Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
2645 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД срещу наказателно постановление № 394835-F437595/07.01.2019 г., издадено от началника на отдел «Оперативни дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивното
дружество на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на имуществената
санкция. Твърди се, че протоколът за извършената проверка от контролните органи
на НАП е нечетлив, поради което не съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Излага становище, че в конкретния
случай е приложим чл. 28 ЗАНН. На следващо място сочи, че
административнонаказващият орган не се е произнесъл в месечен срок от
получаването на административната преписка, както изисква разпоредбата на чл.
52, ал. 1 ЗАНН. Бланкетно навежда оплакване, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото същите не
съдържат, задължително посочените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Заявява, че
административнонаказващият орган е нарушил нормата на чл. 52, ал. 4 НПК, тъй
като не е преценил АУАН в пълнота по отношение на законосъобразността и
обосноваността му. Твърди се, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно
описание на нарушението, като не са посочени и всички обстоятелства, при които
то е извършено. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а
в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, се представлява от адв. Я.Г., който
поддържа изложените в жалбата съображения и аргументи, както и искането за
отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност искането
за намаляване на размера на имуществената санкция.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт И.Г. навежда доводи
за законосъобразност на наказателното постановление и моли за потвърждаване на
същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като
компетентни да издават наказателни постановления в случаите по чл. 185 ЗДДС.
Със същата заповед органите по приходите са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
На 25.10.2018 г. служители на НАП,
измежду които и св. С.Х.З. (инспектор по приходите в НАП), извършили проверка в
търговски обект снек – бар „Нелсон“,
стопанисван от „Н.“ ЕООД. В хода на проверката е извършена контролна покупка на
следните хранителни продукти: супа топчета с цена 1,99 лв., пица „Неаполитана“ с цена 6,99 лв., салата „Нелсон“
с цена 4,49 лв., пърленка с кашкавал и сирене с цена
2,89 лв., мешана скара с цена 5,99 лв., пържени картофи 100 гр. с цена 1,60 лв.
и минерална вода 1,5 л. с цена 1,99 лв., всичко на обща стойност 26,34 лв.
Св. З. заплатил в брой покупките на сервитьор С.Т.Р., който не издал
фискален бон от наличното в проверявания търговски обект фискално устройство с
ИН на ФП 36547804.
Контролните органи на ТД на НАП – Варна напуснали обекта, като няколко
минути по-късно се върнали, легитимирали се и извадили междинен финансов отчет,
от където установили, че за направената от тях покупка не е издаден фискален
бон.
Служителите на ТД на НАП – Варна съставили протокол, а на 02.04.2019 г.
съставили АУАН, който връчили на управителя на дружеството Б. С. И.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 07.01.2019 г. Б. С. Г. (началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на
въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните
доказателствени средства: показанията на св. С.Х.З. и писмените доказателства,
събрани в хода на административнонаказателното производство, а именно: заповед
№ ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на изпълнителният директор на НАП, протокол
за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на
проверката, протокол да установени лица, работещи по трудово правоотношение с „Н.“
ЕООД от 25.10.2018 г., дневен отчет на фискални бонове от 25.10.2018 г. за
времето от 09,01 ч. до 16,27 ч., служебен бон.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. С.Х.З. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба в или от търговски обект
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От доказателствата по делото се установява, че в проверявания обект,
стопанисван от въззивното дружество, на посочената дата при извършването на
продажба на св. З. не е издадена фискална касова бележка, с което е осъществен
съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на данъчното законодателство.
Ето защо правилно е била
ангажирана отговорността на „Н.“ ЕООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивното
дружество, че предоставянето на нечетлив протокол за извършена проверка е
накърнило правото му на защита поради това, че всички съставомерни
обстоятелства са описани в съставения след това АУАН, с който е повдигнато
обвинение, като в този момент е възникнало и правото на санкционираното
дружество да упражни процесуалните си права, като напише възраженията си при
връчване на АУАН или представи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както и доказателства.
Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено
процесуално нарушение поради неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, тъй
като посоченият срок е инструктивен и не се отразява на законосъобразността на
наказателното постановление.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП са описани датата, мястото и начина на
извършване на нарушението, както и всички обстоятелства, при които то е
извършено. Ясно и недвусмислено е посочено в какво се е изразявала извършената
продажба, кога и къде е извършена, какво плащане е неправено и неиздаването на
фискална касова бележка.
По отношение на възражението
за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на
доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са
длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и,
най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна
точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386).
На следващо място
съставеният АУАН не е страдал от пороци, поради което правилно наказващият
орган е пристъпил към издаване на наказателно постановление. Следователно не е
налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
По имуществената санкция:
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
извършената покупка.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 700 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 394835-F437595/07.01.2019 г., издадено от началника
на отдел «Оперативни дейности» - Варна в ЦУ на НАП, с което на «Нелсон» ЕООД на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до размер от 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: