Р Е Ш Е Н И Е № 2543
17.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15654/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Иск
на И.Д.П., ЕГН **********, и З.Г.П. , ЕГН **********, с., и двамата с адрес ***,
против Е.Б. З., ЕГН **********, с правно основание в чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба ,
ищците са съпрузи и собственици, при режим на СИО, на лек автомобил марка
„Ауди” модел А4, държавен контролен
номер …... Същият автомобил, управляван
от с. им А.П., попаднал на….в пътнотранспортно произшествие , на главен път ..
в отсечката между село Х. и село Н. б.
Като следствие от това произшествие, по автомобила настъпили множество увреди – счупили се предното обзорно стъкло, предните мигачи, предната броня, задния ляв
стоп, лявото странично огледало, стъклото на лявата врата, деформирани били предния
капак ( на двигателя) , предните ляв и десен калник, лява и дясна предна врата,
лява и дясна задна врата и заден ляв калник. Отворили са се въздушните
възглавници, повредени били окачването на автомобила и рамата, поради което
автомобилът бил негоден за използване и се наложило да бъде бракуван, след като
бил откаран до Ч. със специализиран в пътната помощ автомобил .
Местопроизшествието било посетено от органи на МВР , като се съставил за
случилото се констативен протокол.
Вина на настъпването на това произшествие имал ответника Е.З., който при
управление на лек автомобил Хюндай Санта Фе с държавен контролен номер …,
нарушавайки чл. 20, ал. 2 от ЗДВП ( движейки се с несъобразена скорост, без да
се съобрази със условия и състоянието на пътя) навлиза с остра лява крива в насрещното платно
за движение и блъска лекия автомобил на ищците.
Причинените на лекия автомобил щети са оценени на 2400 лв. от ищците,
които молят ответника да се осъди да им ги плати под формата на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от
датата на ПТП-то – до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по
спора.
Ответникът оспорва иска. Отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 ГПК. Признава се, че на ... двата автомобила са се ударили, но се спори да е
имало несъобразена скорост от страна на ответника, и че вредите са в
причинно-следствена връзка с така описания в исковата молба механизъм на това
ПТП. Възразява се цялата стойност на автомобила да е далеч по-ниска от 2400 лв.
Прави се и възражение, че към датата на ПТП е имало редовно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК „Олимпик“.
Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по
делото разноски.
Вещото лице по проведената съдебно –
автотехническа експертиза дава заключение, че , от техническа гледна точка ,
причината за настъпването на ПТП е движението на управлявания от З. лек
автомобил със скорост, която не му позволява да следва траекторията на пътя,
при което напуснал лентата си за движение и се ударил в идващия насрещна
автомобил на ищците. Ударът между двата автомобила настъпил в лентата за
движение на л. а. Ауди, след което този автомобил на свой ред се удря в съседна
на пътя бетонна стена. Стойността на отстраняване на повредите по автомобила с
държавен контролен номер .., появили се вследствие ПТП, е 2485 лева. Към датата
на ПТП , справедливата пазарна стойност на автомобила е 3113 лева.
Допустим осъдителен иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Не е пречка пострадалия да упражни правото си
на такъв иск факта, че за същите вреди (като застрахован риск ) е образувана в
застраховалия гражданската отговорност на З. застраховател преписка по отстраняването
на щетите; отношенията по договора за застраховка са вън от задължението на ответника да поправи
вредите, които причинил. Хипотезата на чл. 498 ал. 3 от Кодекса за
застраховането предвижда допълнителна процесуална предпоставка за упражняване
на право на иск по чл. 410 от същия кодекс, какъвто настоящият не е.
В хипотезата на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите , ищецът доказва наличието на противоправно поведение
от страна на ответника, претърпените вреди ( в конкретния случай- собствеността
върху автомобила и факта на придобиването му по време на брака ), и причинно –
следствената връзка между това поведение и вредите. Макар вината на деликвента да е също елемент на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД , тя се презюмира оборимо
– в тежест на причинителя се предполага
, че е действал виновно.
Собствеността на двамата ищци върху лекия
автомобил с държавен контролен номер „Ауди”
модел А4, държавен контролен номер …, е
доказана от приложеното на л. 9 от делото копие ( заверено от страната ) от
свидетелството за регистрация на това МПС. Към датата на придобиването му, а и
към датата на устните състезания по делото, ищците са съпрузи ( удостоверение
за сключен граждански брак на л. 12 ) , тоест, явяват се съсобственици при
режим на бездялова съпружеска имуществена общност на
автомобила, което определя активната им легитимация да претендират
равностойността му под формата на обезщетение за вреди.
