Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
16.10.2020
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На тринадесети октомври година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 208 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалбата на „Сити
Контрол и Каруош“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43 представлявано от управителя А. Х. А.,чрез
а.. Н. В. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед за налагане на ПАМ №
216-ФК/ 17.08.2020 г. на ВИД началника на отдел „Оперативни дейности“ в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - Варна, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект – вендинг автомат на автомивка на самообслужване – клетка №
3, находящ се на адрес: гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван
от „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД ЕИК ********* и забрана за достъпа до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
несъобразяване с материалния закон и целта на закона. По подробно изложени в
жалбата съображения иска съдът да отмени заповедта, с която мярката е наложена.
Пледира се за разноски по делото в размер на ДТ. В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му
представител – а.. Н.В. *** е получено писмено становище преди с.з. по делото за
даване ход на делото в нейно отсъствие и за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител юрк. Станчева оспорва основателността на жалбата и
изразява становище за потвърждаване на оспорения адм. акт. Пледира за присъждането
на разноски по делото.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г.
изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Със заповед № ЗЦ9 /928 от 05.07.2018г. главният
секретар на НАП е определил лицата, които заместват титуляра на длъжността
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП при негово отсъствие. Заповедта предвижда, че при отсъствие на
титуляра Бойка Генова, същата се замества от Красимир Ангелов.
Видно от представения болничен лист №120200374886 на
Бойка Генова, представен по делото (стр. 22 от делото), същата е била в отпуск
по болест за времето от 12.08.2020 г. до 25.08.2020 г.
На 29.07.2020г. в 16.00 ч. при проверка извършена от
органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в търговски обект, състоящ се
от пункт за годишни технически прегледи, кафене и автомивка на самообслужване с
шест клетки с вендинг автомати на самообслужване за миене на автомобили и един
вендинг автомат прахосмукачка на самообслужване с две работни места, находящ се
в гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
е установено в частност, че търговецът продава услуги чрез автомат за
самообслужване за миене на автомобили в клетка № 3 на автомивката, без към него
да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално
устройство за отчитане на регистрираните продажби. Установеният при проверката
оборот, натрупан от монетника, свързан с автомата за самообслужване в клетка № 3
е 224 лв. Установено е още, че в обекта са налични само две фискални
устройства, като автоматите за самообслужване нямат вградени фискални
устройства. Разчетената касова наличност от фискално устройство – 550 лв.,
фактическа наличност в каса – 610лв., разлика в касовата наличност в размер на 60 лв. в повече. Резултатите от
проверката са документирани в протокол – официален свидетелстващ документ,
ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила. Липсата на фискално
устройство, което да отчита продажбите на услугите в клетка № 3 към момента на
извършване на проверката, не е спорно обстоятелство по делото.
В хода на административното производство е установено,
че жалбоподателят е отчитал продажби от обекта пред НАП (целият обект), в
размер на данъчната основа, както следва: юни 2020 – 72 записа и данъчна основа
общо 16 725.82лв., май 2020 – 77 записа, данъчна основа общо 19 826лв. април
2020 – 70 записа, данъчна основа 18 070лв.
март – 79 записа, данъчна основа 22 454.82лв., февруари – 47 записа,
данъчна основа 11 463.56лв., според представените уведомления за приемане на
справки-декларации по ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби.
Събраните в административното протоколи за отчитане на събраните суми от
отделните автомати, съставени от жалбоподателя – от гърба на лист 25 до лист 28
от преписката, удостоверяват, че жалбоподателят в тях е посочвал оборот от
продажби на услуги от автомата – автомивка № 2 и автомивка № 1 или общо за
автомат - автомивка. От съдържанието на протоколите не може да се установи безспорно
за какъв период от време е натрупан записания в тях оборот. Но доколкото
протоколите са съставяни веднъж в месеца, в неговия край, с голяма степен на
вероятност следва да се приеме, че записите в тези протоколи се отнасят за
натрупан месечен оборот от съответния автомат. За автомат в автомивка № 3 няма записи.
За м. април, март и февруари има само един протокол за АВТОМАТ- АВТОМИВКА,
удостоверяващ оборот е съответно в размер на 2 927лв., 2 534лв. и 3 538лв.
От представените с жалбата доказателства
се установява, че жалбоподателят на 30.07.2020г. е сключил договор за
абонаментно сервизно обслужване на касов апарат и на следващия ден е
регистрирал още едно фискално устройство в търговския обект АВТОМИВКА, находящ
се в гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43 (стр. 13 от делото).
С обжалваната заповед № 216 – ФК от
17.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:
запечатване на обект – вендинг автомат на автомивка на самообслужване,
клетка № 3, находящ се в гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, стопанисван
от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет
дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Съображенията във връзка с продължителността на мярката, определена близо до
средния размер са свързани с тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото.
Предвид установеното от фактическа
страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази
наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване
административен акт, поради което е допустима.
На основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС
принудителните административни мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представените по делото заповед №
ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, заповедта за
определяне на заместващите лица при отсъствието на титулярите, както и
наличните доказателства за отсъствието на титуляра към момента на издаване на
заповедта, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС
и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството по издаването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и в съответствие с
целта на закона, като основанията за този извод са следните:
Съгласно чл. 7, ал.1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от
Наредба Н-18/2006г. лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по
обмяна на валута, е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Неизпълнението на това задължение несъмнено е неспазване на реда за въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, което от своя страна е основание за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Прилагането на принудителната
административна мярка е независимо от административно-наказателната отговорност
за извършеното нарушението. Затова доводите, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен след издаване на оспорения индивидуален
административен акт, не променят извода за наличие на материални предпоставки
за издаване на акта. Образуването на административно-наказателно производство
по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. Не е необходимо да има установено административно нарушение и не АУАН е
основание за издаването на заповедта. Дали е издадено НП и дали има завършило
административно-наказателно производство са обстоятелства неотносими към
настоящия спор.
На следващо място съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до
обекта. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т.1 ЗДДС, органът по
приходите действа при обвързана компетентност. При определяне на срока на
мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК в
този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе
вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи
по-кратък срок на наложената принудителна мярка. (В този смисъл решение № решение
№ 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о., решение №
9579/ 14.07.2020 г. на ВАС по АД № 5051/ 2020 г. I о.). Ако установи, че срокът е определен в нарушение
на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай,
органът по приходите безспорно е разполагал с оперативна самостоятелност при
определяне продължителността на наложената принудителна мярка. При определяне
на срока е спазен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. Срокът на мярката е
съобразен с конкретните факти и обстоятелства, установени в хода на проверката
– размерът на установения оборот за деня, естеството на предлаганата услуга,
която предполага голям обем от продажби, обстоятелството, че без касов апарат,
очевидно са били налице предпоставки продължителен период от време да не се
отчита реалния оборот и прочие. Тези обстоятелства, макар да не са изрично
посочени от административния орган в оспорената се извличат от
обстоятелствената част на заповедта и съставляват „тежестта на нарушението и
неговите последици“. Обстоятелството, че от дружеството са съставяни протоколи,
чрез които е отчитан оборотът на апаратите, които не са били свързани с
фискални устройства, не променя изводът, че дружеството е осъществявало
продажбите на услуги при липса на гаранции за отчитане на реалния оборот.
Посочените протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила, доколкото удостоверяват благоприятни факти за
техния издател. Няма каквито и да било надеждни доказателства, че те отразяват
достоверно реализирания оборот за съответните месеци. На следващо място
покупката и регистрирането на едно фискално устройство за целия обект, състоящ
се от множество автомати, след констатиране на нарушението, не може да се
приеме за обстоятелство, препятстващо налагането на ПАМ, нито такова, което
характеризира търговеца и неговото деяние по начин, предполагащ налагането на
ПАМ задължително в срок по-кратък от средния.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е изцяло законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди юрк.
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сити контрол и Каруош“
ЕООД - гр. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 43, със законен представител А. Х. А., срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 216 – ФК от
17.08.2020г. на ВИД началника отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Сити контрол и Каруош“ ЕООД - гр. Търговище,
ул. „Цар Освободител“ № 43, със законен представител А. Х. А. да заплати на НАП сумата от
100 лв., представляваща юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Р.България в 14 – дневен срок от съобщаването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: