РЕШЕНИЕ
№ 3129
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20205330117504 по описа за 2020 година
Предявеният иск намира основание в чл.59 ал.1 ЗЗД.
Ищцата М. Л. С. твърди, че е съсобственик на приземен етаж в сграда и на
дворно място, находящи се в гр. ******, ул. „*****“ № ***, като притежава 1/8 ид.
части от имот с идентификатор № ******** и 1/24 ид. част от дворно място с
посочения по-горе идентификатор, като останалите части принадлежали на други
съсобственици, като дяловете им са подробно описани в исковата молба. Ищцата
твърди, че е била лишена от ответника, респективно от неговия правоприемник, от
ползването на имота в посочения в исковата молба период 29.12.2017г. – 29.12.2020г.,
тъй като първоначалният ответник Л. М. К. бил ползвател по ограничено вещно право
на собственост, учредено от настоящата –ответница В. Л. Х. при сключването договор
за дарение. В това си качество К. не бил допускал до имота ищцата, за което тя е
пратила писмено поискване за заплащане на обезщетение за процесния период, което
определя в размер на 5100 лв. Моли съда да бъде присъдена тази сума, тъй като с нея
се е обогатил ответникът за сметка на ищцата. В хода на производството съдът е
допуснал увеличение на претенцията от 5100 лв. на 5865 лв.
Ответницата В. Л. Х., конституирана в хода на производството като наследник
на първоначалния ответник Л. М. К., оспорва основателността на исковата молба и
отрича да е налице ползване на площите и сградите, собственост на ищцата. Счита, че
не е направено писмено поискване по смисъла на чл. 31 ЗС, тъй като в самото искане е
1
поставено условие. Освен това прави възражение, че следва да отговоря само за ½ от
претендираната сума, тъй като се явява наследник на първоначалния ответник и
отговаря при условията на чл. 60 ал. 1 от ЗН.
Съдът намери за установено следното:
Ищцата М. С. и ответницата В. Л. Х. са ***** – **** на първоначалния ответник
Л. М. К., видно от представеното удостоверение за наследници / лист 43/.
На ****** по силата на договор за дарение – нот. акт № ****, том ***, дело
****/**** на ****** ищцата М. С. придобила от ***** си Т.Ж.К., действаща със
съгласието на ****** Л. М. К. правото на собственост на ½ ид.ч. от правото на
собственост върху приземен етаж с пристройка в северозападната част, с вход от юг,
състоящ се от предверие, салон, две стаи и кухня с ниша, намиращ се в гр. ******, ул.
******* № ***, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място на същия адрес, представляващо
имот пл.№***, включен в парцел ** – комплексно застрояване в кв. ** / лист 10/.
По силата на договор за дарение на недвижим имот от ***** ответницата В. Л.
Х. придобила от родителите си Т.Ж.К. и Л. М. К. правото на собственост върху ½ от
процесния приземен етаж с пристройка в северозападната част, с вход от юг, състоящ
се от предверие, салон, две стаи и кухня с ниша, намиращ се в гр. *******, ул. ******
№ ***, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място на същия адрес, задно с простроения в
същото дворно място масивен гараж със застроена площ 15 кв.м. При това
превхърлителите Т.Ж.К. и Л. М. К. си запазили правото да ползват и обитават
пожизнено и безвъзмездно прехвърления имот / лист 14/.
На ****** ищцата М. С. дарила на своя **** В.Г.С. ¾ ид.ч. от притежаваните от
нея ½ ид.ч. от процесните приземен етаж с пристройка, както и 1/3 ид.ч. от дворното
място /лист 16/.
По делото не е спорно и се установява от заключението на експертизата, че
процесният имот – приземен етаж е заснет в действащата кадастрална карта на гр.
***** с идентификатор *******, пристройката е заснета с идентификатор ********, а
дворното място с идентификатор ******** / лист 108/.
На ******* ищцата отправила към Л. М. К. нотариална покана, с която по
призовавала за дари средства за лечение на ******, а ако не стори това да й заплати
суми за наем на ползваната от него 1/2 ид.ч. приземния етаж и пристройката и ¼ ид.ч.
от дворното място за минало време, считано от месец ***** *****г., както и по
петдесет лева месечно занапред, след *******. Поканата била връчена на *******. /
лист 19/.
Установява се също така, че с определение №****/*****, постановено по ч. гр.д.
№ 6160/2021г. ищцата се е отказала от наследството останало от покойния Л. М. К. /
лист 83/.
2
Според показанията на свидетеля А.В.Х., **** на ответницата, докато били
живи родителите на страните Т.К. и Л. К. ползвали само приземния етаж с вход откъм
двора. Ищцата и ***** живеели в гр. *****, а когато идвали на гости в ***** ползвали
пристройката в северния край на къщата, която била с отделен вход. Тази пристройка
се състояла от две стаи – спалня и всекидневна. Тя била съответно обзаведена като в
нея отсядали както ответницата и нейния *****, така и техните ****, когато идвали
през ваканциите. Последно ищцата била на гости с **** на ******. След тази дата
отношенията между ищцата и нейните родители се влошили, като през 2020г. С.
подали тъжба против своята *****. Впоследствие това производство било прекратено,
а Т.К. починала. След нейната смърт ***** – Л. К. престанал да ползва приземния етаж
и се преместил при другата си ***** / настоящата ответница/. Свидетелят сочи, че
покойните родители на страните никога не били ползвали пристройката / лист 18/.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че периода
от 29.12.2017г. до 29.12.2020г. размерът на пазарния наем за ½ ид.ч. от приземния етаж
и пристройката възлиза на 4072 лв. и общо 160 лв. относно дворното място /лист 100/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Правно основание искът намира в чл. 59, ал.1от ЗЗД. Квалификацията се налага
предвид обстоятелството, че първоначалният ответник и ищцата не са съсобственици,
а той е само ползвател на имота по ограничено вещно право.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55,
ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за недопустимост на
разместване на имуществени блага при отсъствие на юридическо основание, който
съставлява същността на института на неоснователното обогатяване. Доколкото
лишаването от фактическа власт върху недвижим имот препятствува действителния му
собственик да упражнява правомощието владение, отговорността на лицето което е
владяло имота без да има основание за това се урежда по посочената по-горе норма.
В тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата свързани с това, че била
лишена в процесния период от фактическата власт върху притежаваните от нея
идеални части от процесните имоти. В хода на производството такива доказателства се
бяха представени. Установи се от показанията на свидетеля, че трайно е било
установено в отношенията между родителите на ищцата, нея самата и семейството й,
фактическо положение при което родителите ползвали приземния етаж, а тя
пристройката към него. Тези показания не се опровергават то други доказателства по
делото, а в частта си относно влошаване на отношенията между ищцата и родителите й
се потвърждават от писмените доказателства представени от С. с исковата молба / лист
22/.
3
Предвид така изложеното съдът намира, че по делото не е доказано наличие на
обогатяване на ответника за сметка на ищцата, поради което и няма основания за
присъждане на търсеното обезщетение.
Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответницата деловодни
разноски в размер на 580 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от М. Л. С. ЕГН ********** с
адрес с. ******, обл. ****, ул. ***** №*** против В. Л. Х. ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** №**, в качеството й на наследник на починалия в хода на делото Л.
М. К. ЕГН **********, за заплащане, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, на сумата 5865 лв., с
която ищцата се е обеднила, а ответницата обогатила във връзка с ползването на
притежаваните от ищцата 1/8 ид.ч. от приземен етаж идентификатор **********;
същата ид.ч. от пристройка в северозападната част, с вход от юг, състояща се от
предверие, салон, две стаи и кухня с ниша, с идентификатор *******, както и 1/24 ид.ч.
от дворно място с идентификатор *********** на административен адрес в гр. ******,
ул. ******* № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2020г.
до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М. Л. С. ЕГН ********** с адрес с. ******, обл. ****, ул. ***** №**
да заплати на В. Л. Х. ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. ****** №**, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 580 лв./петстотин и осемдесет лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4