№ 1000
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102498 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу ГР. З. Н. с ЕГН ********** от село Д., община Л.,
ул.“Ч.“№11 ищецът „К. р.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.“С. Парк“, ул.“Р. П. К.“№4, ет.6А твърди, че има парично вземане срещу ответника в
общ размер на 711.88лв., от които 400лв. главница, и 43.31лв. договорна лихва, както и
268.57лв. неустойка по чл.12, ал.4 от договора.Твърди, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК за тези суми, въз основа на което заявление е било образувано ч.гр.д.№3631/2019г по
описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 711.88лв., ведно с лихви и
разноски . С разпореждане от 28.05.2020г заповедният съд е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е получено на 17.08.2020г . Твърди
се, че „М. П. М.“ООД / предишно наименование „К.“ООД/ е небанкова институция, вписана
в търговския регистър на Република България под ЕИК **** и с основен предмет на
дейност – предоставяне на краткосрочни потребителски заеми посредством използването на
търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа. Твърди се, че на
19.12.2018г. ответникът Г.Н. е кандидатствала за паричен заем при „К.“ООД. Между
„К.“ООД в качеството на заемодател и ГР. З. Н. в качеството на заемател е сключен
договор за заем №10051897/19.12.2018г. Поради неграмотност/ недъгавост на потребителя
същата е поставила върху всеки документ съставен във връзка със заемното
провоотношение отпечатък от десния си палец с надлежно подписване от двама свидетели в
изпълнение на чл.189, ал.1 от ГПКV за това обстоятелстов е съставена нарочна декларация
за истинност , придужаваща и относима към всички документи по заема. Твърди се, че
съгласно чл.2 от договора заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 400лв.
1
равняваща се на 204.52евро според заложеното в договора, удостоверено с разписка за
получени в суми в брой №R10051897/19.12.2018г. Съгласно чл.3, ал.6 от договора общият
размер на задължението, което заемателят се е задължил да върне в срока на договора е
443.30лв., при лихвен процент 39.04% / чл.3, ал.7 от договора/ и ГПР на заема 41.00%/ чл.3,
ал.8 от договора/ , от която сума 400лв. главница и 43.30лв. договорна лихва.Страните са
уговорили връщането на заема да стане на 13 равни месечни вноски в размер на 34.10лв.
всяка от тях. Като всяка погасителна вноска включва част от дължимата главница и част от
договорената възнаградителна лихва. Съгласно чл.12 , ал.1 от договора заемателят се е
задължил в срок от 3 дни след сключване на договора / в случая този срок е изтекъл на
22.12.2018г/ да осигури солидарен длъжник за дълга си по договора / поръчител или лице,
което да встъпи в дълг. В ал.2 и 3 са договорени формата на задължението на третото лице и
критериите , на които следва да отговаря.Ответникът не е изпълнил задължението си по
чл.12 от договора . В чл.12, ал.4 от договора е уговорена неустойка в размер на 268.58лв.
като размерът на неусотйката е включена в погасителния план и е част от месечната
погасителна вноска и така съгласно погасителния план месечната погасителна вноска е в
размер на 54.76лв., в която се включва главница, договорна лихва и неустойка . Първата
вноска е с падеж 02.01.2019г , а последната вноска е с падеж 19.06.2019г. Твърди се, че след
сключване на договора ответникът Н. не е направила нито едно плащане по договора.
Твърди се, че на 19.08.2019г е сключен договор за цесия между „К.“ООД в качеството на
цедент и „К. р.“ООД в качеството на цесионер във връзка с рамков договор за периодично
прехвърляне на вземания от 19.06.2018г., сключен между същите страни . Съгласно същия
цесионерът придобива вземанията , които се прехвърлят заедно с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтекли лихви . Твърди се, че
задължението по процесният договор за паричен заем №10051897 от 19.12.2018г също е
предмет на цесията и длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането. Към настоящи
момент всички погасителни вноски по посочения паричен заем са с настъпил падеж.Моли се
съда да постанови решение, с което да се приема за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане по договор за заем №10051897/19.12.2018г.в размер на
711.88лв., от които 400лв. главница, 43.31лв. договорна възнаградителна лихва и 268.57лв.
неустойка по чл.12, ал.4 от договора, ведно със законната лихва , считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3631/2019г. по описа на РС-
Пазарджик. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който се изразява становище ,че искът е допустим и основателен.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило становище, с което заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения му представител, който
поддържа писмения отговор.
2
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3631/2019г. по описа
на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 12.09.2019г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Издадена е Заповед №2047/16.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ГР. З. Н. с ЕГН **********/ ответник по
настоящото дело/ да „К. р.“ООД с ЕИК *****/ ищец по делото/ сума в размер на 711.88лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
12.09.2019г до окончателното изплащане на вземането и съответно разноски в заповедното
производство от които 25лв. ДТ и 480лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта за
изпълнение и подробно в т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от
сключен на 19.12.2018г. между Г.Н. като заемател и „К.“ООД като заемодател договор за
заем №10051897. Посочените са договорните уговорки между страните, регламентирани в
чл.2, чл.3 и чл.12 от договора. В т.12 от заявлението общо претендираната сума от
711.88лв.е разделена по пера, а именно 400лв. главница, 43.31лв. договорна възнаградителна
лихва и 268.57лв. неустойка по чл.12, ал.4 от договора Изложени са обстоятелства за
сключен на 19.08.2019г договор за цесия между „К.“ООД в качеството му на цедент и „К.
р.“ООД в качеството на цесионер във връзка с Рамков договор за периодично прехвърляне
на вземания от 19.06.2019г. със страни двете дружества в посочените им качества. Изложени
са обстоятелства, че предмет на цесията е и вземането по посочения по-горе договор за заем.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане №4534 от 28.05.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск за вземането си. Това разпореждане е връчено на
заявителя на 17.08.2020г. и на 17.09.2020г заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в
хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от ГПК-когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предявен е в преклузивният едномесечен срок по
чл.415, ал.4 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното :
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на 19.12.2018г между „К.“ООД с ЕИК **** в качеството на заемодател и
ГР. З. Н. в качеството на заемател е сключен договор за заем №10051897, по силата на който
заемодателят се е задължил да представи на заемателя сумата от 400лв./ равняващи се на
204.52 евро според заложеното в договора. Съгласно чл.3, ал.6 от договора заемателят се е
3
задължил да върне сумата от 443.30лв., при лихвен процент на заема 39.04%/ чл.3, ал.7 от
договор/ и ГПР-41.00%/ чл.3, ал.8 от договора, от която сума 400главница и 43.30лв.
договорна лихва . Съгласно постигнатите договорки тази сума е следвало да бъде върната на
13 равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 34.10лв. съгласно погасителен
план, инкорпориран в текста на самия договор, в който е посочена за всяка вноска каква
част е главница и каква част е договорна лихва. Съгласно чл.12 от договора страните са
уговорили, че заемателят се задължава в 3 дневен срок от сключване на договора да осигури
физическо лице/ поръчител или солидарен длъжник/, което да поеме солидарно
задължението по договора. Това трето лице според чл.12, ал.3 от договора следва да
отговаря на следните условия: да е на възраст 25г., да има минимален осигурителен доход
през последните шест месеца преди сключване на договора в размер на 1 500лв. месечно, да
е във валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора, да
има стабилна кредитна история и да не е активен потребител на заемни продукти. Съгласно
чл.12, ал.4 от договора при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител в
посочения 3 дневен срок от сключване на договора заемателят дължи неустойка в размер на
268.58лв., която е платима на части и е включена като компонент във всяка погасителна
вноска. Действително видно от погасителния план, съдържащ се на лист 22 от делото
неустойката фигурира като компонент към всяка погасителна вноска. В този погасителен
план ясно е посочено в първа колона дата на падежа на всяка вноска. Във втора колона
размера на вноската от 34.10лв./ без неустойката/ и в трета колона – размер на всяка вноска
54.76лв./ с включена неустойка съгласно чл.12, ал.4 от договора/ .
Не е спорно между страните , че на 19.08.2019г. между „К.“ООД в качеството му на
цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер е сключен конкретен договор за
цесия във връзка с Рамков договор за периодично прехвърляна на вземания от 19.06.2018г.
По силата на този договор „К.“ООД е прехвърлило вземанията си срещу ГР. З. Н. по
процесния договор за паричен заем №10051897 от 19.12.2018г. на ищцовото дружество.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019г. между него в качеството му
на цесионер и „К.“ООД с ЕИК ****, по силата на който вземането„К.“ООД срещу ГР. З. Н. -
предмет на договор за заем №10051897, сключен на 19.12.2018г е прехвърлено на ищеца.
Безспорно е между страните, че такъв договор е сключен.По своята правна природа цесията
е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера
4
в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение между К.“ООД
като заемодател и ГР. З. Н. като заемател по договор за заем №10051897, сключен на
19.12.2018г, факт който не бе спорен между страните, а се установи и от обсъдените по- горе
писмени доказателства. Няма спор, че цесията е извършена на 19.08.2019г, тоест преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено на
12.09.2019г.Между страните не е спорен факта, че цесията е съобщена на длъжника.
Установи се, че по силата на договорната обвързаност по процесния договор за
заем от 19.12.2018г ответникът Г.Н. е получила сумата от 400лв. и е поела насрещното
задължение да върне сумата от 443.30 лв. от които главница в размер на 400лв. и договорна
лихва в размер на 43.30лв. В тежест на ответницата бе да установи, че е изпълнила
задълженията си по договора. По делото липсват доказателства , а и твърдения тези
задължени яда са погасени.
Относно претенцията за сумата от 268.57лв. представляваща неустойка по чл.12, ал.4
от договора съдът намира следното:
Процесният договор за заем №10051897 от 19.12.2018г.е потребителски по своя
характер и намира своята правна опора в разпоредбите на чл.9 и следващите от Закона за
потребителския кредит. Приложими са и нормите на ЗЗП.Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът
е служебно задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори , дори и да не е направено възражение от ответника/ потребител по договора/. За
това свое правомощие съдът е уведомил страните с определението си по чл.140 от ГПК.
Анализирайки клаузите на чл.12, ал.1 и ал.3 от договора, съдът намира, че от начина,
по който е формулирано задължението на потребителя да обезпечи поръчител, към който
поръчител са предявени прекомерно завишени изисквания относно неговата
платежоспособност и който е следвало да бъде осигурен в изключително кратък срок- до 3
дни след усвояване на кредита следва извода, че е нарушен един от основните принципи в
гражданските и търговски отношения- този за справедливостта, изискващ защита на всеки
признат от закона интерес. Обезпечението чрез поръчителство не е уговорено
предварително, а едва след сключване на договора. Следвало е кредиторът предварително
да се убеди в кредитоспособността на кредитополучателя и ако преценката е отрицателна-
да не предоставя искания кредит. Предвидената в договора неустойка следва да се
квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическата
неплатежоспособност на длъжника, , които кредиторът би понесъл поради неполучено
обезпечение, е на за неполучена договорна престация. Вредите ,компенсирани с тази
неустойка, са не са съизмерими нито с положителен нито с конкретен отрицателен
кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансови услуги да оцени сам платежоспособността на потребителя както повелява
разпоредбата на чл.16 от ЗПК, което следва да стане преди сключване на договора. Такава
5
уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като дефакто
позволява на заемодателя да получи едно сигурно завишено плащане / неустойката е
включена във всяка погасителна вноска по кредита/, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителското кредитиране / чл.19 от ЗПК.
Уговорената неустойка е в противоречие с разпоредбата на чл.143т.5 от ЗЗП, която норма
предвижда забрана за уговаряне на клауза , задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка . В случая
уговорената в чл.12, ал.4 от договора неустойка в размер на 268.58лв. надвишава половината
от размера на отпуснатия кредит, който размер е 400лв.Ето защо съдът намира ,че така
уговорената неустойка се отклонява от присъщите и функции-обезпечителна, обезщетителна
и санкционна, предвидени в чл.92 от ЗЗД и цели неоснователно обогатяване на кредитора,
което води до накърняване на добрите нрави. Съгласно т.3 от ТР№1/2009 от 15.06.2010г. по
тълк.д.№1/2009г съдът намира ,че клаузата за неустойка в коментирания договор за заем е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД- поради накърняване на добрите
нрави.Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК.
Предвид изложеното предявеният иск е частично основателен.
Ето защо следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за следните суми : главница в размер на 400лв. и договорна лихва в
размер на 43.31лв., по договор за заем №10051897/19.12.2018г, в ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението 12.09.2019г до
окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3631/2019г по описа на РС-Пазарджик.
Следва да се отхвърли иска за приемане за установено по отношение на ответника
,че за ищеца съществува вземане за сумата от 268.57лв. неустойка по чл.12 , ал.4 от договор
за заем №10051897/19.12.2018г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3631/2019г по описа на РС-Пазарджик.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното и за исковото производство. Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати ищеца сумата от 314.47лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 426.57лв.разноски за исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ГР.
З. Н. с ЕГН ********** от село Д., община Л., ул.“Ч.“№11, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
на „К. р.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“С. парк“,
6
ул.“Р. П. К.“№4, ет.6А за следните суми : главница в размер на 400лв. и договорна лихва
в размер на 43.31лв., по договор за заем №10051897/19.12.2018г, ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението 12.09.2019г до
окончателното изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3631/2019г по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено от отношение на ГР. З. Н. с ЕГН
********** от село Д., община Л., ул.“Ч.“№11, че съществува вземане „К. р.“ООД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“С. парк“, ул.“Р. П. К.“№4, ет.6А за
сумата от 268.57лв., представляваща неустойка по чл.12 , ал.4 от договор за заем
№10051897/19.12.2018г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№3631/2019г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ГР. З. Н. с ЕГН ********** от село Д., община Л., ул.“Ч.“№11 да заплати
на „К. р.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“С. парк“,
ул.“Р. П. К.“№4, ет.6А сумата от 314.47лв. разноски за заповедното производство и сумата
от 426.57лв.разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7