№ 232
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Г. Йовчев
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София, представлявано от изпълнителните
директори М. М. – Г. и П. Д., чрез адв. П., срещу решение №
260014/17.08.2021г., постановено по т.д. № 44/2020г. по описа на ОС –
Разград, с което съдът на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е осъдил ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД-гр.София да заплати на П. СТ. КЬ. от гр.Русе следните суми:
180 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на М. Б. М. – дъщеря на ищцата, починала на
31.07.2015г. в резултат на настъпило на 31.07.2015г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2015г. до окончателното й
изплащане;
80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на Б. М. Л. – фактически съжител на ищцата,
починал на 08.01.2016г. в резултат на телесни увреждания, причинени му на
31.07.2015г. при ПТП, ведно със законна лихва от 08.01.2016г. до
окончателното му изплащане,
като е отхвърлил исковата претенцията на П. СТ. КЬ. за разликата над
присъдените 180 000 лв., съответно 80 000 лв., до претендираните размери от
по 250 000 лв., като неоснователни и недоказани, както и е осъдил осн.чл.78,
ал.6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати по сметка на РОС държавна такса в
1
общ размер на 10 400 лв. и 795,50 лв. разноски, а също е осъдил ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Я.С. – САК
възнаграждение в общ размер на 8 060 лв. за оказана безплатна адвокатска
защита.
Застрахователното дружество обжалва решението в частта, с която
съдът е уважил исковата претенция за разликата над 80 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на М. Б. М., както и в частта, с която съдът е присъдил
80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Б. М. Л.. Навеждат се и оплаквания касателно частта за
началния момент на присъдената лихва.
Постъпила е и въззивна жалба от П. СТ. КЬ. от гр.Русе, чрез адв. С.,
която е насочена срещу частта на решението, с която съдът е отхвърлил
исковите претенции на ищцата.
Въззивните жалби са депозирани в срок чрез надлежно упълномощени
адвокат-пълномощници. Същите са редовни и надлежно администрирани.
Основателността им се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Третото лице – помагач В. СТ. В. счита подадената жалба от ЗД за
основателна и оспорва основателността на въззивната жалба на П. СТ. КЬ..
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. С влялата в
сила на 19.XII.2019 г. Присъда № 50/12.Х.2016 по НОХД № 251/2016, В. СТ.
В. е признат за виновен в това, че на 31.07.2015 год. при управление на МПС
– товарен автомобил марка Volvo FH16 с рег.№ В 1784 СР и прикачено към
него самосвално ремарке, без да има необходимата правоспособност да
управлява превозно средство категория СЕ по път I-2 /Разград – Русе/
нарушил правилата на движение, визирани в чл. 16, ал.1, т.1 ЗДП и чл.23, ал.1
ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. М. и Б. М. Л.. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, до
материалноправната легитимация на ищцата да претендира вреди от смъртта
на Б. М. Л., както и до наличието на съпричиняване и началния момент на
присъдената законна лихва. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
2
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
На първо място, съобразно трайно устрановената съдебна практика,
влязлата в сила присъда не би следвало да се възприема като акт, с който се
преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което
подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав
и поведението на пострадалия. Поради изложените съображения,
изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010
г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т.
д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. №
728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. №
319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в
тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
Заключението на вещите лица по КСМАТЕ описва подробно механизма
на ПТП. Поради интензивно движение и колебливо поведение на движещ се
на предно място в колоната велосипедист водачът на товарната композиция
В. СТ. В. предприел аварийно спиране и поради недостатъчна дистанция
отклонил автомобила наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение.
По същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока се движел
лекият автомобил, управляван от Б. М. Л.. Възприемайки опасността от челен
сблъсък, Л. насочил автомобила в най-дясната за него част от пътното платно
и излязъл в десния затревен банкет, където се осъществил удар с товарния
автомобил. По отношения на лекия автомобил ударът е страничен ляв и
простъргващ, като напълно е унищожена цялата му лява част. Основната
причина за ПТП са технически неправилните действия на товарния
автомобил, който не е спазил необходимата дистанция и е допуснал навлизане
в лентата за насрещно движение. Водачът на лекия автомобил не е имал
техническа възможност да избегне удара по никакъв начин и за него
настъпването на ПТП е било неизбежно.
Следователно водачът на л.а. Б. М. Л. не е допуснал виновни действия
или бездействия, които да са обусловили настъпването на противоправния
3
резултат. Фактът, че е управлявал л.а. с изтекъл срок на СУМПС е
ирелевантно за наличието на съпричинителство, тъй като нарушението на
чл.150а ЗДП не е обуславящо за настъпването на катастрофата и
вредоносните й последици. Наличието на формално административно
нарушение не е достатъчно за наличие на съпричиняване, необходимо е
същото да е обусловило крайния вредоносен резултат.
Според заключението на експертите водачът Б. Л. е бил с поставен
предпазен колан, а детето М. М. е пътувала без такъв. Получената от
последната тежка черепно –мозъчна травма обаче би настъпила с или без
поставен предпазен колан, тъй като ударът е страничен, а не челен. Този
категоричен извод е повторен от вещите лица в о.с.з. на 20.07.2021 год.
Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния
колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на
механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на
получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие
на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По
изложените причини съдът изцяло кредитира заключението на комплексната
експертиза.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че в
производството не е доказано наличието на съпричиняване.
По размера на присъдените неимуществени вреди от смъртта на М.
М.:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Починалата М. е единствено дете на ищцата и е била на 7 години към
4
датата на инцидента. Всички свидетели без изключение описват силната
връзка между майка и дъщеря. Ищцата била грижовна майка, която дори
укорявали, че глези дъщеря си. Опитвала се да развива певческите
способности на детето, научила го да кара колело; възпитавала го. Детето я
„боготворяло“. Действително в показанията на бабата и дядото по бащина
линия /М. Л. и Т. Л.а/ се съдържат факти, че последните поели
изключителната грижа за водене и прибиране на детето от градина и ясла; за
присъствие на организирани тържества в детската градина и др. Сочените
факти не са достатъчни да разколебаят извода за дълбока и хармонична
връзка вежду майка и дъщеря. Свидетелите сами обясняват поведението на
ищцата с работната й ангажираност в друг град и постоянното й пътуване.
Същевременно коментираните свидетели признават, че детото било много
привързано към майка си /показания на М.Л./ и че между двете имало
установена връзка /показания на Т. Л.а/. Описваният от свидетеля М.Л.
случай, при който ищцата завела детето при родителите си, където всички
пушели, вкл. и тя, има инцидентен характер и не е достатъчен за формиране
на извод, че П. Къосева неглижира майчинските си задължения или че не
обича детето си. От друга страна, именно с тази обич и загриженост
свидетелите М.Л. и Т.Л.а обясняват, че в периода на раздяла със сина им П.
останала да живее в тяхната къща, където условията за отглеждане на М.
били по-добри. Не противоречат на показанията в разглежданата част и тези
на св. Т.М., които внасят яснота за допълнителни мотиви за това решение – и
по време на раздялата си с Б. П. останала да живее в къщата на родителите
му, за да не „травмира“ детето.
Внезапната смърт на М. съвпада по време с изпадането на Б. в
коматозно състояние. Горните обстоятелства обуславят неописуемата
трагедия за ищцата, която в скръбта за детето си е поела и грижите за
фактическия си съжител до пълно психическо и физическо изтощение.
Проявленията на дълбока скръб и отчаяние са подробно описани от
свидетелите Т. М. и Г. Д. – ищцата била „съкрушена“, „смазана“; не й се
живеело; отслабнала драстично; била в тежка депресия и на антидепресанти.
Непрекъснато ходи на гробищата. Тези факти в своята съвкупност обуславят
извода за силен и продължителен интензитет на болки и страдания от
двойната загуба, в рамките на която вредите не могат да се разграничат.
Изключително тежките последици за ищцата в психологичен план при
5
двойна загуба следва да се отчетат като фактори за определяне на
обезщетението /Решение № 66 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1464/2016 г.,
II т. о., ТК/.
Същевременно съдът отчита, че понастоящем ищцата е съумяла да
отпочне нов живот и да преодолее първоначалните тежки последици в
психологичен план без това да означава, че ще престане да страда.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че определеното от
първостепенния съд обезщетение в размер на 180 000 лева отговаря на
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и не се налага неговото
намаляване или увеличаване. Като паричен еквивалент на понесените болки и
страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване и на конкретните икономически условия към
правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане. В постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение №
28/09.04.2015 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че
установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно
значение, но следва да бъдат съобразени като израз на икономическите
условия към релевантния момент – този на настъпване на увреждането.
Определеното обезщетение е в рамките на определените лимити по §27, ал.1
ПЗР на ЗК /отм./, а възражението, че води до обогатяване, е неоснователно.
По размера на присъдените неимуществени вреди от смъртта на Б.
Л.:
Ищцата обосновава активната си материалноправна легитимация да
претендира обезщетение за смъртта на Б. Л. в качеството си на фактически
съжител с починалото лице.
С Постановление № 5/24.XI.1969 г. на Пленума на ВС е определено,
че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
На доказване в процеса подлежи твърдяната специална връзка, между
починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди, свързана с интимни
отношения с пострадалия, фактически трайно съжителство в едно общо
домакинство; поддържане на общност на отношения от материален и
нематериален характер, съвместен общ стремеж за осигуряване средства за
6
семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи
общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи
планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.
/Решение № 126 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1785/2018 г., II т. о., ТК/.
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Починалият и ищцата са били в интимни отношения още от
ученическите години. Още преди завършване на училище ищцата се
преместила да живее при Б. в семейната къща на родителите му. През 2007
год. се родила дъщеря им М.. Приблизително по същото време Б. започнал
следването си в София като студен по минно инженерство, а П. останала в
къщата в с. Ветово.
Последвала раздяла поради сключването на брак между Б. и трето лице,
от което се родила дъщеря му – Преслава /род. 2011 год./. В периода 2011 –
2013 год. П. продължила да живее в дома на родителите на Б., независимо че
приела тежко раздялата и се чувствала предадена. В сочения период връзката
няма характер на фактическо съжителство, а разделените партнъори
поддържали контакт единствено във връзка с отглеждането на детето си.
Последвало повторно събиране и възобновяване на връзката.
Свидетелката Т. М. излага, че П. била радостна, тъй като винаги се надявала,
че Б. ще се върне. Според свидетеля Г. Д. Б. бил като „прероден“, тъй като П.
му дала втори шанс. Двойката продължила да живее в село Ветово, а Б.
пътувал до работата си във Варна. Връщал се петък вечерта и заминавал
обратно в неделя. Имали планове да живеят във Варна и два месеца преди
ПТП се преместили. Посрещали заедно празници и почивки. Изглеждали като
„едно щастливо семейство“ /показания на св.Г.Д./. Планирали дори да имат
още деца /показания на св. Т.М./.
Съвкупната преценка на гореизложеното обуславя извода за наличие на
фактическо съжителство. Партнъорите били емоционално обвързани,
споделяли общо домакинство, имали общи планове, съприживявали общи
празници и се грижели съвместно един за друг и за дъщеря си. Следва да се
има предвид, че постоянното съвместно живеене не е задължителна
характеристика на брачната връзка и не е белег за липса на фактическото
съжителство, когато според обстоятелствата /прим. работна ангажираност/
единият от партньорите временно пребивава в друго населено място.
Не дерогират извода за наличие на фактическо съжителство и
съдържащите се в показанията на Т.Л.а данни, че партньорите се карали за
пари; че П. отклонявала общи средства за родителите си; че Б. не сключил
брак, тъй като не приемал родителите на П. и др. Независимо от
инцидентните проблеми фактическата установеност по делото сочи, че
двамата са успели да създадат дете и да изградят връзка, която съдържа
7
обективните признаци на фактическо съжителство.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищцата е активно
материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за смъртта на Б.
Л..
При определяне на размера на вредите съдът отчита, че починалият е не
само фактически съжител към датата на смъртта, но и ученическата любов на
ищцата. Починалият е баща на единственото й дете. Фактическата им
емоционална връзка датира от ученическите години с установеното по делото
прекъсване. Фактът на установена дългогодишна връзка, дори и временно
прекъсната, следва да бъде съобразен при определяне на дължимото
обезщетение, тъй като сочи на проверени във времето отношения.
Същевременно, съдът отчита и всеотдайната грижа на ищцата в
периода след ПТП до смъртта на Б., както и изтощителната, но безрезултатна
борба за неговото възстановяване. В сочения период ищцата напусната
работа и независимо от загубата на детето си, била неотлъчно до изпадналия
в кома Б. – факт, който се признава и от св. М. и Т. Л.. Противоречията в
показанията на свидетелите досежно това кой е заплащал разходите за
лечение нямат определящо значение - дори и без престирането на финансови
средства, проявените финална грижа и всеотдайност от Павлива са
достатъчно показателни за емоционалната й обвързаност с фактическия й
съжител.
Коментираните вече от съда видими признаци на страдание и стрес,
подробно описани от свидетелите Г.Д. и Т.М., установяват изключителен
интензитет на претърпените болки и страдания.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение в размер на 80 000 лева следва да бъде
завишено до размер на 120 000 лева. При определяне на окончателното
обезщетение съдът отчита, че ищцата е сключила брак през 2020 год. без този
факт да поставя под съмнение установената обвързаност с починалия и
претърпяните болки и страдания.
По началния момент на присъдената законна лихва:
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Искът е предявен на основание чл. 226 КЗ (отм.) и забавата съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД за вредите от загубата на М. датира от датата на смъртта
-31.VIІ.2015г. , а по отношение на Б.-считано от 8.I.2016г.
При режима на отменения КЗ, който е приложим към настоящия казус,
върху обезщетението се дължи законната лихва от датата на увреждането,
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо
увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя
срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на
делинквента. Законната лихва върху обезщетение за деликт се дължи без да
има отправена покана / Решение № 14 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. №
8
1293/2020 г., I т. о., ТК Решение № 60140 от 9.02.2022 г. на ВКС по т. д. №
875/2020 г., I т. о., ТК и др./.
Такси:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК застрахователят следва да бъде осъден да
заплати държавни такси по допълнително уважената претенция както следва:
1600 лева по сметка на ОС – Разград и 800 лева – по сметка на АС – Варна.
Разноски:
Въззивно производство: Сторените разноски от застрахователя
съобразно представен списък следва да останат в тежест на страната, тъй като
съставляват държавна такса по неоснователна въззивна жалба.
В полза на процесуалния представил адв. Я.С. от САК следва да бъде
присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Общият материален интерес пред
въззивната инстанция, очертан от подадените две въззивни жалби възлиза на
420 000 лева, а адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съответно на материалния интерес по изцяло неоснователната жалба на ЗК и
допълнително присъдените суми от 40 000 лева в полза на ищцата. При този
механизъм на изчисление дължимото минимално възнаграждение по Наредба
№ 1/2004 год. възлиза на 5201, 43 лева.
Първоинстанционно производство: С оглед частично променения
изход от спора, в полза на адв. Я.С. от САК следва да бъдат присъдени
допълнително 1000 лева – възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260014/17.08.2021г., постановено по т.д. №
44/2020г. по описа на ОС – Разград в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от П. С. К., ЕГН**********, от гр.Русе, ул.“Изола планина“,
бл.19, вх.Б, ап.19 против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
преждевременната загуба на фактическия й съжител - Б. М. Л.,
ЕГН**********, починал на 8.І.2016 в резултат на телесни увреждания,
причинени му на 31.VІІ.2015г. при ПТП за разликата от 80 000 лева до
120 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 ДА ЗАПЛАТИ на П. С.
К., ЕГН**********, от гр.Русе, ул.“Изола планина“, бл.19, вх.Б, ап.19
допълнително разликата от присъдените от РОС 80 000 лева до 120 000 лева,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
преждевременната загуба на фактическия й съжител - Б. М. Л.,
ЕГН**********, починал на 8.І.2016 в резултат на телесни увреждания,
причинени му на 31.VІІ.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 8.I.2016 до окончателното му изплащане.
9
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОС – Разград сумата от 1600 лева и по сметка на АС – Варна сумата
от 800 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Я.С. от САК сумата от 5201, 43 лева – възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за
въззивното разглеждане на спора и сумата от 1000 лева – възнаграждение по
чл. 28, ал.2 ЗА за първоинстанционното разглеждане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10