението на подсъдимия в периода, в който е бил неин работодател и в който период попада и инкриминираната дата 31.05.11г.Нейните показания допринасят за изясняване фактическата обстановка по делото в частта й както досежно закупуването на процесната СИМ-карта и установяването на нейния ползвател, а именно подс.Д.В., така и досежно действителното търсене от последния на служители за работа, като на провежданите интервюта се явяват само момичета.От друга страна, фактическата обстановка се допълва от показанията на св.Н.С..Същият представя пред съда фактите, свързани със съвместната му работа с подсъдимия, като посочва конкретния период, през който последният работи за фондация „*“, посочва конкретния начин на организация на работа в това число и заснемането на едно единствено излъчено ТВ предаване и няколко несполучливи последващи такива, сочи и обстоятелствата на наемане на жилище за подсъдимия и предоставяне за временно ползване на личната си СИМ-карта.Следва да се подчертае и времевата продължителност на ползване от Д. В. на наетия апартамент – „нямам спомен кога Д. освободи апартамента ... Д. не беше в гр.Стара Загора ... една вечер дойде в гр.Стара Загора от гр.Габрово с кола, за да си вземе багажа ... той ми се обади“.При тези свидетелски твърдения се заключава, че подсъдимият напуска окончателно жилището в гр.Стара Загора едва през мес.06.11г., за който момент са налични по делото данни за отпочната деятелност в гр.Габрово /имат се предвид писмените доказателства – обявите за работа във в-к „* и като косвено доказателство за горния факт се възприема твърдението на св.Н. С. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. именно през мес.06.11 г/, като до този момент той живее само и единствено в апартамента, нает за целта от св. Н.С..Последният изразява категоричност за това, че контактите и пътуванията, съвместно осъществявани с подсъдимия, са преустановени през мес.03.11г., независимо, че сключеният между тях трудов договор е прекратен на по-късна дата.И двамата горепосочени свидетели Н.С. и Ст.П. потвърждават обстоятелството на налична в наетия апартамент компютърна техника /компютър в момента на нанасяне в жилището и лаптоп през мес.05.11г./ с достъп до интернет.Съдът намира тези показания за обективни, достоверни и безпристрастни, с оглед на което ги кредитира изцяло. Касателно показанията на св.Н.С. и в подкрепа на горния извод се подчертава тяхната категоричност за осъществявана съвместна работа, съпътствана с чести контакти, но само до средата на мес.03.11г. – това твърдение на свидетеля се подкрепя от обстоятелството, че на 14.03. той има рожден ден и след тази дата, която точно помни, поради значимостта й в личен план, вече преустановява всякакви контакти с Д.В.. Т.е.с категоричност се установява факта, че св.Н.С. нито е виждал подсъдимия на инкриминираната дата, нито между двамата съществува определена уговорка в този смисъл.

 Извън кръга на горепосочените свидетели Г.И., И.Г., А.К., Ст.П. и Н.С., на чиито показания съдът се доверява, са събрани и още гласни доказателства по делото.Разпитани са и свидетелите Г.Г.,С. П., М.Г. и Д.Б..Следва да се изтъкне на първо място, че разпитът на всеки един от горните свидетели е иницииран от подсъдимия в хода на съдебното следствие и на второ място, че показанията на тези свидетели се дискретират взаимно, не съответстват на останалите гласни доказателства, носят повърхностно, кратко, схематично и противоречиво съдържание и в частност показанията на св.С.П. и Д.Б.не разкриват релевантни към предмета на доказване факти свързани с инкриминираната дата.В контекстта на горното на първо място се отбелязват показанията на св.С.П., който познава подсъдимия от дълго време, притежава знание за извършваната от него дейност, като екстрасенс, и през „летния период“ на 2011-2012г.,който период според свидетеля „започва от края на март месец“, му извършва срещу заплащане услуги по превоз до различни населени места в страната, включая и гр.Стара Загора, където дори остава да преспи един единствен път в квартирата на Д.В..Именно на тази неустановена дата свидетелят наблюдава присъствие на хора в ползваното от подсъдимия жилище – „имаше едно момиче, което се представи като секретарка ... не помня името на момичето ... беше русо ... нямаше други служители, но идваха някакви момчета и момичета ... разбрах, че Д. си е пуснал обява за работа и ги интервюира“.Поради схематичността в тези свидетелски показания и липсата на конкретика във времево отношение, съдът изтъква, че същите не съдържат никаква фактология касателно датата 31.05.11г., представляваща инкриминирана такава.Да, действително св.С.П. говори за посещението си в гр.Стара Загора през „летния период“ и дори внася определен ориентир в тази вр. „мисля, че беше след абитуриентските балове,т.е. след 24-26.05.11г.“, но от употребената терминология се заключава за липсата на категоричност, от една страна, а от друга – следва да се отчетат показанията на св.Ст.П., която е категорична за полагането на труд при подсъдимия през този период и която твърди в първоначалния си разпит „докато аз работех за Д., той работеше само в града, в кабинета... не му се е налагало да напуска града” /л.84/, а при повторния разпит заявява „косата ми винаги е била черна на цвят ... освен мен нямаше друга секретарка ... не съм чувала дори да има такова момиче с име Е. ... на интервю за работа не са се явявали момчета, само момичета“.Т.е. налице е разминаване в показанията на св.С.П. и тези на св.Ст.П. /за цвета на косата й, за пътуванията на В. извън гр.Стара Загора и за посещенията на момчета, търсещи работа/, като наличието на конкретика в изнесените от последната факти и категоричност на изказа й предопределят извода за несъотносимост на наведените от св.С.П. факти към процесния спор – той излага само принципни обстоятелства относно начина на осъществяваната от подсъдимия дейност, като екстрасенс, на територията на страната, но не и такива, свързани с поведението му на 31.05.11г.Дори и твърдението на св.С.П. за предоставяни от Д. В. мобилни телефони и пари на наеманите кандидати за работа при записване на техните лични данни се оценява от съда за недостоверно, тъй като противоречи на защитната версия на подсъдимия, залегнала в неговите обяснения, и на показанията на св Д.Б./които като гласни доказателства ще бъдат анализирани по-долу в мотивите/. Изводът за липса на достоверност в горните гласни доказателства се подсилва и от даденото от св.С.П. описание на ползваното от подсъдимия жилище – според свидетеля, апартаментът има едно голямо помещение, целево разделено на две части, съответно кухненски бокс, в който са разположени две легла, и стая, в която има бюро, а според св.Н.С. и подсъдимия, жилището има две отделни стаи.             

 Показанията на св.Д.Б.също се приемат за несъотносими към процесния спор, тъй като същите, подобно на тези на св.С.П., носят съдържание за факти, некасаещи поведението на подсъдимия на инкриминираната дата.Свидетелката Д.Б.се запознава с Д.В. в кр.на мес.05.11г./липсва конкретизация на точната дата/ по повод на публикувана от последния обява за набиране на персонал за работа.Реалното изпълнение на вменените й задължения започва в нач.на мес.06.11г., след 02.-03.06.11г. и включва „да се пускат съобщения за обяви за работа по телефоните и да организирам срещи с клиенти“, като по това време в офиса работят и „други работници ... момчета и момичета .. бяхме общо 5 човека“.При изпълнение на поетите задължения свидетелката ползва „мобилни телефони, които телефони ни бе закупил Д., както и СИМ картите ... на мен лично не ми е искал нищо като гаранция, давайки ми телефона“.Освен горепосочените доводи, касаещи времевата относимост на показанията на св.Д.Б., навеждаща данни за факти след инкриминираната дата, прави впечатление и изнесеното  обстоятелство на предоставяне от подсъдимия на неговите работници на мобилни телефони, а не само на СИМ карти, а св.Ст.П. е категорична за закупуването само на СИМ карти, „не ме е карал да купувам мобилни апарати“ и на явяване на интервю за работа само на момичета.Горното несъответствие съдът само и единствено констатира, без да гради определени правни изводи, доколкото решаващите такива, свързани с показанията на св.Д.Б., касаят липсата на преки или дори косвени наблюдения от нейна страна за поведението на подсъдимия на инкриминираната дата.    

С такива обаче твърдят, че разполагат свидетелите Г.Г.и М.Г., които са съпрузи, познават подсъдимия и към датата 31.05.11г. живеят в гр.*, като на тази дата, според техните показания,  Д.В. лично ги посещава.В тази вр. с преки и непосредствени впечатления разполага само и единствено св.Г.Г., а св.М. Г. е била на работа.Свидетелят Г.Г.излага подробен разказ за посещението на подсъдимия – той пристига на 31.05.11г. около 10.00ч., двамата заедно отиват на стоковия базар в „*“ с цел закупуване на подарък за сина на свидетеля и се разделят около 12.00ч. на същия ден.Съдът отчита изразената от св.Г.Г.конкретика и категоричност на заявените факти, запаметяването на които е предопределено от празника на детето 01.06., следващ датата на посещението на подсъдимия.Съдът отчита също така и преимуществената подкрепа и съвпадение между показанията на този свидетел и тези на св.М.Г., която притежава впечатления за поведението на Д.В. на 31.05.11г. на базата на информация, получена от съпруга й – св.Г.Г., като обаче това съвпадение касае само и единствено факта на посещение на подсъдимия на сочената дата и реализираното от него поведение.В останалата част се наблюдава несъответствие в съдържанието на тези гласни доказателства и съдът е длъжен да го отчете при преценката за тяхната достоверност.В тази насока се установява едно съществено разминаване в свидетелските показания относно развиваната от св.Г. Г.дейност и работното му време – той самият заявява, че се занимава с мрежови маркетинг и работи изцяло в къщи и това предопределя местонахождението му в жилището на инкриминираната дата, а св.М.Г. навежда данни за притежание на павилион за захарни изделия от св.Г.Г.и за полагането на труд от негова страна именно на това място, като сутрин излиза около 08.00ч.-09.00ч., „съпругът ми се занимаваше само с тази търговска дейност – с павилиона, с нищо друго“.Т.е. липсва припокриване в показанията на горните двама свидетели досежно характера на осъществяваната от св.Г.Г.работа и неговото работно време, които обстоятелства се оценяват от съда за изключително значими за тяхното семейство.Нещо повече – горните обстоятелства се характеризират със своята ежедневна повтаряемост, а не представляват определена  възникнала по изключение подробност в бита на свидетелите, поради което разминаването в техните твърдения се приема за нелогично и налага извода за недостоверност на показанията им в цялост, в това число и в частта относно посещението на подсъдимия.Тези гласни доказателства са не само взаимно противоречиви, но не съвпадат и с останалите такива по делото и поради това не следва да бъдат ценени за достоверен източник на информация.

            В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите Д.В. и Т. Ч., присъстващи в качеството на поемни лица при проведеното ПСД по разпознаване на глас на лице и техните показания могат да се ценят за доказателствен източник само и единствено относно реализираната процедура.Те сочат факта на участие на пострадалата Г.И., като разпознаващо лице, и факта на участие на подс.В., като разпознато лице.В тази вр. е необходимо да се отразят твърденията на свидетелите Д.В. и Т.Ч. за начина на извършване на самото действие по разследването – подсъдимият заедно с още три лица от мъжки пол присъстват в една стая, получават определен и то напълно идентичен текст, изписан на хартиен лист, всеки един от тях прочита текстта по стационарен телефон и след това разследващият орган и поемните лица отиват в друга стая, в която се намира св.Г.И., и тя им заявава обстоятелството на разпознаване на гласа на лицето, прочело текстта под № 1, като в последствие горните действия са вписани в съставения нарочен протокол, подписан от всички участващи в ПСД.Горните гласни доказателства отразяват факти от обективната действителност и кореспондират с изясняващите фактическата обстановка материали, затова настоящият състав ги приобщава към доказателствената маса по делото.

На последно място в категорията на гласните доказателства следва да се анализират и обясненията на подсъдимия, дадени нееднократно по делото.Обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита, което налага във всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и съпоставка с останалите доказателства.След като разгледа обстойно обясненията на подсъдимия, съдът ги намира за защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства по делото.Тук е необходимо да се изтъкне направеното от В. признание на следните факти: на действително познанство със свидетелите Ст.П., Н.С., Г.Г., М. Г., С.П. и Д.Б., на действително полагане на труд в ръководената от св. Н.С. фондация, на паралелно развиваната в гр.Стара Загора дейност, като екстрасенс, и на набирането на работещ персонал.Всички останали обаче изложени по-горе фактически обстоятелства се отричат от подсъдимия и именно в тази част се наблюдава съществено разминаване с останалите доказателства по делото.В тази вр. се отбелязва твърдението на В. за действително закупуване на 4 бр. СИМ-карти, които са му своевременно предадени „тези карти, които получих“ и които веднага са активирани „С. донесе картите и още същия ден се включиха картите“, като разминаването касае последващото изчезване на тези СИМ-карти, включително и процесната такава.Тук прави впечатление, че подсъдимият е единственият, който заявява горния факт – фактът на „изчезване“ на СИМ-картите не се съдържа в нито едно друго доказателство по делото, но разбира се това не е предопределящо.Предопределящо и значимо се явява обстоятелството, че фактът на „изчезване“ на СИМ-картите се опровергава от други приобщени към доказателствената маса източници, като тук се има предвид писмото от издателска къща „*“ гр.Габрово, издаваща в-к „*“ и извадка от този вестник – стр.4 от публикуван брой на 24.06.11г.Вестникът съдържа различни обяви, три от които са разпознати от В. – „аз съм пускал обяви във в.“*“ ... през 2011г. ... на показаните ми от съда на л.182 от ДП обяви, заявявам, че това са тези, които съм пускал в Габрово – по-скоро тези обяви, като съдържание са ми познати“ /л.105/.Прави впечатление, че в една от сочените обяви, като телефон за контакт е записан мобилният номер, с който е осъществена инкриминираната деятелност и това обстоятелство от своя страна опровергава твърдението на подсъдимия за „изчезване“ на СИМ-картите, респ. че не е държал процесната СИМ-карта към инкриминираната дата, доколкото датата на публикацията 24.06.11г. се явява следваща такава на датата 31.05.11г.При доказателствения анализ е необходимо да се изтъкне и твърдението на В. за раздаване на закупените от св.Ст.П. СИМ-карти, заедно с мобилни телефонни апарати на негови служители, вкл. и момчета, които обаче не му ги връщат.Твърдението относно начина, по който визираните СИМ-карти сменят своя ползвател не съответства на предходното /за тяхното „изчезване“/ и води до извода за вътрешни противоречия в обясненията на подсъдимия.Тук съдът подчертава, че отново само подсъдимият говори за посещения на интервютата за работа и съответно наемане на работа на момчета – такова обстоятелство не се съдържа в показанията на св.Ст.П., която лично уговаря интервютата за работа и показанията на която в насока „Д. търсеше за работа само момичета ... на интервютата за работата не са се явявали момчета, само момичета” са обсъдени по-горе в настоящите мотиви.Нещо повече – по индиректен начин обстоятелството на набиране за работа само на момичета се потвърждава и от съдържанието на обявите от в-к „*”, респ.прави впечатление отново факта на търсене на момичета, а именно „шофьорка с МПС”, „момиче за работа” и „офис-сътрудничка”.Т.е. в контекстта на гореизложеното – обясненията на подсъдимия за „изчезване на СИМ-картите” и за тяхното предоставяне за ползване на различни служители, включая и момчета са дискретирани.

На следващо място, подс. В. прави изявление, че на 30.05.2011 г. около 17.00-18.00 часа, в гр. Стара Загора се среща със св.Н.С. и с лицето В.Ч., след което заминава за гр.София.Имайки предвид изложението на св.Н.С. за преустановяване контактите и пътуванията си с В. на неустановена дата през мес. 03.11г., но до 14.03.11г. и изтъкнатите съображения за достоверност на тези показания, съдът приема за неистинно и горното твърдение на подсъдимия.

В обясненията си пред съда, В. отрича и факта на извършване на инкриминираните действия спрямо пострадалите Г.И. и И.Г., но осъществяването им се установява по категоричен начин от показанията на самите пострадали и най-вече от показанията на първата от тях, доколкото само тя навежда данни за самоличността на дееца.Тук разбира се, се отчита изявлението на св.Г.И. за идентичност между гласа на лицето, с което провежда телефонни разговори на инкриминираната дата, и този на подсъдимия, който възприема в съдебната зала.

Необходимо е в доказателствения анализ да се отдели място и за наведените от В. данни касателно прибиваването му в гр.София на 31.05.11г. и прибирането му в гр.Стара Загора същия ден, около 21.00ч., поради причина „имаше предаване по телевизията с мое участие ... предаването беше на запис, бяхме го записали преди това, но аз трябваше да съм на линия и да мога да приемам телефонните обаждания с въпроси от зрителите”/л.106/.Тези обяснения на подсъдимия в първата им част досежно пътуването до гр.София на 31.05.11г. не се приемат за истинни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства – единствените такива са показанията на свидетелите Г.Г.и М.Г., но тези гласни доказателства се преценяват за недостоверни при изложените по-горе съображения.Следва, разбира се, да се изтъкне, че обясненията в тази им част противоречат и на писмените доказателства по делото /имат се предвид справките от „*“/, които ще бъдат анализирани по-долу в мотивите. Във втората си част горните твърдения на В. също носят невярно съдържание, тъй като не съответстват на показанията на св.Н.С. – както нееднократно съдът изтъкна, последният изказва факта на съвместно развивана дейност с подсъдимия само до 14.03.11г.и изказва обстоятелството на заснемане и излъчване на 04.01.11г. само на едно единствено телевизионно предаване с участието на В., като заснетите последващи такива са неуспешни и никога не е предвиждано тяхното излъчване, респ. твърдението на подсъдимия за участие в ТВ предаване на 31.05.11г. изцяло не кореспондира на показанията на св.Н.С..

При горните мотиви за недостоверност на обясненията на подсъдимия относно всеки един изложен от него факт, свързан с поведението му на инкриминираната дата и свързан с правно-значими обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав приема изложените от него твърдения за защитна версия, а не за такива обективно осъществени в реалната действителност.

Необходимо е да се посочи, че събраните в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда гласни доказателства изцяло кореспондират с писмените такива. Последните са приобщени по делото по реда и усл. на чл.283 НПК и доколкото са събрани по установения законов ред, могат да се ползват за годен доказателствен източник.В това число попада изисканото от съда писмо от „*” /л.122/, съдържащо факта на придобиване от св.Ст.П. на собствеността върху инкриминирания мобилен № *, на активиране на номера на 20.05.11г. и съответно на неговото закриване на 05.07.11г.Обстоятелствата, отразени в писмото, напълно съвпадат с показанията на св.Ст.П. и се заключава, че на датата 31.05.11г. горният мобилен номер е реален и действащ.

Към писмените доказателствени източници са включени и справките от мобилния оператор „*” /л.23-28 от ДП/ касателно наличния трафик както за мобилен № *, ползван от св.Г.И., така и за мобилен № *, ползван от В..При преценката за тяхната доказателствена годност е необходимо да се отбележи факта на събирането им по установения законов ред – изискване от разследващия орган и съответно издаване на разпореждане от РС-Бургас по чл.250 ЗЕС /л.116/ с отправяне на нарочни последващи искания /л.22 и л.58 от ДП/ за изпълнение до мобилния оператор. Справките удостоверяват наличието и продължителността на телефонните разговори между двата мобилни номера, посредством които номера е осъществена инкриминираната деятелност, както и местонахождението на извършителя и пострадалите към момента на деянието.Тук следва да се подчертае, че на датата 31.05.11г. и към момента на провеждане на няколкото на брой телефонни разговори избиращият абонат е ситуиран в гр.Стара Загора с адрес на клетката ***.В контекстта на тази констатация е необходимо да се вземе предвид и информацията, отразена в последващата справка от „*” с рег.№ С-2096/12г. /л.145-152/, която справка също е изискана от разследващия орган в хода на досъдебното производство, респ. също представлява годен доказателствен източник.Видно от съдържанието на тази справка, инкриминираният мобилен № * към момента на активиране се намира в гр.Стара Загора и то на същия адрес на клетката.Отчитайки информацията, получена от горните писмени доказателства,и информацията, получена както от св.Ст.П. за предаване на процесната СИМ-карта на подсъдимия веднага в деня на закупуването й, така и тази от В. за „още същия ден се включиха картите” /л.105/, то се налага изводът за използване на мобилния номер на инкриминираната дата от лице, намиращо се на това място /на същия адрес на клетката/ в течение и на двата дни /и на 31.05.11г. и на 21.05.11г./.Единственото лице, разполагащо с такава обективна въможност и с оглед доказателствата по делото, е именно подсъдимият.

 Друг писмен документ, допринасящ за изясняване фактическата обстановка досежно упражняваното владение върху процесната СИМ-карта, носител на мобилен № *, е копие от стр. 4 на в-к „*“, брой от 24.06.2011 г., с отбелязване на три броя обяви за работа /л. 182 от ДП/, една от които носи телефонен номер за обратна връзка, идентичен с процесния.Този доказателствен източник, подчертаван и по-горе в мотивите, закрепя фактическото обстоятелство за ползване на сочената СИМ-карта както на инкриминираната дата, така и в продължение на времеви период след това лично от подс.В. – видно от изявлението му в с.з.,той разпознава текстовото съдържание на обявите, респ. СИМ-картата към момента на пребиваване в гр.Габрово все още не е „изчезнала“и същата се ползва от В., който се явява работодател, набиращ персонал.

Приобщено по реда на чл.283 НПК писмено доказателство се явява и Протокол от 29.03.12г. за разпознаване на лица /л. 190-192 от ДП/, отразяващ в писмен вид осъщественото ПСД по разпознаване на подс.В..Тук следва да се посочи изготвянето на този протокол от оправомощено длъжностно лице, притежаващо качеството на разследващ орган.Следва да се посочи също така и наличието на всички законноизискуеми реквизити в съдържанието на протокола.Самият документ обективира действието по разпознаване на глас, като са вписани идентификационните външни и функционалните /динамични/ признаци на гласа, взети под внимание от разпознаващото лице.Разбира се, необходимо е в настоящите мотиви да намерят и отражение наведените от свидетелите Т.Ч. и Д.В. факти, свързани със самата процедура и механизъм на осъществяване на ПСД по разпознаване – има се предвид обстоятелството на прочитане от разпознаваните лица на определен текст по стационарен телефон и обстоятелството на присъствие на поемните лица и на разследващия орган по време на този процес в помещението заедно с тези лица, като св.Г.И. в качеството на разпознаващо лице, се намира в друго помещение.Т.е. както поемните лица, така и разследващият орган не присъстват лично и не възприемат поведението на св.Г.И. по действително слушане по телефона на текстта, четен от разпознаваните лица.Въпреки това, самата пострадала в своето свидетелско изложение потвърждава този факт и той не може да бъде пренебрегнат от съда, респ.изпълнила е добросъвестно задължението си по време на ПСД.В контекстта на горното и преди съда да даде категоричен отговор за доказателствената годност на коментирания Протокол и респ. на проведеното ПСД по разпознаване е необходимо да се отговори на възражението на защитата за осъществяване на действието посредством телефонен разговор от стационарен телефон, а не от мобилен такъв, какъвто е начина на извършване на процесното деяние, и в тази вр. не е пресъздадена идентична ситуация, което според защитата влияе върху доказателствената стойност на проведеното действие по разследването.Този въпрос действително е значим, но слуховото възприятие на едно лице на факти, изговорени по стационарен или мобилен телефон е факт, индивидуално преценяван и предопределян не само от техническите показатели на използвания телефон, но и от емоционалното състояние и съсредоточеност на лицето.В частност в тази вр. съдебният състав се позовава на дадените от св.Г.И. показания – „бях в нормално емоционално състояние, не ми беше напрегнато, нито ми беше весело ... аз не правя разлика между гласовете, когато говоря с тях очи в очи и после когато ги чувам по телефона”. Твърденията на свидетелката представляват годно доказателствено средство и притежават характеристиките на свидетелски показания по см.на чл.117 НПК, доколкото носят информация за точно определени факти – за състоянието й в точно определен времеви момент /този на ПСД по разпознаването/ и за слуховото й възприятие.Въпреки обаче всичко гореизложено, съдът приема за опорочено извършеното действие по разпознаване на глас.Процесуалният закон изчерпателно определя механизма на осъществяване на ПСД и всяка една стъпка, дължима от разследващия орган в тази насока.Съгл.нормата на чл.170 НПК преди отпочване на самото действие по разпознаване е необходимо снемане на показания от разпознаващото лице за различни обстоятелства, в това число и за особеностите, по които могат да извършат разпознаването, т.е. в случая за отличителните характеристики и белези на гласа на подлежащото за разпознаване лице.Нормата е императивна и нейното неспазване влече определени правни последици, изразени в незаконосъобразност на самото действие по разпознаване.В случая на ДП св.Г.И. е разпитвана само един единствен път и тези й показания съдържат частично посочените в чл.170 НПК обстоятелства /т.напр. налични са твърдения за обстановката, при която възприема гласа на дееца и за емоционалното й състояние/, но липсват наведени данни за всички визирани в закона показатели – няма нито един факт, свързан с индивидуалните гласови характерики на дееца.Т.е. липсват дадени показания от св.Г.И. по см.на чл.170 НПК и именно поради това съществено нарушение, допуснато на досъдебната фаза на развитие на наказателното производство, съдебният състав приема за незаконосъобразно извършено действието по разпознаване и като такова, следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност съставения Протокол от 29.03.12г.Т.е. същият не издържа проверката за процесуална годност, която е първоначална такава за всеки доказателствен източник и поради това не следва да се обсъжда съдържанието му, като доказателство за вписаните в него факти.Въпреки пороците на горното действие по разследването, следва да се подчертае и обстоятелството на осъществено разпознаване и в хода на съдебното следствие в с.з. на 25.03.13г., което разпознаване на гласа на подсъдимия от св.Г.И. се отчита от съда като такова, ползващо се с доказателствена годност и поради това следва да бъде ползвано при изграждането на изводи за самоличността на дееца.Т.е. налице са доказателства за идентичност между гласа на подсъдимия и гласа на субекта на престъплението.      

Също така, настоящият състав приема за годни доказателствени източници и останалите изискани от разследващия орган писмени документи, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК и свързани с личността на подсъдимия – има се предвид свидетелството за съдимост с вписаните в него моножество осъдителни присъди и големия по обем списък със заявителски материали за лицето.

Съдът кредитира и изготвените от вещите лица д-р Н.З. и В.Н. – Б. експертни заключения на КСППЕ относно пострадалите, прочетени и приобщени по реда на чл.282 ал.3 вр.ал.1 НПК.И в двете експертни заключения се сочи, че пострадалите Г.И. и И.Г. не страдат от психически заболявания, разбират свойството и значението на постъпките си и към момента на освидетелстването не се намират в състояние на силна емоционална зависимост.Допуска се, че и двете освидетелствани лица са подложени на психологическо въздействие от друго лице или под силна емоционална зависимост от него в рамките на инкриминираната дата, което значително снижава способността им за правилна преценка и вземане на решения в конкретната ситуация, но не до степен на качествено изменение на наведените от тях факти.В заключението на КСППЕ касателно св.И.Г. /л.102-107 от ДП/ се сочи, че към датата на деянието същата е податлива на манипулация, но не до степен да извърши исканото от нея – да се съблече пред камерата на компютър в интернет зала, а досежно св.Г.И. /л.109-114 от ДП/ се допуска, че наличната манипулация върху личността й действително води до вземане на решение да се съблече пред компютърна видеокамера в интернет зала.И в двете експертизи фигурира заключението за наличие у пострадалите на характерна склонност към подчинение на авторитети, в т.ч. родители, закон /полиция, сили на реда/, като тези техни характерни черти са умело използвани, за да бъдат насочени към извършените от тях действия, които при св.Г.И. резултират в пряко подчинение.Съдът намира така изготвените експертизи за изчерпателни, задълбочени и компетентно изготвени.Същите са неоспорени от процесните страни, допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и кореспондират с останалите доказателства, с оглед на което, настоящият състав им се доверява изцяло.

На следващо място, съдът кредитира приетото по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 НПК експертно заключение на СПЕ /л. 120-123 от ДП/, с което е освидетелстван подс.В.. Вещото лице е категорично в извода си, че подсъдимият страда от личностово разстройство от полиморфния кръг, при което е налице изразена тенденция да се действа импулсивно и без оглед на последиците.Горното психично състояние на дееца е съчетано и с непредсказуемо и неустойчиво настроение.В експертизата се отбелязва, че соченото заболяване не представлява остро или хронично протичаща психоза.Посочва се, че при подсъдимия липсва качествено разстройство на съзнанието и същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си. Настоящият състав на съда отново подчертава липсата на спор от процесните страни на даденото заключение, което се преценява за задълбочено, прецизно и компетентно изготвено, с оглед на което го приобщава към доказателствената маса.

Към кръга на доказателствените източници са включени и 2 бр.Протоколи от 27.01.12г. и от 28.01.12г за обиск на В. и 1 бр.Протокол от 28.02.12г., отразяващ извършеното ПСД по претърсване на обитавания от подсъдимия недвижим имот в гр.* и изземване на подробно описаните и конкретизирани по вид и количество движими вещи.Касателно първите два Протокола се подчертава, че тъй като самото действие по обиск е осъществено реда на чл.68 ЗМВР и не е извършено от разследващ орган, то писмения документ, инкорпориращ действието не притежава доказателствена стойност в наказателното производство.

Досежно Протоколът за претърсване и изземване се отбелязва следното: Самото действие по разследването е осъществено при строго спазване на процесуалните правила и след получено предварително разрешение на осн. чл.161 ал.1 НПК, като в резултат на същото са приобщени определени движими вещи, представляващи СИМ-карти, които обаче не носят номер, идентичен с този на инкриминираната СИМ-карта.Така приобщените веществени доказателствени средства дори са върнати на В. още на досъдбното производство, видно от Протокол от 26.06.12г.Вещите не носят никаква доказателствена подкрепа на релевантни по делото факти, включени в предмета на доказване.В изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина съдът подчертава, че иззетите в резултат на горното ПСД веществени доказателства не подкрепят и развитата от подсъдимия в обясненията му защитна теза и не притежават дори оневиняващо значение – има се предвид значително отдалечения времеви период от инкриминираната дата и датата на извършване на действието по разследване, както и установения с писмо от „*” с рег.№ С 5906/12г. /л.178 от ДП/ факт на регистрация на името на В. на една от иззетите СИМ-карти на датата 25.02.12г.Т.е. горните доказателствени източници, макар и годни такива, не носят съдържание за нито един съотносим в процесния спор факт.    

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване.С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се доказва по изискуемия категоричен и безспорен начин фактът на осъществяване от страна на подсъдимия на престъпния състав по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 пр. последно НК по отношение на св.Г.И. и по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 пр. последно вр.чл.18 ал. НК по отношение на св.И.Г..Съгл.горните разпоредби наказателно-отговорно е всяко едно лице, реализиращо съставомерните елементи, включая и този на представяне за лице от състава на МВР при извършване на изпълнителното деяние.В тази вр. по делото са налични множество по обхват доказателства за авторството на инкриминираното деяние.Гласните доказателствени източници, съдържащи данни за самоличността на дееца, са показанията на св.Г.И. /с направеното от нея разпознаване на глас в с.з./, на св.Ст.П. /с наведените данни за предоставяне на инкриминираната СИМ-карта на подсъдимия/,на св.И.Г. и на св. А.К. /като последните двама излагат твърдения само за лице от мъжки пол/ и разбира се, следва да се отчетат обясненията на подсъдимия в частта им относно действителното получаване на процесната СИМ-карта и разпознаване на публикуваните във в-к „*” обяви за работа.Голяма доказателствена стойност относно самоличността на дееца притежават и писмените доказателства – справките от „*” за проведените на 31.05.11г. телефонни разговори и местонахождението на избиращия абонат към инкриминираната дата и към датата на активиране на СИМ-картата и извадка от в-к „*” стр.4 от брой от 24.06.11г..На базата на горните доказателства се установява факта на обективирано от В. принудително поведение, насочено върху личността на пострадалите Г.И. и И.Г..    

От обективна страна: Систематичното място на престъпния състав по чл.143 ал.1 в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с неприкосновеността на личността и в частност свободата на формиране и упражняване на човешката воля.Упражняването на принуда може да бъде осъществено посредством няколко форми на изпълнителното деяние, а именно чрез физическо съприкосновение – употреба на сила или чрез психологическо въздействие, изразяващо се в отправяне на заплаха или злоупотреба с власт.За да бъде съставомерна принудата чрез заплаха, същата следва да бъде доведена до знанието на пострадалия и да бъде от естество да възбуди основателен страх у лицето, че ако не осъществи желаното от дееца поведение, могат реално да настъпят неблагоприятни последици било за самия пострадал, било за негови ближни.Деянието следва да има за цел принуждаваното лице да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му.С оглед на това, за да бъде осъществен визираният престъпен състав, трябва да бъде постигнат целеният престъпен резултат, а именно пострадалият да извърши нещо с ясното съзнание, че го върши противно на волята си, под страх, че в случай на неизпълнение ще настъпят негативни последици.Не е задължително деецът и пострадалият да се намират на едно и също място по време на инкриминираното деяние във формата на оказано психологическо въздействие.Достатъчно е заплахата да достигне своя адресат и да породи целените последици, като това може да се осъществи посредством телекомуникационни мрежи и интернет.В този случай разстоянието не е меродавно за съставомерността на деянието.Най-съществен е интелектуалният момент, а именно поставянето на пострадалия в психологическа зависимост от извършителя и подчиняване на неговата воля.

Нормата на чл.143 ал.2 НК въвежда квалифициран състав на принудата,свързан с притежаването на специално качество или упражняването на специфична дейност от дееца, препращайки в тази насока към разп. на чл.142 ал.2 т.6 и 8 НК, като в това число попадат и лицата, представящи се за такива от състава на МВР.

В контекстта на горния правен анализ се заключава, че подсъдимият на инкриминираната дата действително е принудил св.Г.И. да извърши нещо, противно на волята си, а именно да се съблече и да покаже гърдите и половите си органи пред видеокамера на компютър свързан с интернет, като идентични принудителни действия е осъществил и по отношение на св.И.Г..Изпълнителното деяние е реализирано чрез отправяне на заплаха към пострадалото лице, като заплахата носи съдържание за евентуалното му арестуване и задържане под стража при неизпълнение на нарежданията. Т.е. касае се за обективирано от дееца активно поведение, което в случая е осъществено посредством телефонен разговор – сутринта на 31.05.11г.В. от своя мобилен телефон с № на СИМ-картата * се обажда на мобилен № *, ползван от св.Г.И. и й отправя горните нареждания, съпътствани с вербална заплаха с посоченото вече съдържание, като самата заплаха е изказана от дееца с една единствена цел - да сломи волята на пострадалата и да я мотивира за изпълнение.Във времево съотношение отправените към към другата пострадала, а именно към св.И.Г., нареждания за събличане пред видеокамера и показване на гърдите и половите органи и заплашителни изрази за арест и задържане под стража следват тези, изказани към св.Г. И. и този извод фактологически се извлича по един безспорен начин от анализираните доказателства.Необходимо е да се посочи, че инкриминираните заплашителни изрази по своето съдържание могат да възбудят основателен страх у пострадалите и в конкретния случай са събрани достатъчно категорични доказателства за това – имат се предвид както данните за емоционалното състояние на свидетелките Г.И. и И. Г., така и заявеното от дееца намерение за техния арест и задържане, което като правомощие действително попада в компетентността на полицейския служител, за какъвто се представя В..

По делото са събрани доказателства, че телефонният разговор между подсъдимия и пострадалата е прекъсван нееднократно, но при подновяваното му и то отново по инициатива на В., той подновява и нарежданията и заплахите, но без да променя съдържанието им – налице е идентичност както на заплахите, така и на отправените нареждания през целия времеви период на провеждане на инкриминираните разговори.Т.е. продължава въздействието и психичния натиск върху свидетелката, като цялостната деятелност на подсъдимия е насочена към постигането на една цел – реализация от страна на пострадалите на търсеното и желано от В. поведение по събличане пред компютърна видеокамера и показване на гърдите и половите органи. Поведението на подсъдимия по оказване на принуда посредством заплаха е обективирано по отношение личността и на двете пострадали свидетелки – Г.И. и И.Г..Касае се за две отделни деяния, осъществени в рамките на един и същи ден 31.05.11г. и то при идентична фактическа обстановка, но първоначално инкриминирания телефонен разговор се води между подсъдимия и св.Г.И., на която е указано лично от В. да препредаде и то дословно думите му на св.И.Г., но и тя самата в последствие лично разговаря по телефона с него и лично получава нарежданията и възприема словесната заплаха.На базата на събраните доказателства съдът заключава за факта на лично възприемане от двете горепосочени свидетелки на инкриминираните заповеди за събличане и показване на гърдите и половите си органи и лично възприемат и инкриминираните заплашителни изрази за арест и задържане под стража при неизпълнение.Видно от доказателствената съвкупност, с дееца разговаря  преимуществено св.Г.И., но са установени и моменти, през които и св.И.Г. лично разговаря с него и по време на тези макар и кратки моменти лично възприема нарежданията му и вербалните заплахи.Т.е. обективираното от В. поведение досежно всяка една от пострадалите представлява съставомерно такова по чл.143 ал.1 НК.

Принудата предполага липса на доброволност от страна на пострадалото лице при изпълнение на отправените нареждания и в тази насока съдът подчертава доказания факт на изрично изразен отказ от свидетелките Г.И. и И.Г. за събличане пред видеокамера и показване на гърдите и половите си органи, който отказ е достатъчно ясен, като се има предвид и обстоятелството на възприемането му и от св.А. К..

Видно от доказателствата по делото, съдът приема за доказано и наличието на квалифициращият признак по чл.143 ал.2 вр.чл.142 ал.2 т.6 предложение последно НК, тъй като по време на разговора подсъдимият се представя за лице от състава на МВР и умело се възползва от склонността на св.Г.И. към подчинение на авторитети и в частност респектът й към полицейските служители.Касателно този елемент от престъпния състав съдът се позовава на показанията на свидетелите Г.И., И. Г. и А.К., като първите две свидетелки лично възприемат твърденията на дееца по време на инкриминираните разговори.В случая е налице както директно пряко представяне от подсъдимия за полицейски служител, така и косвено такова, извличано от контекстта на заявения от него факт на провеждане на разследване и необходимостта от разпит на свидетели в хода на това разследване – правомощия, изцяло извършвани от полицески служители, за което и двете пострадали притежават знание, с оглед ноторнота известност на това обстоятелство.Касателно квалифициращия елемент по чл.142 ал.2 т.6 пр.последно НК следва да се изтъкне и липсата на заемане на длъжността полицейски служител към инкриминираната дата от страна на подсъдимия. Събрани са в хода на съдебното следствие достатъчно по обем доказателства за конкретно развиваната деятелност от В. към датата 31.05.11г.- всички свидетели са категорични, че същият е екстрасенс, като този правно-значим факт се съдържа и в неговите обяснения.Т.е. той само и единствено се представя за полицейски служител по време на процесните телефонни разговори.   

Както вече се отбеляза по-горе в мотивите, престъплението принуда и то реализирано посредством формата заплаха може да бъде извършено дистанционно. Съдът отново подчертава това, с оглед наведените от защитата доводи в хода на съдебните прения. Обстоятелството на дистанционно отправяне на заплахата и на самите нареждания с принудителен характер не влияе върху съставомерността на деянието,ако са достигнали до своя адресат и са възприети от него.По делото е изяснено обстоятелството на проведен телефонен разговор между подсъдимия и пострадалите свидетелки, по време на който разговор е обективирана словесната заплаха и нарежданията на дееца.Установен е по безспорен начин и факта на лично възприемане на инкриминираните изрази от страна на св.Г.И. и св.И.Г., респ. връзката деец-пострадал е пряка и непосредствена, независимо че е осъществена чрез телефонна комуникация.Касае се за вербална заплаха и в меродавно се явява слуховото възприятие на пострадалия, а не визуалното такова.

 Престъплението по чл.143 ал.1 НК е резултатно по своя характер – престъпният състав предвижда настъпването на определен престъпен резултат, целен от дееца.В конкретния случай целения от В. резултат намира отражение в употребените от него инкриминирани изрази – в нареждането за събличане от двете пострадали и показване пред видеокамера на гърдите и половите им органи.Доколкото в тази насока са събрани доказателства за действително обективирано поведение в изпълнение на горните нареждания само от св.Г.И., то касателно нейната личност това престъпление се явява довършено – въпреки изразеното нежелание и под влиянието на възбуден от В. страх за задържане под арест, тя се съблича в интернет залата и показва пред видеокамерата гърдите и половите си органи.Именно това й поведение се преценява от решаващия съд за правно-значимо – налице е изпълнение на дадените от дееца указания. Обстоятелството дали самият подсъдим е успял да види и възприеме в детайли изложените на показ части от тялото на пострадалата се явява ирелевантно и този извод се изтъква само и единствено за изчерпателност на изложението, с оглед твърденията на св.Г.И. от л.80 „аз се опитах да му покажа половите си органи, но обстановката не беше добра и не успях“ – по съдържание тези показания носят както данни за реално настъпил факт /по събличане на лицето и показване на половите органи/, така и лично мнение на пострадалата, свързано с нейната собствена преценка на конкретните условия /“обстановката не беше добра“/.Личното мнение на свидетеля не се преценява за доказателство по делото, от една страна, а от друга – достатъчен е фактът на събличане, възприет от околните /за което навеждат данни както св.И.Г., така и св.А.К./.Разп.на чл.143 ал.1 НК въздига в съставомерен елемент факта на реално изпълнение на дадените инкриминирани нареждания, притежаващи принудителен характер, но не и факта на пълно възприемане от дееца на действията на по изпълнение, осъществени от пострадалия.Т.е. при горните изводи и по отношение св.Г.И. са настъпили преследваните от подсъдимия общественоопасни последици, изразяващи се в извършване на действия от нейна страна, противни на нейната воля й, но в унисон с тази на дееца.   

Що се отнася до действията на подсъдимия спрямо личноста на св.И. Г.: От доказателствената съвкупност, се установява факта на реализация в пълнота на изпълнителното деяние – отправени са нареждания, свързани с личността на свидетелката и имащи принудителен характер, доколкото липсва доброволност за изпълнение, като е отправена и вербална заплаха и то с интензивност, достатъчна да възбуди основателен страх /касателно последното се има предвид факта на многократно повтаряне от В. на заплашителните изрази/.Т.е. от страна на дееца е направено всичко възможно от обективна страна за постигане на целения релутат, но въпреки това, същият не настъпва в реалната действителност.Както се отбеляза вече, целените от подсъдимия последици се изразяват в събличане и показване на гърдите и половите органи, като липсата на реализирано поведение в този смисъл от страна на св.И. Г. се дължи на нейната лична преценка, а не на направен отказ от дееца или на настъпването на определени външни фактори – дори и действията на св.А.К. по изключване на интернет връзката и на ползвания компютър се явяват такива, следващи взетото от свидетелката решение за неизпълнение на принудителните нареждания и следващи и факта на уведомяване на дееца за това решение.При това положение престъплението по чл.143 ал.1 НК, реализирано по отношение личността на св.И. Г. приключва на фазата на опита по см.на чл.18 НК.Инкриминираната деятелност на В. спрямо нея следва се квалифицира като довършен опит за упражняване на принуда – реализирано е изпълнителното деяние при умишлено престъпление, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца обществено-опасни последици на това престъпление.

На последно място и в контекстта на обективната страна на реализираните две отделни престъпления против личността се подчертава следното : Съдебният състав приема за наложителна направата на изрична конкретизация на обективния елемент място на извършване на престъпленията, водим от събраните по делото доказателства за дистанционно извършване на изпълнителното деяние посредством телефонна комуникация и за местонахождение на подсъдимия в гр.Стара Загора към този момент, а на двете пострадали в гр.Бургас.Т.е. изпълнителното деяние е реализирано и то изцяло в териториалните граници на едно населено място /започнато е и е довършено изпълнението на принудата в гр.Стара Загора/, а принудителните и заплашителни изрази са достигнали до знанието и са възприети от пострадалите в рамките на друго населено място, на територията на което са настъпили и съставомерните обществено-опасни последици.Отчитайки именно горната фактологическа особеност в случая, съдът внесе определена конкретизация в постановената присъда,разбира се, във всеки един от двата осъдителни диспозитива, а именно призна подс.В. за виновен в това, че на датата 31.05.11г. в гр.Стара Загора е принудил всяка една от двете пострадали свидетелки, находящи се в този момент в гр.Бургас.В тази вр.следва да се подчертае, че доколкото в процесния обвинителен акт в неговата заключителна част за място на извършване на престъплението е вписан гр.Бургас и при направената с присъдата конкретизация в горния смисъл, то не е налице ново престъпление, различно от повдигнатото такова – касае се за престъпление против личността по чл.143 ал.1 НК, извършено от същия подсъдим, по отношение на същите пострадали и при същата фактическа обстановка.

Не може да се говори и за изменение на обвинението по см.на чл.287 ал.1 НПК. Подс.В. е предаден на съд по повод повдигнато обвинение за две извършени квалифицирани престъпления по чл.143 ал.1 НПК и именно за тези престъпления е осъден, респ. не се касае за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.В същото време липсва и предпоставката по чл.287 НПК „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, тъй като в процесния обвинителен акт изрично се излага както факта на пребиваване на В. в гр.Стара Загора на 31.05.11г., така и факта на пребиваване на свидетелките Г.И. и И.Г. ***, където приемат входящото телефонно повикване на дееца, възприемат изказаните от него инкриминирани изрази и първата от тях изпълнява дадените указания.Т.е. касае се за изложена фактология, възприета в цялост от съда за доказана.При това положение липсват каквито и да било нови фактически обстоятелства, а за така изложените подсъдимият притежава знание и то преди отпочване на съдебното следствие и въз основа именно на така изложените в процесния ОА обстоятелства той изгражда своята защитна теза.В подкрепа на горното становище, свързано с липса на основания за изменение на обвинението, поради съществено изменение на обстоятелствената част на ОА се явява и непротиворечивата съдебна практика по този въпрос – Реш. № 311/09г. на ВКС по н.д.№ 333/09г, Реш.№ 137/10г. на ВКС по н.д.№ 779/09г., Реш.№ 56/12г. на ВКС по н.д.№ 8/12г. и др.Съгласно горните решения на касационната инстанция, съществено изменение на обстоятелствената част по см.на чл.287 НПК представлява хипотезата на вменяване в отговорност на дееца на нови факти, неизвестни за него до този момент и поради тази причина той е лишен от възможност да се защитава срещу тези нови факти. Както се отбеляза по-горе, в конкретния случай липсват нови факти, свързани с инкриминираната деятелност на В., а се касае само и единствено за едно внесено уточнение досежно съставомерния елемент „място на извършване на престъплението“.        

От субективна страна: Съставомерната форма на вина за двете процесни  престъплението е пряк умисъл.В конкретния случай субектът е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал и целял настъпването на тези последици.Прекият умисъл съдът приема за наличен досежно всеки един от съставомерните елементи на престъплението.Преследваната от дееца цел се изразява в оказване на принуда върху личността на двете пострадали в насока извършване на нещо, противно на волята им, а именно извършване от страна на свидетелките Г.И. и И.Г. на действия по събличане и показване пред видеокамера на гърдите и половите си органи.В тази вр. следва да се ценят събраните по делото гласни доказателства – деецът нееднократно повтаря нареждането си за намиране на компютър с действаща интернет връзка и монтирана камера, обективно предразполагаща ползване на приложението за комуникации „*“ и повтаря нареждането си за събличане и показване на части от тялото, като дори и при подновяване на телефонната връзка в моменти на нейното прекъсване, подновява нарежданията и отправяните заплахи.Именно целта за извършване на определени дейсствия от страна на пострадалите /в случая по събличане/ ръководи подсъдимия при всяко едно от действията му при осъществяване на изпълнителното деяние.Прекият умисъл е изначален - наличен към момента на отпочване реализацията на изпълнителното деяние, като В. преследва целта по оказване на принуда върху личността на пострадалите и притежава дори още към този начален момент съзнание за принудителния характер на действията си.Това му субективно отношение намира своето обективно проявление в цялостното му поведение – инициира процесните телефонни разговори, изисква бързина в поведението на свидетелките Г.И. и И.Г., отправя конкретни заплахи и се представя за служител на МВР.Т.е. той влага съзнателни умения и усилия за успешно реализиране на принудата, като дори узнавайки отказа на двете пострадали за изпълнение на дадените нареждания, не ги преустановява, а продължава и настоява за изпълнение.

Прекият умисъл, като форма на виновното престъпно поведение, предопределя и възможността за приключване на инкриминираната деятелност до фазата на опита по см. на чл.18 НК.Всяко умишлено престъпление е ръководено от определен мотив и цел, която цел в случая нееднократно се посочи – принуда върху двете пострадали за извършване на определени действия противни на волята им.Липсата на реализация на поведение с горните обективни признаци от страна на пострадалата И.Г. също е възприета и осъзната от В., но това фактическо положение на липса на настъпване на търсените последици, не влияе върху субективната страна на вмененото престъпление.

При гореизложените мотиви съдът приема за доказано по категоричен начин осъществяването от обективна и субективна страна на всички съставомерни елементи на вменените на подс.В. престъпления, поради което и на осн. чл.303 ал.2 НПК призна същия за виновен в извършване на престъпление по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 т.6 пр.последно НК по отношение на св.Г.И. и по чл.143 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.142 ал.2 т.6 пр.последно вр. чл.18 ал.1 НК по отношение на св.И.Г..

 При определяне вида и размера на конкретното наказание по отделно за всяко едно престъпление, предмет на повдигнатото обвинение, съдът на първо място се е ръководил от нормата на чл.54 ал.1 НК, препращаща към наказанието, определено в съответната разпоредба на особената част на НК.В тази насока чл.143 ал.1 вр.ал.2 НК предвижда като вид наказание ЛСВ с времеви параметри от 3 до 10 години, респ. досежно вида на наказанието законът не предоставя възможност за преценка на решаващия съд, като такава възможност е налична само и единствено относно срока на изтърпяване на наказанието ЛСВ.В конкретния случай на първо място се съобрази високата степен на обществена опасност на самото престъпление и то в неговата квалифицирана форма на извършване в усл. на ал.2 на чл.143 НК, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложени усилия от В. по мотивиране и психологическо въздействие върху пострадалите за изпълнение на наложената принуда.

При определяне на конкретния срок на изтърпяване на наказанието ЛСВ съдебният състав съобрази и обремененото съдебно минало на подсъдимия – видно от изисканото актуално свидетелство за съдимост, той е осъждан многократно и то за престъпления, засягащи различни обществени отношения /против личността, против собствеността, против реда и общественото спокойствие и документни/, като нееднократно В. е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК.Прави впечатление обаче значителния брой постановени осъдителни присъди за извършени престъпления против личността, включая и такива по чл.143 НК и в тази насока като се отчита и конкретиката по настоящото дело, свързана с принуда с цел събличане и показване на интимни части от тялото на пострадалите, съдът подцчертава и присъдите за извършени престъпления по чл.150 НК /НОХД № 10168/04г. на СРС и НОХД № 173/06г. на РС-Пловдив/.Разбира се, тук прави впечатление не само факта на постановяване на множество осъдителни присъди, но и факта на включени в тези присъди няколко на брой престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност.Т.е. въз основа на горното, се налага изводът за висока степен на обществена опасност на самия подсъдим – той проявава изключителна престъпна упоритост и незачитане на законите и правно регламентираните правила за поведение.При това положение съдът намира, че изтърпяваните до този момент наказания от подс.В. /вкл.и ефективните такива/ не са постигнали предвидените по чл.36 ал.1 НК законови цели по превъзпитание и поправяне, поради което предопределяща в случая се явява целта по отнемане на възможността за извършване на други престъпления.Едниственото обстоятелство, възприето от съдебния състав за смекчаващо такова, е проявената процесуална дисциплина от лицето, явяващо се за всички с.з.

Т.е. при всичко гореизложено съдът определи конкретно наложеното на подс.В. наказание за всяко едно от двете престъпления, предмет на повдигнатото обвинение, при превес на отегчаващите вината обстоятелства и в аспект на индивидуалната и генерална превенция му се наложи наказание ЛСВ за срок от 7 години за престъплението по чл.143 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.142 ал.2 т.6 пр.последно НК, касаещо личността на пострадалата Г.И..

По горните съображения, съдът счита, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание ЛСВ и за престъплението по чл.143 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.142 ал.2 т.6 пр. последно вр.чл.18 ал.1 НК, осъществено по отношение личността на св.И.Г..Имайки предвид обаче степента на довършеност на това второ престъпление, на деецът се наложи наказание ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца.

С оглед обстоятелството на реализиране на процесните две престъпления в условията на реална съвкупност и на осн.чл.23 ал.1 НК съдът постанови за изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото такова измежду двете горепосочени, а именно ЛСВ за срок от 7 години, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на осн.чл.61 т.2 ЗИНЗС.

Доколкото по настоящото дело В. е търпял МНО, различни по вид, но включая и „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, то е налице фактическия състав на чл.59 ал.1 НК и на това основание съдебният състав постанови приспадане от горепосоченото общо най-тежко наказание на времето на изтърпяване на тези МНО, а именно „Задържане под стража“ за датата 28.01.12г. и за периода 24.09.12г. – 27.09.12г., и „Домашен арест“ за периода 27.09.12г. – 01.04.13г.

Предвид изхода на делото подс.В. на осн.чл.189 ал.3 НПК следва да заплати и  направените деловодни разноски в общ размер на 1 125.10лв., поради което бе постановен и осъдителен диспозитив в тази насока.

При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

СЪДИЯ :