Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 113 14.04.2020г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка М.
и
с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 157 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на С.К.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.С. ***, уточнена
с молба вх. № 2418/ 10.05.2019г., против Акт за установяване на задължение по
декларация № 200/ 17.06.2016г., издаден от инспектор местни приходи в Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък, с който на С.К.П. са
установени и определени задължения към бюджета на Община Казанлък за данък
върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периодите на 2010г. –
2015г. и лихвите за просрочие.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения Акт за
установяване на задължение по декларация № 200/ 17.06.2016г., по съображения за
издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва
размера на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса
за битови отпадъци, по съображения основани на обстоятелството, че декларацията
по чл.14 от ЗМДТ не е била подадена и съотв. подписана от него и респ. че
декларираните данни относно имота, от значение за определяне на данъчната
оценка, не отговарят на действителното състояние. Счита, че данъчната основа,
върху която е бил изчислен размера на задълженията, е формирана в несъответствие със съдържащата се в ЗМДТ
нормативна регламентация. Поддържа, че не е налице законово регламентирано материалноправно
основание за заплащане на такса за битови отпадъци за недвижимия имот, тъй като
не е доказано по несъмнен начин, че Община Казанлък реално е предоставяла услугите по
чл.62 от ЗМДТ по отношение на имота. Твърди,
че част от определените с оспорения акт задължения са погасени по давност. В
представеното по делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателя са
изложени и съображения, че в хода на проведеното административно производство
са допуснати редица съществени нарушения на регламентирани в ДОПК принципи,
процесуални правила и изисквания, което е довело до засягане на права и законни
интереси на задълженото лице. Направено е искане за прогласяване нищожността на
обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация № 200/ 17.06.2016г.
или за отмяната му, като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима
и неоснователна. Поддържа, че Акт за установяване на задължение по
декларация № 200/ 17.06.2016г. е връчен чрез надлежно изпълнена процедура по
чл. 32 от ДОПК на 29.03.2018г., поради което жалбата се явява подадена след
изтичане на законово регламентирания срок и като такава е процесуално
недопустима. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява,
че за процесните периоди Община Казанлък е предоставяла услугите по чл.62 от ЗМДТ. Обосновава, че в съответствие със закона с оспорения акт са установени задължения
за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци, незаплатени от жалбоподателя в предвидените срокове, при определяне размера на
задълженията съобразно приложимата нормативна регламентация.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 1636 от 05.08.2008г.
/л.23 и сл. по делото/, Н.К.П. е декларирал придобит от него недвижим имот за
жилищни нужди – къща с РЗП 75кв.м и обслужващи части – мазе 67кв.м и таван
59кв.м, с административен адрес гр. Казанлък, ул. „***, находящ се в УПИ I –
4565, кв. 25 по плана на гр. Казанлък. В декларацията е посочено, че сградата е
построена върху общински имот с площ от 300квм, в т.ч застроена площ 75кв.м,
както и че ползвател на декларирания недвижим имот /лице с учредено вещно право
на ползване/, е С.К.П., ЕГН **********. Към декларацията е приложен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том VI, рег. № 8961, дело №
1023 от 2004г., вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък с вх. рег. № 5790
от 09.11.2004г., Акт № 87, том ХIV, дело № 3543/ 2004г., съгласно който С.К.П.
е продал на Н.К.П. недвижим имот – монолитна жилищна сграда и всички
подобрения, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска
земя - УПИ I – 4565, кв. 25 по плана на
гр. Казанлък, ул. „***, като продажбата е извършена при условие, че продавачът С.К.П.
си запазва изключителното и безвъзмездното право на ползване върху целия имот
до края на живота му.
След извършена проверка по
реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Казанлък, е констатирано, че за декларирания имот /земя и сграда/, С.К.П., в
качеството си на задължено лице по чл. 11, ал.3 от ЗМДТ – лице с учредено вещно
право на ползване, на основание чл.10, ал.1 от ЗМДТ има изискуеми задължения
към бюджета на Община Казанлък за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за
2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., които не са заплатени в
нормативно предвидените срокове и на основание чл. 64, ал.1 от ЗМДТ – незаплатени
в срок задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2010г., 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г. за предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3
от ДОПК, е постановен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 200 от 17.06.2016г., издаден от М. Г. И. на длъжност инспектор местни приходи
в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък. С посочения АУЗД е установен и
определен размера на задълженията на С.К.П. за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2010г., за 2011г., за 2012г.,
за 2013г., за 2014г. и за 2015г. и лихвите за просрочие, изчислени към 17.06.2016г.,
както следва: за ДНИ за 2010г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 19.00лв. и за ТБО за 2010г. в размер на 34.52лв. /главница/ и лихва в размер
на 21.90лв.; за ДНИ за 2011г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 15.39лв. и за ТБО за 2011г. в размер на 34.52лв. /главница/ и лихва в размер
на 17.74лв.; за ДНИ за 2012г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 11.77лв. и за ТБО за 2012г. в размер на 69.05лв. /главница/ и лихва в размер
на 27.15лв.; за ДНИ за 2013г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 8.73лв. и за ТБО за 2013г. в размер на 69.05лв. /главница/ и лихва в размер
на 20.14лв.; за ДНИ за 2014г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 5.47лв. и за ТБО за 2014г. в размер на 69.05лв. /главница/ и лихва в размер
на 12.62лв.; за ДНИ за 2015г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер
на 2.42лв. и за ТБО за 2015г. в размер на 69.05лв. /главница/ и лихва в размер
на 5.58 или установени задължения общо в размер на 692.79лв., от които 524.88лв.
– главница и 167.91лв. – дължими лихви.
АУЗД № 200 от 17.06.2016г. е
изпратен за връчване на С.П. чрез пощенски оператор, като пощенските пратки са
върнати с отбелязване „непотърсена” /на адрес гр. Казанлък, ул. „*** № 17/ и
получателят непознат /на адрес с. Овощник, ул. „***” № 10/. Съгласно Протокол №
200 от 27.06.2017г., съставен от длъжностни лица от общинска администрация –
Казанлък /л.17 по делото/, на 27.06.2017г. е извършено посещение на адрес гр.
Казанлък, ул. „*** – постоянният адрес на С.К.П., с цел връчване на АУЗД № 200
от 17.06.2016г., като лицето не е открито на адреса и е оставено съобщение.