По
делото са събрани свидетелските показания на пътувалия в момента на ПТП в лекия
автомобил Ауди пътник С.К.. Установява се от нейните показания, че на дата
22.07.2018г автомобилът попада в ПТП –
блъснат е от напусналия лентата си за движение автомобил на ответника.
Показанията се приемат да са достоверни
независимо от факта , че свидетелят
е във фактическо съжителство със с. на ищците. Те се подкрепят от
заключението на вещото лице , което
съдът също кредитира в частта, с която се приема , че ПТП е по вина на З. ,
който губи контрол върху управлявания от него лек автомобил и навлиза в
насрещната лента за движение. Освен че са еднопосочни и помежду си , в цялост тези
две доказателства кореспондират еднопосочно и със съставения от органите на МВР
протокол за пътнотранспортно произшествие под номер …. , който от своя страна е
официален свидетелстващ документ, ползващ се заради това си качество със формална
доказателствена сила. Затова съдът приема, че има противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил „Хюндай Санта Фе”; за него на З. е било
наложено и административно наказание, предвид влязлото в сила наказателно
постановление на л. 52 от делото.
При удара, има причинени на лекия автомобил Ауди щети. В това отношение
съдът кредитира закрепеното като констатации в протокола за ПТП под номер ..,
където, в графата „видими щети по МПС „ личи поне това , че при посещението, на
автомобила е счупена предната броня, и това посочване далеч не изчерпва
описанието на вредите. Отново от показанията на свид.
К. на л. 73 от делото: „колата от лявата страна беше наполовина
смачкана , прозорците бяха счупени , вратите не можеха да се отворят, фаровете
бяха счупени , ........... четирите
въздушни възглавници се отвориха”. Каза се , съдът кредитира показанията й да
са достоверни, а в тях се отричат дефекти на лекия автомобил , налични преди
момента на удара.
Предвид заключението на вещото лице , съдът приема наличието на пряка
причинно – следствена връзка между поведението на ответника като водач на МПС и настъпването на вредите по
вещта на ищците.
Претендира се обезщетение за вреди като равностойност на отстраняването
на щетите по лекия автомобил. Затова не са относими
към предмета на спора фактите дали по отношение на автомобила е налице т. нар.
тотална щета ( Кодекса за застраховане не съставлява приложим между страните
закон ), и дали същия е бракуван , или предаден за скрап, както се твърди.
Наличието на вина у ответника не се оспори.
Всички елементи на хипотеза по чл. 54 от ЗЗД се установиха в съвкупност.
Главния иск е основателен. На свой ред ,
това прави и основателен по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и иска за обезщетение за
забавата в плащането на равностойността на
вредите, доколкото според чл. 84
ал. 3 от ЗЗД, при непозволено увреждане
, деецът е в забава от датата на деликта и без да
бъде поканен да плати .
По
размера на главния иск :
Размера на претенцията е 2400 лева. Според
вещото лице, отстраняването на повредите струва 2485 лева , а като се вземат
предвид датата на първоначалната регистрация и застрахователната практика за
изплащане на щети за подобен автомобил, то сумата става средно 2433.75 лева.
Пазарната стойност на автомобила е 3113 лева. Доколкото размера на иска не
надвишава нито пазарната стойност на
автомобила в годно за употреба състояние , нито която и да било стойност за
отстраняване на вредите по него , то иска е основателен в пълния си размер
.
За яснота на изложението, съпружеската имуществена общност, в каквато са
ищците по отношение на процесния автомобил, е бездялова и затова води съпрузите до хипотеза на т. нар. кредиторова солидарност за вземанията си за вреди по вещи в
общността. На практика, това означава, че изпълнението в полза на един от
кредиторите води до погасяване на задължението по отношение на всички
кредитори.
Разноските се понасят от ответната страна , по списък на л. 97 от
делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда
Е.Б. З., ЕГН **********, да
заплати на И.Д.П., ЕГН **********, и З.Г.П.
, ЕГН **********, и двамата с адрес ***, при условията на кредиторова
солидарност, сумата от 2400 лева обезщетение за имуществени вреди от деликт ( вреди по л.а.„Ауди” ДК № … от ПТП на дата 22.07.2018г), ведно със
законната лихва от датата на деликта - 22.07.2018г до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда
Е.Б. З., ЕГН **********,***, да
заплати на И.Д.П., ЕГН **********, и З.Г.П.
, ЕГН **********, и двамата с адрес ***
, сумата от 696 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП