Р Е Ш Е Н И Е
Номер 33 01.04.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Търговище
касационен състав
На тридесети март 2021 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от съдията докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 32 по описа за 2021 година,
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Р.П. ЕГН ********** *** против
Решение № 44 от 02.02.2021 г. на РС – Търговище,
постановено по НАХД № 20213530200007/ 2021 по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) Серия Г № 0007881 за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на
МВР – Търговище, с който за адм. нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
наложено адм. наказание на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ – „глоба“ в размер на
250 лв. В жалбата е посочено като касационно основание – неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Търговище, редовно
призован не се представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, РС-Търговище
е приел от фактическа страна за
установено, че с автоматизирано техническо средство видео – радарна система
„Мultaradar SD580” с инд. № 593-072/71-312 и МАС № 00209D32D438 на 01.09.2019
г. в 09.54 ч., в общ. Търговище, ПП1-4, км. 227+300, в посока гр. Варна е
установено управление на лек автомобил м. „Ситроен Ксара” с рег. № …., за който
не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За констатираното нарушение – управление на МПС, за което не е
сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 02.10.2019 г. е
издаден ЕФ серия Г № 0007881. Посредством същия на касатора, в качеството му на
собственик на автомобила, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ е наложено адм. наказание глоба в размер на 250 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото
доказателствен материал, а на практика не се оспорва и в жалбата.
От правна страна въззивният съд е приел, че описаното
в ЕФ серия Г № 0007881 на ОД на МВР адм.нарушение, а именно – управление на
МПС, за което не е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се потвърждава от писмените и веществени доказателства по делото. Приложен и
приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на нарушението,
точния час, марката на лекия автомобил и контролния му номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ е
процесуално – правното основание за издаване на електронен фиш за установено
нарушение по КЗ и предвид регламентацията на тази разпоредба, предвидената в
нея процедура се прилага само за нарушения по чл. 638, ал. 4 от КЗ и по чл.
638, ал. 6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към издаването на ЕФ
цитираната норма препраща към ЗДвП, в т. ч. и по отношение реквизитите на
електронния фиш, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
Автоматизираното
издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на административно-наказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по
чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство,
което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани
на хартиен носител. Обжалваният ЕФ съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4
изр. ІІ от ЗДвП реквизити и поради това е редовен. В ЕФ е дадено и словесно
фактическо описание на нарушението, от което става ясно, че физическото лице –
собственик на МПС, регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение,
не е сключило договор за Задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на
нарушението. Съдържащите се в обжалвания ЕФ данни относно тези реквизити са
напълно достатъчни, за да позволят на нарушителя да разбере относно какво
деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Визираната
като нарушена законова норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява в задължение
на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, да сключи договор за Задължителна
застраховка "ГО".
По отношение оплакването за нарушаване на принципа
"ne bis in idem" (не два пъти за едно и също нещо): Не се спори по
делото, че с ЕФ с. Г № 0006859 на ОДМВР – Търговище на касатора, за извършено
на същата дата – 01.09.2019 г., нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на
същото основание - чл. 638, ал. 4 от КЗ е наложено още едно административно
наказание глоба в размер на 250 лева. Т. е. общото между двата ЕФ са
установеното МПС – собственост на жалбоподателя, и обстоятелствата по
констатираното нарушение – липса на сключена валидна Застраховка
"ГО". Останалите характеристики, индивидуализиращи едно
административно нарушение – дата на извършване, място на извършване и начин, по
който е установено, сочат на пълно различие между двете нарушения. За да се
приеме, че е налице двойно наказване за едно и също деяние, следва на първо
място да се установи пълен идентитет на деянието, а това означава извършване в
едно и също време, на едно и също място, при едни и същи обстоятелства и от
едно и също лице. В случая липсва такъв пълен идентитет. Макар извършените
нарушения да са установени на една и съща дата с разлика от пет минути, те са
констатирани и на различни места, а както касаторът сам сочи, на процесната
дата той е предприел управление на автомобила си по един сравнително дълъг за мащабите
на страната маршрут - от гр. Монтана до гр. Варна, без да е сключил
предварително задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Като се имат предвид целта и смисъла на този вид застраховка
– обезщетяване на причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
с поведението си касаторът е застрашил законните интереси на един значителен
кръг лица. Поради изложеното съдът не намира за нарушен в случая принципа
"ne bis in idem" и съответно липсва основание за отмяна на процесния
ЕФ на това основание. Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях.
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на РС-Търговище, като правилни и
законосъобразни. Действително застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е задължителна за всяко ФЛ или ЮЛ, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е било спряно от движение, или управлява МПС при влизане на територията на
Р.България, когато няма валидна за територията на страната застраховка, поради
императивните норми на чл. 483, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ. Лицата
влизащи на територията на Р.България не са длъжни да сключват договор за
застраховка „ГО“ ако притежават валиден сертификат „Зелена карта“, или
изплащането на обезщетение във връзка с гражданската му отговорност е
гарантирано от компетентна институция на държава-членка и водачът е включен в
списък, изготвен от компетентния орган на държавата-членка, посочващ
освободените лица от задължението за сключване на задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите, предоставен на Р. България според нормата на чл. 483, ал. 3
от КЗ . Реда за сключване на
застраховката, правата и задълженията на страните по договора са регламентирани
в Глава ХLVІІ от КЗ, и в НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз. Съгласно санкционната норма на чл. 638,
ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ размерът на адм. наказание на касатора е
определено от АНО в минимален размер на 250 лв. Наведените доводи на касатора
пред настоящата инстанция са за необоснованост на постановеното съдебно
решение. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание
по смисъла на чл. 63 от ЗАНН във вр.с чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което съдът
не счита, че следва да ги коментира. Съдът споделя доводите на въззивния съд
относно неприлагането на принципа „non bis in
idem“ (не два пъти за това), поради което счита, че не
следва да ги преповтаря. Двата ЕФ показват, че засеченото МПС, собственост на
касатора е било управлявано в два различни времеви периода и на две различни
места, което дало възможност да бъде установено продължаващото във времето
противоправно бездействие на собственика му да изпълни законовото си задължение
по сключване на задължителна застраховка „ГО“. ЗАНН в чл. 11 препраща към НК за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита, доколкото в този закон не се предвижда
друго, но не и за продължаваното престъпление (нарушение). Поради това и за
отделните нарушения се налагат отделни адм. наказания.
При тези съображения настоящата инстанция счита
оспореното решение за валидно, допустимо и непротиворечащо на материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 44 от 02.02.2021 г. на РС – Търговище, постановено по НАХД № 20213530200007/
2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………. ЧЛЕНОВЕ
: …………….
……………..