Съответно съгласно Протокол № 200 от 31.01.2018г. /л.18/, длъжностни лица от
общинска администрация – Казанлък на 31.01.2018г. са извършили посещение на
адрес гр. Казанлък, ул. „*** – постоянният адрес на С.К.П., с цел връчване на
АУЗД № 200 от 17.06.2016г., като лицето не е открито на адреса и е оставено
съобщение. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК за уведомяване на С.П., че
следва да се яви в 14-дневен срок от поставяне на съобщението в Дирекция
„Местни приходи” в Община Казанлък за връчване на АУЗД № 200/ 17.06.2016г.,
като в случай, че лицето не се яви в указания срок, на основание чл.32, ал.6 от ДОПК, актът ще бъде приложен към преписката и ще се счита за редовно връчен.
Съобщението се сочи поставено на 15.03.2018г. и съотв. свалено на 29.03.2018г.
Съобщението е включено и в бюлетина на съобщенията по чл.32 от ДОПК, публикуван
на 15.03.2018г. на интернет страницата на Община Казанлък.
На С.К.П. е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 4345/ 20.08.2018г. по изп. дело № 20188720400165,
за заплащане на дължимите суми по влязъл в сила АУЗД № 200/ 17.06.2016г. С.П. е
подал възражение вх. № 3578/ 03.09.2018г. до ЧСИ, при когото е било образувано
изпълнителното дело. Във възражението от една страна се сочи, че вземането на
Община Казанлък е погасено по давност, а от друга страна че актът, съставляващ
изпълнително основание – АУЗД № 200 от 17.06.2016г., не му е бил връчван, нито
съобщаван, поради което е бил лишен от възможността да го обжалва. Идентично по
съдържание възражение е било изпратено и до ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора,
препратено по компетентност до Община Казанлък. С Разпореждане изх. № 62/
07.09.2018г., издадено от М. И. на длъжност инспектор местни приходи,
изпълняваща функциите на публичен изпълнител в Дирекция „Местни приходи” при
Община Казанлък, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.168, т.3 във
вр. с чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е оставено без уважение подаденото от С.П.
възражение за погасяване по давност на задълженията, представляващи главници и
лихви за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имот,
находящ се в гр. Казанлък, ул. „***, за
периода 2011г. – 2015г., тъй като срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл
предвид неговото прекъсване на основание чл.172, ал.2 от ДОПК с издаването на
АУЗД № 200/ 17.06.2016г. и съотв. с образуваното изпълнително дело. Поради
наличието на предпоставките по чл. 168, т.3 от ДОПК във вр. с чл.171, ал.1 и
ал.2 от ДОПК е уважено подаденото възражение за погасяване по давност на
задълженията за посочения имот за периода 2005г. – 2010г. С.П. е оспорил по
административен ред Разпореждане изх. № 62/ 07.09.2018г., като с Решение № 12/
13.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък, жалбата е отхвърена като неоснователна.
С подадена жалба до Административен
съд – Стара Загора, С.П. е оспорил по съдебен ред Акт за установяване на
задължение по декларация № 200/
17.06.2016г. С влязло в сила Определение № 379 от 18.12.2018г., постановено по
адм. дело № 691/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, на основание чл. 159,
т.1 във вр. с чл. 130 от АПК жалбата е оставена без разглеждане, като
недопустима и е прекратено производството по делото, като жалбата на С.П.
против АУЗД № 200/ 17.06.2016г., е изпратена за произнасяне
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси” в Община Казанлък, по
подведомственост. Заверен препис от влязлото в сила определение, ведно с
жалбата на С.П. и уточняващата я молба, са изпратени, съотв. получени в Община
Казанлък на 18.01.2019г.
В срока по чл. 155, ал.1
от ДОПК сезираният административен орган не се е произнесъл с мотивирано
решение по подадената жалба. По силата на законовата фикция, установена с
нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК следва да се счита за потвърждаване на обжалвания АУЗД,
което обуславя и правото на лицето – адресат на акта, да го оспори по съдебен ред в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорения АУЗД № 200 от 17.06.2016г., в т.ч. постановените на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Казанлък за
определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ
и честотата на сметоизвозването за периода 2010г. – 2015г. /л. 476 – л. 489/, както и решенията на Общински съвет – Казанлък
за утвърждаване на план - сметка за необходимите средства и тяхното разходване
за дейностите, за които се заплаща ТБО за съответните години /л.442 и сл./;
схема за разполагане на контейнери за съхранение на отпадъци в гр. Казанлък, пътни листи и др.
Към материалите по делото са приложени
приетите от Общински съвет – Казанлък Наредба № 26 за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък /НОАМТЦУТОК/
и Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Казанлък /НОРМДТОК/, в приложимите им редакции.
Приложено е и адм. дело № 691/ 2018г. по
описа на Административен съд - Стара
Загора.
По
делото са назначени, изпълнени и изслушани две съдебно-икономически експертизи,
като по втората експертиза са представени и две допълнителни заключения.
Съгласно приетото като доказателство заключение на първата съдебно-икономическа
експертиза /л. 490 и сл./, въз основа на извършена от експерта проверка на
първични счетоводни и други документи, е констатирано, че сметосъбирането и
сметоизвозването на територията на Община Казанлък се осъществява въз основа на
издадените от кмета на общината заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за определяне
границите на районите и вида на услугите по чл.62 от ЗМДТ, като съдовете за
сметосъбиране се разполагат по приета и утвърдена от ЕСУТ при Община Казанлък
схема. До 2012г. Община Казанлък е осъществява дейностите по сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и почистване на местата за
обществено ползване на територията на общината чрез звено „ССТТБО” към общинска
администрация Казанлък, а от 2013г. и до настоящия момент дейностите се
осъществяват от Общинско предприятие „КД и ПИС”. Дейностите са отчитани чрез
изготвяни и представяни ежемесечни и годишни отчети, въз основа на които Община
Казанлък е извършвала плащанията. Според заключението, съгласно ежегодно
издаваните заповеди от Кмета на Община Казанлък по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за
определяне границите на районите и вида на предоставяните услуги по чл.62 от ЗМДТ и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, както и въз основа на
схемата за разположението и вида на
сметосъбиращите съдове и графиците на специализираните автомобили за
сметоизвозване по райони, имотът на жалбоподателя с административен адрес гр.
Казанлък, ул. „***, попада в границите на извършваните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Вещото лице е констатирало, че пред къщите
на ул. „***” са поставени еднофамилни кофи, много от тях в самите дворове – до
пътната врата. Пред адреса на С.П. няма кофа за смет, но на следващия адрес –
последен нечетен номер за улицата /№ 19/, има поставени два броя кофи –
еднофамилни. Улица „***” е с номера от 1 до 19 /четни номера отляво и отдясно –
нечетни/, по която улица са разположени 20 бр. съдове за събиране на смет, в
т.ч еднофамилни кофи и 1 бр. варел. Честота на сметоизвозването е 4 пъти
месечно /един път седмично/, като по информация на Общинско предприятие „КД и
ПИС” сметосъбиращите еднофамилни кофи се подменят безвъзмездно от общината на
всеки 5 години, след представянето на документ за платена ТБО. Община Казанлък е
осъществявала дейности във връзка с поддържане и експлоатация на депо и други съоръжения за
обезвреждане на битови и строителни отпадъци, като до 20.06.2017г. битовите
отпадъци са извозвани в депо, находящо се в местността „Каракос”, а след тази
дата започва работата на Сепарираща станция за преработка на битови отпадъци,
намираща се на територията на бившия Стройрайон, като обезвреждането на
отпадъците се осъществява въз основа на сключен договор с Община Казанлък. Със
заключението е изчислена данъчната оценка на имота – по чл.13, ал.1 от
Приложение № 2 на ЗМДТ за земята - в размер на 5 400 лева и по чл.4 –
чл.11 от Приложение № 2 на ЗМДТ за сградата - в размер на 29 122.50 лева
или обща данъчна оценка на имота в размер на 34 522.50 лева. Изчислени са
и дължимите суми за ДНИ и за ТБО за имота за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и
2015г., както и дължимата лихва за просрочие на плащанията към датата на
издаване на оспорения АУЗД – 17.06.2016г. Съгласно заключението задълженията на
С.П. възлизат, както следва: за ДНИ за 2011г. в размер на 29.94лв. /главница/ и
лихва в размер на 15.39лв. и за ТБО за 2011г. в размер на 34.52лв. /главница/ и
лихва в размер на 17.74лв.; за ДНИ за 2012г. в размер на 29.94лв. /главница/ и
лихва в размер на 11.77лв. и за ТБО за 2012г. в размер на 69.05лв. /главница/ и
лихва в размер на 27.15лв.; за ДНИ за 2013г. в размер на 29.94лв. /главница/ и
лихва в размер на 8.73лв. и за ТБО за 2013г. в размер на 69.05лв. /главница/ и
лихва в размер на 20.14лв.; за ДНИ за 2014г. в размер на 29.94лв. /главница/ и
лихва в размер на 5.47лв. и за ТБО за 2014г. в размер на 69.05лв. /главница/ и
лихва в размер на 12.62лв.; за ДНИ за 2015г. в размер на 29.94лв. /главница/ и
лихва в размер на 2.42лв. и за ТБО за 2015г. в размер на 69.05лв. /главница/ и
лихва в размер на 5.58 или задължения общо в размер на 587.43лв., от които
460.42лв. – главници и 127.01 – дължими лихви. Дължимите суми за ТБО за всяка
една година за периода 2011г. – 2015г. са представени общо и по отделните
компоненти, включени в ТБО. Съдът възприема заключението
по тази експертиза като компетентно, обективно и безпристрастно.
Във
връзка с направено от пълномощника на жалбоподателя оспорване на заключението в
частта относно изчислените данъчна оценка на имота и респ. размера на
задълженията за ДНИ и за ТБО, е назначена повторната съдебно-икономическа
експертиза. По тази експертиза са представени и приети като доказателства три
заключения – основно и две допълнителни. Съгласно първото заключение /л.543 и
сл./ данъчната оценка на земята е 1 350 лева, като същата е изчислена не
за цялата площ на имота /300 кв.м/, а само за 75 кв.м, колкото е ЗП на сградата
построена в имота – общинска собственост. При изчисляването на данъчната оценка
на сградата е прието, че същата е с конструкция с код М1, а не с посочената в
декларацията конструкция с код М3. При определянето на релевантната за
изчисляването размера на ДНИ и на ТБО данъчна оценка на къщата, от формираната
при прилагането на чл.4 от Приложение № 2 на ЗМДТ данъчна оценка е приспадната
данъчната оценка на правото на ползване съгласно формулата по чл.23 и чл.24 от
Приложение № 2 на ЗМДТ. Изчислени са и дължимите суми за ДНИ и за ТБО за имота за
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., както и дължимата лихва за просрочие
на плащанията към датата на издаване на оспорения АУЗД, като съгласно
заключението общо задълженията на С.П. възлизат на 170.85 лева, в т.ч главници
134.97лв. и лихви в размер на 35.88 лева. В допълнителните заключения е
изчислена данъчната оценка на къщата при
отчитане на декларираната конструкция на сградата с код МЗ и респ. без
приспадане на данъчната оценка на правото на ползване и съотв. на така
определените данъчни оценки за изчислени дължимите суми за ДНИ и за ТБО за
периода 2010г. – 2015г.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата П.П.Р.и Т.Н.Т.. Свидетелката П. Р. заявява,
че познава жалбоподателя Ст. П., тъй като живеят в един и същи район, а и като
колеги. Свидетелката е ходила до къщата, без да влиза в нея, като това което се
виждало отвън е, че дворът е тревясал, буренясал. Р. е изразила желание да му
се помогне в почистването на двора но П. казал, че нямал контейнер. Разказал,
че един ден като се прибирал, видял, че колата за сметосъбиране му вдигнала
контейнера, защото се бил смачкал. Казали че ще му донесат нова, но не му
донесли. Затова и Ст. П. събирал боклуците в двора. С.П. споделил със
свидетелката, че не използва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй
като няма къде да изхвърля отпадъците. Кухненски и домакински отпадъци нямал,
тъй като почти не се храни в къщи, а останалите събирал в двора си.
Свидетелката сочи и че тротоарът пред къщата е обрасъл с трайни насаждения.
Според св. Р. къщата е монолитна, масивна, изградена от тухли, но без
стоманобетонни елементи, не е измазана отвън. Свидетелят Т.Т. живее през улица,
като твърди, че никога не е виждал контейнер за отпадъци – метална или
пластмасова кофа, пред къщата на Ст. П., като П. хвърлял и държал отпадъците в
двора си. Свидетелят не е влизал в двора, защото било много неподдържано, но
през оградата се виждало, че вътре имало буренаци, храсталаци и битови
отпадъци.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на
основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
По допустимостта на оспорването:
По
аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с
чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, Актът за установяване задължение по
декларация в частта, която не е отменена с решението на Ръководителя на звеното
за местни приходи в общината, може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването
на решението. Съгласно чл. 29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта, като съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна
разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното
действие /чл.29, ал.3 от ДОПК/. В чл. чл.30, ал.1 от ДОПК е регламентирано, че връчването
на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез
което става връчването, като в чл.30, ал.3 от ДОПК е предвидено че съобщението,
изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която
обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл.29, ал.6, 7 и 8 от ДОПК. В случая от доказателствата по делото се установява, че АУЗД № 200 от
17.06.2016г. е изпратен за връчване на С.П. с обратна разписка чрез лицензиран
пощенски оператор, като пощенските пратки са върнати с отбелязване непотърсена
/на адрес гр. Казанлък, ул. „*** № 17/ и получателят непознат /на адрес с.
Овощник, ул. „***” № 10/. Неоснователно е възражението на ответника, че АУЗД №
200 от 17.06.2016г. е връчен на С.П. по реда и на основание чл.32 от ДОПК –
чрез прилагане към досието на задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни,
като обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на
адреса за кореспонденция /чл.32, ал.2 от ДОПК/. Съобщението за връчването се
поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в
Интернет /чл.32, ал.4 от ДОПК/, като заедно с поставяне на съобщението органът
по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение,
в случай че лицето е посочило електронен адрес /чл.32, ал.5 от ДОПК/. В случай
че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на
съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята
за редовно връчен.
Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че връчването в
хипотезата на чл.32 от ДОПК /чрез прилагане на акта към досието на задълженото
лице/, е обусловено от наличието на предпоставките по чл.32, ал.1 от ДОПК и
спазване на законово регламентираните в чл.32, ал.2, ал.4 и ал.5 от ДОПК
формални и процесуални изисквания. В случая на първо място съдът приема, че не
е изпълнено условието по чл.32, ал.1 от ДОПК за връчване на оспорения АУЗД чрез
прилагане към досието – лицето да не е намерено на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Действително
съгласно представените и приети като доказателства по делото Протокол № 200 от
27.06.2017г. и Протокол № 200 от 31.01.2018г., длъжностни лица от общинска
администрация – Казанлък, са извършили две посещение на адрес гр. Казанлък, ул.
„*** – постоянният адрес на С.К.П., с цел връчване на АУЗД № 200 от
17.06.2016г., като лицето не е открито на адреса. Но доколкото тези посещения
са извършени в интервал повече от седем
месеца - на 27.06.2017г. и на 31.01.2018г., очевидно не е спазено
изискването по чл.32, ал.1 от ДОПК за минимум две посещения през 7 дни. На следващо място в
протоколите за извършените посещения на адреса се сочи оставено съобщение, без
да ясно от кого е било изготвено и подписано това съобщение и какво е било
неговото съдържание – по делото е представено единствено съобщението за
връчване по чл.32 от ДОПК, поставено в Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък.
Отделно от това липсват доказателства да е изпълнено и изискването по чл.32,
ал.5 от ДОПК – заедно с поставянето на съобщението органът по приходите да
изпрати и писмо с обратна разписка. Неспазването на чл.32, ал.1 и ал.5 от ДОПК
изключва прилагането на правните последици по чл.32, ал.6 от ДОПК т.е АУЗД №
200 от 17.06.2016г. да се счита за връчен в хипотезата на връчване чрез
прилагане към досието на задълженото лице и съотв. не може да се приеме, че АУЗД
е влязъл в сила на 29.03.2018г.
Предвид ненадлежно проведената процедура по чл.32 от ДОПК
и при липсата на доказателства за удостоверено съгласно чл.30 от ДОПК връчване
на АУЗД № 200 от 17.06.2016г. на неговия адресат, съдът приема, че подадената
от С.К.П. жалба против АУЗД в Административен съд – Стара Загора /с вх. № 5103/
04.12.2018г./, изпратена по подведомственост с Определение № 379 от
18.12.2018г. по адм. дело № 691/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора за
произнасяне на Директора на Дирекция „Местни приходи” в Община Казанлък, не се
явява просрочена. А ако и решаващият административен орган е считал, че жалбата
се явява просрочена, е следвало да я остави без разглеждане с решение по
чл.147, ал.1 от ДОПК. В случая при липсата на постановен акт по чл.147, ал.1 от ДОПК и доколкото след получаването на влязло в сила Определение № 379 от
18.12.2018г. по адм. дело № 691/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора,
Директорът на Дирекция „Местни приходи” не се е произнесъл по изпратената по
подведомственост жалба на С.П. против АУЗД № 200 от 17.06.2016г. в срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК, обуславя прилагането на законовата фикция, установена с нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК
т.е непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК следва да се счита за потвърждаване на обжалвания АУЗД, което обуславя и
правото на адресата на акта, да го оспори по
съдебен ред.
Ето защо оспорването, като направено
в законово установения срок по чл.156, ал.5 във вр. с ал.4 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични
общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1,
ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за
вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци приложимият ред е
регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр.
с чл9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3
във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1
служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на
общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4
е регламентирано че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.
Акт да установяване на
задължение по декларация № 200 от 17.06.2016г. е издаден от М. Г. И.
на длъжност инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи” при Община Казанлък,
определена да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите
съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 711 от 10.05.2016г. на Кмета на Община Казанлък.
Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице в кръга на неговите правомощия.
Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от закона
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, като е обоснован в необходимата и
достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, от гл.т съществуването
на законово регламентирани задължения за заплащане на ДНИ и на ТБО към бюджета
на Община Казанлък за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. от С.К.П.,
като лице с учредено право на ползване на подлежащ на облагане с ДНИ недвижим
имот. Посочена е данъчната основа, върху която при съотнасяне на съответната
ставка е бил изчислен размера на задълженията за ДНИ и ТБО; основанието, реда и
начина, по който са формирани задълженията и размера на дължимите суми за ДНИ и
за ТБО /главници и лихви за просрочие на плащанията/ за всеки един период
/година/ на облагане и т.н. С оглед на направената фактическа и правна обосновка на
АУЗД № 200 от 17.06.2016г., съдът приема, че не е налице
допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание, като основание за отмяна
на акта. Индивидуализирани, конкретизирани и обосновани
са установените задължения за ДНИ и за ТБО и лихви за просрочие от гл.т на
субекта и обекта на задълженията; техния вид и основанието за възникването им; изискуемостта
и размера на дължимите суми.
Съдът приема, че оспореният АУЗД № 200 от 17.06.2016г. в
частта за установените задължения за ДНИ за периода 2011г. – 2015г., е издаден
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
В чл.10, ал.1 от ЗМДТ /в
приложимата редакция/ е регламентирано, че с данък върху недвижимите имоти се
облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 11,
ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, като в ал.2 на чл.11 е предвидено, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот,
е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. С разпоредбата
на чл.11, ал.3 от ЗМДТ ползвателят при учредено вещно право на ползване е
определен като данъчно задължено за заплащането на ДНИ лице. Жалбоподателят С.К.П.
е титуляр на вещно право на ползване на сграда - къща с РЗП 75кв.м с
административен адрес гр. Казанлък, ул. „***, находяща се в УПИ I – 4565, кв.
25 по плана на гр. Казанлък - общински имот с площ от 300кв.м, в т.ч застроена
площ 75кв.м., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
137, том VI, рег. № 8961, дело № 1023 от 2004г. Недвижимият имот е обект на
облагане с данък върху недвижимите имоти съгласно чл.10 от ЗМДТ, като С.П. има
качество на задължено по см. на чл.11, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ лице за заплащане на
ДНИ за недвижимия имот – земя и сграда. Противно на
твърдяното от жалбоподателя, определянето му като задължено лице по чл.11, ал.2
и ал.3 от ЗМДТ, не произтича от наличието на подадена от ползвателя декларация
по чл.14 от ЗМДТ – задължението за заплащане на ДНИ възниква по силата на
закона. Отделно от това неизпълнението на съществувалото задължение по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ носителят на ограничено вещно право на ползване да уведоми
съответната общинска администрация чрез подаване на данъчна декларация, не може
да обуслови нито липса на основание за облагане на това лице с ДНИ, нито
недължимост на данъка. Действително при приемането в общинска администрация –
Казанлък на подадената от Н.К.П. Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 1636 от 05.08.2008г., с
която е деклариран придобит от лицето недвижим имот за жилищни нужди – къща с
РЗП 75кв.м с административен адрес гр. Казанлък, ул. „***, построена върху
общински имот с площ от 300 кв.м, съставляващ УПИ I – 4565, кв. 25 по плана на
гр. Казанлък и ползвател на декларирания недвижим имот /лице с учредено вещно
право на ползване/ - С.К.П., не е констатирано, че тази декларация не е подписана.
Посоченото несъответствие между съдържанието на подадената декларация и
изискванията за попълването й, не е установено и след приемането на
декларацията и съотв. не са били предприети действия по чл.103 от ДОПК за
отстраняване на несъответствията. Но доколкото към декларацията е бил приложен
документа, с който е учредено вещното право на ползване върху имота - нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр.
Казанлък с вх. рег.№ 5790 от 09.11.2004г., Акт № 87, том ХIV, дело № 3543/
2004г. /съгласно който С.К.П. е продал на Н.К.П. недвижим имот – монолитна
жилищна сграда и всички подобрения, построена на основание отстъпено право на
строеж върху общинска земя с площ от 300 кв.м -
УПИ I – 4565, кв. 25 по плана на гр. Казанлък, ул. „***, като продажбата
е извършена при условие, че продавачът С.П. си запазва изключителното и
безвъзмездното право на ползване върху целия имот до края на живота му/,
обектът на облагане с ДНИ, субектът на данъчното облагане и релевантните за
определянето размера на задължението обстоятелства, се явяват несъмнено
установени. Отделно от това разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК предвижда
възможност за служебно издаване на АУЗД и в хипотезата, в която декларация не е
подадена.
Във
връзката с установените с оспорения АУЗД задължения за ДНИ за периода 2011г. –
2015г., основното възражение на жалбоподателя се свързва с неправилното
определяне на данъчната оценка на подлежащия на облагане недвижим имот и съотв.
с неправилното определяне размера на задълженията. Данъчната оценка на
недвижимите имоти, въз основа на която се изчислява размера на дължимия данък,
се определя от служител на съответната общинска администрация
съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ, в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването /чл.20 от ЗМДТ/.
Съгласно чл.4 от Приложение № 2 на ЗМДТ – „Норми за данъчна оценка на недвижимите
имоти”, данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз
основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни
коефициенти и площта по следната формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х
ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС - базисната данъчна стойност на
1 кв. м в левове; Км - коефициент за местоположение; Ки - коефициент за
инфраструктура; Кх - коефициент за индивидуални характеристики; Кв - коефициент
за височина; Ко - коефициент за овехтяване; ПЛ - площта на сградата или част от
нея в кв. м. Спорният в случая въпрос при определянето на данъчната оценка на
сградата /къща/, е свързан с базисната данъчна стойност (БС) на квадратен метър
в зависимост от конструкцията на обекта. Съгласно Таблица № 1 към чл.5 от
Приложение № 2, конструкция с код М3 имат масивните сгради с носещи тухлени
стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции,
масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции,
пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови
конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). В нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, том VI, рег. № 8961, дело № 1023 от
2004г., процесната сграда е описана като монолитна
жилищна сграда, а съгласно свидетелските показания къщата е масивна,
изградена от тухли. Следователно жилищната сграда попада в първата посочена
хипотеза на сгради с конструкция с код М3 - масивни сгради с
носещи тухлени стени и изцяло монолитни. Следователно базисната данъчна
стойност на жилищната сграда – къща, е 14.50 кв.м, каквато е и приетата БС за
определянето на данъчната оценка на сградата в заключението на първата
изпълнена по делото съдебно-икономическа експертиза /л.490 и сл./. В тази
връзка съдът не възприема заключенията /основно и допълнителни/ на повторната
СИЕ, в частта им, в която данъчната оценка на сградата е определена при БС на
къщата като сграда с конструкция М1. Посочените заключения на повторната
съдебно-икономическа експертиза не се възприемат и в частта им, в която при
определянето на релевантната за изчисляване размера на ДНИ и ТБО данъчна оценка
на къщата, от формираната при прилагането на чл.4 и сл. от Приложение № 2 на ЗМДТ данъчна оценка е приспадната данъчната оценка на правото на ползване
съгласно формулата по чл.23 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Такова „приспадане” се следва
само в хипотезата на чл.24 от Приложение № 2 на ЗМДТ, предвиждаща, че при
определяне данъчната оценка на правото на собственост при учредено вещно право
на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия
период, считано към датата, за която е необходима оценката. По аргумент от
чл.19, ал.1 и чл.20 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се определя въз
основа на данъчната оценка на недвижимите имоти, а не на данъчната оценка на
правото на собственост. Следва да се отбележи, че не само че липсва каквото и
да е било нормативно основание при определянето на данъчната оценка на
недвижимия имот за нуждите на облагането с ДНИ същата да се намалява с
данъчната оценка на вещното право на ползване, но и съгласно чл.2 от Приложение
№ 2 на ЗМДТ недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита
влиянието на ограничения и тежести. С оглед на гореизложеното съдът възприема като обективна, обоснована и
съответстваща на нормативите по чл.4 – чл.11 от
Приложение № 2 на ЗМДТ определената данъчна оценка на сградата със заключението
по първата съдебно-икономическа експертиза /л.490 и сл. по делото/, като такава
в размер на 29 122.50 лева
Съгласно чл.13, ал.1 от Приложение № 2 на ЗМДТ данъчната
оценка на земите в строителните граници, се определя въз основа на базисната
данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и
данъчната стойност на подобренията по следната формула: ДО = БС х Км х Ки х Ку х
Кз х ПЗ + ДП, където:
ДО е данъчната оценка в левове; БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в
левове; Км - коефициент за местоположение съгласно табл. № 3; Ки - коефициент
за инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона; Кз - коефициент за
застроеност; ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. М и ДП -
данъчната стойност на подобренията. Абсолютно необосновано и несъответно на
действащата нормативна регламентация в заключението на повторната
съдебно-икономическа експертиза е прието, че релевантната за определянето
размера на дължимия се ДНИ за земята данъчна оценка, по коефициент ПЗ следва да
обхване единствено застроената площ на имота /75кв.м/, а не цялата площ на
застроения имот – 300кв.м. В случая не е спорно /а и се установява от
представения нотариален акт/, че жилищната сграда е
построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя с площ от
300 кв.м - УПИ I – 4565, кв. 25 по плана
на гр. Казанлък. Изпълнилото повторната СИЕ вещо лице без каквото и да е било
нормативно основание е приело, че задължението по чл.11, ал.2 от ЗМДТ обхваща
единствено застроената площ от общинския имот, а не площта на целия имот, върху
който е отстъпено правото на строеж. Алтернативно предвиденото в чл.11, ал.2 от ЗМДТ, че собственикът на сграда, построена
върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен за съответната
част от него, обхваща случаите когато земята, върху която са построени сградите,
е при условията на съсобственост, или когато сградите са съсобственост – в тези
случаи собствениците на сградите ще дължат ДНИ за съответната част от земята
/държавна или общинска собственост/, съобразно РЗП на сградите, построени върху
тази земя. Съдът възприема като обективна, обоснована и
съответстваща на нормативите по чл. 13 от Приложение № 2 на ЗМДТ в контекста на
регламентацията по чл.11, ал.2 от ЗМДТ, данъчната оценка на земята – общинска
собственост, върху която е построена сградата, определена със заключението по
първата съдебно-икономическа експертиза /л.490 и сл. по делото/, като такава в
размер на 5 400 лева. Изчислената съобразно изискванията на ЗМДТ обща
данъчна оценка с това заключение на подлежащия на облагане с ДНИ недвижим имот
/земя и сграда/ в размер на 34 522.50 лева, потвърждава правилността на
определената от служителите на общинска администрация Казанлък данъчна оценка
на имота, посочена в оспорения АУЗД, а именно ДО за земята в размер
на 5 400 лева, ДО за сградата в размер на 29 122.50 лева или обща
данъчна оценка на имота в размер на 34 522.50 лева. Въз основа на тази
данъчна оценка и при прилагането на чл.15 от Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък във вр.
с чл.22 от ЗМДТ, правилно с обжалвания АУЗД № 200 от 17.06.2016г. е
определен размера на установените задължения за ДНИ за периода 2011г. – 2015г.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че оспореният АУЗД № 200 от 17.06.2016г. и в частта за установените задължения за ТБО за
периода 2011г. – 2015г., е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ /собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти; собственикът на
сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот - за този имот или
съответната част от него; ползвателят при учредено вещно право на ползване/ т.е законът обуславя дължимостта на публично правното задължение за ТБО от
съществуваща правна връзка между субекта на облагане и обекта на облагане. Жалбоподателят
С.К.П. е титуляр на вещно право на ползване на сграда - къща с РЗП 75кв.м с
административен адрес гр. Казанлък, ул. „***, находяща се в УПИ I – 4565, кв.
25 по плана на гр. Казанлък - общински имот с площ от 300кв.м, в т.ч застроена
площ 75кв.м. Недвижимият имот /земя и сграда/, е обект на облагане с данък
върху недвижимите имоти съгласно чл.10 от ЗМДТ, като С.П. има качество на
задължено по см. на чл. 64 във вр. чл.11, ал.2 и ал.3 от ЗМДТ лице за заплащане
на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за недвижимия имот – земя и сграда.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ /в приложимата редакция/, такса за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено
че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност. Границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината /чл.63, ал.2 от ЗМДТ в приложимата редакция/. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за
три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е
самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса
не се събира за услугите, визирани в
чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината – т.е ТБО е
вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличието на реално
извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е
установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, а само когато
общината реално извършва съответната дейност.
Първият спорен
по делото въпрос се свежда до това, предоставяла ли е реално Община Казанлък през
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. услугите по чл.62 от ЗМДТ и в частност
услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя, като
материалноправно основание за заплащане на ТБО.
От представените и приети като доказателства по делото Заповед № 1102/ 28.10.2012г.; Заповед № 1182/ 27.10.2011г.; Заповед № 1993/ 30.10.2012г.; Заповед № 2380/ 29.10.2013г.
и Заповед № 2323/ 29.10.2014г. на Кмета на Община Казанлък /л.476 и сл./,
постановени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, за определяне границите на
районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на
сметоизвозване, е видно, че в границите на определените райони за предоставяне
на услугите по чл.62 от ЗМДТ, са включени всички жилищни имоти в регулационните
граници на всички населени места в Община Казанлък, като е предвидено разположението
и вида на съдовете за сметосъбиране и сметоизвозването да става по приета и
утвърдена схема от ОЕСУТ при Община Казанлък. Съгласно приетото като
доказателство заключение на съдебно-икономическа експертиза /л. 490 и сл./, въз
основа на извършена от експерта проверка на първични счетоводни и други
документи, е констатирано, че сметосъбирането и сметоизвозването на територията
на Община Казанлък се осъществява въз основа на издадените от кмета на общината
заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за
определяне границите на районите и вида на услугите по чл.62 от ЗМДТ, като до 2012г.
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване са се осъществявали от звено
„ССТТБО” към общинска администрация Казанлък, а от 2013г. и до настоящия момент
- от Общинско предприятие „КД и ПИС”, при отчитане на дейностите чрез изготвяни
и представяни ежемесечни и годишни отчети, въз основа на които Община Казанлък
е извършвала плащанията. Според заключението, съгласно ежегодно издаваните
заповеди от Кмета на Община Казанлък по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за определяне
границите на районите и вида на предоставяните услуги по чл.62 от ЗМДТ и
честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, както и въз основа на схемата за
разположението и вида на на сметосъбиращите съдове и
графиците на специализираните автомобили за сметоизвозване по райони,
имотът на жалбоподателя с административен адрес гр. Казанлък, ул. „***, попада
в границите на районите, в които Община Казанлък е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, като съгласно утвърдените райони на специализиран
превоз на сметоизвозна кола рег. № ***, е определено сметоизвозване един път
седмично /сряда/ на сметосъбиращи съдове на ул. „***” Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема за установено, че през календарните 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г. недвижим имот с административен адрес гр. Казанлък, ул.
„***, е бил включен в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Всъщност жалбоподателят фактически не оспорва това обстоятелството, като доводите
за непредоставяне от страна на общината на услугата сметосъбиране и
сметоизвозване и съотв. възражението за недължимост на ТБО по чл.62 от ЗМДТ за
тази услуга, се основава единствено на твърдението, че за имота не е бил
осигурен отделен съд за събиране на битови отпадъци, поставен до самия имот.
Действително за да възникне задължение за заплащане на
такса за сметосъбиране и сметоизвозване за С.П., не е достатъчно включването на
имота в район, в който общината е организирала такова. Определянето на
границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите
за отделните дейности, представляват само част от организирането и
осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за
битови отпадъци. Както вече беше посочено материалноправно основание за
заплащане на ТБО е наличието на реално предоставени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Услугата
сметосъбиране и сметоизвозване се счита за реално предоставена, когато от
страна на общината е осигурена обективна възможност за нейното ползване в т.ч.
чрез обезпечаване на фактическото извършване на сметосъбирането в определените
със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ райони и съотв.
сметоизвозване в предвидената периодичност. Част от дейността на общината по
обезпечаване на сметосъбирането и сметоизвозването включва и поставянето на
съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на
общината по начин /включително като местоположение/, вид /вместимост на
съответния съд/ и количество, осигуряващи възможност за събиране на цялото
количество битови отпадъци, генерирани за определен период от време /в
зависимост от честотата на сметоизвозване/. Но
поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за
сметосъбиране за всеки недвижим имот, не е предвидено като нормативно изискване
нито в ЗМДТ, нито в приетата от Общински съвет – Казанлък Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Казанлък и респ. не може да се приеме като безусловен
критерий при преценката дали реално е била предоставяна услугата сметосъбиране
и сметоизвозване. А и осигуряването на съд за събиране за битови отпадъци за
всеки отделен недвижим имот е обективно и практически невъзможно. Наличието на
съдове за битови отпадъци безспорно е обективно условие за предоставянето на
услугата сметосъбиране и сметоизвозване, като при преценката дали услугата
реално се предоставя е от значение дали на съответното задължено лице е
осигурена обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. В случая не
е спорно по делото, че пред имот с административен адрес гр. Казанлък, ул. „***,
няма поставен сметосъбиращ съд, но на следващия адрес –
последен нечетен номер за улицата /№ 19/, има поставени два броя кофи –
еднофамилни. На улицата с номера от 1 до 19 са разположени 20 бр. съдове за
събиране на смет, в т.ч еднофамилни кофи и 1 бр. варел /според заключението на
СИЕ/, а съгласно графиците на специализираните автомобили за сметоизвозване по райони – 14
броя еднофамилни кофи, при честота на сметоизвозването
един път седмично. С оглед установеното наличие на осигурени и поставен съдове
за битови отпадъци, очевидно разположени на неголямо отстояние от имота на
жалбоподателя, при редовно осъществявано сметоизвозване и доколкото няма данни
за наличието на обективни пречки за изхвърлянето на битовите отпадъци, свързани
с отстоянието на сметосъбиращите съдове или тяхната вместимост, поставящи
жалбоподателя в невъзможност да го ползва, съдът приема, че Община Казанлък е
осигурила обективна възможност на С.П. да ползва предоставяната услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване т. е услугата е реално предоставяна. А и
жалбоподателят е имал възможност да
заяви поставяне на съд за битови отпадъци за самостоятелно ползване до отделен
имот с подаване на съответна декларация, от която очевидно не се е възползвал.
Хипотезите, в които не се събира ТБО, са регламентирани в чл.71 от ЗМДТ,
като съгласно разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота. По изложените по-горе съображения
предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от Община Казанлък в
района, в който се намира недвижимия имот, се явява безспорно доказано – т.е не
е налице първото материалноправно основание по чл.71, т.1 от ЗМДТ, обуславящо
недължимост от жалбоподателя на ТБО за тази услуга. Втората законово
регламентирана хипотеза по чл.71, т.1 от ЗМДТ, при наличието на която не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, изисква кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: 1. имотът да не се ползва през цялата година и 2.
да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Жалбоподателят нито твърди че не е ползвал имота, нито представя
доказателства за подадени такива декларации за периодите на 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че Община Казанлък реално е престирала услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот за периодите на 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г. и доколкото С.П. не попада в кръга на лицата, освободени от заплащането на
ТБО на основание, регламентирано в ЗМДТ или в НОАМТЦУТОК, за него, в качеството му на лице с учредено вещно право на ползване, съществува
задължение за заплащане на такса за тази услуга за недвижимия имот за
посочените периоди.
Реалното извършване от Община Казанлък на дейностите по поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези две
услуги, като основание за заплащане на ТБО, безспорно се установява както от
представените по делото документи, удостоверяващи изплатени от бюджета на
Община Казанлък суми като разходи за посочените дейности, така и от
заключението на изпълнената СИЕ. До 2012г. Община Казанлък е осъществява
дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и
почистване и поддържане на местата за обществено ползване на територията на
общината чрез звено „ССТТБО” към общинска администрация Казанлък, а от 2013г. и
до настоящия момент дейностите се осъществяват от Общинско предприятие „КД и
ПИС”. Дейностите са отчитани чрез изготвяни и представяни ежемесечни и годишни
отчети за разходите по функции чистота и озеленяване, въз основа на които
Община Казанлък е извършвала плащанията /л.503 и л.504/. Абсолютно
несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за непредоставянето на услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, което възражение
е основано на твърдения за тревясал и буренясал тротоар пред къщата. Община
Казанлък е осъществявала и дейности във връзка с поддържане и експлоатация на
депо и други съоръжения за обезвреждане на битови и строителни отпадъци, като до
20.06.2017г. битовите отпадъци са извозвани в депо, находящо се в местността
„Каракос”, а след тази дата започва работата на Сепарираща станция за
преработка на битови отпадъци, като обезвреждането на отпадъците се осъществява
въз основа на сключен договор с Община Казанлък. Следователно поддържането на депо и други съоръжения за обезвреждане
на битови отпадъци от Община Казанлък и съотв. предоставянето на тази услуга по
чл. 62 от ЗМДТ, също се явява доказано. Не са налице нормативно
регламентираните по чл.71, т.2 и т.3 хипотези, изключващи събирането и съотв.
заплащането на таксата.
Дължимата се от С.П. такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., е определена
правилно и законосъобразно въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и чл.18
Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Казанлък. Съгласно приложимите редакции на чл.18
от НОАМТЦУТОК, размера на ТБО за жилищни имоти на физически лица на територията на гр.
Казанлък, се определя пропорционално
върху данъчната оценка на имота – 1 промил /за 2011г./ и 2 промила /за 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г./, в т.ч: за сметосъбиране и сметоизвозване – 0.85 промила
/съотв. 0.88 промила/; за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване – 0.05 промила /съотв. 0.48 промила/ и за поддържане на депата за ТБО и
обезвреждане на битови отпадъци – 0.1 промила /съотв. 0.64 промила/. Основата,
върху която пропорционално в промили се изчислява ТБО, е данъчната оценка на имотите, която ДО, по изложените по-горе съображения относно ДНИ,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на ЗМДТ е определена като
такава в размер на 34 522.50 лева. Размерът на
установените от приходната администрация задължения на С.П. за ТБО за 2011г., 2012г.,
2013г.,
2014г. и 2015г. /главници и лихви/, изцяло съответстват на
изчисления такъв от вещото лице, изпълнило първата назначена по делото
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е възприето от съда като
компетентно, обективно и обосновано.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че оспореният АУЗД № 200 от
17.06.2016г. в частта за установените задължения за ДНИ и за ТБО за периода
2011г. – 2015г., е издаден в съответствие с материалния закон – при правилно определяне
обекта на облагане, субекта на задълженията, данъчната оценка на подлежащия на
облагане недвижим имот /земя и сграда/ и съответно на приложимата нормативна
регламентация определяне размера на публичните общински вземания.
Както беше посочено задълженията за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват
публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с
чл. 1, ал.1, т. 1 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и
лихвите за вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. С оглед акцесорния характер
на задължението за лихва вземането за лихва възниква от момента на изискуемост
на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане. Съгласно
чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. При прилагането на тази законова регламентация и във
връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност следва извода,
че са погасени по давност вземанията на Община Казанлък за определените с АУЗД № 200/ 17.06.2016г. задължения на С.П. за ДНИ
и за ТБО за 2010г. /лихва и главница/. По отношение на тези вземания нормативно
регламентирания срок за погасяването им по давност съгласно предвиденото в
чл.171, ал.1 от ДОПК, е започнал да тече на 01.01.2011г. и е изтекъл на
31.12.2015г. Доколкото погасителният 5 годишен давностен срок е изтекъл преди
издаването на АУЗД № 200/ 17.06.2016г., то неприложими са хипотезите на
чл.172 от ДОПК за спирането и прекъсването на давността. По отношение на публичните вземания за ДНИ и за ТБО за 2011г., 2012г.
2013г., 2014г. и 2015г. нормативно регламентирания срок за погасяването им по
давност съгласно предвиденото в чл.171, ал.1 от ДОПК, не е изтекъл към момента
на издаването на обжалвания АУЗД № 200/ 17.06.2016г., а с издаването на акта давността е
прекъсната /чл.172, ал.2 от ДОПК/ и е започнала да тече нова 5-годишна давност
/чл.172, ал.3 от ДОПК/.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, включително при извършеното установяване
на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. Не са налице
твърдените от пълномощника на жалбоподателя нарушения на регламентирани в ДОПК
основни принципи; неспазване на процесуални изисквания и неизпълнение на
задължения от страна на администрацията на Община Казанлък, които да са
относими в производството по издаване на АУЗД и съотв. да са относими за
преценката на процесуалната законосъобразност на оспорения акт. А доводите на
жалбоподателя касаещи правомерността на предприетите действия по принудително
изпълнение, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, тъй като са извън
предметния обхват на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност в
настоящото производство, образувано по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК
по оспорване на АУЗД.
С оглед на гореизложеното обжалвания
АУЗД в частта му за установените задължения за ДНИ за 2010г. в размер на
29.94лв. /главница/ и лихва в размер на 19.00лв. и за ТБО за 2010г. в размер на
34.52лв. /главница/ и лихва в размер на 21.90лв., следва да бъде отменен, поради погасяването по давност на публичните общински вземания. Акт да установяване на задължения по декларация № 200/
17.06.2016г., издаден от инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи”
при Община Казанлък, в частта му за установените задължения
за ДНИ и за ТБО за периода 2011г. – 2015г., е законосъобразен - издаден е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които
се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата
в тази й част се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. второ и четвърто от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.П. ***, Акт за установяване на задължение по декларация № 200/
17.06.2016г., издаден от инспектор местни приходи в Дирекция „Местни приходи” при Община
Казанлък, в частта му за установените по отношение на С.К.П. задължения за ДНИ
за 2010г. в размер на 29.94лв. /главница/ и лихва в размер на 19.00лв. и за ТБО
за 2010г. в размер на 34.52лв. /главница/ и лихва в размер на 21.90лв., поради погасяване на вземанията на Община
Казанлък по давност.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.П. *** в
частта й по оспорването на Акт за установяване на задължение по декларация №
200/ 17.06.2016г., издаден от инспектор местни приходи в Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък, в частта му за установените и
определени задължения на С.К.П. *** за данък върху недвижимите имоти и за такса
за битови отпадъци за 2011г., 2012г. 2013г., 2014г. и 2015г. и лихвите за
просрочие, при общ размер на задълженията
587.43лв., в т.ч главници в размер на 460.42 лева и лихви към
17.06.2016г. в размер на 127.01 лева, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: